Писмо за вероучението
До един преподавател: За вероучението
Сърдите се на някои Ваши приятели, които гледат с недобро око на вероучението в училище. И имате право. Вашият гняв е праведен.
Такъв гняв има ценност пред Бога. Но е безполезно само да се гневим или само да убеждаваме. Трябва и да се молим за онези, които поради неразумие се обявяват против Закона Божий в училищата. Да отвори Бог очите им, за да видят, че секат клона, на който седят. Защото наистина цялото възпитание на християнската младеж е стъпило на непоклатимата скала на Христовото учение. Така е било у нас през всичките хиляда години на нашата християнска история, така трябва да бъде и днес, и утре, и във вечни векове. Това възпитание не ни е посрамило в миналото, няма да ни посрами и в бъдеще. То ни е дало първокласни хора, които са украшение на нашата история, така както звездите са украшение на небесния свод. И то огромен брой такива мъже и жени – звезди на свода на народната ни история. А каква друга може да бъде целта на възпитанието, ако не да възпитава истински хора? Науката за възпитанието при нас и при всички кръстени народи трябва да бъде свързана с Христовото учение. Ако възпитанието се отдели от него, от това не губи Христовото учение, а се изгубва възпитанието, изгубват се истинските хора. А ако възпитанието се изгуби от училището, училището става опасно за хората и за народа. Понеже ученият, но безнравствен човек е много по-опасен за себе си и за другите, отколкото неукият и безнравствен. Последният е безнравствен по слабост, а първият – по убеждение. Пукнатината във вярата на един човек неизбежно предизвиква и пукнатина в характера му.
За това свидетелства както библейската история, така и историята на християнските народи. Винаги, когато някой израилски цар е отстъпвал от Бога, отстъпвал е и от нравствеността. Защото както реката е свързана със своя извор, и светлината – със слънцето, така и нравственият живот е свързан с вярата. "Аз съм пътят", е казал Христос; и: "Аз съм живата вода"; и: "Аз съм светлината на света". Накъде ще поведем децата извън този път, ако не в пропаст? С какво ще напоим жадните им души без тази жива вода, ако не със земна мътилка, която и добитъкът пие? С какво ще ги просветим извън тази светлина, ако не с измамна игра на призрачни сенки?
Но – казват – вероучението не е за нашето модерно време. Не знам; само виждам, че и в нашето модерно време най-добри са онези хора, които се държат за вярата и за Божия Закон. Не знам и коя друга наука би могла да замени Христовото учение при възпитанието на младото поколение. Погледнете – не съществува друга наука за човека, за това какъв е смисълът на човешкия живот и какъв трябва да бъде истинският човек, освен науката за вярата.
И така, никой не може да постави друг крайъгълен камък на възпитанието, нито в наше време, нито хиляда години след нас, освен онзи жив Камък, Който сам себе си е поставил и е казал: "Без Мене не можете де вършите нищо".
Мир Вам и благословение от Бога!
(От "Мисионерски писма", Писмо 154)
Превод: Диляна Панкова, Нина Цанева
Нещо смислено и православно да се каже по „горещата“ тема на деня.Много хубав и показателен текст разкриващ, еднозначно и очевадно, от какво аджеба имаме нужда днес-по конкретната тема и изобщо по всяка, по която търсим истинските отговори и поука, а именно истински,от Бога открити ни светци, които да ни съ-общават и откровяват автентичното Слово Божие.
Да за вероучението, защото само вярата в Бога ни дава смисъла на живота ни, но самите ние какво можем да направим, когато не вярващите в Св. Троица ни сравняват с всички останали вярвания сега и в минали времена?