200 години от рождението и 120 от кончината на музикоучителя Наум Миладинов

Историята на православната музика е белязана от имената на редица българи – талантливи и всеотдайни работници на църковно-певческата нива. Техният труд стои в основата на певческото изкуство и развитието му. Между имената им на почетно място стои и това на Наум Миладинов. Тази година се навършват 200 години от неговото рождение и 120 години от блажената му кончина.

Българският музикоучител Наум Миладинов е роден през 1817 г. в гр. Струга, в семейството на Христо и Султана Миладинови [1]. Баща му бил беден, но трудолюбив грънчар, който имал шест сина и две дъщери. Братя на Наум Миладинов са възрожденските просветители и фолклористи Димитър и Константин Миладинови, автори на епохалния труд „Български народни песни”. Наум е оставил ръкописен труд за братя Миладинови, писан в гр. Струга на 27 април 1883 г. [2]

Още като дете Наум проявява музикалните си заложби. През 1833 г. той заминава с брат си Димитър на гурбет в град Драч (родното място на средновековния български църковен музикант-майстор преп. Йоан Кукузел). Там двамата братя работят в италианската фирма „Зографци” – Димитър бил книговодител, а Наум – помощник-книговодител. В Драч го забелязват италиански музиканти, с помощта на които овладял свиренето на цигулка. Най-вероятно след престоя им в Драч, двамата братя постъпват в Янинската гимназия. По-късно Димитър и Наум били учители в градовете Охрид и Струга. Съществува твърдение, че от 1841 до 1844 г. Наум учи в Цариградската семинария в о-в Халки, където се дипломира по специалността „Музика и граматика”. Но истинността на тази информация не е потвърдима, тъй като Цариградската семинария е открита през 1844 г. Въпросът къде точно и по кое време Наум се е образовал музикално остава отворен [3].

През 1843 г. Наум Миладинов пише учебник по източно-църковно пеене [4]. Ръкописът е писан на гръцки език, като от него са достъпни само копия на две страници. В тези страници е упоменато и името на автора. Фактът, че Миладинов е писал учебник по църковно пеене свидетелства, че е бил добре образован в областта на източно-църковното пеене.

Македонският музиколог Яне Коджабашия сочи, че макар от този учебник да са представени само две страници и ръкописът да няма научно удостоверяване, ценността му е неоспорима. Учебникът е бил използван в певческите школи, създадени от Наум Миладинов [5]. Друг музиколог от Република Македония – Сотир Голабовски, посочва Наум Миладин (Миладинов) като основоположник на певческите школи в Охрид и Струга [6]. От школите на Наум Миладинов са излезли много певци, между които: Кръстан Санджак (Архимандрит Калистрат), Георги поп-Христо Икономов [7].

Когато се премества в София, Наум заживява на улица „Бистрица”. Той почива на 27 април 1897 г. в София [8]. Наум има две деца – син Климент и дъщеря Елена. Елисавета Миладинова, потомка на рода, твърди, че както Наум, така и синът му Климент са били природно надарени музиканти. Климент също свирел на цигулка. Той имал две деца. Дъщерята на Наум – Еленка, е била омъжена за македонския революционер Ангел Войвода и е имала едно дете. Еленка е починала млада [9].

Учени от Република Македония представят Наум Миладинов за македонски деец на църковната музика, за основател на македонската музикология, но историята свидетелства за българския му произход. Жалко е, че у нас за него не се знае почти нищо (за разлика от Република Македония, където името му се споменава често). Той не е известен на обществеността ни така, както са известни неговите братя. Това, разбира се, не омаловажава неговия авторитет и труда му, положен върху олтара на Христовата църква и свещеното й музикално едногласно изкуство.

Днес, когато се навършват 120 години от смъртта на този наш будител, пред нас изпъква фигурата на високо образования възрожденец, милеещ за разпространение на книжовност и музикално изкуство сред сънародниците си (почти до средата на 19 в. светска музикална култура у нас е липсвала, затова църковната музика заедно с народната са били образци, чрез които народът ни се е приобщавал към музиката). Миладинов е от първите разпространители на Хурмузиево-Хрисантовата невмена нотация, появила се през 1814 г., между българите. Човек, който освен задълбочените си познания по невмена нотация, вероятно е бил запознат и с принципите на западноевропейската музика (ако допуснем факта, че е бил обучен от италиански музиканти да свири на цигулка). Наум Миладинов помагал на братята си в събирането на народните песни за техния сборник. Според предположение на Елисавета Миладинова Наум е записвал с помощта на ноти песни за сборника.

В едно свое стихотворение немският поет Рилке нарича музиката „надраснало ни пространство на сърцето” [10]. Всеки, който обича музиката, би се съгласил с него. Музиката прави сърцата ни „по-големи” от самите нас, издига ръста ни в емоционално-интелектуален план. Личности като родолюбивия музикоучител Наум Миладинов издигат ръста на народа ни, чрез тях той „пораства”; дават пример на следващите поколения за отдаденост на църковната музика и просветата. Личности, с които всеки себеуважаващ се народ, който иска да продължи съществуването си, трябва да се гордее и да почита паметта им.

Бележки

1. Според потомката на рода Миладинови Елисавета Миладинова името й е било Петра.
2. Срв. Н. Табаков. Братя Миладинови. Биографичен очерк. С., 1963, с. 12, 187.
3. Според думите на Елисавета Миладинова, съобщени ми в личен разговор, информацията от този абзац не може да се потвърди със сигурност и не е известна на фамилията.
4. Учебникът е част от личната библиотека на македонеца Петар Чакар. Първият български печатан учебник по църковна музика е издаденият от Николай Триандафилов през 1848 г. в Букурещ „Гледало ради словено-болгарската нине новонапечатана псалтика“. Източното църковно пеене (православна едногласна псалтикийна музика) е богослужебното пеене на Православната църква, изпълнявано едногласно. Тъй като разцветът му се осъществява по време на Византийската империя (330-1453 г.), това пеене се нарича още византийска музика. След падането на Византийската империя под османска власт традицията на това пеене продължава съществуването си в пост-византийския и по-късно в новия, модерен вид от 19 в. (Хурмузиево-Хрисантовата нотация, с помощта на която са преведени старите песнопения).
5. Срв. Ј. Коџабашија. Црковното Пеење во Македонија. Скопjе, б. г., с. 113. Музикологът от Република Македония Яне Коджабашия счита Наум Миладинов за представител на македонската църковна музика.
6. С. Голабовски. Традиционална и експериментална македонска музика. Скопjе, 1984, с. 90, 102, 119. Цит. по Ст. Хърков. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. Бълг. музикознание, 2007, 3-4, с. 215. Сотир Голабовски счита певческите школи в Охрид и Струга за проява на македонската църковна музика.
7. Срв. Ј. Коџабашија. Црковното Пеење…, с. 114-115.
8. Елисавета Миладинова притежава бележка, собственоръчно писана от сина му Климент, в която е отбелязано, че баща му е починал на 27 април, неделя, в 7,15 ч., а е погребан на 28 април в 14 ч.
9. По информация на Елисавета Миладинова.
10. Из стихотворението на Райнер Мария Рилке „На музиката”.