Добри Христов – 80 години от смъртта на композитора



Днес се навършват 80 години от кончината на един от най-големите български композитори – Добри Христов. Освен композитор, Добри Христов е и музикален теоретик и хоров диригент. Той е най-голямото име в българската музика в първите две десетилетия на ХХ в. Представител е на т.нар. „първо поколение“ композитори.

Добри Христов е роден на 14 декември 1875 г. във Варна в бедно семейство. Като дете бъдещият композитор ходел по Нова Година в къщите да сурвака хората за здраве и берекет. Когато е първокласник, Добри изкарва 2 лв. от сурвакане, с които си купува малка флейта. Научава нотите от музиканти от Военния духов оркестър. Когато е 12-годишен, му подаряват цигулка, с която започва първите си опити по композиране (на 20 години се сдобива с пиано). На 14 години Добри Христов става хорист във Варненската катедрала „Успение Богородично“, където диригент е Стоян Бешков. Там преписва щимове (партии)[1] и разучава тайните на хармонията. Във формирането на бъдещия композитор голяма роля изиграва самоподготовката му – той преписва партитури, чете учебници по музика. През 1899 г. Добри Христов става съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“ във Варна. По-късно се явява на конкурс за обучение в Прага, който не успява да спечели. Варненци обаче му издействат общинска стипендия, и така през 1900 г. той заминава  за Прага – града на композиторите Сметана и Дворжак. В Пражката консерватория преподавател на Добри Христов е знаменитият композитор Антонин Дворжак. Докато учи в Прага, Добри Христов е увлечен от идеята за създаване на музика, свързана с националния ни фолклор. „Българската професионална музика – твърди маестрото – трябва веднъж и завинаги да скъса със сляпото си подражание на Запада, за да създаде свой стил и своя школа, а това е възможно само чрез художествената преработка на онова, което е създал народният гений.“[2]

След като се завръща от обучението си в Прага, Добри Христов работи като учител по музика във Варна, след това – в София. През 1918 г. става директор на Държавното музикално училище (сега НМУ „Любомир Пипков“) в София. Композиторът е съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ в София. Диригент е  общо на три църковни хора – на варненския катедрален храм „Успение Богородично“ и хоровете на двата софийски храма „Св. Седмочисленици“ (1912-1928 г.) и „Св. Александър Невски“ (от 1935 г. до края на живота му през 1941 г.). След завръщането си от Прага Добри Христов става диригент във варненската катедрала, в която пее като младеж. Там остава до 1906 или 1907 г.

Добри Христов е назначен за диригент на хора при храм „Св. Седмочисленици“ в края на 1912 г. Очевидно започва работа там с присъщия му ентусиазъм, тъй като няколко месеца по-късно музиковедът Иван Камбуров пише: „…Духовната музика като специален дял от общата има своите големи тънкости и изисквания, до които не всички хормайстори у нас са способни да се издигнат. Затова пък малкото такива, каквито имаме, благодарение на художническия си усет и специално познаване на работата, са могли да издигнат хоровете си до една завидна висота. Посетихме всички столични църкви, за да чуем хоровете им. Веднага спира вниманието стегнатото, стройно и меко пение в църквата „Св. Седмочисленици“.

На 15.04.1916 г. във военния клуб в София се е състоял голям концерт по повод 20-годишната музикална дейност на Добри Христов. В концерта взима участие и хора на „Св. Седмочисленици“, който изпълнява само творби на композитора, дирижирани от самия него. През 1924 г. Добри Христов завършва написаната за хора на „Св. Седмочисленици“ „Литургия № 1“, която издава през месец януари 1925 г. В бележка към изданието той пише: „Композициите… са изпълнени от хора на автора при освещаването на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ (1924 г.) и редовно са изпълнявани ред години от същия хор в църквата „Св. Св. Седмочисленици“. На 31.ХІІ.1928 г. проф. Добри Христов напуска храма, посветен на св. равноапостолни братя Кирил и Методий и техните св. ученици. За изключителната му дейност настоятелството му благодари с едно особено трогателно благодарствено писмо, подписано от председателя протоиерей Василий Д. Ковачев[3].

