Крокодилските сълзи на телевизията
.jpg)
Формален повод за долния текст стана едно предаване по БНТ с претенциозното име „Референдум”, което всеки път гръмко твърди, че иска да чуе „Вашето мнение”, сиреч – нашето. Много предавания по много от телевизиите твърдят, че искат същото. Не знам защо, но всичките тези трогателни вопли твърде много ми напомнят за воплите на генерал Шайскопф от небезизвестния „Параграф 22”, който също повтарял на своите войници, че иска да чуе тяхното мнение, но всъщност тежко на онзи, който се осмели да го каже.
Повод за долния текст значи могат да бъдат много предавания по много от телевизиите, които уж се правят, че търсят истината, обаче много внимават да не я намерят, защото тогава тя никак няма да им хареса. Тъй като би ги изобличила за много неща, които те ще трябва да променят, а няма да искат да го сторят. Затова всички те много внимават как търсят истината, така че да не я намерят.
Злополучното издание на това предаване се излъчи неотдавна. Темата на словесния двубой беше „Ще намалее ли насилието сред учениците, ако има повече психолози в училищата”.
Народът казва: „Задай глупав въпрос и ще получиш глупав отговор”. Тази поговорка се потвърди и в това предаване. Поставен така въпросът за насилието в училищата изглежда ненужно-риторичен и с предварително зададен отговор. Следователно излиза, че човек трябва да е глупак да отговори отрицателно. В училищата, видите ли, липсват само психолозите и педагогическите съветници, за да спрат децата да се бият!
В предаването бяха поканени такива колоси на мисълта като хип-хоп изпълнителят Гетомен, футболният треньор Ивайло Андонов и разбира се, сериозни лица от Министерството на образованието, родителски асоциации и други подобни. Тъкмо когато се чудех няма ли да има представител на духовенството и представиха отец Ангел Ангелов от храм „Св. София”, но не като директен участник, а сбутан на втори план, някъде из публиката. Останах с усещането обаче, че в негово лице, цялата Църква беше сбутана в публиката, докато гореизброените умни хора умно разсъждаваха по наболелия проблем за боя в училищата. Проблем толкова сложен, че само рапъри и футболни треньори могат да се изкажат компетентно, но не и свещениците на БПЦ.
Какво стана нататък не е трудно да се досетите. Дискусия, в която рапърът се нахвърляше върху статуквото, от Министерството се отбраняваха, а другите – пригласяха. По едно време водещата снизходително покани и отец Ангел да се включи, но не преди да „ухапе” Църквата, че „не участвала активно в процеса на възпитание на децата”. Което автоматично трябваше да предреши отговорите на свещеника, като го застави да се оправдава от името на Църквата. Той обаче добре стори, че не се „хързулна” по услужливо предложената му динена кора, а успя да даде доста смислени отговори, от които в крайна сметка стана ясно, че Църквата е налична и може да помогне, но когато помощта й е търсена и желана. И успя да върне камъните там, откъдето те излетяха, както и в градината на семейството, министерствата и улицата. С което заслужи искреното възхищение на рапъра. Както и нашето.
Аз обаче не искам да навлизам в темата как да се възпитават децата, трябват ли психолози или не трябват, какви проекти, програми и практики трябва да се въведат, за да се промени положението в училищата. Защото не това е целта на тази статия. Това, което всъщност се опитвам да кажа е, че в обществото стремително се налага идеята, че Църквата я няма, че вина за катастрофалните резултати в образованието и възпитанието на подрастващите имат също и всички останали институции като семейство, министерство и училище с едно-единствено изключение обаче. Самата телевизия! Телевизията, която като някакъв каменен десетметров Буда стои над всички останали и с високомерие оценя, съди и правораздава, а сама остава неприкосновена и неподвластна за критика. Само че, в телевизията работят хора и тези хора имат същите човешки слабости, както и хората от посочените по-горе институции. С тази разлика обаче, че докато в министерства, училища и Църква често имат някакъв подбор на кадрите, в телевизия достъп до ефир имат всякакви хора. Че докато в семейството и Църквата, а дори и в училищата съществуват все пак връзките на любовта, в телевизията никой не изисква от работещите там да обичат своите жертви… пардон, зрители. Често пъти от телевизионния екран ни говорят хора, които не само не обичат своите ближни, но дори ги мразят и това си личи. Как тогава тези хора, криейки се зад безличното телевизионно лице, ще съдят, ще дават оценки и ще правораздават? И кой им дава това право? По какви критерии ще изграждат своите обвинения? Самите те достатъчно морални хора ли са, за да оценят и учат другите на морал?
