Добри Христов – 80 години от смъртта на композитора
Днес се навършват 80 години от кончината на един от най-големите български композитори – Добри Христов. Освен композитор, Добри Христов е и музикален теоретик и хоров диригент. Той е най-голямото име в българската музика в първите две десетилетия на ХХ в. Представител е на т.нар. „първо поколение“ композитори.
Добри Христов е роден на 14 декември 1875 г. във Варна в бедно семейство. Като дете бъдещият композитор ходел по Нова Година в къщите да сурвака хората за здраве и берекет. Когато е първокласник, Добри изкарва 2 лв. от сурвакане, с които си купува малка флейта. Научава нотите от музиканти от Военния духов оркестър. Когато е 12-годишен, му подаряват цигулка, с която започва първите си опити по композиране (на 20 години се сдобива с пиано). На 14 години Добри Христов става хорист във Варненската катедрала „Успение Богородично“, където диригент е Стоян Бешков. Там преписва щимове (партии)[1] и разучава тайните на хармонията. Във формирането на бъдещия композитор голяма роля изиграва самоподготовката му – той преписва партитури, чете учебници по музика. През 1899 г. Добри Христов става съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“ във Варна. По-късно се явява на конкурс за обучение в Прага, който не успява да спечели. Варненци обаче му издействат общинска стипендия, и така през 1900 г. той заминава за Прага – града на композиторите Сметана и Дворжак. В Пражката консерватория преподавател на Добри Христов е знаменитият композитор Антонин Дворжак. Докато учи в Прага, Добри Христов е увлечен от идеята за създаване на музика, свързана с националния ни фолклор. „Българската професионална музика – твърди маестрото – трябва веднъж и завинаги да скъса със сляпото си подражание на Запада, за да създаде свой стил и своя школа, а това е възможно само чрез художествената преработка на онова, което е създал народният гений.“[2]
След като се завръща от обучението си в Прага, Добри Христов работи като учител по музика във Варна, след това – в София. През 1918 г. става директор на Държавното музикално училище (сега НМУ „Любомир Пипков“) в София. Композиторът е съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ в София. Диригент е общо на три църковни хора – на варненския катедрален храм „Успение Богородично“ и хоровете на двата софийски храма „Св. Седмочисленици“ (1912-1928 г.) и „Св. Александър Невски“ (от 1935 г. до края на живота му през 1941 г.). След завръщането си от Прага Добри Христов става диригент във варненската катедрала, в която пее като младеж. Там остава до 1906 или 1907 г.
Добри Христов е назначен за диригент на хора при храм „Св. Седмочисленици“ в края на 1912 г. Очевидно започва работа там с присъщия му ентусиазъм, тъй като няколко месеца по-късно музиковедът Иван Камбуров пише: „…Духовната музика като специален дял от общата има своите големи тънкости и изисквания, до които не всички хормайстори у нас са способни да се издигнат. Затова пък малкото такива, каквито имаме, благодарение на художническия си усет и специално познаване на работата, са могли да издигнат хоровете си до една завидна висота. Посетихме всички столични църкви, за да чуем хоровете им. Веднага спира вниманието стегнатото, стройно и меко пение в църквата „Св. Седмочисленици“.
На 15.04.1916 г. във военния клуб в София се е състоял голям концерт по повод 20-годишната музикална дейност на Добри Христов. В концерта взима участие и хора на „Св. Седмочисленици“, който изпълнява само творби на композитора, дирижирани от самия него. През 1924 г. Добри Христов завършва написаната за хора на „Св. Седмочисленици“ „Литургия № 1“, която издава през месец януари 1925 г. В бележка към изданието той пише: „Композициите… са изпълнени от хора на автора при освещаването на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ (1924 г.) и редовно са изпълнявани ред години от същия хор в църквата „Св. Св. Седмочисленици“. На 31.ХІІ.1928 г. проф. Добри Христов напуска храма, посветен на св. равноапостолни братя Кирил и Методий и техните св. ученици. За изключителната му дейност настоятелството му благодари с едно особено трогателно благодарствено писмо, подписано от председателя протоиерей Василий Д. Ковачев[3].