Проф. Добри Христов става диригент на храм-паметника „Св. Александър Невски“ (1935-1941 г.) след Апостол Николаев. След маестрото диригент на хора при храм-паметника става неговият ученик и помощник г-н Ангел Попконстантинов. И до днес по-голямата част от боговдъхновените църковни творби на Добри Христов са част от основния репертоар на хора на „Св. Александър Невски“[4]. Своето „Всенощно бдение“ маестрото създава за хора на патриаршеската катедрала. От 1922 г. композиторът е поддиректор на Народния театър и преподава теоретични дисциплини в ДМА (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров). Четири години по-късно става извънреден професор в същото учебно заведение, а от 1930 г. е  редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.

Композиторът умира на 23 януари 1941 г. в София на 65-годишна възраст.

На негово име е кръстено Националното училище по изкуствата във Варна, детски хор в морската столица, улица в София; има издигнат паметник във Варна.

Добри Христов е автор на произведения за симфоничен оркестър, църковна музика, хорова музика, солови песни, сборници с детски песни. Автор е и на теоретичните трудове „Ритмичните основи на народната ни музика“ и „Техническият строеж на народната ни музика“, както и на учебници, сборници и статии. Композиторът е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Песента му „Родна песен нас навек ни свързва“ се е превърнала в химн на българските хорове.

Църковната музика, която композиторът създава, включва „Литургия на св. Йоан Златоуст“ (1925 г.), „Общодостъпна литургия“ (1934 г.) и „Всенощно бдение“(1936-38 г.)[5]. Църковно-певческите композиции на маестро Добри Христов са признати за класически. Както казва Доростолският и Червенски митрополит Неофит (сега Патриарх Български и митрополит Софийски): „Всъщност църковната музика на Добри Христов е музика за православния храм, и то най-качествената българска музика.“[6]

Добри Христов споделя пред Макариополския епископ д-р Николай: „Повярвай ми, когато сега слушам моето „Славословие“[7], казвам си: Добри, ти не си неговият автор! Ти си бил само послушно перо на Светия Дух – записал си онова, което в своите духовни съзерцания си доловил от небесната музика на ангелите.“[8] Добри Христов е бил скромен – „Сам своята композиторска дейност не ценя много.“ – твърди маестрото в биографичния си етюд „Моят животопис“[9], писан през 1917 г.

Както споменахме, Добри Христов е от т.нар. „първо поколение“ български композитори – заедно с Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др. Тези композитори са свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.

В края на XIX в. и първата половина на XX в. се повдига и музикологичният въпрос – кое е истинското българско църковно пеене? Дали е т. нар. „Болгарский роспев” – песнопения, открити в украинско-белоруски ръкописи от края на XVI в. – XVIII в. и нотирани с помощта на киевска „квадратна“ нотация, или псалтикийното източно-църковно пеене? Докато запасният подполковник Атанас Манов поддържа източното пеене, Добри Христов смята, че българите са имали свое църковно пеене, затова създава църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев, и смята източно-църковното пеене за гръцко.[10]

„Дарът на творчеството – пише проф. Кристина Япова – е това, което фокусира патоса на Добри Христов; той го отстоява ревностно и неуморно, защото именно в него вижда основанието и висшето оправдание на цялата българска църковно-музикална традиция – традиция, получила право на съществуване от боговдъхновеността на своите певци и съчинители.“[11]

Добри Христов е на мнение, че двойното робство за България (политическо – от турците и духовно – от гърците) е в основата на културния ѝ застой. Според него мелодиите на „Болгарский роспев” „показват на каква висота е било някогашното българско църковно пеене, което се е формирало на основата на старовизантийско влияние в духа на нашата народна музика“.[12] Според композитора българите са имали свое църковно пеене, което гърците са унищожили през 5-вековното робство. Според него „бежанци от Дунавска България между XIV и XVII столетие са наводнили Молдова, Южна Русия и достигнали до Велика Русия, дето отнесли оригинално изкуство в иконопис и главно в черковно пеене“[13]. Добри Христов счита употребяването на едногласното източно пеене в храмовете за назадничаво. „Музиката в България – пише той – през най-черната за нас епоха, а най-светла за изкуствата на Запад – XVI-XIX в., е в пълен застой. Наложилото се гръцко черковно пеене в погърчените ни черкви, градове, села и манастири остава докрай едногласно с исонен съпровод“[14].

