Променял ли се е във времето обликът на източното църковно пеене?
От древната история на Църквата е известно, че още в зората на християнството песнопенията са били част от богослужебните събрания на вярващите християни. Източното църковно пеене, известно и като византийска църковна музика, е древното богохваление в Църквата. Това пеене е едногласно (монодийно) и разцветът му съвпада с времето на Византийската империя (330-1453 г.). Под византийска църковна музика се разбира също така и поствизантийската и новогръцката църковна музика.
Известно е, че в сферата на църковните изкуства има континуитет. Тези изкуства не са затворени сами в себе си, те са обединени от обща идея – да подпомагат вярващия в пътя му към горния Йерусалим. Както в иконописната традиция на Църквата съществуват канонични форми, така съществуват и канонични форми в източното църковно пеене. Една от тях е неговото осмогласие [1]. Конституирането на осмогласието е свързано с личността на известния богослов св. Йоан Дамаскин, живял през 8 в. [2] От това пък произлиза друго важно условие за каноничността на дадено песнопение, а именно че при съставянето му се използват т.нар. фигури-формули, които са трайно свързани тонови последования, музикални „слова”. Фигурите-формули са част от музикалната традиция, която отначало се е разпространявала устно, а в последствие е фиксирана в музикалните ръкописи.
Така възниква въпросът: след като източното църковно пеене има своя каноническа основа, възможно ли е върху тази основа да се надгражда нещо ново, или самото й съществуване предпоставя нейната „неподвижност” и „застиналост”?
От житието на живелия през 14 в. майстор на едногласната църковна музика св. Йоан Кукузел разбираме, че
в създадените от него произведения са преплетени български фолклорни мотиви. Историята приписва на Кукузел създаването на богатия мелизматичен пространен стил, наречен пападически. Този стил се характеризира с орнаментална мелодика. Музикалното наследство на Кукузел е част от славянския принос, и конкретно при Кукузел – българския, в развитието на византийската цивилизация [3].
Четири века след Кукузел класическият църковен музикант Петър Пелопонески твори църковна музика в чуждата културна среда на Османската империя. Това прави и съвременникът му Даниил Протопсалт, в чиито произведения се срещат елементи от тогавашната светска музика. Един от тримата музикоучители от 19 в., отговорни за появата на съвременното невмено писмо [4 ] – Григорий Протопсалтq е бил добър познавач на т.нар. маками – ладово-мелодични модели при турската, арабската и персийската музикална култура. Михаил Хаджиатанасиу (†1948), протопсалт и професор по византийска музика при богословското училище на о-в Халки, принадлежи към кръга на т. нар. екзо-патриаршески константинополски музиканти и педагози (сред тях са Панайотис Килджанидис, Нилеас Камарадос и Йоанис Паласис), които в края на 19 и най-вече в първата половина на 20 в. представят едно по-пространно източно-църковно музикално предание – с повече „чужди” елементи [5]. Песнопения, в чиято структура има наличие на чужди елементи, откриваме и между произведенията на протопсалти на ВХЦ [6] от миналото столетие.
В България източното православно църковно пеене и неговите канонични форми също търпят развитие. Такъв е примерът с еленския напев, свързан с името на музикоучителя архимандрит Галактион Хилендарец [7]. Еленският напев, както е видно от името му, получава своето оформление в грdo Елена. Според музиколога Петър Динев той е „проява на българско музикално съзнание” [8].
Друг интересен факт, свързан с източното църковно пеене и неговата теоретична част у нас, водещ началото си от миналия 20 век, е, че наши музикоучители като Петър Сарафов, Мирчо Богоев, Петър Динев представят източноцърковна музика, която в интервално отношение е близка до западноевропейското звучене. Този феномен говори за определено приспособяване на принципите на източноцърковното пеене към европейската музика [9.
Пред нашия съвременник, както и пред бъдещите поколения, имащи отношение към източното църковно пеене, стои и ще стои въпросът: доколко материята на това пеене подлежи на развитие? До къде да се простира елементът на новост във православните композиции? Какъв е критерият, по които да се съди до каква степен е позволено на автора да се намесва в структурата на песнопенията? Елемент на новост в света на тази музика винаги е съществувал. Това е показателно за нейния жизнен потенциал. Протопсалт Константин Фотопулос твърди, че: „Музиката е жив организъм, и трябва да се третира като такъв.” [10] Макар че нейните форми са канонични и узаконени във времето, това не „парализира” църковните музиканти и творческия им потенциал. Разбира се, всички творчески прояви в тази област трябва да бъдат внимателно преценявани, подготвяни и съобразени с духа и традицията на източното църковно пеене. Захващането с такъв тип работа трябва да бъде осъществявано от хора с вяра, талант и дълбоко познание на това пеене. Да се надяваме, че Бог ще продължи да изпраща периодично творци, като тези, чрез чиито труд синаповото зърно на църковното пеене „израстна и стана голямо дърво”(Лук.13:19).
Бележки
1. Осемте църковни гласа се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Така например от първи глас произхожда пети, от втори произхожда шести и т. н.
2. Срв. Риболов, С. Св. Йоан Дамаскин. В: Светоотеческо наследство, т. 1, изд. Омофор, София 2000, с. 202.
3. Срв. Божилов, И. За популярността на композитора Йоан Кукузел. – В: Йоан Кукузел –живот, творчество , епоха – Музикални хоризонти, 1981, с. 132-139.
4. Класическата фиксация на източно-църковната музика се извършва посредством т.нар. невмено писмо – специални нотни знаци, с които си служи едногласната музика. Последната невмена реформа е от 1814 г.
5. Срв. Борисов, И. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: изд. Изкуство, 2014, с. 42-43.
6.Великата Христова Църква – Константинополската патриаршия.
7. За архимандрит Галактион Хилендарец виж: Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959,с. 10.
8. Пак там.
9. Става въпрос за това, че според някои познавачи акустическата система на църковната музика е неравномерно темперирана, а в съвременната практика се използва т.нар. равномерна темперация, при която една чиста октава е разделена на 12 абсолютно еднакви по акустична стойност полутона.
10. Фотопулос, К. Сочинение (мелопия) как основной компонент византийской музыки и проблемы сочинения в настоящее время – In: http://psaltika.ru/index.php/stati-issledovaniya/11-sochinenie-melopiya-kak-osnovnoj-komponent-vizantijskoj-muzyki-i-problemy-sochineniya-v-nastoyashchee-vremya.
