Отворено писмо към екипа на предаването „Господари на ефира“

plamen-ivanovУважаеми продуценти, автори и сътрудници на предаването „Господари на ефира“,

Не мога да не изразя потреса си от излъчения във вашето предаване на 2 февруари 2017 г., на големия Господски празник Сретение Господне, репортаж, дискредитиращ по недвусмислен начин един монах, изгонен след скандал от един манастир (отново след ваше разследване). Петно, което този човек хвърля върху себе си, но което петно вие съзнателно или не прехвърляте върху монашеството изобщо, върху духовенството и върху Църквата в България. Това, което показвате, е срамно за претенциите за духовен сан на този човек. Духовник не може да извършва подобни деяния, без да бъде в недвусмислен конфликт със себе си, със своята вяра, с Бога и Църквата. И ако този конфликт липсва и той съзнателно и целенасочено извършва това, то той не е духовник. Безспорно такива хора според каноните на Църквата не могат да възглавяват богослужението на църковната общност – манастирска, енорийска и т. н., дори след покаяние.

Но такива хора са факт и това е един от проблемите, един от кризисните моменти в живота на Църквата ни. Защото Църквата ни е отражение на обществото ни. Монасите не идват в манастирите, спуснати с ангелска колесница от небето. Те са продукт на семейното възпитание, на образователната система, на социалната среда, дори и на медийната среда. И те са подвластни на същите греховни съблазни, на каквито и всеки друг човек. И тяхното падение е възможно и за голямо съжаление то се случва. Но държа да отбележа, че това, което вие показвате, НЕ е масово явление в църковните среди. То не е църковен живот, не е духовен живот, а една от метастазите на псевдодуховността. На опита на една малка група хора да намерят лесно препитание, кариера, власт, възможности. И в Църквата активно се работи за превенцията на това явление, което е антицърковно по своя характер. Но тези лица и тези действия, които показвате, не са преобладаващата част от клира, не са и една десета от него, не са и една десета от малобройното ни монашество! Убеден съм в това и мога да го свидетелствам свободно, базирайки се на моя духовен опит в Църквата.

В Църквата можете да откриете и много други неща, които не са рейтингови и които няма да съберат пред екрана гладните да мрънкат и критикуват представители на българското общество. Това са покаянието, смирението, търсенето на грешката първо в себе си, опитът да живееш с любов към Бога, към другите, да пребориш личния егоизъм, желанието да преодолееш себе си, да откриеш смисъла в живота си, да откриеш Бога и да постигнеш спасението за себе си и чрез проповедта и личния пример – за другите, които вече си поставил над себе си, да пречупиш отношението си към тях през призмата на съвършената Божия любов. Това няма да видим във вашето предаване, но не означава, че го няма в Църквата и че много хора не са устремени да постигнат този идеал и по този начин да се спасят за Бога.

Вместо това вие ни поднасяте в един светъл ден за Църквата – Сретение Господне, поредната порция „загриженост“ на хомосексуалните към чистотата на духовенството в Църквата. За Бога, това е шизофренно. Крадецът да вика дръжте крадеца. Содом да изобличава Гомор. Как ние да повярваме на искреността на тези хора, които сами са се отлъчили от общение в Църквата, чрез своя личен свободен избор, а днес ни се представят като стожери на морала в Църквата. Как съучастникът и подбудителят в греха съди грешника и го изобличава? Това е нелепо. И вие давате трибуна на тези хора с антицърковно отношение с доза артистична загриженост.

Вие не сте искрени в това, което правите, защото ако бяхте искрени, нямаше да го правите. Църквата е стожер на морала, на християнските ценности, но нима това не се отнася и до журналистиката, която също е стожер на морал, на обективност в отразяването на истината на ценностно развитие и усъвършенстване, или до която и да е друга сфера на обществения живот. Нима в журналистиката няма хора, които да израстват и да се развиват кариерно по същия начин, както в излъчения от вас запис? И нима това се възприема за морално и неукоримо. Но не съм видял да се затичате и да надигате чаршафите на колегите си със скрита камера и да го пускате в публичното пространство, за да се надсмивате на гилдията и да трупате личен рейтинг. Грехът за мнозина от вашата сфера е средство и необходимост и това е толкова укоримо, колкото излъченият от вас запис.

Но Църквата ви е удобна мишена и вие се възползвате от нея, злоупотребявайки с формите на човешко падение, които могат да се видят абсолютно навсякъде. Вашата загриженост е привидна и фалшива. Ако вие наистина държахте на чистотата на църковните свещенослужители, щяхте да предоставите тези данни и записи първо на духовните надзорници в съответните епархии или на Св. Синод и да изискате от тях вземане на съответните мерки. Вместо това, вие подбирате определени църковни празници, за да споделяте в платформите си в социалните мрежи позорни записи, уличаващи духовници в неприсъщо за сана им непристойно поведение. С това вие не помагате на Църквата и духовенството.

Опитът да се срива авторитетът на духовенството чрез публично изобличаване на няколко паразитиращи субекта в него, е повече от вреден, защото създава предпоставката да се лепне клеймо върху цялото духовенство. В Църквата има много достойни свещенослужители, чиито труд, неуморни десетилетни усилия в името на вярата, добродетелта, смирението, се подлага на съмнение, унижение, ехидна подигравателност, заради публичното афиширане на аморалните прояви на едни псевдодуховници.

Уважаеми от екипа на „Господари на ефира“, моля ви, не унижавайте духовенството, което не е виновно за наличието на тези недоразумения в редиците му. Не позволявайте чрез вашия ефир масовият зрител да похулва Бога, вярата, църквата, честното служение на духовенството, което има качества и достойнства, заради няколко болни клетки. Моля ви, спрете да атакувате Църквата с привидната и фалшива загриженост. Църквата е обиталище на Св. Дух. И когато хулим Църквата, хулим Св. Дух, а хулата против Св. Дух, според Свещеното Писание, не се прощава!

 

С уважение,

Пламен Иванов
филолог, докторант по богословие

 

 

Близки теми: