200 години от създаването на четвъртата Патриаршеска музикална школа
Григорий Протопсалт – един от тримата учители, изработили Новия невмен метод
В първата половина на 18 в. Константинополската патриаршия започва да организира патриаршески музикални школи. В тези школи, съществували и през следващия 19 в., се е изучавала теорията и практиката на византийската църковна музика. В тях са преподавали псалтите (църковните певци) на Патриаршията. Между учителите в школите срещаме имената на Йоан Протопсалт (преподавател в първата Патриаршеска школа), Даниил Протопсалт (втора Патриаршеска школа), Яков Протопсалт, Петър Византиец (трета Патриаршеска школа) и др.
През 1814 г. митрополит Хрисант, Хурмузий Книгохранител и Григорий Протопсалт изработват Новия аналитичен невмен метод, чрез който тримата учители разтълкували и превели записаните песнопения на старите музикотворци. Новата нотация се нарича Хрисантова, а също Хурмузиево-Хрисантова по имената на създателите й. От двеста години насам тази нотация се използва като класическа графическа фиксация на източно-църковната музика.
По решение на Патриаршията (оглавявана тогава от патриарх Кирил VІІ) през 1815 г. в Константинопол се основава Патриаршеска музикална школа (четвърта по ред), в която да се преподава по новия метод. По случай появата и разпространението на новия метод и основаването на школата Константинополската Патриаршия разпространява Патриаршеско Обръщение и Окръжно послание. Тримата учители са назначени за преподаватели в новосформираната школа – Григорий и Хурмузий по практическо пеене, а Хрисант по теория. Между учениците на тримата се открояват такива имена като Петър Ефески (станал по-късно учител в Букурещката княжеска музикална школа) [1], Теодор Фокейски [2], Йоасаф Рилски, Димитър Златанов Вулгараки.
Според Панайот Пелопидис, също ученик на тримата учители, в школата са назначени надзорници и е определена заплата на учителите. Патриаршията изпраща писма до всички епархийски архиереи с покана желаещите да се обучат на новия Метод да заминат в Константинопол, където им се осигурява безплатно обучение. Обучението е траело две години. Добре обучените в школата са се завръщали по родните си места, като са създавали нови школи. Обучаващите се са били на различна възраст. На обучените се е издавало удостоверение гласящо: „Ние, подписаните учители в Главната музикална школа на престолнината, декларираме, че (името) бидейки при нас ученик изучи материала подробно и е способен, там където отиде, да обучава и преподава практически изучавания при нас нов и правилен Метод, вследствие на което и за удостоверение на горното, както и за автентичността на казаното, се издава настоящето учителско удостоверение. В Константинопол, 1818 септември 28.” [3]. Съществува писмо на Ватопедския проигумен Дионисий от Константинопол до манастира „Ватопед“, датирано 21 януари 1815 г., в което се говори, че в Синайския метох е открита школа, в която се преподава Новият Метод за изучаване на музиката, а така също правила на правопис и граматика. Директори на школата са монах Хрисант и лампадарият [4] на Великата Църква [5] (т.е. Григорий). Всеки ден в школата се стичат повече от двеста ученици, между които и архиереи, и протосингели, и архиерейски дякони, и множество миряни [6]. Поради избора на Хрисант за Дирахийски митрополит и смъртта на Григорий протопсалт школата просъществува до 1820-21 г.
Както е известно османското робство задържа за дълъг период време формирането на светска професионална музика в поробените балкански държави. В тези страни наличието на църковната и фолклорната музика е проява на професионална музикална култура. Така например в България „почти до средата на 19 в. липсва светска музикална култура и църковнопевческото изкуство у нас е единствената музикална област, способна да отговори на потребностите на зараждащата се българска нация от „висока наука”, както я нарича Неофит Рилски.” [7]
Интерес за нас българите представлява фактът, че между учениците на тримата учители са и споменатите наши сънародници Йоасаф Рилски и Димитър Златанов Вулгараки.
