Писания и скъпи филми изопачават Христовата същност
Издателства и студии обслужват архилъжа, която отрича Възкресението
На олтара на Мамона се принася в жертва Евангелската истина и самото Божие слово
В последно време, дори бегъл поглед върху книжните щандове ни разкрива една поредица от странно еднакви по сюжет и внушения книги. Макар подобни писания да преповтарят, в стил "криминале" или "мистика", вече познати в историята спекулации, те нагло претендират за достоверност и истина от последна инстанция. Всички тези издания, всъщност, обслужват една древна архилъжа отпреди 2000 години, чиито метастази периодично тровят съзнанието на хиляди хора по света. Тази архилъжа отрича Христовото възкресение и така създава почвата за всякакви богохулни теории.
Светото Евангелие ни посочва самото начало на веригата от злокобни измами и фалшификати. Всичко започва непосредствено след възкресението на Господ Иисус Христос: "Някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме…А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите до днес" /Мат.28:11-13,15/. Именно върху тази първа лъжа, отричаща възкресението на Спасителя, се основават всички по-късни спекулации за Неговия земен живот, за истинската Му мисия, за истинското Му учение, за Неговата велика и неповторима саможертва. За съжаление, нашето съвремие също плати дан на богоборството. И в челните редици се наредиха не друговерци – евреи, мюсюлмани, или будисти, а представители на християнски общества, които винаги са претендирали да бъдат именно такива. Вярно, че тези общности се основават на огромни отклонения от истините на Христовата вяра, но поне изповядват Господ Иисус Христос като Божий Син и Спасител. Затова най-малкото е странно въодушевлението и нездравият интерес към писания, кощунствено изопачаващи Евангелските истини и Личността на Самия Христос. Защото това е крайното внушение от прочитането на подобни текстове за всеки, недостатъчно укрепнал във вярата, и все още не притежаващ достатъчно знания за великата мисия на Христа! И защото истинският "шифър", скрит зад маската на увлекателно криминале, всъщност е отричането на Христа като Бог и Месия.
През последното десетилетие почти няма година, в която да не се появи поредната "сензационна" книга, разкриваща страшните тайни на мистериозни общества – все пазители на "истинското" знание за Христос. Кодове, шифри, символи, пароли, родословни таблици, всичко е впрегнато в услуга на една единствена цел – читателят да бъде убеден в точно определени тези. Основните от тях са, че наистина съществува някаква "загадъчна тайна" за Спасителя, абсолютно различна от Евангелската истина; че тази "тайна" всъщност ръководи света чрез нейните пазители; че Христос е имал някакъв особен план за света, за който е необходимо създаването на "специално", и най-вече "божествено" потомство; че Светата Църква нарочно е скрила цялото това "завещание" на Божия Син, за да има пълната власт над вярващите. В точно избран момент – броени дни след Празника на празниците – Великден, в едно световноизвестно списание бе оповестена поредната "разбулена тайна" за Божия Син. Новата "световна сензация" бе грижливо подготвяна през последните месеци със специални публикации и коментарии – все на видни учени и специалисти, за някакъв странен коптски ръкопис от III-IV в., който компетентно бе обявен за единствено оцеляло копие на Евангелие от времето на Христа. Пак компетентно и наукообразно бе обявен и авторът му – Иуда Искариот! Христовият предател е представен като единственият от учениците, посветен в "истинската" мисия и в "истинската" тайна на Своя Учител. А предателството всъщност се извършва по волята на Самия Христос, като важна част от Неговия "тайнствен план" за бъдещето на света и човечеството!
В случая най-вероятно става въпрос за гностическо съчинение от ранните векове на християнството. През II и III век една от най-разпространените ереси е именно гностицизмът. Според това учение, всеки човек е носител на искрица от божествена сила и съзнание, които обаче са ограничени от материалното тяло. Тази божествена искра може да се прояви при напускане на материалната обвивка. Затова една от целите на Иудиното предателство е чрез смъртта Си Христос да "освободи" божественото в Себе Си. Така, според авторите на тези писания, излиза, че Спасителят е най-обикновен човек /макар и носител на някакво тайно знание, в което посвещава единствено Иуда/, Който проявява някаква "божествена искра" едва след смъртта си.
Освен отричането на Господ Иисус Христос като Бог и Месия, другата излюблена тема на съвременните антихристи е "теорията" им за съществуването на някакви по-специални отношения между Спасителя и Св.равноапостолна Мария Магдалина. Една камара писания и, напоследък, още едно евангелие, този път приписано на Св.апостол Филип, надълго и нашироко обясняват "великата тайна" и "великата цел" на тези взаимоотношения. Божествената същност на Христа прави абсолютно немислими и невъзможни такъв тип взаимоотношения. Макар, като Богочовек, Господ Иисус Христос да притежава и човешка природа, тя е съвършена, неподвластна и непричастна на греха.
Истинското богопознание е продължителен и сложен процес, в който основно място заемат вярата, надеждата и любовта – най-християнските добродетели. Силата и степента им определят и равнището на познанието на Бога. Богопознанието е единственото знание, в което разумът заема второстепенно място, надграждайки това, което е разбрало сърцето. И до днес въпросите за личността на Господ Иисус Христос продължават да вълнуват умовете и сърцата на хората. Божият Син е средоточие на историческото време, но и в живота на отделния човек. Едни ще се лутат в познаването на Бога – ще Го припознават в кого ли не, ще Го наричат с всякакви имена, ще Му приписват всякакви идеи, тайни, и планове. И всичко това, защото "те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират…защото сърцето на тия човеци е закоравяло "/Мат.13:13,15/. За други, силната им вяра винаги ще пази в сърцето им единствения отговор за Бога: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог" /Мат.16:16/.
Във всеки човек, в даден момент от живота му, неминуемо се пораждат въпроси за вечното, за тайнственото, за силите, които властвуват в света, и в него самия, за Нещото, което е над него, и Което някак го направлява и има власт над съдбата му; с една дума – за Бог. Независимо дали човекът Го признава, или не. Тези въпроси са изначални и съпътствуват човешкото битие още от времето на езичеството. С появата на Христос, обаче, въпросите се концентрират в един, отправен именно към Него: " Кой си Ти?"/Иоан.8:25/. Този въпрос тревожи и днес човешките души, защото, както тогава, така и днес, хората искат лесен и бърз отговор. И се измъчват, когато не го получават: " Докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито "/Иоан.10:24/. Божието мълчание, обаче, не е самоцелно, защото чрез него Спасителят изпитва на дело нашата вяра. Според отговора, който дава сърцето ни, ние доказваме или нашето маловерие, или вярата си в Сина на Живия Бог. В първия случай ще се лутаме в лукавите лабиринти на всякакви теории и писания, хулещи Бога и отдалечаващи ни от Него. Във втория, ще се превърнем в " камък " на вярата, неподвластен и непричастен на Божиите хулители.
