Стандарт: Стана страшно да се гледа “Биг Брадър” 3
Източник: в. Стандарт, бр. 4927
След като миналия път получихме урок как да напуснем мъжа си, в този сезон идва време за лекцията как да станем транссексуални. Това е интересно, но едностранчиво показване на реалността. Някои хора просто не искат да станат транссексуални и това не бива да учудва.
Общо взето, процесът е ясен – с всеки сезон на ББ ние се отдалечаваме от покаянието и утвърждаваме срива на ценностите. Този процес е лежерен и весел, прилича на радостно подхвърчане, доколкото летенето от много висок етаж може да се нарече полет. В първия лайф на това издание главният сценарист на ББ каза онова, от което се опасявахме – а именно, че Библията вече не е актуална в създаването на житейски правила и ценности. Явно единствената идея, която трябва да ръководи живота ни, е малката книжка, наречена "правила в къщата на Биг Брадър". Това не е на добро – означава глоби и правила за социално поведение, което няма нищо общо с любовта и съвършената яснота на библейските заповеди. Нека всеки спи с всеки и с всичко, но да плаща за нерегламентирания шум – това е истинска антиутопия.
Освен това "Биг Брадър" влезе в ужасния шаблон на политически коректното говорене. Днес този начин на говорене толерира хомосексуализма и всяческия разпад на релацията "мъж-жена" и не оставя и един ръб място, където да можеш да реагираш на привнесената показна сексуалност на различните. В смисъл, че "различните" вече са по-ясни и модерни като образ от "неразличните". Да си гей вече у нас е традиция, наследена от хан Крум – така се представят нещата и на това представяне няма алтернатива. Днес интересната алтернатива е (както винаги) некоректното говорене: педерастите са гадни, а травеститът трябва да бъде бит с пръчки.
Това може да продаде сезона – иначе не. Но в ББ 3 няма кой да го направи.
Още една люспа от библейското знание, от традицията и човешката същност на общуване беше отлюспена тази седмица – когато бременната жена се разплака в истерично разкаяние (докато пушеше!), че живее с един мъж, а носи детето на друг, някой от съквартирантите й каза: "Ама, ти няма от какво да се срамуваш, ти трябва да се гордееш!" Защо? Вече трети сезон в българския ББ унижението на човек от човека се представя за свобода на личността. Бедният мъж на съгрешилата жена някъде плаче и се тръшка, бащата на детето се крие като партизанин и всичко това дали ни докарва някаква гордост? Явно да. Но ако една жена раждаща не от мъжа си е повод за гордост, това означава, че всички жени, раждащи от мъжете си, няма много много с какво да се похвалят – та те са толкова скучни! Да родиш от съпруга си вече е прекалено закостеняло схващане. Нещата стават идиотски.
В екипа на така създадения телевизионен продукт ББ 3 има твърде много потисната транссексуалност – иначе не мога да си обясня защо нямаме содомит в къщата, любител на животните по онзи начин – също щеше да е интересно. И ако толерираме така хомосексуалистите и транссексуалните, то нека толерираме и некрофилите, и други представители на сексуалните кръжоци. Това е истинска телевизионна демокрация. А ББ 3 ни представя една тъжна прослойка от обществото – мъже и жени, които приличат на травестити, но са толкова тъпи, че не знаят думата травестит (Мариола). Тъжното е не тяхната сексуална ориентация, а това, че са необразовани до безобразност.
А и ако намерението ни е да покажем реалността, то неврастеничният протестант няма място там – той не е типичен, много по-типични са ислямските фундаменталисти, те принадлежат на епохата, а не притесненото тия дни християнство. Християнинът в ББ 3 е удар и по и без това берящата душа наша църква. В тази компания няма съмнение, че ще спечелят "нормалните". Те са малко, но те са невидими. Отново реалността не е отразена, външната, нашата.
Това, което трябва да стане, е в ББ 3 да няма секс, но да има хомосексуален секс без завивки – за да поставим дилема на продуцентите – това ли беше целта, момчета? Хомосексуалният секс не е реалити – има го в менюто на всяка кабелна телевизия – нарича се гей канал. Нещо друго трябваше да се случи, защото реалността има граници – всеки, който ги е прекрачвал, ги познава. Отвъд тази граница уродите трябва да се показват, колкото да ги сравним с нормалността и истината. А в ББ 3 ненормалността ни се представя за норма.