Съзнавам, че това са въпроси, които всеки може да отправи и към Църквата, и към училищата и към министерствата. Само че, в по-голямата си част хората там наистина минават някакъв подбор, трудят се и вършат работа. Обаче тази работа често пъти е невидима и поради това – неблагодарна. Докато телевизията, колкото и да се старае да учи другите на морал, след това само с един-едничък филм с насилие или порнография разрушава всичко, което се стреми да изгради. Само с едно-едничко предаване, с което уж се стреми да развесели зрителите, излива толкова бълвотина, че разваля всички свои минали или бъдещи добри дела поне за следващите десет години напред. Че само с едно-единствено шоу, което уж трябва да развлича публиката, същевременно успява да осмее и подиграе всички основни и непреходни ценности като Родина, чувство за дълг, вяра, любов, брак и т. н. За да застанеш на екрана не е нужно да имаш култура, а е достатъчно само да си добър музикант, актьор, журналист. За морала никой не пита. Докато, представяте ли си, какъв вой ще настане, ако се окаже, че в храмовете работят хомосексуалисти? И този вой ще го нададат хората, които пропагандират и изискват толерантност към хомосексуализма! Какъв вой ще настане, ако се разбере, че повечето от учителите са „за” свободния секс, докато по телевизията се защитава безбрачието като висша форма на съжителство? Какъв вой ще настане, ако се разбере, че майка или баща плясват по някой шамар на рожбите си, докато по телевизията всяка вечер се дават филми с такова насилие, че на човек да му настръхнат косите?
Откъде, мислите, се учат на насилие по селата? От Интернет? От вестниците? От кръчмата на бай Спиро? Не! От телевизията. Защото тя е пълновластен и гръмогласен господар, който има възможност да проникне навсякъде и да пусне отровните си пипала във всички посоки. Тя като многоглава ламя с едната си глава оплаква тежката участ на българите, а с другата я аплодира. С едната си глава учи на добро, а с другата – на зло; с един език разсмива хората, а с друг влива отрова в сърцата им. Не затова ли Христос питаше фарисеите: Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли?, Мат. 12:34; И как може сатана да изгонва сатана?, Марк. 3:23. И как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око?, Лука. 6:42.
Така че, ако в телевизията толкова ги боли за морала на малките българчета, крайно време е да погледнат и изчистят собствените си авгиеви обори, чието зловоние е станало толкова нетърпимо, че всеки ден взема хиляди жертви! Крайно време е да спрат с насилието, а не вдигайки окървавения нож, с който преди това са заклали някой свой зрител, после лицемерно да хленчат: „Боже, колко насилие има по този свят, Боже!” Крайно време е да спрат да търсят родолюбци, след като сами са подпалили кладата под краката им. Да дирят истинската любов, след като преди това са я удушили и скрили трупа й в мазето, докато са рекламирали неистов разврат, плисвайки порнография всяка вечер в домовете ни. А после, за разнообразие, цинично да питат, задавени от лицемерна скръб и горещо възмущение: „Къде е Църквата? И защо не спре всичко това?”
Може би, ако наистина отрият мръсотията, която сами изливат от екрана, най-сетне ще вземат да видят и къде е Църквата, и защо се бият децата, и как да помогнат на бедната ни страна. Защото и за тях – стотиците телевизионни работници с пълна сила важат Христовите думи: Лекарю, изцери се сам, Лука. 4:23, преди да тръгнеш да лекуваш другите! Че току-виж ги погубиш, вместо да им помогнеш! Защото не върви из една уста да излиза и благословия и клетва,… сладка и горчива вода, срв. Иаков. 3:10-11!
Следвайте ни
Като става въпрос за мения:
едно уникално изречение от статия в двери.бг: „Варненският и Великопреславски митрополит Кирил взе специално отношение към манията по върколаците и вампирите.“ както се казва , нека говорят специалистите.
Солженицин има едно великолепно и, бих казал, класическо есе за лъжата. Не трябва да се гледа, слуша, чете, говори и търпи лъжа. Ако всички го направят, лъжата ще изчезне сама по себе си. Утопия е да очакваме съпротива от всички, но поне ние като православни християни трябва да се откажем от гледането на телевизия. Знам, че е трудно, но си струва да се направи решителната крачка. Едни окови по-малко!
