Свети Йоан Дамаскин и Пасхалният канон
„Ден на възкресение е,
нека, люде, да сияем,
Псаха е, Господня Пасха…“
Празникът на празниците – тайнствен, несъизмерим, нестихващо продължава. Неслучайно до Деня на Възнесение Христово Църквата ни услажда с пасхалните песнопения – поетичните шедьоври на един от най-блестящите химнографи на всички времена – свети Йоан Дамаскин.
Познаваме богомъдрия Йоан като полемист, прецизен и точен в словото защитник на иконопочитанието, като изтъкнат богослов на осмото столетие, сумирал светоотеческата мъдрост в стройна категориална подредба, използвал аргументирано най-добрите постижения на знаменитите си предшественици. Но сякаш забравяме поета Йоан, чиято изцелена от самата Божия майка десница пише незабравимите химни в прослава на Христовото Възкресение.
Подобно на свети Григорий Богослов, мислителят от Дамаск съчетава аналитичния ум на изследователя с блестящото перо на поета – неслучайно в Пасхалния канон свети Йоан тъй често се опира на съвършената изказност и изящните поетически образи на свети Григорий.
Но в Пасхалния канон – зряла, завършена химнографска форма, доведена до съвършенство, различна от религиозната поезия на предходните векове – присъства обилието на светлина, блясъка на най-радостното тържество, почудата от Божията милост, огряла нашия помръкнал свят, неистовия възторг от победата над смъртта, която ни подари Спасителят.
Следвайки изискванията на жанра (да не забравяме, че „канон“ ще рече правило, образец, мерило), всяка от 9-те песни на произведението разгръща темата на празника, свързвайки я с определено библейско събитие. Тези събития предобразяват сегашния празник. Така словесната орнаментика на всеки канон включва песента на пророк Авакум, песента на пророк Исаия, на тримата момци в пещта и т.н. и служи за мотив и препратка към темата на чествания Празник.
Христос привежда от земята към небето всички нас, пеещи победната песен – така, както Мойсей преведе през море избавените от гнет израилтяни – ето началото на Пасхалния канон.
Знаем, че свети Йоан Дамаскин е написал около 60 канона, той е поет, а изразяването чрез поезия е присъщо на богоозарения му дух. Но най-известният, най-вълнуващият, най-екстатичният канон, излязъл изпод перото му, е именно Пасхалният. Това произведение в най-голяма степен е отговор на свръхнеописуемата тема на зримото с очите на вярата, окриляващо надеждата и оделотворяващо любовта, завършено изкупително дело – Възкресението Христово.
Ирмосите* на канона са част от старинни молитви на йерусалимските християни, извършвали шествия от храма на Възкресението до други места на новозаветните събития. Вплитането на по-древни химнографски форми в текста, явява неразривната сила на приемствеността в православния свят – ние празнуваме, пеем, молим се, ликуваме с умонастроенията и словата на поколенията преди нас, чествали Христовото Възкресение.
Вкусваме новото питие (песен 3-та), чудодейно източено от нетленния източник, бликнал от Христовия гроб, защото сега всичко е преизобилно препълнено със светлина – небето, земята, дори подземното царство, чийто мрак е погълнат и унищожен от неустоимия блясък на Възкресението. Да, побеждава по-силното, побеждава Онзи, Който поради любов, слезе от висините, без да се отделя от тях, слезе, за да приеме плът, побеждава Всемогъщият, Промислителят, Величественият, прекрасното Слънце на правдата, снизходило към тъмния запад на човешкия свят, и дори още по-надолу – в мрака, където пребиваваше похитеният човешки род; слезе, за да строши портите адови и веригите, които държаха пленените човешки люде – плячка на злия.
Ето тази победа продължаваме да честваме. В ранната утрин, в начеващия светлик на нашия духовен ден (дано да е ден без залез) се покланяме на Озарилия ни със светлина, пеем химните на свети Йоан Дамаскин, като пристъпваме към свръхярката светлина на Възкресителя. Той излезе от гроба като Жених; гроба, който преди Него беше смрадно и тленно обиталище, се превърна в празнично осветен брачен чертог, вместил пира на божествената любов, и заедно с ликуващите, бели като мляко, ангелски хорове празнуваме Пасха.
Христовата смърт претвори в живот нашата смърт. Това честваме неспирно, това е радостта на всеки християнин, всеки неделен ден е ден на Христовото Възкресение, всеки неделен ден утринното евангелско четиво ни спомня за явяването на възкръсналия Спасител.
Поканени сме заедно с мъдрите девици да избелим дрехите си с белилото на покаянието, та одеждата ни да стане брачна, да светнат лампадите ни с пламъка на милосърдието и любовта, и с радостни стъпки да вървим към Христовата светлина – тази светлина, която невидимо сияе от Светата Чаша – Чашата на Обещалия да бъде с нас до свършека на света.
Раят е достъпен, брачният чертог е достъпен, защото Христос облече смъртното в нетленна красота (песен 7-ма).
Няма мяра в тази радост, защото исконният ни враг е повален – честваме умъртвяването на смъртта, началото на вечния живот, причастността ни към обожената човешка природа, която Спасителят възнесе при Отца, отпиваме от Извора на вечния живот, облажаваме и благодатната пречиста Дева и я похваляваме, задето роди Невместимия и зърна Възкръсналия от гроба Син, ликуваме заедно с цялото творение, защото Христос възкръсна и обезлюди ада.
Онзи, Който изтръгна 4-дневния Лазар от ноктите на смъртта, възкреси и изведе людете отвека усопших – нима има по-голяма радост и по-велико тържество от Пасхата, осветила всички верни?
И както древната Пасха избави израилтяните от египетското робство, като чрез кръвта на жертвения агнец се отмени смъртта на първородните, така Христос – Пасхата наша, веднъж завинаги проля Своята кръв, за да ни избави от робството на греха, смъртта и дявола.
Христовите чада от всички времена и от всички краища на земята, единени в Христа, благославят Господ вовека (песен 8-ма). Нека се присъединим към тях и да пеем заедно с възпевателя Йоан – „Ти си Пасха на безсмъртието, на света – спасението“ (светилен на Пасхалния канон).
*Ирмоси – въведителни и същевременно обобщаващи стихове към всяка от 9-те песни, съставляващи структурата на каноните.
Използвана литература
1. Цветен Триод, Киев, 2011
2. Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, изд. Тилия, 1996
3. Аверинцев, Ранновизантийска литература, изд. Тавор, 2000
4. Архим. Авксентий, Еортология , Пловдив, 2012
