Стандарт: Морги продават клошари по 30 лв.

Роднини отстъпват покойниците си срещу платено погребение; 1800 скелета са изнесени в чужбина, едва 170 продукта са върнати у нас
Според родни лекари най-често продажбата на тъканите става на чужди фондове за над 25 000 долара, а у нас се плащат само разноските за погребението на починалия на близките му, тоест около 700-800 лв. Дори тази прикрита форма на продажба на покойника обаче е забранена от закона.
В някои от случаите обаче не са плащани дори и подобни разноски, установи "Стандарт". Патоанатоми от столицата разказват, че фирми са купували за 20-30 лева трупове от градските морги – главно на клошари и бедни хора без никакви близки, които да се заинтересуват от тях, така че няма нужда да бъдат погребани. "Бизнесът с мъртви клошари се прави предимно от санитари и нископлатения персонал. Знае се, че никой няма да потърси тези хора, затова скелетите им могат да се купят за жълти стотинки", сподели лекар от столичната "Съдебна медицина". В противен случай общината е задължена да ги погребе за своя сметка. Ако обаче мъртвите нямат лични документи и видимо са бездомници, доста често тях просто не ги записват никъде. При непотърсени жертви на убийства се действа по същата процедура. "Купувачите се насочват само към скелета, защото, докато проверим дали жертвата има роднини, органите му вече не са годни за трансплантация. В противен случай би могло да започне и търговия с органи, които са в пъти по-скъпи", заяви за "Стандарт" медик. Онези, които купуват скелети от моргата, плащат в брой и не представят документи. Подобни сделки естествено не се вписват никъде.
Фирма "Остеотек" пък внася у нас обработените тъкани без пари. Според шефа й Румен Хичев са удовлетворени всички заявки, подадени от България. "Категорично не е вярно, че сме изнесли толкова трупове. Не става дума за разпродажба, а за международен обмен", заяви Хичев пред Нова телевизия. Според него в България са вкарани около 170 алографт продукта или тъканни трансплантати. Онези, които чакат в списъците на МОН, не са за тъканна, а за органна трансплантация. "При тъканната трансплантация ние нямаме неудовлетворени заявки", каза още Хичев. По думите му подобни договори са сключвани и по времето на Костов с "Редженерейшън технолоджис". "Това споразумение бе подписано дори на по-високо ниво от нашия договор", заяви шефът на "Остеотек". В предишното споразумение имало и много по-императивни изисквания спрямо България.