Чудотворни икони на Богородица пазят Арбанаси
Източник: в. Монитор
"Ако влезеш в селото с нечисти помисли и изпълнено със злоба сърце, тук ще бъдеш пречистен и Божията любов отново ще те озари. Ако това не стане, значи Бог завинаги е отвърнал очи от теб. Защото Арбанаси е свято място и тук често се случват чудеса".
Всъщност чудотворните икони в Арбанаси са две – в църквата "Св. Богородица" и в манастира "Св. Никола". За първата има и легенда. Тя гласи, че при едно от опожаряванията на Арбанаси от турците през средновековието, иконата на Божията майка била заровена на един хълм. Сто години по-късно пастирче, извеждащо стадото на чорбаджията си на паша, чуло на това място изпод земята плач. Започнало да копае и извадило оттам иконата на Св. Богородица, която оттогава нарекли "Плачещата". За тази икона се твърди, че лекува успешно стомашни и нервни заболявания. Всяка година през лятото, навръх храмовия празник стотици хора от цялата страна идват тук да запалят свещ и да се помолят пред лика на Божията майка за себе си и близките си.
Втората чудотворна икона е в манастира "Св. Никола", разположен под бившата резиденция на Тодор Живков. Според преданията тя цери безплодие и изпълнява желания. Но само ако силно вярваш и ако помислите ти са добри, благочестиви и богоугодни. Това може да се провери много лесно на място. След като намислиш желанието си, трябва да залепиш монета върху лицето на Божията майка. Ако монетата се задържи значи Бог е чул молбата ти. Но тежко ти, ако падне – тя няма да се сбъдне, докато не станеш по-добър и не промениш живота си.
"Св. Богородица" и "Св. Никола" не са единствените Божи храмове в Арбанаси. Освен тях има още пет църкви – "Рождество Христово", "Св. архангели Михаил и Гавриил", "Св. Атанас", "Св. Димитър" и "Св. Георги". Всички те са строени през периода ХІV – ХVІІІ век и са изключителни паметници на средновековното българско стенописно изкуство и архитектурно майсторство. Освен църквите, друга забележителност на Арбанаси са къщите. Още през 1921 година с царски указ Арбанаси е обявено за курорт. 80 години по-късно, през 2000 г. с решение на Министерския съвет селото става "архитектурен резерват и историческо селище от национално значение". За разлика от останалите български села, които постепенно обезлюдяват, в Арбанаси се наблюдава обратният процес. Цените на недвижимите имоти и старите къщи тук гонят и нерядко превишават тези на новите луксозни апартаменти и мезонети в центъра на Велико Търново.
Арбанаси е едно от най-българските села, от което никой от местните не бяга.
Самата поява и заселване на Арбанаси е обвита в неизвестност и дава основания на учените да правят различни догадки. Според една от тях селището се е появило по времето на управлението на българския цар Иван Асен Втори. След историческата му победа при Клокотница през 1230 г. той заселва на Арбанаси няколко гръцки фамилии. Своят истински икономически разцвет обаче селището достига през втората половина на ХVІІ и през целия ХVІІІ век. Според писмените извори тогава в него е имало над 1000 къщи, а населението му се е състояло от най-видни търговски и занаятчийски фамилии. Арбанашките търговци били известни в цялата Османска империя. Те свободно пътували чак до Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой и кожи, а се завръщали с коприна, кадифе и подправки, които търгували в цяла Северна България. Символ на благосъстоянието на селището и жителите му през този период са построените християнски черкви и десетките монументални къщи, превърнали се в паметници на българската архитектура. Сред тях най-известни са Констанцалиевата и Хаджиилиевата къща, както и къщите на хаджи поп Панайот и чорбаджи Георги. Като цяло Арбанашката къща се отличава от всички останали в българските земи по онова време. Тя е изключително масивна и непристъпна с високи зидани каменни дувари. Във всяка къща е имало изградено подземно скривалище. Жилищата са били направени така, че в нея е можело да се живее със седмици и дори месеци, без да се налага да се излиза на улицата.
През годините на социализма Арбанаси като че ли не бе сред най-посещаваните от туристите места.
Сега всяко лято хиляди туристи от цял свят посещават Арбанаси и остават възхитени от красотите на българската природа и архитектура. Преди година арабски милионер, попитал екскурзоводката колко ще струва да купи селото и да го превърне в свое частно имение. Родните туристи пък предпочитат основно Божиите храмове.
През последните няколко години в истинска туристическа атракция се превърна и гробът на Илия Павлов в района под бившата Живкова резиденция "Арбанаси Палас". Над гроба на бизнесмена днес е издигнат бял параклис, пред който туристите не пропускат да се снимат за спомен.
В селото са запазени старите калдъръмени улички, от двете страни на които се издигат къщи в традиционния архитектурен стил.
През последните 2-3 години Арбанаси стана известно и като място за развитие на т.нар. "сватбен туризъм". Стотици двойки от цялата страна идват тук през цялата година за да сключат брак и да се обрекат един на друг пред Бога в местните храмове. Сред тях има и няколко семейства американци, прелетели хиляди километра за да кажат своето "Да!" точно в Арбанаси, както и семейства от Великобритания, Полша, Чехия и някои страни от Латинска Америка. Търсенето е толкова голямо, че се налага да се правят дълги списъци. Църковните служители споделят, че в момента всички дати за венчавка чак до лятото на 2007 г вече са заети, а всеки ден има нови желаещи.
С течение на годините Арбанаси все повече се превръща от архитектурен резерват в елитно тузарско селище от неокапиталистически тип. Да се живее в Арбанаси вече е въпрос на престиж и признание. Къщи тук имат бившият футболен национал Красимир Балъков, бившият зам.-културен министър художникът Ганчо Карабаджаков, местни политици, бизнесмени и хора на изкуството. За разлика от останалите села от областта Арбанаси засега все още не е обхваната от британското нашествие. Причината за това е твърде проста. Високите цени на земите и имотите тук стряскат чужденците. Освен това като архитектурен резерват селото се ползва с особен статут и безразборното строителство тук не е разрешено. Въпреки това обаче през последните години в покрайнините на селото се появиха доста нови къщи, изградени в екзотичен неостаринен стил – с високи огради, старинни механи и модерни басейни, около които са подредени магарешки каручки, грънци, сърпове, вили, коси и мотики. През по-голямата част от годината селото кипи от живот. По тротоарите са разположени множество сергийки със сувенири. По улиците и в заведенията се чува говор на езици от цял свят. Голямата болка на жителите на Арбанаси е, че през тази година поради срутване по спешност се наложи да бъде затворен прекият път от Велико Търново до селото. Това доведе до намаляване и на туристическия поток. Обещанията на хората от ръководството на Общината обаче са, че за следващия туристически сезон през 2007 г пътят ще бъде основно ремонтиран и отново ще бъде отворен за движение на стотиците туристически автобуси. "Арбанаси е едно от най-българските села. Дори бих казала, че Арбанаси това е България. Един чужденец, който никога не е посещавал страната ни може да добие пълна представа за нея само за час-два. Достатъчно е само да се разходи из Арбанаси и ще поиска да живее и да умре тук. Ето аз през живота си бях тираджия. Бил съм в много държави в цял свят, но искам да прекарам тук старините си и тук да завърша живота си", твърди 75-годишният дядо Димитър Стоянов.
Не разбрах какво общо има Илия Павлов със заглавието на статията и ,,атракцията“като какво се явява…
Поредния бисер на българската таблоидна журналистика. Написал съм книга за Албанската църква и споменавам между другото за това селище. То не е основано през ХІV в., а две века по-късно и не от гърци, а от албанци. А окултните дивотии на дядката за „преплетените енергии“ оставяме на неговата съвест, ако я има. В природата вакуум няма. Щом БПЦ не прави нищо за православна просвета, окултистите действат.