Седем: Синодалите не почетоха екзарх Йосиф І, а Тодор Батков
На втората неделя след Петдесетница Светият синод на БПЦ с и. д. предстоятел Варненския митрополит Кирил излезе “във ваканция”. Както се очакваше, синодалите избягаха освен от бурните скандали помежду си и от темата за досиетата на висшия клир. По думите на Сливенския Йоаникий всички владици били против отварянето им, понеже в устава на БПЦ е записано, че митрополитът, включително и патриархът, трябва да се ползва с доверието на правителството. А такива текстове имало още в устава на БПЦ от 1871.
Защо ли светите отци се правят, че не разбират с какво са се занимавали щатните кадри на тайните служби и доносници, които са получавали пари за “услугите” си? Архиерей да сътрудничи на комунисти атеисти е все едно дяволът да чете Евангелието. Синодалите обаче били шокирани от плъзналата клюка, че всички имали картончета, т. е. досиета, без Видинския Дометиан, чието досие си било направо на “Лубянка”. Както се знае, Дометиан е най-запаленият и последователен русофил в клира. Тайно се шушука, че
за него Руската църква имала
определен план в стартиралата надпревара за патриаршеския трон, който вече бил в действие. Не случайно от Москва този път дали да се разбере, че дядо Кирил трябва да бъде придружаван от Видинския митрополит на Световната среща на ръководителите на различни религии, която започна на 3 юли в руската столица с благословията на президента Путин. А после двамата щели да поздравят в Киев екзарха на Украйна Владимир, но не в желанието за самостоятелна украинска църква, а за годишнина от интронизацията му.
Още един факт потвърди, че отношенията в синода са орел, рак и щука. На
Деня на всички български светии
в храма “Св. Неделя” бе отслужена панихида на гроба на първия официално признат предстоятел на БПЦ Негово Блаженство екзарх Йосиф І, който е погребан до южната стена. По решение на Св. Синод всяка година поред един архиерей отслужва литургия и после всички заедно отдават почит и признание към йерея, ръководил близо 40 години църквата ни в трудните времена на Османска Турция, Освобождението и до Първата световна война (1877-1915). За първи път откакто съществува, тази добра традиция беше нарушена и нито един митрополит не я уважи с присъствието си. Затова пък епископ Николай, викарият на патриарха, който водеше службата, учуди миряните със самочувствието, с което седна в дошлата до входа на храма
патриаршеска черна лимузина
макар че патриаршията е само на 20-30 м и епископът само временно изпълнява задълженията на болния дядо Максим.
Обаче на следващата неделя (2 юли) почти всички владици (без отпътувалите за Москва Кирил и Дометиан) се изсипаха в Смолян на помпозното откриване на втория по големина православен храм в България след софийската катедрала “Св. Ал. Невски”. Всъщност, това събитие е символично за българската действителност. Храмът е построен в сърцето на Родопите, където се кръстосват историческите пътеки на българската народност, свързани със сблъсъка между християнството и исляма. В този смисъл построяването на молитвен дом на Бога е благородно дело, понеже вярата обединява и учи на опрощение и любов към ближния. От друга страна, има неща, които смущават. Храмът
проектиран от арх. Антон Новаков
е доста далеч от канона в православното църковно строителство. В него има нещо натрапчиво, което напомня грандоманското строителство от времето на соца. Отвътре иконостасът е висок 7 и широк 14 метра, а иконите са с човешки ръст. Резбите също са неканонични. Под Разпятието, където задължително трябва да има лами или змии, чиято символика идва от Псалом 90:13, резбарят Кънчо Цанев е сложил два лъва. Той твърди, че тук нямало нужда от каноничност, а лъвовете били символ на неприемането на чуждото робство (?!). Всичко друго – 600-килограмовият полилей и 11-те камбани, които се синхронизират с компютър, са изработени и доставени от Русия. Още по-странно е името на новия храм – “Св. Висарион Смоленски”. В официалното издание на Синодалното издателство “Жития на светиите”, 1974, с авторски колектив от богослови, сред които Левкийски епископ Партений, архимандрит д-р Атанасий Бончев и др.
изобщо липсва Св. Висарион Смоленски
Името му е споменато в източник, съхраняван в Държавен архив-Смолян, озаглавен “Исторически бележник”. Там е отбелязано, че еп. Висарион от с. Райково е умрял мъченически за вярата в 1662. Но да оставим на втори план каноничния въпрос за реалното съществуване и фактическо отсъствие на процедура по канонизиране на новомъченика български Висарион. Мотивът за похитената вяра е твърде чувствителна тема за националната ни митология и важен акцент е интересът към насилственото ислямизиране на Родопите. Тази идея винаги бива силно лансирана в исторически периоди, когато на дневен ред е някакъв политически катарзис. Такова например е било времето на националноосвободителните борби.
През 1965 комунистическото правителство
възлага на изследователска група от БАН да издири исторически материали, свързани с процесите на насилствена ислямизация на Родопския край. Очевидно е преосмислянето на чисто църковна традиция в патриотичен дух за определени националистически цели, една светска актуализация на модела на житията. То намира лесно път към масовото съзнание, радва се на значителна аудитория и популярност на фона на политико-етническа поляризация. Така в днешни дни образи на мъченици за вярата и нови покръстители лесно се актуализират чрез дейността на съмнителни организации и индивиди като християнския съюз “Йоан Предтеча” и о. Боян Саръев (завършил МВР школата в Симеоново) и ислямските теолози от Обединение за ислямско развитие и култура, които искат въвеждане на ислямски и религиозни символи в обществения живот. Така сентенцията “Разделяй и владей” все още е жива.
Най-интересното е, че основният дарител на новия родопски храм е адвокат Тодор Батков, който е дал
над 2 млн. лева за градежа
Тщеславието му бе доволно почесано от факта, че бе обявен за почетен гражданин на Смолян, а името му, както и тези на жена му и децата му са гравирани на всяка от 11-те камбани редом до образите на светците. Без да се отрича безспорно добрия почин да се съграждат храмове, ще припомним, че Батков е широко известният президент на ФК “Левски” и адвокат на изгонения преди време от България като опасен за националната сигурност Майкъл Чорни. Изненада ли е тогава, че Батков взе, че покани на откриването височайши гости – премиерът Станишев, министрите Асен Гагаузов и Стефан Данаилов, омбудсманът Гиньо Ганев и дори вицепремиерката на Доган Емел Етем. Е, как до силните на деня да не се наредят владиците на БПЦ? Сред тях беше и митрополит Арсений, кириархът на Пловдивска епархия, в чиито граници е новият смолянски храм. Той обаче едва прикриваше огорчението и разочарованието си от надвисналата опасност да изгуби част от подопечната си духовна територия и то по волята на мастития ктитор Т. Батков. Защото точно негова била идеята да се образува нова Смолянска епархия.
“Не виждам основание и необходимост Смолянска духовна околия да се отделя в самостоятелна епархия”, несигурно измънкал по този повод Арсений. Обаче вече бил принуден да назначи за предстоятел на новия храм о. Димитър Михайлов, който съвсем наскоро, няма и месец, прие свещенически чин, т. е. се запопи. Това протеже на Батков доскоро бе кмет на Смолян и лидер на БЗНС, а днес оглавява сдружение “Св. Висарион”. Засега владиката Арсений се успокоява от мисълта, че създаването на нова епархия е от компетенцията на Църковно-народния събор, който не се очертава в близко бъдеще.