А бе и те, хората от телевизията, какво да правят!?
Принципно, надигането и „нарастването“ на тълпата е от такова естество, като и тя (тълпата) , че не би могло да бъде много различно!….Един вид, получава се малко порочен кръг: за да има гледаемост, трябва да се прави [b]реверанс на простаците[/b], от който ревернс, те (простаците) се легитимират още повече! Въпросът е, наистина този реверанс да не е много голям!…. [b]Като драстичен и нецензурен пример[/b], ще цитирам нещо като „остроумие“, казано от изключително долнопробните водещи Иван и Андрей, в около 17 часа, една събота: “ Мъжете имат анус, а жените – бонус!“… Извинявам се за нецензурния цитат – пример, и оставям на редакторите да решат дали да го „пуснат“ или не!… Ще завърша, както и друг път – бива българска долнопробност, ама чак пък толкова!… Според вас, в колко телевизии в цивилизовани страни, ще пробият така категорично тези две лигави лекета – Иван Андрей!?
Патриарх Кирил е помогнал някога на пловдивската актриса Надя Дункин. Като бивша концлагеристка и майка на невъзвръщенец (синът й е професор по химия в Германия), тя няма право да работи никъде. Патриархът я назначава чиновничка в Св. Синод
(Таня Шелхорн. В памет на актрисата Надя Дункин. По повод 90 години от рождението и 13 години от убийството й. – http://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/n_dunkin.htm).
Проблемът на българите идва от техния официален култ към силата, към въоръжената борба и към бойните изкуства, които са част от „националния“ манталитет на модерността. На практика текстовете и образците, които се дават на българите от 1878 година насетне в официалната културология подготвят българите за насилие и агресия – това се е правило целенасочено за да се подготвят психологически и физически българите за война с турците, а по-късно и срещу всеки, който противостои на държавната политика. Комунистите пък ни подготвяха за война със Запада и капитализма и развиха идеята за социално и икономическо насилие чрез култа към техните „герои“ и свещените места на атеизма. Така че насилието е заложено в духа и посланията на официалната модерна българска културология, която обаче не се пипа поради „национални“ съображения. А телевизията е част от демагогията на „свободата“, която не е основана на ценза – рапър и спортист, т.е. хора, които не са учили, ни говорят за образование!
Ето го – новия „господ“:
http://www.helikon.bg/books/179/147964_roden-za-prorok%3A-predskazaniia-do-2012–a-i-otvad-kraia-na-sveta.html
Отдавна съм спрял да гледам телевизия и ми правят силно впечателние нещата, които понякога случайно виждам. Така миналата седмица в едно заведения ме онеми рекламата:
КАК ДА УБИЕШ детето си до 72-рия час от съществуването му. Това се водеше ОБРАЗОВАТЕЛНА ракламна кампания за *ПРЕВЕНЦИЯ*(!) от нежелана бременност…
(да ставаше въпрос за хормоналното хапче предизвикващо аборт на новозаченатия плод)
Научих че аборта е една нормална превенция, от която няма нищо по нормално за тийнеджър. Че съвет да убивиаш, макар и собственото си дете, може да получиш в реклама от тих и попъл глас от телевизора.
Давам си сметка че никой не обръща внимание на рекламите и не ги взема на сериозно. Хората ги пропускат без да ангажират съзнанието си. Но дори да не се замисляш или да не си съгласен ефекта е, че впоследствие определя отношенито ти към проблема.
РЕКЛАМИРАТ се НЕ ПРОДУКТИ, а МОДЕЛИ на поведение и на (не)мислене (флирт, подчини се на страстите, аборт… ).
… не очаквам, че може да очакваме нещо особенно добро за децата ни, които сега възпитаме така…
струва ми се, че ще изпаднем в отчайние, ако искаме да променим телевизиите с техните лукави предавания. но безсмислено ми изглежда просто да си изхвърлим телевизорите и всичко да е наред. затова в Русия хората са си го измислили. има православни църковни телевизии. явно от наша страна трябва повече ентусиязъм и да спрем а се оправдаваме с другите, а да сторим и ние нещо!
Разбира се, винаги съм харесвал писателската дарба на г-жа Главева. Единствено не мога да се примиря с глагола „оценям“. Много хора вече така го казват, но аз си държа на „оценявам“.
Поздрави,
Иван Симеонов