Трябва да отбележим, че през XIX в. нашият политик и вещ познавач на източното църковно пеене Тодор Икономов[15] издава в Цариград певчески сборник с едногласни композиции. Интересното в случая е това, че Икономов, който е бил отявлен родолюбец, публикува песнопения само на гръцки автори. Както свидетелства музикологът проф. Стефан Хърков: „Явно за него [Икономов – бел. авт.], а и за останалите издатели това е била култура, обща за всички православни народи”[16]. Нашите възрожденци не са смятали източното църковно пеене за гръцко, а за всеобщо богатство на цялото Православие.

Вероятно зад отрицателното мнение на Добри Христов за източното пеене се крият две причини: първо, за утвърждаването на наскоро освободеното ни Отечество едно собствено национално църковно пеене би имало положителен и повдигащ националното самочувствие ефект. И второ – лошото изпълнение на това пеене. Самият Христов споменава: „В черквите ни се слушаха и за жалост все още се слушат лошо предавани по гръцки маниер източночерковни мелодии“. На друго място той пише, че едногласното източно пеене „в днешния си объркан вид и нескопосно предаване е нетърпимо за слушане.“[17]

В интерес на истината и многовековното източно едногласно пеене, и многогласното хорово пеене имат своята своеобразна красота. Един мой преподавател казваше, че съчетанието на двете практики е нашето голямо родно църковно-музикално богатство.

Добри Христов е автор на прекрасни църковно-музикални творби, между които особено се открояват с красотата си композиции като „Хвалите имя Господне“, „Тебе поем“, „Святий Боже“ и най-любимото на автора на тази публикация – „Во царствии Твоем“. Първото изпълнение на композицията, което чух преди години, беше в храм-паметника „Св. Александър Неввски“ – мястото, където е дирижирал и самият маестро Христов. Хорът, дирижиран от сегашния диригент доц. Димитър Димитров, звучеше тихо молитвено, а солиращият глас на певицата – сопран беше великолепен – едно чудесно изпълнение, въздигащо богомолеца над земните тревоги и сивота. Смятам, че това е едно от най-прекрасните и възвишени български хорови творби на сакралната музика, на което предлагам да се насладим заедно. Изпълнението е на Академичния смесен камерен хор „Гаудеамус“ със солист Антоанета Йорданова.

YouTube player

Бележки:

[1] Многогласното пеене е разписано на отделни партии (например тенор, баритон и бас). От там произхожда и наименованието на руското т.нар. партесно пеене.

[2] Крыстев, В. Добри Христов. М., 1960, с.104. Цит. по Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Добри Христов и музиката в православния храм. – Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.

[3] Григоров, Д. Хорът при храм „Св. Седмочисленици“,www.svsedmochislenitsi.com, последно посещение: 15.12.2020 г.

[4] Из История на Патриаршеския акапелен хор, www.cathedral.bg, последно посещение: 04.12.2020 г.

[5] За подробно описание на църковно-музикалните творби на Добри Христов вж. Григоров, Д. Църковно-музикалната дейност на Добри Христов (1875-1941). Сливен, 2009.

[6] Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Добри Христов и музиката в православния храм. – Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.

[7] Става дума за Великото славословие из песнопенията за Всенощно бдение.

[8] Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Цит. съч., с. 2.

[9] https://literaturensviat.com/?p=129189

[10] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Кое е истинското българско църковно пеене?, Пловдив, 2011.

[11] Япова, К. Добри Христов за църковната музика, www.litclub.bg, 21.01.2006 г.

[12] Вж. пак там, с. 82.

[13] Вж. пак там, с.110.

[14] Вж. пак там, с. 128.

[15]https://www.pravoslavie.bg/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%89-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/

[16] Срв. Хърков, С. „За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането” – В: Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с. 38.

[17] Срв. Куюмджиев, Ю. Съст. Цит. съч., с. 181.

За статията са ползвани и интернет ресурсите:

Добри Христов, www.ubc-bg.com, последно посещение: 15.12.2020 г.

Илиева, Н. Вечната българска класика – Добри Христов и Емануил Манолов, www. bnr.bg, 05.01.2017 г.

Варненският животопис на Добри Христов, www. ref.blog.libvar.bg, 12.12.2015 г.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...