Йоасаф Рилски, наричан още Йоасаф Втори [8], е музикален книжовник от края на 18 – началото на 19 в. Най-вероятно е роден към 1780 г. в с. Райково, Самоковска епархия [9]. През 1802 г. той е изпратен в Света гора, за да се усъвършенства в църковно-певческото изкуство по старата метода, където остава до 1812 г. Завърнал се в Рилския манастир, Йоасаф оглавява певческата школа там. По-късно той заминал за Цариград, където „се запознал със самия Хурмузий и в продължение на шест месеца [10] изучил новата Хурмузиева метода.” [11] След това се връща в Рилския манастир, където започва да преподава църковна музика чрез закупените от него книги по новия метод. Йоасаф е един от първите учители по новия метод на църковната музика в България. Той се подписва в ръкописите [12] като проигумен йеромонах Рилски. Проигуменът е почетна титла, давана на духовник, достоен да заеме или заемал игуменска длъжност. Йоасаф е пътувал и като таксидиот из страната [13]. „Трябва да е починал през 1852 г. или малко след това, тъй като данните за него се губят след тази година…” [14]. В светата рилска обител работят редица книжовници-музикоучители като о. Неофит Рилски, Аверкий Попстоянов, игумен Йосиф, Агапий, Атанасий, Исай, Ксенофонт, Кирил, Константий, Максим и др. [15] Те осъществяват сериозна музикално-преводаческа дейност, творят нови песнопения, създават музикални ръкописи 16]. Музикалното наследство на Рилския манастир „се очертава като един от важните маркери на народностно-националното, съизмеримо в значимостта си с европейските музикални ценности…” [17]. Рилските музикални ръкописи [18] са „най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България и една от най-големите сбирки с нотирани славянски ръкописи от Балканите, съхранявани в европейска библиотека.” [19]
За Димитър Златанов, наричан от гърците Вулгараки (Българинът), се знае, че е роден в село Градобор, Солунско. От името на родното му място произхожда и другото му прозвище Градоборчето. Той е имал много красив и приятен глас със завиден тонов обхват – около три октави [20]. Пял е в храмовете „Св. Никола”, „Св. Мина” и „Св. Атанас”. Поради факта, че е бил изкусен певец, Градоборчето е бил канен да пее на тържествени богослужения на различни места. Съществуват сведения, че той е учил при тримата учители на новия метод [21]. Има предание, което разказва за това как смирненският протопсалт дошъл в Солун да чуе прочутия певец Димитър. След като протопсалтът присъствал на Възкресната вечерня, утреня и литургия, той предложил на Димитър Златанов да замине за Смирна (дн. Измир, Турция) на негови разноски. Смирненските богомолци били очаровани от темброво богатия глас на Градоборчето и от неговите тенорови височини.
По-късно Златанов и смирненският протопсалт заминали за Атина, където Градоборчето премерва певческите си възможности с една атинска певица. Това му донася сериозен здравословен проблем – от прекалените високи тонове получил кръвоизлив в гърлото. За щастие, след известно време вокалните му способности се възвърнали, като Вулгараки продължил да благоукрасява певческия клирос. За нуждите на славянското богослужение Градоборчето превежда много песнопения от гръцки на църковнославянски език. Така Димитър Златанов съдейства за издигането на певческа школа в Солун и покрайнините му. Негови ученици са както българи, така и гърци. Димитър Златанов почива през 1820 г. [22]
Той е съставил и преработил много херувимски песни, „Достойно есть“ и велики славословия. Неговото „Достойно есть“ на осми глас, публикувано през 1905 г. в сборника на зографските певци, се приемаше, че е единствената му запазена творба, докато през последните години се откриха и други негови творби [23].
Въпреки че в създаването на Новия невмен метод и разпространението му може да се допусне известен националистичен елемент (през века на Романтизма се толерира националното самосъзнание), не бива да се забравя, че разпространеното невмено писмо служи за музикална писменост на Балканите. До появата на първите възпитаници със западноевропейско музикално образование на Балканите невмената нотация се ползва за записване и печатане на певчески сборници с църковно и светско съдържание.
