„Градското насилие” във френските предградия

Вече двадесета нощ продължава “градското насилие” във френските предградия, което се измерва в запалени коли и задържани лица. Малко след началото на тези събития започнах да получавам телефонни обаждания от мои приятели и близки от България, които питаха “какво е положението при вас?”. На всички отговарях по един и същ начин: че не съм виждала запалени коли и че също като тях научавам за събитията от телевизията и интернет. Така започнах да следя всички дискусии, дебати и информации по тази тема.

Предисторията на тези събития има своите корени в 60-те и 70-те години на миналия век, когато родителите, бабите и дядовците на това “трето поколение емигранти” са дошли във Франция от бившите френски колонии в Северна и Черна Африка, за да подпомогнат изграждането и развитието й. Тогава започва и строежът на тези т.н. “социални жилища” – високи многоетажни сгради, които се строят в покрайнините на големите градове (т.н. предградия) и в които и днес продължават да живеят тези същите поколения емигранти… Постепенно тези предградия се превръщат в гета, а техните жители са маргинализирани, въпреки че имат вече френска националност.

Днешният проблем идва от това, че във френското общество реална интеграция на тези поколения емигранти не се случва. Въпреки декларациите за недискриминация и признанието, че френското общество е многонационално, този, който се казва Саид или Мамаду, трудно може да си намери работа, независимо от степента на образование.

Причините за сегашните безредици са многобройни и конкретни: по-високата местна безработица, бедността и… отчаянието.

Интересното в случая е, че безредиците не са организиран, а спонтанен протест срещу дискриминацията, проявяваща се на всички нива.

Конкретният повод за безредиците беше полицейска акция, провокирала смъртта на две деца от токов удар в трафопост (следствието още не е доказало дали смъртта на децата е вследствие на полицейското преследване или това е инцидент). Друг повод дадоха по-ранните изказвания на министъра на вътрешните работи Никола Саркози, че ще прочисти предградията от „престъпниците и безделниците”.

Средствата, с които „бунтарите” демонстрират своя протест – палене на коли, магазини, детски градини, училища, хвърляне на коктейли “Молотов” срещу полицаи, полицейски участъци, църкви, автобуси и коли – остават неразбрани за по-голяма част от французите, включително и за обитателите на тези квартали. Въпреки абсурдността на тези действия, извършителите им може би постигнаха целта си – привлякоха вниманието на всички национални и световни медии, на политиците и обществените организации.

Последствията: в обществото бяха поставени на дневен ред най-важните въпроси за социалната политика по отношение на предградията – развиването на икономиката в тези предградия и следователно откриването на работни места, разработването на програми и пространства за заетостта на младежта, изпълнението на закона за строеж на нови социални жилища, както и подновяването на вече съществуващите, засилването на т.нар. „положителна дискриминация” при набирането на полицаи, както и на възможността членове на малцинствата да бъдат избирани за народни представители.

Във френското Народно събрание бе гласувано удължаването с три месеца на извънредното положение във Франция, което позволява на префектите да въвеждат вечерен час. Това извънредно положение влезе в сила на 9 ноември 2005 с продължителност 12 дена, прилагайки закон от 3 април 1955 година, приет по време на войната с Алжир. Очаква се гласуването на това решение и в Сената.

Въпреки очевидното намаляване на броя на запалените коли и на задържаните лица, никой не може да прогнозира кога безредиците ще бъдат напълно овладени.

Но най-важният извод, който се налага в този момент е, че проблемите трябва да бъдат разрешени сега. В противен случай прогнозите за бъдещето се очертават като мрачни – останат ли неразрешени тези проблеми, след 5 години те ще повлекат след себе си протести и безредици с много по-голяма сила…