Ангелогласният църковен певец Димитър Златанов „Вулгараки“
Ивайло Борисов
Историята, която искам да ви разкажа, е свързана с един от нашите най-изявени възрожденски псалти – Димитър Златанов, наричан от гърците Вулгараки, т.е. българинът. Тя е свидетелство колкото за способностите му като певец, толкова и за едно качество, което трябва да отбягваме – надценяването на възможностите ни.
Димитър Златанов се родил в края на ХVІІІ в. – началото на ХІХ в. в село Градобор, Солунско (тогава Османска империя). Заради родното му място е наричан и Градоборчето. Бил единствено дете в семейството.
Димитър Златанов е имал много красив глас със завиден тонов обхват – около три октави. Големият църковен певец е пял в храмовете „Св. Никола”, „Св. Мина” и „Св. Атанас” (в Солун). Богомолците, посещаващи службите, били очаровани от пеенето му. Поради факта, че бил изкусен певец, Градоборчето е бил канен да пее на тържествени богослужения на различни места. „Моят дядо, дългогодишен църковен настоятел – пише църковният певец Христо Шалдев – разправяше с възторг за „ангелския“ глас на Градоборчето.“1
Според гръцкия писател и византолог Олимпия Толика Димитър Златанов е учил пеене при тримата цариградски музикоучители – Хрисант, Хурмузий и Григорий, автори на невмената реформа от 1814 г., известна още като Нов Метод. Изхождайки от това твърдение македонският музиколог проф. Яне Коджабашия заключава, че Димитър Златанов е учил в Патриаршеската Музикална школа (1815-1821).2
Знаем, че в първата половина на ХVIII в. Константинополската патриаршия започва да организира Патриаршески музикални школи, в които се е изучавала теорията и практиката на византийската църковна музика.
Приемем ли за вярно твърдението, че Златанов е учил в Патриаршеската школа, трябва да признаем, че той е един от първите и български, а и като цяло църковни певци, възприели новата невмена нотация в служението си на псалт и църковен композитор.
Съществува предание, което разказва, че смирненският протопсалт (почти със сигурност може да твърдим – известният църковен певец Никола Протопсалт Смирненски3) дошъл в Солун, за да чуе прочутия певец Димитър Българина.
Какво може да накара един добър и именит църковен певец да измине разстояние повече от 800 км, за да отиде да чуе друг църковен певец? Не мисля, че е обикновено любопитство. Според мен причината е голямата му любов към църковното пеене, към музиката – пожелавам си я, пожелавам я и на Вас.
След като смирненският протопсалт присъствал на възкресните вечерня, утреня и литургия, той предложил на Вулгараки да замине на негови разноски за Смирна (дн. Измир, Турция). Смирненските богомолци били очаровани от темброво богатия глас на Градоборчето и от неговите тенорови височини (както споменахме, той е имал глас около три октави), и „поради произведения ефект, бил богато възнаграден.“4
По-късно Златанов и смирненският протопсалт заминали за Атина, където Градоборчето премерва певческите си възможности с една атинска певица. Тази постъпка обаче му коства сериозен здравословен проблем – от прекалено високите тонове Вулгараки получил кръвоизлив в гърлото.
От какво се е появило това патологично вокално явление при църковния певец? Нека дадем думата на д-р Боримир Фурнаджиев, специалист по УНГ: „Тъй като анатомично гласните връзки се движат от мускулчета и хрущяли, то явно при силно пеене и недобра ротация на хрущялите, които движат тези мускулчета, се е получил кръвоизлив. Явно певецът е скъсал мускулно влакно. А може при напъване да е скъсал и другаде кръвоносен съд – гърло, носни проходи, небце, увула.“5
За щастие след известно време (вероятно благодарение и на вокална почивка) певческите способности на Димитър Златанов се възвърнали.
Несъмнено историята с Димитър Златанов трябва да бъде обеца на ухото на всеки певец, който иска църковно-певческото му служение да е дълголетно. Най-големият италиански тенор от края на ХІХ – началото на ХХ в. Енрико Карузо е казал, че гласът е като портфейл – ако го пазиш, ще го имаш за по-дълго.
Историята с гласовото претоварване на Златанов обаче не е единичен случай в църковно-певческата ни история: един известен съвременник на Вулгараки също понася тежестта на гласовата немощ – става дума за просветния и културен наш деец, роден в Сливен, Сава Доброплодни. Освен сериозния му принос в областта на педагогиката, богословието, езикознанието, литературата, драматургията, Сава Доброплодни е бил и изявен църковен певец. През 1886 г. Варненският и Великопреславски митрополит Симеон кани Сава Доброплодни да пее на Пасхалното богослужение. По времето на службата 66-годишният Доброплодни толкова преуморява гласа си, че повече не може да пее в храма. Самият той пише по този повод в автобиографията си: „…за пресилването ми в пението без помощници”6. Така че, драги певци, нека още веднъж да повторим – внимавайте.
