Монитор: Тайни от криптата на “Св. Александър Невски” изплуваха в НИМ

Съкровищата са събирани в Македония преди столетие и крити, за да не бъдат унищожени

Спомняте ли си онзи култов филм за Индиана Джоунс – "Похитители на изчезналия кивот"? И по-точно сцената, в която професорът, т.е. Харисън Форд, трябваше да намери Свещения Граал сред стотици богато орнаментирани златни чаши? Мнозина преди него се нахвърлиха на блестящите скъпоценни прибори, пиха от тях и падаха отровени. Индиана Джоунс избира дълго. Накрая се спря на проста дървена чаша, която изглеждаше съвсем невзрачна сред останалите. Именно тя се оказа истинската. Оказа се, че блясъкът не е в златото.

Много музеи в света кътат безценни златни кръстове, правени през вековете от знайни и незнайни майстори на ювелирното изкуство. България е една от малкото държави обаче, която има, и вече гордо показва на бял свят, безценен кръст, в който е вградено парче дърво от Свещения кръст, намерен на Голгота. От вчера този експонат може да се види в Националния исторически музей в Бояна в столицата. Легендата разказва, че именно заради парченцето дърво този кръст е вълшебен. При откриването на изложбата в НИМ десетки хора се тълпяха, за да се докоснат до магическата сила на кръста, за който казват, че лекува болните и изцелява нещастните. Разбира се, кръстът е скрит зад дебели стъкла, но дори и така той беше обект на внимание.

От вчера в зала №3 на най-големия ни музей може да се видят предмети, които са били крити почти столетие.

Това са експонати, дело на български майстори от 19 век, които са били събирани от българските разузнавателни отряди по време на Първата световна война. Всеки един предмет крие в себе си богата история и от него сякаш звучи гласът на славното минало, което, за съжаление, засега остава единственото ни истинско достойнство.

Когато научил за тези безценни съкровища, скрити из манастири и църкви в Беломорска Тракия и Македония, тогавашният директор на НИМ Богдан Филов наредил паметниците да бъдат събрани и скрити, за да не станат жертва и да не бъдат унищожени от бомбардировките, както се случило с редица произведения на изкуството преди това в Балканската и Междусъюзническите войни. Той изпратил писмо до командването на българската армия с молба реликвите да бъдат събрани от линията на бойните действия, която минава по сегашната граница между Македония и Гърция, където имало много български манастири.

Специалният разузнавателен отряд събира съкровищата и тайно ги пренася в София. Те са заключени в т.нар. Поверителен фонд, който се намирал в Криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" в столицата, където престояват чак до 1992 г. За съществуването им са знаели малцина. Един от тях е сегашният директор на НИМ проф. Божидар Димитров, който проучва документите, свързани с тях, и разбира, че времето те да излязат на бял свят е дошло. Причината съкровищата да бъдат крити е била клауза 126 на Ньойския договор от 1919 г., подписан от Александър Стамболийски, по силата на която България е трябвало да предаде историческите паметници на Гърция. Именно за да не попаднат те в гръцки ръце, властите ги скриват, а днес по давност тази клауза вече не важи.

14 години екип от реставратори работи ден и нощ, за да върне на предметите предишния блясък и старата им слава. Те са дело на Чипровската и Охридската златарски школи.
Най-ценният експонат в изложбата, както споменахме и в началото, е кръстът с парче дърво от Свещения кръст от Голгота. Както обясни пред "Монитор" проф. Теофана Матакиева, която е от екипа, работил по реставрирането на реликвите, този кръст е от 17 век, но засега не е ясно точно какъв е произходът му.
На кръста са изобразени релефни сцени от празничния цикъл на Христос. Направен е от сребро с позлата. Дървеното парче от Христовя кръст е поставено в специално легло, изпълнено със смола, скъпоценна тъкан и златен прах. Точно под реликвата върху металния обков е представено "Издигането на кръста". Под парчето са изобразени Св. Св. Константин и Елена, по чието време християнството се приема като официална религия. В съседство е майката на Константин – императрица Ирина, която прави разкопки на Голгота, където според Библията е бил разпънат на кръст Исус Христос. Именно там е намерен и кръстът, чието парче сега стои в НИМ. Ирина открива и плащеницата на Исус от Трир и Торонто, на която е отпечатан образът на Божия син.

Има го и Христос с книжниците в храма, има го и неговото обрязване, от другата страна на кръста е изобразено неверие Томино. Интересното е, че всички останали сцени, с изключение на една, са свързани помежду си – те изобразяват страданието на Христос. Но има една сцена, която е изобразена на задната част на кръста, която е изключение от тематиката на останалите. Това е Христос, който възкресява Адам и Ева. Специалното внимание, отдадено на дървото-реликва и разположението на сцените с разпятието и издигането на кръста, дават основание реликвата да се свърже със Свещения кръст от Голгота, смятат изкуствоведите.

Друг интересен експонат в изложбата е дарохранителницата от манастира "Св. Наум" в Охрид на Свети Седмочисленици. Тя е уникална, тъй като е единственият засега паметник с изображения на Кирил и Методий. Датира от 1833 г. и е направена от сребро с позлата. На нея са изобразени Светите братя и техните ученици, които идват по нашите земи по времето на Първото българско царство и създават православната книжовна школа. Всеки седмочисленик е изобразен със съответния манастир, където е служил.

Впечатление прави и дарохранителницата от манастира в Дечани. Тя е уникална с това, че нито една миниатюра в нея не се повтаря. Тя датира от 1626 г. и е дело на Чипровската златарска школа. Направена е от сребро с позлата, цветни камъни и стъкло. Оригиналното в нея са изобразените голи фигури на мъже и жени, които са издялани точно под купола на творението, напомнящо по архитектура замък. Някои от тях са крилати, а други дори носят каски, което според изкуствоведите е взето от готическата култура. Изобразяването на голи тела по принцип се е смятало за много скандално в християнската култура, обясни проф. Матакиева, затова и този паметник е безценен.

Друг паметник е мощехранителницата, в която се пазят мощи на Св. Наум Охридски, Св. Кирил и Св. Климент Охридски. Тя е била намерена в манастира "Св. Наум" в Охрид, направена е през 1937 г. от сребро.

Много интересни за изкуствоведите са откритите таксидиотски кутии. Това са специални кутии, които по форма напомнят отворена книга. Носили са ги навремето пътуващи монаси-дамаскини, които проповядвали християнската религия по нашите земи. От едната страна на тези кутии се съхранявали мощи, които удостоверявали тяхната божия автентичност, а от другата имало кръст, обикновено с обков от злато и сребро, с който свещениците благославяли хората. В тези кутии се събирали помощи и дарения за храмовете и манастирите. "Това е било нещо като подвижен храм", обяснява проф. Матакиева. Този, който е изложен в НИМ, е от 1812 г. и е бил открит в манастира "Света Богородица" от Косиница.