Страсбург отряза разколниците



Съдът в Страсбург сложи точка на делото, заведено от разколниците в БПЦ. Отряза основните им претенции, някои от които отиваха не просто отвъд правото, но и отвъд здравия разум. И поля с леден душ кресливите политически и “правозащитни” подстрекатели на църковния разкол, който тровеше живота на църквата цели десет години в периода 1992-2002 г.

Ето претенциите на вече бившите жалбоподатели, които страсбургските магистрати попариха безапелационно.

Първо, искаха да им бъдат “върнати” 107 храма в цялата страна, или вместо това обезщетение от 678 милиона евро. Съдът отхвърли това искане! Защото храмовете никога не са били техни, а са собственост на БПЦ и никой никога не ги е отнемал от нея.

Второ, поискаха също 194 708 евро за шестимата жалбоподатели, начело с Иван Стоянов Петров (лъжепатриарх Инокентий). Тази неоснователна претенция също е отвхвърлена!

Трето, не стига горното, ами пожелаха и 4 милиона и 262 хиляди евро компенсации за 121 техни сподвижници, които били “лишени от постовете си в църквата” и още 1 милион за други 720 лица, които били “страдали” от разкола. Съдът отхвърли и тези фалшиви претенции!

Нещо повече, не се прие и искането на разколниците да бъде възстановено статуквото преди принудителното им извеждане от храмовете по искане на Светия синод през 2004 година.

В крайна сметка съдът присъжда 50 000 евро на всички разколници заради действията на полицейските и прокурорските органи.

Прочее, такива присъди ще завалят след време и по повод на много от шумните акции на МВР днес!

Магистратите указват също, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията, според които вътрешните спорове във вероизповеданията да се решават от самите тях и по съдебен път и да не се пречи на “алтернативния синод” да се регистрира. Правителството би трябвало да внесе необходимите пояснения в Комитета на министрите на Съвета на Европа, който ще следи как се изпълнява това решение. Защото и сега законът е базиран изцяло на този принцип, а разколниците винаги са могли да се регистрират като вероизповедание в съда.

Добре е, че съдът в Страсбург още веднъж подчертава, че сам по себе си известният член 10 от Закона за вероизповеданията, който в съзвучие с конституцията прогласи БПЦ за юридическо лице ex lege (по силата на закона), не противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Това твърдение на съда безпрекословно развенчава приказките, че тази разпоредба нарушавала правата на човека.

Магистратите отправят укор единствено, че този текст е приет в момент, когато според тях в БПЦ е имало “дълбоко разделение”. Дори да приемем безкритично това твърдение, фактите сочат, че такава ситуация днес няма и след като текстът не противоречи на конвенцията, няма причина за неговата ревизия.

Разбира се, сигурно ще има среди, които ще се опитат да спекулират със съдържанието на тези решения и ще настояват Законът за вероизповеданията да бъде изтърбушен, а текстът за БПЦ заличен. Те правят това вече осем години. Но същностните текстове от закона останаха непокътнати при три парламента, три мнозинства и три правителства.

Това е показателно за качеството и държавното значение на този акт. Бързам да подчертая обаче, че както никой закон не е “свещена крава”, така и Законът за вероизповеданията трябва да бъде анализиран от гледище на приложението му. И променян, стига да не се излиза вън от духа и принципите му.

Добра е например инициативата да се допълни текст, аналогичен на изискванията за юридическите лица с нестопанска цел, според който при фактическа невъзможност да се свика върховният орган на едно изповедание, трябва да има правен механизъм такъв форум да се насрочва с решение на съда. За да може вероизповеданието автономно да решава своите въпроси и конфликти. Прочее, това би било не само в синхрон с препоръката на Страсбург, но и ще позволи да се разплете абсурдният възел, в който се е оплело мюсюлманското изповедание.

Що се отнася до Българската православна църква, дългата и срамна сага с държавно-политическата намеса в нейните дела, прекратена с приемането на Закона за вероизповеданията, приключи окончателно. Целият въпрос е дали най-после православните ни архиереи ще осъзнаят своята висока отговорност на духовни водачи. Или ще продължат да тънат в посредствени интриги и боричкания за власт. | www.btsekov.com

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...