За пречистването на националната памет и съвест



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. Ф.Николов каза:

    Ужас, ще се борят с последствията от комунизма със създаване на институт (само този институт липсваше), музеи, мемориали и поредната спасителна доктрина (все комунистически инструменти).
    В Германия можело…’що пък в България да не може..направо не мога да повярвам, че това е писано от професор…еми НЯМА БАЗА, на която да се стъпи и на децата вече им ясно, само някои „академични“ среди продължават да се заблуждават. Не може да си изпуснал периода от Ренесанса чак до наши дни и да се питаш: защо няма гражданско общество? Гражданско общество може да има, но да се разбира в смисъла на Аристотел (като затворена система), а това не е западно-европейското общество. Кога в България е имало процес за защита и конституиране на каквито и да е права? Основата на всеки вид западна демокрация е процес на инфилтрация на политически, културни, религиозни обществени нагласи, конституиращи гражданина и неговите права, изграждащи свободно общество. Как може да се маргинал (като държава) в продължение на векове и да претендираш за обща европейска традиция, кой ще създаде „новите“: произведения на изкуството, пиеси, музика..ей-така ще си ги измислим по европейски образец, ще изкристализират „Дължимо“ от само себе си в народния бит и култура…..

  2. Ф.Николов каза:

    И най-важното: индивидуалната памет конструира по естествен начин колективната памет, не е нужно да се измислят метафизични национални конструкти за промиване на мозъци, които да я заместват или подбуждат; именно последното издава недоверие в силата на гражданското общество за непосредствена рефлексия; пак му „трябва“ нещо и някой да му напомня за „Дължимото“. Когато личната памет не може да удържи и разпростре своята сила в колективна връзка, тогава никоя доктрина за „дължимото“ не може да запълни липсата „отгоре“. „Екстра-индивидуалното“ е резултат от болезнен многовековен обществен процес, то не се създава с „курсове, празници, песни, символи, музеи“. Това, че в България то не преобладава като нагласа, не е виновна никоя власт – комунизмът е СЛЕДСТВИЕ от създадена много преди това психика; за да пусне дълбоки корени не са достатъчни просто репресии (вж. всички останали славянски комунистически държави и защо там има реално противодействие). В България има само няколко хиляди избити горяни и толкоз..
    Когато искаш да наваксаш нещо, не си измисляш теоритични инструменти, а гледаш да поставиш адекватна епикриза на обществения момент – „желаното“, не е действителното, „сега“ не извежда по естествен начин „дължимото“. На прескочи-кобила си играят децата, да не знаеш обществените нагласи, да преписваш на историята капацитет, който тя няма, да игнорираш народопсихологията е двойно по-престъпно..дори не можеш да поставиш началото на промяната…

  3. chingis каза:

    Въпросът с националната памет е много щекотлив въпрос. Проблемът е, че новата латниска империя, наречена Европейски съюз не приема националните стремления като сепаратистични и опасни за единството на общността вбъдеще време. Ако отричаме комунизма наистина, ние трябва да го отречем като атеистичен, интернационален и латиноговорящ, т.е. влизащ на всички културно-семантични равнища в конфликт с националната идентичност на България. От издаваната литература в България и от известните данни в устната народна памет се вижда, че най-репресирани от комунистите са православните християни, националистите, наричани „великобългарски шовинисти“, държавните служители и военните, които са били основната културно-политическа конструкция на обществото до 1944 година. Жертви на терора изобщо не са рокаджиите, шоумените, капиталистите и буржоазията, а носителите на националната идентичност. Тази идентичност обаче плаши мнозина, поради което въпросът с репресиите остава потиснат и не намира подкрепа от Европа. Съгласен съм, че трябва да има филми, книги, музеи и паметници на жертвите, но с ясното обяснение какви всъщност са били те и техният подвиг да не бъде провинциално разгледан в стил „Под игото“, а да бъде световен назидателен пример за геноцид по християнски, национални и държавно-политически причини. Тук Църквата трябва да произведе канонизация на пострадалите българи заради името Христово, а не да се занимава по политически причини с канонизацията на мъчениците от турското робство.

  4. borbi каза:

    Не трябва ли,обществото да стане част от църквата.Поне доколкото е възможно.Това става със съответен план,програма и методика.Мен ако питате най-големите комунисти са в Ню-Йорк и Лондон.При нас са кръвожадни кукли.Ако БПЦ продължава да мълчи… Ще запоцна да си мисля,че се ръководи от политбюро и намесници.ПАЗИ БОЖЕ.

  5. andrey каза:

    Г-н Николов, вие принадлежите към онази порода хора, които са недоволни от всекиго и от всичко. Авторът пише, че трябва да помним за жертвите на комунизма – вие сте недоволен. Ако той, обратно, беше написал, че трябва да забравим всичко и да затворим страницата – пак щяхте да се възмущавате. За хора като вас е казано: НЯМА УГОДИЯ.

    Като оставим настрана мъчителния и винаги проблематичен свят, в който тъне вечно изтерзаното Аз на г-н Николов, смятам, че е редно да благодарим на проф. Делчев, един от известните и уважавани български интелектуалци, за прекрасния текст, който буди нашето гражданско чувство и християнската ни съвест.

  6. DODO каза:

    За съжаление у нас няма култура на саморефлексията и вглеждането в собствените недостатъци. Културата ни е изградена под съветско руско влияние , където и сега виновни са винаги тъмните външни сили , а ние сме си най-хубавите . Все сме „жертви“, а пък нашите злодеяния се забравят и не се броят. Затова не можем да станем и по-добри и да се поучим. Няма покаяние няма и катарзис няма дори и оправдания , защото всичко се смутолевя и потулва. Няма пример някой да се е покаял. Пълен мрак и духовна инфантилност, зад която се крият интереси . Това чудовище е още живо. Добре обаче как може в други държави и църкви да има покаяние и прошка. Значи става дума за духовна нагласа. Съществува един тих заговор , че тези теми не бива да се обсъждат. И това е не само поради гузната съвест на мнозина /близо милион комунисти и още толкова сътрудници на ДС и техните семейства – замесено е почти цялото население/ Съществува и твърда воля нещата да не се променят , защото сме си и така много готини и хубави и най-важното някои ще изгубят позиции. Проблемът умишлено се потулва поради силните позиции , които имат бившите замесени и те не случайно създават атмосфера на подценяване напроблема.

Споделете в социалните мрежи