Руският спор за богословието като наука и немският модел
„Московският университет е учреден на същите основания, както и всички университети в Германия” – гласи един официален доклад приблизително датиран към 1770 г. „Тъй като при учредяването на Московския университет не е имало руски учители и професори за богословския факултет, (…) то тогава такъв факултет не е основан (…). Обаче за образованието на духовенството би било полезно да се учреди този факултет” – четем по-нататък в доклада.
Както констатацията, че са необходими богословски факултети, така и позоваването на „университетите в Германия” са актуални и до днес. Споровете по въпроса, дали трябва да се признае богословието за научна дисциплина и да бъде включено в официалния списък на университетските науки, продължават дълги години с нестихваща сила.
В дебатите е представен широк спектър от позиции: „крайни позитивисти” (те са убедени в това, че хуманитарните науки по принцип не са науки); „умерени позитивисти” (те смятат, че богословието, за разлика от другите хуманитарни дисциплини, не е наука, защото е ограничено от конфесионалните рамки); „позитивисти, които се интересуват от религията” и условните „религиоведи” (те оспорват научността на богословието заради присъщата му субективност); условните – неутралните или благосклонните – „наблюдатели” и самоуките богослови (представители на хуманитарните дисциплини, които работят по богословски и църковни теми) и накрая, църковните богослови, които са представители на Църквата („позитивистите” ги наричат „клерикали”).
В спора най-често се задава следният въпрос: какъв ще е предметът на богословието като наука – предмет, който да е различен от предмета на изследване на другите хуманитарни дисциплини? Основният аргумент от страна на Църквата се състои в това, че богословието „ще обогати” живота на университета като проникне във всички други науки чрез учредяване на катедри по богословие във всички факултети. Но означава ли това, че богословието се разглежда като наука с по-особено положение?
„Църковните богослови” смятат богословието за „църковна наука” и така го наричат. В спора за богословието църковната страна държи на необходимостта от „духовен опит” при занимание с богословието. Това на свой ред потвърждава в очите на „позитивистите” и „религиоведите” техните съмнения относно научния характер на богословието, защото категории като „опит” и „църковност” според тях напълно унищожават обективния характер на богословието като наука.
Има цял ред въпроси, които, съдейки по всичко, в този спор не се засягат: дали ще се обогати богословието от контакта с другите дисциплини? Каква е конкретната концепция на богословието? Всички участници в спора изхождат от това, че богословието ще „се настани” в университетската среда едно към едно в този вид, в който то се преподава днес в духовните семинарии и в академиите.
И тъй като в полемиката страните често се позовават на „университетите в Германия”, има смисъл да разгледаме немския модел. Можем накратко да обобщим по следния начин ситуацията с богословието в германските университети.
И в университетите в Германия присъствието на богословието също се нуждае от постоянно обосноваване. Резултатът от дебат, който се води около 2000 година е документът на Германския държавен съвет по науката със заглавие: „Препоръки относно бъдещото развитие на богословието и на науките, които се занимават с въпросите на религията” от 29.01.2010 г. (169 с.). В него има основания в полза на присъствието на богословието в университета, кратка история на богословието в германските университети, статистика и тенденции в развитието на богословието в Германия за последните 50 години, а също и библиография. Спецификата на немския модел е преди всичко в това, че „религиозните общности” и държавата работят съвместно чрез сключване на двустранни договори, защото образованието е тяхна „обща грижа”. Всички страни са заинтересовани от присъствието на богословието в университета.
Държавата е заинтересована от това „религиозните ориентири на гражданите” да „носят плодове” „в полза на стабилността” на обществото; „диференцираните форми, израз на нравствените убеждения”, са важни и за секуларното общество; в университетската среда „религиозните общности се сблъскват с необходимостта постоянно и отново да интерпретират своята вяра в непрекъснато променящите се условия”, а това спомага да се противодейства на тенденциите (…) на фундаментализация”.
Църквите в Германия са заинтересовани от интеграцията на религиозните ориентири в процеса на търсене на всеобщо взаимно разбирателство в обществото. В университета чрез методите на науката се извършва „превод на базисните ориентири” на религиите на разбираем за всички език; богословието е принудено да говори с другите дисциплини като равен с равен, което на свой ред го подтиква да поддържа високо академично ниво. Но богословието заставя и другите науки да се замислят за границите на чисто наукообразната („позитивистка”) интерпретация на човека и света.
На фона на руската ситуация особен интерес извикват следните моменти.
В Германия самите религиозни общности определят какво е религията. Държавата е неутрална и само създава условия за развитието на образованието. Финансирането на богословските факултети и на богословската наука от страна на държавата не се разглежда като финансиране на Църквата. С други думи държавата „плаща за” наука, а не за Църквата.
И държавата, и обществото смятат, че „просветеното” богословие е от полза за всички
Богословието не се разглежда като продължение на Църквата (а в Русия повечето привърженици на богословието като университетска дисциплина го разглеждат именно в тази светлина: присъствието на богословието в университета означава постоянно присъствие на Църквата там).
Отговорът на въпроса относно съмненията в научността на богословието се формулира по следния начин: научният характер на богословието се състои в това, че основанията на вярата се въвеждат в рационален дискурс; това става чрез използването на прозрачни методи.
От гледна точка на научната общност в Германия научният характер на богословието не се накърнява от:
а) конфесионалния характер на богословието; б) това, че негов предмет е търсене на истината (защото с теориите за истината се занимават и правните науки и философията); в) от личната религиозност на студентите и преподавателите.
Отговорът на въпроса защо е необходимо богословието като самостоятелна дисциплина при условие, че вече съществува религиознание и философия, е в посочването на особената перспектива на богословието – дискурс отвътре на религията.
Германските богослови са убедени в това, че университетската среда се отразява благотворно на богословието, защото в научната среда то разполага с академична свобода, която го защитава от църковните ограничения (sic!). Науката, която се определя като „църковна”, престава да бъде „наука”, смятат германците.
В Германия богословието разглежда себе си само като една от многото дисциплини, само като една от възможните интерпретации на действителността.
Съвременното немско богословие се отличава с интерес към човека. Въпросът за човека е онзи свързващ елемент, с помощта на който богословието поддържа диалога с естествените науки и със света. Този диалог се води на езика на философията, която по тази причина играе колосална роля както в протестантското, така в католическото богословие в Германия.
Концепцията за богословието като наука в Русия до този момент още не се е изградила. Обаче немският модел на присъствие на богословието в университетските среди съдържа в себе си елементи (преди всичко „извънцърковността”), които са неизвестни, чужди и дори немислими за руската православна действителност. Като се основават на немския модел, православните привърженици на богословието като наука трябва да си дават сметка за това, че както позоваването на немския университетски опит, така и признаването на богословието за университетска дисциплина, неизбежно ще трябва да повлекат след себе си преразглеждане на съществуващата концепция на православното богословие, ще доведат до разширяване на неговите теми, до умножаване на методите, а също и до изясняване на въпроса за това, каква всъщност е ролята на църковния авторитет в процеса на богословското научно изследване. | publicorthodoxy.org
Превод: Евгения Николчева
-520x245.jpg)
