Медиите и Църквата
Обръщение към гостуващите в Сливенска епархия журналисти
Отношението на медиите спрямо Църквата през периода на прехода, който продължава и досега, се характеризира от една страна с неразбиране на това какво представлява Църквата и от друга страна – с доста безцеремонен език и стил, често иронична или отрицателна гледна точка.
Ние, членовете на Църквата, не се боим за себе си от хулите и злословието, защото Сам Господ ни е казал: ”Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.” (Мат. 5:11-12). Христос беше оклеветен и охулен. Затова нека бъдем по-скоро от страната на оклеветените и охулените заедно с Христос, отколкото от страната на хулителите и клеветниците. Тежко на онези, които съдят или „критикуват” Църквата Христова.
Но, ще възразят някои, журналистите са призвани да разкриват истината, включително истината за Църквата. Ако тази истина е нелицеприятна, за това не са виновни журналистите. Не е виновно огледалото, а самата действителност, която то отразява.
Отговорът на това възражение ние даден от Самия Бог, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Извън Христа и без Христа няма истина, а само измама. Но Христос не може да бъде постигнат извън Църквата, защото Той е глава на Църквата. Само в Църквата и чрез Църквата можем да се възкачим до Христа.
Никой не може да служи на двама господари. Журналистът също. Ако не служи на Христа, неволно ще служи на Христовия враг. Наше задължение като архипастири е да предупреждаваме за тази опасност. Защото медиите са голяма сила и носят тежка отговорност. Ще бъдем съдени за всяка дума, особено ако тази дума е била размножена от средствата за масова информация и е послужила за съблазън на незнаещите.
Колко е важно словото. Доброто слово утешава, възвишава, спасява. А недоброто смущава, унижава, съблазнява. Затова Господ Иисус Христос казва: „Думата ви да бъде: Да, да и Не, не, другото е от лукавия”.
Затова всеки от нас, когато изкаже в медиите нещо за Църквата, следва да се придържа към Истината, т.е. към Христа, т.е. към основаната от Него Църква. Христоносната Православна Църква е „стълб и крепило на истината” (Тим.3:15) и само онези, които наистина живеят в нея и чрез нея, могат да разберат църковните събития в тяхната истинска светлина. Ако една медия иска действително да бъде с истината, тя трябва да бъде с Христа, т.е. с Църквата.
Наше задължение като пастири и архипастири е да предупреждаваме: именно сега, когато имаме свобода на словото, всеки трябва да внимава в отговорността си. А отговорността е лична. Защото онзи, който лекомислено става съдник на Църквата, става съдник на Бога, сипе огън и жупел върху главата си.
Който говори срещу Църквата, говори срещу Бога. Защото Бог е главата на Църквата. Дори когато някой си мисли – ето, аз уважавам Църквата като институция и съдя само отделните църковници за техните човешки слабости и престъпления – дори и тогава трябва да знаем, че църковниците не са наши слуги, а слуги Божии. Никой няма право да съди чужди слуги, освен техния Господар, Който е Сам Бог.
Всеки от нас знае, че не може компетентно да се изказваш за нещо, ако не го познава отвътре. Това с особена сила важи за Църквата. Не може да обсъждаш църковния живот, ако не познаваш Църквата отвътре, т.е. ако не си вярващ православен християнин.
Затова нека си пожелаем занапред винаги да говорим за Църквата в духа на Христа, в духа на истината. Защото това не само ще бъде полезно за обществото, но и за нашето лично спасение, което пожелавам на всички. Амин.
