За св. Цецилия и музиката
Света Цецилия (Сесилия, Чечилия) Римска живяла през трети век и произхождала от богат римски род. Приела християнството от младини, тя обичала да помага на нуждаещите се. Когато стигнала подходяща възраст, родителите ѝ решили да я омъжат за благородния езичник Валериан. Света Цецилия не искала да противоречи на родителите си, но се молела със сълзи на очи Бог да обърне към истинската вяра съпруга ѝ, а нея да запази в девство. Светицата убедила Валериан да отидат при епископ Урбан, който се бил скрил от гонения в една пещера на Апиевия път. Словата на мъдрия епископ подействали на Валериан. Повярвал в Христа, той успял да приведе към Христа и брат си Тивуртий. Двамата братя раздавали имуществото си на бедни християни, сираци и вдовици, откупвали от тъмниците затворници и с чест погребвали телата на много свети мъченици.
Разбрал за това, префектът на Рим Алмахий разпоредил да задържат братята и да ги предадат на съд. Алмахий искал от тях да се отрекат от Христос и да принесат жертва на езическите богове. Като видял твърдостта на братята, понесли мъчения за вярата, префектът ги осъдил на смърт извън пределите на града. Военачалникът Максим, който ръководел отряда, съпровождащ братята, виждайки вярата им, сам решил да стане християнин. Той ги завел в дома си, където бил кръстен заедно с цялото си семейство. Когато на следващия ден били обезглавени светите мъченици, военачалникът Максим изповядал, че видял душите им да отиват на небето. Заради това той бил измъчван до смърт с камшици (†230).
В това време света Цецилия раздала остатъка от имуществото, притежание на братята, и успяла да приведе към вярата 400 римляни. Тя също била осъдена на смърт. В продължение на три дни се опитали да я умъртвят в гореща баня, но Бог я запазил. След това решили да я обезглавят, но палачът успял само да рани светата мъченица, която живяла още три дни, прославяла Бога и умряла с молитва на уста на 22 ноември 230 г. Погребали я в римските катакомби на св. Калист, като през 9 в. мощите ѝ били преместени в римската църква „Санта Чечилия ин Трастевере“. Паметта на светите мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим се чества на 22 ноември. Света Цецилия се почита както от православните, така и от римокатолиците.
Съгласно преданието, когато водели светицата, тя се молела и пеела духовни песни на Бога. Също така по време на изпълнение на смъртната присъда над нея, тя пеела духовни химни. Заради това от 16 в. на Запад считат св. Цецилия за покровителка на музиката и музикантите.
В редица произведения на изобразителното изкуство светицата е представена с разнообразни музикални инструменти – клавишни (орган-позитив, клавесин, челеста), струнни (арфа, лютня, цигулка). През 1514 г. знаменитият Рафаело създава известната си картина „Екстазът на св. Цецилия”. На нея светицата е изобразена 
съзерцаваща небесния хор на ангелите, а в краката ѝ се намират различни музикални инструменти, с което художникът сякаш показва както превъзходството на радостта от общението с Бога пред земната радост, така и на небесната ангелска музика пред тази на човеците. Да не забравяме, че ангелското пеене надвишава всяко земно звучене и се явява негова крайна цел.
Редица западноевропейски композитори са посветили свои произведения на светицата – заслужава да споменем имената на Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, озаглавили произведенията си Ode for St Cecilia’s Day. Както и тези на Шарл Гуно – St. Cecilia Mass, Бенджамин Бритън (роден в деня на светицата) Hymn to St. Cecilia. През 2000 г. естонският композитор Арво Пярт, който е православен, написва произведение за хор и оркестър в чест на мъченицата, озаглавено Cecilia, vergine romana.
На света Цецилия е кръстена една от най-старите музикални институции в света – академията „Санта Чечилия”. Тя е основана с папска була през 1585 г. Академията се помещава в Parco della Musica – огромен музикален комплекс в Рим, и обединява музикална академия, консерватория, симфоничен оркестър, хор, а така също музикална библиотека, музей на музикални инструменти и др. Членове на Академията са били композитори като Монтеверди, Паганини, Росини, Доницети, Верди, Пучини. Сред чуждестранните почетни членове на Академията срещаме имената на Вагнер, Лист, Менделсон, Дебюси, Равел, Сен-Санс и мн. др.
На Изток не е прието светицата да се счита за покровителка на музиката и музикантите. За най-значими имена в областта на православната църковна музика считаме св. Йоан Дамаскин и св. Йоан Кукузел. През 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на Кукузел, първи октомври, когато се чества паметта му, е обявен за празник на българските музиканти и певци*. Трябва обаче да обърнем внимание на факта, че през вековете на християнската ера именно светци са обявявани за покровители на музиката, което сочи две неща: първо, хората са признавали музиката за нещо надземно и вдъхновено от Бога, и второ, отдавали са нужното уважение и са признавали Църквата като извор, от който изкуствата, в частност музиката, са поели своя исторически път.
Живяла във време, когато християните и на Изток, и на Запад били единни, св. Цецилия може да бъде молитвена помощница и за нас. Бихме могли да твърдим, че животът на светицата е бил хармоничен и съзвучен на Истината, т.е. на Христос. Каквото трябва да бъде и всяко истински ценно музикално изкуство, стремящо се да остане във времето като паметник на красотата, правдивостта и Божието вдъхновение. Качества, притежавани в пълнота от самата светица.
*Вж. Българският принос в музиката на Православната църква.