Проф. Добри Христов става диригент на храм-паметника „Св. Александър Невски“ (1935-1941 г.) след Апостол Николаев. След маестрото диригент на хора при храм-паметника става неговият ученик и помощник г-н Ангел Попконстантинов. И до днес по-голямата част от боговдъхновените църковни творби на Добри Христов са част от основния репертоар на хора на „Св. Александър Невски“[4]. Своето „Всенощно бдение“ маестрото създава за хора на патриаршеската катедрала. От 1922 г. композиторът е поддиректор на Народния театър и преподава теоретични дисциплини в ДМА (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров). Четири години по-късно става извънреден професор в същото учебно заведение, а от 1930 г. е редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.
Композиторът умира на 23 януари 1941 г. в София на 65-годишна възраст.
На негово име е кръстено Националното училище по изкуствата във Варна, детски хор в морската столица, улица в София; има издигнат паметник във Варна.
Добри Христов е автор на произведения за симфоничен оркестър, църковна музика, хорова музика, солови песни, сборници с детски песни. Автор е и на теоретичните трудове „Ритмичните основи на народната ни музика“ и „Техническият строеж на народната ни музика“, както и на учебници, сборници и статии. Композиторът е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Песента му „Родна песен нас навек ни свързва“ се е превърнала в химн на българските хорове.
Църковната музика, която композиторът създава, включва „Литургия на св. Йоан Златоуст“ (1925 г.), „Общодостъпна литургия“ (1934 г.) и „Всенощно бдение“(1936-38 г.)[5]. Църковно-певческите композиции на маестро Добри Христов са признати за класически. Както казва Доростолският и Червенски митрополит Неофит (сега Патриарх Български и митрополит Софийски): „Всъщност църковната музика на Добри Христов е музика за православния храм, и то най-качествената българска музика.“[6]
Добри Христов споделя пред Макариополския епископ д-р Николай: „Повярвай ми, когато сега слушам моето „Славословие“[7], казвам си: Добри, ти не си неговият автор! Ти си бил само послушно перо на Светия Дух – записал си онова, което в своите духовни съзерцания си доловил от небесната музика на ангелите.“[8] Добри Христов е бил скромен – „Сам своята композиторска дейност не ценя много.“ – твърди маестрото в биографичния си етюд „Моят животопис“[9], писан през 1917 г.
Както споменахме, Добри Христов е от т.нар. „първо поколение“ български композитори – заедно с Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др. Тези композитори са свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.
В края на XIX в. и първата половина на XX в. се повдига и музикологичният въпрос – кое е истинското българско църковно пеене? Дали е т. нар. „Болгарский роспев” – песнопения, открити в украинско-белоруски ръкописи от края на XVI в. – XVIII в. и нотирани с помощта на киевска „квадратна“ нотация, или псалтикийното източно-църковно пеене? Докато запасният подполковник Атанас Манов поддържа източното пеене, Добри Христов смята, че българите са имали свое църковно пеене, затова създава църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев, и смята източно-църковното пеене за гръцко.[10]
„Дарът на творчеството – пише проф. Кристина Япова – е това, което фокусира патоса на Добри Христов; той го отстоява ревностно и неуморно, защото именно в него вижда основанието и висшето оправдание на цялата българска църковно-музикална традиция – традиция, получила право на съществуване от боговдъхновеността на своите певци и съчинители.“[11]
Добри Христов е на мнение, че двойното робство за България (политическо – от турците и духовно – от гърците) е в основата на културния ѝ застой. Според него мелодиите на „Болгарский роспев” „показват на каква висота е било някогашното българско църковно пеене, което се е формирало на основата на старовизантийско влияние в духа на нашата народна музика“.[12] Според композитора българите са имали свое църковно пеене, което гърците са унищожили през 5-вековното робство. Според него „бежанци от Дунавска България между XIV и XVII столетие са наводнили Молдова, Южна Русия и достигнали до Велика Русия, дето отнесли оригинално изкуство в иконопис и главно в черковно пеене“[13]. Добри Христов счита употребяването на едногласното източно пеене в храмовете за назадничаво. „Музиката в България – пише той – през най-черната за нас епоха, а най-светла за изкуствата на Запад – XVI-XIX в., е в пълен застой. Наложилото се гръцко черковно пеене в погърчените ни черкви, градове, села и манастири остава докрай едногласно с исонен съпровод“[14].