Тази година се навършват 200 години от създаването на четвъртата Патриаршеската музикална школа, в която са се изучавали правилата на новата музикална невмена нотация, призната за най-съвършена, която използваме до днес в православното богослужение.
Тази школа е била най-престижната в целия православен свят [24]. Завършилите школата са получавали солидна църковно-музикална подготовка, върху която са базирали бъдещата си творческа и преподавателска дейност. Тези личности, посветили се на църковно-певческото дело, са подпомагали издигането на музикалното изкуство до едно професионално равнище – факт, който трябва да интригува не само със своята историчност, но и със своята дидактичност. Без системност, методично обучение, отдаденост и толериране църковните певци, последното е обречено на профанация. А тя драматично ще отдалечи съвременния човек (бил той изпълнител или слушател) от благодатната многовековна традиция на православното молитвено музициране.
Бележки
1. Срв. М. Богоев. Учебник по източно църковно пение. С.,1992, с. 96.
2.Пак там, с. 97.
3. Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007, с.5.
4. Лампадарият е ръководител на левия певчески клир. Григорий по това време е именно такъв, а протопсалт (ръководител на десния клир) става през 1819 г.
5. Константинополската църква носи и названието Велика Христова Църква.
6. Г. Статис. Григорий Протопсалт Византиец. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltika.ru/index.php/history-of-byzantine-muzic/23-history-grigorios-protopsaltis.
7. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. Автори Асен Атанасов, Светлана Куюмджиева, Вася Велинова, Елена Узунова, Елисавета Мусакова. С., 2012, с. 13.
8. В своята книга „Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго” Неофит Рилски говори за двама Йоасафовци, първият от които е атонски монах, който прекарва в Рилския манастир пет години и бил ”съвършен учител в старата светогорска псалтика”.
9. Срв. Св. Куюмджиева. Йоасаф Рилски. – Бълг. музикознание, 3-4/2007, с. 195.
10. Интерес представлява фактът, че обучението на Йоасаф продължава шест месеца, а не две години каквото време за обучение в Школата посочва издателят на Хрисантовата „Голяма теория на музиката“ П. Пелопидис.
11. Славянски музикални ръкописи…, с. 10.
12. Засега са известни към 15 ръкописа с песнопения на Йоасаф, които са писани на дохрисантова нотация. Срв. Св. Куюмджиева. Йоасаф…, с.196-197.
13. Срв. Св. Куюмджиева. Йоасаф…, с.194.
14. Пак там, с.195.
15. Срв. Св. Куюмджиева. Музикалната дейност на Неофит Рилски. – Бълг. музика, 1981, 4, с. 34-37.
16. Срв. А. Атанасов. Музикалните ръкописи в Рилския манастир. В: Православна музика. – Бълг. музикознание, 2007, 3-4.
17. Славянски музикални ръкописи …, с. 12.
18. Тези ръкописи са създадени в до-Хурмузиева и Хурмузиева стилистика.
19. Славянски музикални ръкописи …,, с. 24.
20. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 101.
21. Това твърдение е на гръцкия писател и византолог Олимпия Толика. Изхождайки от него македонският музиколог Яне Коджабашия заключава, че Димитър Златанов е учил в Патриаршеската Музикална школа. Музикологът от Република Македония Яне Коджабашия счита Димитър Златанов за представител на македонската църковна музика. Τολικα, Ν. Ολυμπια , Επιτομο Εγκυκλοπεδικο λεξικο της βυζαντινησ μουζικης Ευρωπαϊκο κεντρο τεχνηϛ, Αθηνα, 1993. Цит. по Ј. Коџабашија. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003, с. 24.
22. Тази година е посочена от Мирчо Богоев, а музикологът Яне Коджабашия посочва като година на смъртта на Димитър Златанов 1887 г.
23. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с.101; Срв. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Солунска школа.// Църк. вестник, №44, 1959, с.5-6; Срв. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. Бълг. музикознание, 2007, 3-4, с. 215-216; Срв. Ј. Коџабашија. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003, с. 22-29.
24. Ј. Коџабашија. Димитар Златанов…, с. 24.
