Прокълнатата държава
Източник: в. Монитор
Утре винаги започва от днес. И едва ли някой трябва да се съмнява, че днешното днес го направихме точно ние, направихме го вчера с нашите действия и бездействия, с нашите заблуди и прозрения
Днес, броени дни преди поредната трагична българска Коледа, броим дните до връщането си в Европа. Която впрочем никога не сме напускали, но това е друга тема. И стискаме палци, та дано не ни споходят и разни други нещастия. Или поне да не се случат с нас самите. Или с близките ни.
Докога ще е трагична за българите Българската Коледа? За правоверно вярващите в Корана такъв въпрос, ако можеше да им бъде зададен, и ако можеха да го разберат, щеше да е лишен от смисъл. Защото за правоверните бъдещето е предопределено. Както в частност, според тях, е предопределена последната стъпка на опасания с взривове шахид. А и първата му стъпка също. Както и всички стъпки на всички живи същества, направени някога, и всички стъпки, които някога ще се направят. Лесно им е на истинските правоверни. С Европа полегнала в краката им. Която не може или не иска да повярва, че днешната загубена битка със забрадките и чадрите на мюсюлманските жени ще вкара още утре европейските момичета в харемите. Какво пък, може и да им хареса. А иначе утре започва от днес, както винаги.
Но ние поне би трябвало да знаем, че бъдещето ни ще е такова, каквото го направим тук и сега. Че нищо на този свят не е решено, а и не може. Такава, най-малкото, е вярата ни. Затова ще се явим и на Божия съд, за да отговорим какво и защо сме правили, когато от нас е зависело какво и защо сме можели да направим. Когато сме имали свободата да променим бъдещето си, и когато сме я употребили тази свобода – за добро или за зло.
Преди 17 години в една песен се пееше „Защото утре започва от днес". Едва ли някой тогава предполагаше, какво ни очаква. И едва ли някой сега трябва да се съмнява, че днешното днес го направихме точно ние, направихме го вчера, направихме го с нашите действия и бездействия, с нашите заблуди, но и с нашите прозрения. Направихме го, когато решавахме да останем ли тук и тук да отгледаме децата си, или да се махнем на майната си с неродените си деца. Направихме го. Е, поне тези от нас, които останахме.
А иначе никой не е прокълнавал България. Или поне, неуспешен е бил. Ние такава си я направихме, но и от нас зависи каква ще бъде. В много и дълбоки дупки е падала България, но бащите ни някак са я измъквали. А който е прокълнавал страната си – винаги и такива е имало, клетвата него е стигала.
Така че нека да забравим проклетия си късмет. Защото той е точно толкова лош или пък точно толкова добър, колкото е късметът на всички останали народи. Вярно, и след Освобождението от турско робство, и в началото на миналия век, не осъществихме докрай националния си идеал, не обединихме земите български и всички българи под знамето на България. Но пък и чужди земи не заграбихме, както се случи с една съседна нам държава. Затова и не трябваше с кръв и омраза да късаме после на парчета страната си. Така че да не проклинаме късмета си български. Мразената до скоро млада българска държава, "Прусия на Балканите", днес е в мир с бившите си врагове, и с външните, и с вътрешните. И дай Боже, така да остане.
Но ще остане България само и единствено, ако днес разберем, че тук трябва да родим и тук да отгледаме децата си. В тази благословена от Бога страна, с най-прекрасната природа и с най-красивите жени. Тогава няма кой да спре България. Но само и единствено, ако докрай осъзнаем, че утре започва от днес, че вече е почнало.
Но България ще бъде и такава, какъвто е светът наоколо. Каквито са Европа и Америките, каквато е Азия и даже Африка. Няколко пъти човешкият род е бил на ръба на самоунищожението. Защото няма по-свирепо същество от човека, но и по-устойчиво също няма. Достатъчно е да погледнем собствената си история. Да се поучим. И да повярваме, че проклятието над България е вече вдигнато. Не че някога го е имало.
Честита Коледа!
