Диалог между църквите



Източник: Дойче Веле

Европейският съюз трябва да проявява такт в отношенията си с Източноправославните църкви. В противен случай има опасност да пробуди антиевропейски настроения сред православното население на територията си. Това казва Даниела Калканджиева от българския Център за диалог между религиите и предотвратяване на конфликти. Кореспонденция от Виена на Юлия Дамянова.

Европейският съюз трябва да проявява голяма дипломатичност в отношенията си с Източноправославните църкви, иначе той рискува да предизвика антиевропейски настроения сред своето православно население. Това казва историчката Даниела Калканджиева:

“И много често, решения, които са базирани, примерно, да се признае една от тези новите православни църкви, които възникват, които, примерно, ги признава държавата, но не ги признава Православния свят – примерно, в Македония автокефалната църква. Едни подобни намеси на Европейския съюз могат да се възприемат като атака срещу Православието и могат да провокират едни анти-европейски настроения, и да създадат условия за симбиоза между анти-европейски настроения и Православие – някакъв вид православен фундаментализъм.”

Даниела Калканджиева е една от основателките на Центъра за междурелигиозен диалог и предотвратяване на конфликти към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В момента младата историчка работи във виенския Институт за обществени науки върху изследване на тема “Влиянието на Православието върху процеса на евроинтеграцията”.

“В хода на евроинтеграцията се налагат едни принципи, които са малко трудни за възприемане от Православните църкви, поради техните канони и виждания за тяхната роля в обществото,” казва Даниела Калканджиева.

“И Католическата църква, и Православните църкви искат да бъдат признати от европейските институции като представители и защитници на една колективна идентичност, а, както знаем, пък Европейският съюз стъпва на базата на човешките права и акцентира на правата на индивида. Тоест, тук има едно разминаване, напрежение, търкания.”

В изледването си за Православието и евроинтеграцията, Даниела Калкандижева обръща внимание и на въпроси, свързани с национализма:

“Повечето автори тръгват от една позиция, че след като повечето православни страни проявяват национализъм, особено след войните в бивша Югославия или пък, имаме подобни явления и в бившите съветски територии, то има нещо лошо в Православието – то е закърмено с национализъм.”

Даниела Калканджиева от българския Център за междурелигиозен диалог разглежда въпроса от малко по-различен ъгъл:

“Развивам една по-различна теза – че симбиозата между православие и национализъм е резултат от по-късни, съвременни, исторически, политически, социални обстоятелства – най-малкото, поради простата причина, че Православието е доста по-ранен феномен, по време, от национализма.”

Даниела Калканджиева смята, че симбиоза между Православие и национализъм е възможна само на институционално ниво, главно в източноевропейските Православни църкви. Тази симбиоза обаче не засяга богословското им учение.

Това е важна теза в контекста на евроинтеграцията. Според Даниела Калканджиева, успехът на тази интеграция ще зависи от способността на европейските институции да намерят индивидуален подход към отделните религии в рамките на Европейския съюз.

“Секуларния принцип не може да ни разреши всички проблеми. На ниво политика, трябва да се разработят различни политики – и за Ислям, и за Православие… Трябва да се разработят специфични методи, защото когато не отчиташ спецификата, всъщност пораждаш повече проблеми, даже и да имаш най-добри намерения.”

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

9 Отговори

  1. Владислав каза:

    Д.Калканджиева е „млада историчка“. Но дали е православна християнка и има ли православно образование- това е по-интересно. Слава Богу, най-после някой изобщо засяга тези въпроси! Но дали е точно този, който ни е нужен? Не ми е ясно едно: ЧИЙ ИНТЕРЕС защитава тя- и поначало, и конкретно с тези думи? (Впрочем, типично неправославни по терминология и някои възгледи.) А центърът към СУ?
    Примери:
    „…принципи, които са малко трудни за възприемане от Православните църкви…“- но могат ли да им бъдат наложени, или не? Що за принципи са това – които хем могат, но хем пък е „трудно“ да се възприемат от Правосл. Църква?…
    „…а пък Европейският съюз стъпва на базата на човешките права…“- т.е., Църквата ни има разминаване с „човешките права“?! Лошо… А това, че тя е много НАД всички „човешки права“, защото отговаря на въпросите за живота и смъртта?…
    „…Православието е доста по-ранен „феномен”, по време, от национализма.“- виж ти- два „феномена“! Явно сме доста феноменални за нея.
    „Тази „симбиоза” обаче не засяга богословското им учение.“- слава Богу, че го отбелязва. Всъщност, Църквата е ярко против какъвто и да било национализъм; другото са извращения на конкретни (групи) хора.
    „…да намерят индивидуален подход към отделните религии…“; „…да се разработят специфични методи…“ Добре дотук- с методите и подходите. Но мен ЦЕЛИТЕ ме интересуват!
    Ето един „дипломатичен“, светски (извънцърковен), мекушав подход. Все пак тезите й са едно добро начало; но към кой край води?