Трябва да отбележим, че през XIX в. нашият политик и вещ познавач на източното църковно пеене Тодор Икономов[15] издава в Цариград певчески сборник с едногласни композиции. Интересното в случая е това, че Икономов, който е бил отявлен родолюбец, публикува песнопения само на гръцки автори. Както свидетелства музикологът проф. Стефан Хърков: „Явно за него [Икономов – бел. авт.], а и за останалите издатели това е била култура, обща за всички православни народи”[16]. Нашите възрожденци не са смятали източното църковно пеене за гръцко, а за всеобщо богатство на цялото Православие.
Вероятно зад отрицателното мнение на Добри Христов за източното пеене се крият две причини: първо, за утвърждаването на наскоро освободеното ни Отечество едно собствено национално църковно пеене би имало положителен и повдигащ националното самочувствие ефект. И второ – лошото изпълнение на това пеене. Самият Христов споменава: „В черквите ни се слушаха и за жалост все още се слушат лошо предавани по гръцки маниер източночерковни мелодии“. На друго място той пише, че едногласното източно пеене „в днешния си объркан вид и нескопосно предаване е нетърпимо за слушане.“[17]
В интерес на истината и многовековното източно едногласно пеене, и многогласното хорово пеене имат своята своеобразна красота. Един мой преподавател казваше, че съчетанието на двете практики е нашето голямо родно църковно-музикално богатство.
Добри Христов е автор на прекрасни църковно-музикални творби, между които особено се открояват с красотата си композиции като „Хвалите имя Господне“, „Тебе поем“, „Святий Боже“ и най-любимото на автора на тази публикация – „Во царствии Твоем“. Първото изпълнение на композицията, което чух преди години, беше в храм-паметника „Св. Александър Неввски“ – мястото, където е дирижирал и самият маестро Христов. Хорът, дирижиран от сегашния диригент доц. Димитър Димитров, звучеше тихо молитвено, а солиращият глас на певицата – сопран беше великолепен – едно чудесно изпълнение, въздигащо богомолеца над земните тревоги и сивота. Смятам, че това е едно от най-прекрасните и възвишени български хорови творби на сакралната музика, на което предлагам да се насладим заедно. Изпълнението е на Академичния смесен камерен хор „Гаудеамус“ със солист Антоанета Йорданова.
Бележки:
[1] Многогласното пеене е разписано на отделни партии (например тенор, баритон и бас). От там произхожда и наименованието на руското т.нар. партесно пеене.
[2] Крыстев, В. Добри Христов. М., 1960, с.104. Цит. по Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Добри Христов и музиката в православния храм. – Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.
[3] Григоров, Д. Хорът при храм „Св. Седмочисленици“,www.svsedmochislenitsi.com, последно посещение: 15.12.2020 г.
[4] Из История на Патриаршеския акапелен хор, www.cathedral.bg, последно посещение: 04.12.2020 г.
[5] За подробно описание на църковно-музикалните творби на Добри Христов вж. Григоров, Д. Църковно-музикалната дейност на Добри Христов (1875-1941). Сливен, 2009.
[6] Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Добри Христов и музиката в православния храм. – Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.
[7] Става дума за Великото славословие из песнопенията за Всенощно бдение.
[8] Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Цит. съч., с. 2.
[9] https://literaturensviat.com/?p=129189
[10] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Кое е истинското българско църковно пеене?, Пловдив, 2011.
[11] Япова, К. Добри Христов за църковната музика, www.litclub.bg, 21.01.2006 г.
[12] Вж. пак там, с. 82.
[13] Вж. пак там, с.110.
[14] Вж. пак там, с. 128.
[15]https://www.pravoslavie.bg/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%89-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/
[16] Срв. Хърков, С. „За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането” – В: Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с. 38.
[17] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Цит. съч., с. 181.
За статията са ползвани и интернет ресурсите:
Добри Христов, www.ubc-bg.com, последно посещение: 15.12.2020 г.
Илиева, Н. Вечната българска класика – Добри Христов и Емануил Манолов, www. bnr.bg, 05.01.2017 г.
Варненският животопис на Добри Христов, www. ref.blog.libvar.bg, 12.12.2015 г.