За нуждите на славянското богослужение Димитър Златанов превежда много песнопения от гръцки на църковнославянски език. Така той съдейства за издигането на певческата школа в Солун и покрайнините му. Именно за това се счита за основател на Солунската църковно-певческа школа7. Негови ученици били както българи, така и гърци – Христо поп Митрев, братята Петър и Иван Димитрови от солунското село Зарово (познати като дългогодишни псалти в софийската катедрала „Св. Неделя“), Мино Камчев, Стоян Ангелов Граматиков от с. Ватилък (Солунско) – певец в софийската църква „Св. Николай Софийски“, Димитриос Пападопулос (един от първите в Гърция, който пише църковни композиции с европейска нотация) и др.
В книгата на акад. Иван Снегаров от 1937 г. „Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи“ можем да прочетем името на Димитър Златанов. В разказ за богослужение на вярващи българи в Солун на празника на св. братя Кирил и Методий, извършено на 11 май 1873 г., се споменава: „Църковните стени са кънтели от хубавото пеене на поп Петра и солунския протопсалт Димитрий „Булгарски“8.
Трябва да отбележим, че подобно на други наши възрожденски църковни музиканти Златанов първоначално пее в храмовете на гръцки език, след което приспособява пеенето на църковнославянски (такъв например е случаят и с прочутия търновски псалт даскал Никола Златарски9).
Големият църковен певец прекарал старините си в своето родно село Градобор. Димитър Вулгараки почива през 1887 г10.
Той е съставил и преработил много херувимски песни, „Достойно есть” и велики славословия. Неговото „Достойно есть“ на осми глас (публикувано през 1905 г. в сборника на зографските певци), се приемаше, че е единствената му запазена творба, докато през последните години се откриха и други негови творби11. Смята се, че Димитър Златанов е имал познания и в областта на европейската музика – например едно от песнопенията му („Достойно есть“) е онасловено европейско.
До ден днешен името на Димитър Златанов Вулгараки, наричан и Градоборчето, е символ на високо църковно-певческо майсторство. Неговият живот е бил посветен на благословения труд на църковното музициране. Смятам, че поуката, която ние, днешните продължители на църковното пеене, можем да вземем от живота на този човек, починал преди повече от 130 години, е не само да пазим гласовете си, а най-вече да се опитаме поне в малка степен да подражаваме на ангелското му певческо служение. Защо ангелско ли? Защото още преди повече от 14 столетия вярващите ромеи са почувствали и разбрали истината, че църковните певци мистично изобразяват херувимите и пеят на Животворящата Троица…12
Литература
Богоев, М. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд., С.,1992
Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Солунска школа.// Църк. вестник, №44, 1959, с.5-6
Коџабашија, Ј. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003.
Коџабашија, Ј. Црковното пеење во Македонија. Скопjе, 2008.
Снегаров, И. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи, С., 1937.
Хърков, Ст. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането – В: Българско музикознание, 3-4, 2007, с. 210-219.
Шалдев, Хр. Димитър Златанов – Градоборчето// сп. Народен страж, С., 1939, №3.
Бележки:
1 Шалдев, Хр. Димитър Златанов – Градоборчето// сп. Народен страж, С., 1939, №3, с. 12.
2 Τολικα, Ν. Ολυμπια, Επιτομο Εγκυκλοπεδικο λεξικο της βυζαντινησ μουζικης Ευρωπαϊκο κεντρο τεχνηϛ, Αθηνα, 1993. Цит. по Коџабашија, Ј. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003, с. 24.
Музикологът от Република Македония проф. Яне Коджабашия счита Димитър Златанов за представител на македонската църковна музика.
3 Никола протопсалт Смирненски (1787/1790−1887) принадлежи към най-продуктивните църковни музиканти на XIX век, композирал много църковно-музикални произведения. Пял в Смирненската митрополитска катедрала „Света Фотиния“ в продължение на петдесет и три години (1828-1880 г.)
4 Шалдев, Хр. Димитър Златанов – Градоборчето// сп. Народен страж, С., 1939, №3, с. 12.
5 В кореспонденция с автора на статията.
6 Доброплодни, С. Кратка автобиография. С., 1893, с. 66-67.
7 Понятието „църковнопевческа школа“ е въведено в българската музикална наука от музиколога Петър Динев. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 в. Динев публикува редица статии в Църковен вестник, в които описва различни наши църковно-певчески школи.
8 Снегаров, И. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи, С., 1937, с. 88.
9 Когато родолюбецът даскал Никола учи в Търново, той е протопсалт при гръцката митрополия (където пее на гръцки език), но след преминаването на църквите под българско управление, започва да пее свободно на църковнославянски език в църквата „Св. Никола”.
10 В своя учебник по източно пеене Мирчо Богоев е отбелязал като година на смъртта му 1820 г. Предвид изложените факти трябва да отбележим, че най-вероятно става въпрос за грешка.
11 Срв. Коџабашија, Ј. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003.
12 Думи, част от Херувимската песен, изпълнявана по време на св. литургия. Създадено през VI в., текстът на това песнопение се приписва на император Юстин II. Текстът му на български ез. е следният: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, нека сега да отхвърлим всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”.