  2. p_stefanos каза:

    Калканджиева е добра историчка, автор на една хубава книга: Българската православна църква и държавата 1944 – 1953. Но като че ли не отбира много от еклисиология, а в случая темата явно го налага. Иначе ще се получават подобни на тази бози. Наистина има опасност от залитане към национализъм, защото десетилетия наред се насаждаха единствено историческите заслуги на „родната ни църква“ (това клише още е в официална и дори официозна употреба). Друга причина е дългогодишната изолация на нашата църква – първо поради схизмата, после поради комунизма, а днес поради несъизмеримостта й със съвременното ниво на другите поместни църкви и конфесии.

  3. Владислав каза:

    Патриотизмът е типично православна ценност, макар и малко странична, т.е. – не е част от вероучението, не е една от „кардиналните“ християнски добродетели… Но действително тази ценност е типична за нас. Именно Православната Църква, която с любов се грижи за нашия народ, винаги е насърчавала родолюбието му, неговия патриотизъм. А сега на някои врагове на нашия народ им е изгодно да заменят думите „патриотизъм“ и „родолюбие“ с „национализъм“ – по причини, които са повече от ясни. Това е нагла лъжа и манипулация, това е даже форма на агресия.

    Нищо лошо няма в „патриотизма“ на САЩ, който в нашите очи си е точно великоимперски шовинизъм и национализъм. Въпреки, че всъщност и нация там собствено няма, а има разнородна смес от хора, обединени от някакви общи ценности, повечето от които ценности нямат нищо общо с християнството. Но ето, т.нар. „патриотизъм“ в САЩ им върши добра работа при оформянето на тяхната „нация“. Що се отнася до нас обаче, ние нямаме право на родолюбие, нямаме право на независимост, различност, всъщност – право на каквото и да е, като народ. Защото всеки наш опит да отстояваме някакво подобно право се заклеймява като уж „национализъм“.

    Който иска нека се връзва на това. Ние сме вече роби на една система и особено – роби на по-богатите от нас членове на тази система. Сега остава и да ни бъде набито в главите, че сме това, което всъщност винаги е трябвало да бъдем и че сме точно там, където ни е мястото. Та да вземем наистина да го повярваме.

  4. Дон Кихот каза:

    Познавам Калканджиева от 1996 г., когато следвах в Будапеща, а тя беше там на поредната специализация. За съжаление тя не е богослов. По едно време идва в Шуменския университет да чете спецкурс, който предизвика доста протести сред студентите.
    .
    Древната църква не познава понятието национализъм. Той е плод на новата светска епоха – ХVІІІ-ХІХ век. Бъдещето на Православието е в неговото обединение в целия свят.

  5. Дон Кихот каза:

    Познавам Калканджиева от 1996 г., когато следвах в Будапеща, а тя беше там на поредната специализация. За съжаление тя не е богослов. По едно време идва в Шуменския университет да чете спецкурс, който предизвика доста протести сред студентите.
    .
    Древната църква не познава понятието национализъм. Той е плод на новата светска епоха – ХVІІІ-ХІХ век. Бъдещето на Православието е в неговото обединение в целия свят.

  6. Альоша каза:

    Много ми харесва втория коментар на Владислав. Сполай ви, господине!
    Лесно е да бъдеш в опозиция, но като се задълбочим в преразказаното интервю ще видим, че има какво да се разисква.
    Аз имам само един въпрос:
    Защо й е на Европа да има сношение с християнството щом тя го изключва от своята конституция!? Европейскиоя съюз е стопанска организация и няма нищо общо с държавническия подход. Държава и национализъм са синоними. А Църквата наистина е поощрявала патриотизма. Обаче има владици, които в опитите си за проповеди правят реклама на богоборческия Европейски съюз.

  7. Дон Кихот каза:

    Нагледен пример какво може да направи национализмът от една православна църква е Сръбската, така любима на мнозина български „богослови“.
    .
    Вж. Srdjan Vrcan, A Christian confession possessed by nationalistic paroxysm: The case of Serbian Orthodoxy. – Religion, Volume 25, Issue 4 , October 1995, Pages 357-370.

  8. 100 каза:

    Нито патриотизмът, нито филетизмът, нито какъвто и да било „изъм“ може да бъде „православна ценност“, още по-малко „кардинална християнска добродетел“

  9. Владислав каза:

    …РОДОЛЮБИЕТО. (Славянска дума.) Кардинална добродетел НЕ е – вярно; но ако не е православна ценност – значи или някой има страшно наивна и невярна представа за православието (нещо като утопичен космополитен геосоциализъм ли, вавилонско стълпотворително братство на любовта ли, Съединени православни щати ли…), или по-добре изобщо да не сме православни, ако това означава да сме народ от жалки отрепки и чуждопоклонни подлоги. Равенство може да има само там, където се признава и уважава чуждата различност. Но – тук се включва И НАШАТА. Не може да обичаш другите и да ги уважаваш, ако презираш себе си и сам се мразиш.
    Накратко: помагай на съседите си, уважавай ги. Зачитай правата и достойнството им. (Но отстоявай и своето достойнство.) Зачитай суверенитета им, езика им, границите им и т.н. Обичай ги, само че – не като гей… Това не е национализъм. Това е родо-любие: да обичаш своя народ.
    Дано това обяснение да е по-ясно.