Защо някои медии плачат за децата?
Източник: в. Дума
Около зачестилите прояви на насилие в българските училища обществото ни най-сетне "забеляза", че там има нещо гнило. И се отприщи приказването, писането, оценяването на бедата. Педагози, психиатри, социолози, лекари, родители, църковни деятели, политици, държавни чиновници, журналисти констатират, че нещо куца във възпитанието на младото поколение. Всеки от своята камбанария се опитва да диагностицира явлението. Най-голяма вина имат родителите, казват учителите. Не, вината е в лошата дисциплина, в разпуснатостта в училищата, казват родителите. Вината е на улицата, в средата извън дома и училището, сочат и учители и родители. Да, така е, казват мъдро социолози и политолози, и добавят бедността, безработицата, миграцията на родителите, като съществен фактор. Църквата пък намира, че в основата на явлението е бездуховността, безверието, бягството от Бога и пр.
Ще си позволя едно отклонение.
Преди 18 години, по време на "студената война", в качеството си на дипломат и експерт по въпросите на информацията и медиите, участвах в Лондонския информационен форум в рамките на Хелзинкския общоевропейски мирен процес. Дни наред се водеше дискусия за ролята на медиите. Сблъскваха се познатите тези на Изтока и Запада. Но бях силно изненадан, когато представители на държави като Франция, Италия, Швейцария, Швеция и други остро критикуваха "информационния империализъм" на САЩ, в разпространението на т.нар. масова култура, утвърждаваща насилието, бандитизма, аморалността, егоизма и пр. Те предупреждаваха, че през следващите години тенденцията ще се усилва, ако САЩ и по-големите държави не бъдат обвързани в някакъв международен договор. Така и стана. САЩ се превърнаха в единствената суперсила, вкл. в областта на информацията и избегнаха подписването на подобно споразумение. За тях тази сфера на дейност си остава високодоходна индустрия за печалби за утвърждаване на американския начин на живот и за политическо влияние. В условията на глобализация този начин на живот връхлетя и нашето общество. Голотата и порнографията крещят със своята пикантност, както от телевизионните екрани, така и от страниците на вестници, претендиращи за политическо влияние и за културни трибуни. Нещо нехарактерно за големите вестници в Западна Европа! По същия начин, без капка съвест, само и само да звучат сензационно, се търсят най-травмиращите думи за заглавия на криминалните информации. Да не говорим за повечето малотиражни вестници, които в стремежа непременно да оцелеят, се надпреварват да изглеждат "по-така" със своята откровена аморалност.
И ето сега, когато най-сетне в обществото се заговори за явлението "насилие в училищата", някои медии от своята висока камбанария раздават правосъдие, а шефовете им сякаш нямат вина за всичко, с което днес се сблъсква нашето измъчено общество и особено изпадналото в безпътица младо поколение.
Известни и уважавани от личности – писатели, учени, психолози, лекари, учители, общественици често напомнят за ролята на медиите при възпитанието на подрастващите, за културно-историческите ценности на българската нация, за традициите и моралните стойности, за погубеното влияние на "масовата култура". Но информационните босове, добре скрили се зад бронята на "свободата на словото" и "свободата на медиите", отминават всички препоръки, бележки и критични намеци с пренебрежение или мълчание. Те страстно бранят своята самостоятелност и независимост, а всъщност с разюзданите си програми паразитират и печелят от нещастията и пораженията, които създават. А за някои от тези медии бедният български данъкоплатец плаща от джоба си. Звучи зловещо, но е истина. Всичко се оправдава с пазарния принцип:
"Каквото се търси, това се предлага!"
Струва ми се, че държавните органи и обществото би трябвало да стопират това влияние, особено сега, когато сме пред прага на ЕС. Младото поколение, умно и образовано, ще живее в общоевропейския дом и медиите трябва да го подготвят за този живот. А тук има толкова кладенци на чиста изворна вода, на световни образци и примери, толкова кумири, че си заслужава да се работи и от екрана, и от страниците на вестниците за тяхното опознаване.
