Чудо ли е преходът от грях към святост
Тази история е стара като историята на този свят. От времето на първите хора до днес борбата, която се води в човешката душа е една и съща – да бъдем Божии и по този начин да намерим самите себе си – душата си, истината си, вечността си, или да изгубим самоличност, като потънем в лепкавия мрак на греха. И за тази история красиво, просто и непретенциозно разказва житието на една велика светица – преподобна Мария Египетска. Блудницата, станала праведница, окаяницата – се превърнала във велика подвижница.
И вижда себе си Мария Египтянката – вижда се черна и изгубена в безкрайно чистите очи на Богородица. Вижда се така внезапно, че се обръща силно и завинаги. Завинаги, наистина. И днес четем ние за смирената Мария, бивша блудница, станала велика праведница. Такава праведница, която върви по земята, а всъщност живее на небето… Преподобната Мария Египетска!
Едва ли тя е непозната на християните, наши съвременници. Едва ли е ново име за тези, които се черкуват и постят. Но, толкова е чудно и красиво нейното обръщане, последвалият го живот на постница и подвижница, че си казваме – като приказка е, Господи, възможно ли е? Възможно ли е, Господи?!
И с този въпрос се обръщам към няколко от софийските свещеници, за да попитам – може ли да се случи в днешно време житието на преподобна Мария Египетска. Случват ли се днес такива драматични, красиви и вечни обрати в живота ни на християни?
Ето какво отговориха отец Христо Пудин от храм „Свети пророк Илия” в кв. „Дружба”, отец Антоний от църквата „Св. Димитрий Солунски” в кв. „Хаджи Димитър” и отец Иоан Куков от древния храм „Св. Георги” – Ротонда.
– Редно е да разсъждаваме така – започва отец Христо Пудин – света Мария е е реална историческа личност, която от крайно падение е достигнала до велика святост. Това, което трябва да кажем тук е, че нашата вяра има и пази много примери като нея, може да ни покаже много подобни обръщания, защото в нашата Църква се крие тайната и силата на Христовата победа над греха, над света, над всичко онова, което нас ни влече надолу. И трябва да си кажем – житието на света Мария Египетска не е нещо, станало във времето и останало си там, в ранните векове на християнството. То е живот, то е реално и възможно. За какво иначе се наричаме Христови последователи? Тя ни е нужна, не за да помечтаем, а за да се докоснем до нейния път. Той трябва да бъде наш път. Нейният живот се случва и е възможен всеки ден и аз мога да засвидетелствам това в качеството си на духовник. И понеже не само нейният пример е важен, а и нейното смирение, ще кажа, че не е нужно да мислим дори, че е невероятно, необикновено, напротив, трябва да се обръщаме всеки ден след всяко предателство към Бога със себеотрицанието на великата Христова подвижница.
Но искам да подчертая и нещо друго – тази голяма грешница, както личи от всеки ред на житието й, писано от стареца Зосима, е имала чисто сърце. Тя се покайва пред Света Богородица и тръгва – повече не се обръща назад. С това е различна от нас – ние нямаме чисти сърца, не обичаме с цялото си сърце, не се каем с цялото си сърце и не печелим небето така, защото не тръгваме безрезервно. Но отново казвам – там, където човек не може – помага Бог. Изпитанията, страданията, те ни водят по пътя на света Мария Египетска и тя е сред нас – това е толкова естествено – трябва просто да я видим, в себе си, около себе си…
– Ние не искаме да намерим пътя към покаянието. Затова в живота си не можем да осъществим примера и живота на света Мария Египетска – разсъждава отец Антоний от храм „Св. Димитрий” в столицата. Просто не искаме да забележим Божиите знаци, Божиите люде, живота им. Ако искаме, ще видим. Ако искаме – ще усетим, ще се трогнем. Но всичко опира до личния избор. Изборът го правим ние. И света Мария Египетска е направила своя избор. Тя е тръгнала по Божия път. Веднъж завинаги.
Ние не виждаме светостта, не виждаме Божието, небесното. Дори и да се сблъскваме с него, започваме да го назоваваме с грозните си, злободневни, дори отвратителни думи. Трябва да мислим съвсем иначе – тъкмо такъв живот сме призвани да имаме – който с нищо не ни прави част от този свят, от земните пороци, от тукашните принизяващи ни реалности. Минали са много векове от времето на света Мария Египетска. За жалост, през тези времена светът още и още се е отдалечавал от своя Спасител. Все по-далеч е отивал. Днешните големи грехове са струва ми се много по-големи от някогашните. И още по-страшно е, че те се смятат дори за нормални. Когато се каем, ние рядко имаме дълбочината и силата на истинското покаяние, за които, например, четем. Само като видим за какво някога хората са плакали, когато са се каели! А сега – "е, голяма работа!" Дори такива жития като това, за което говорим днес не ни правят впечатление. А за какво живеем – за вечността живеем. Няма друг път нагоре без голямо покаяние и без голяма любов към Бога. Няма. Надявам се да започнем да виждаме, като гледаме към светците. Надявам се, да можем да се трогваме, да допускаме, да оставяме място в сърцето си за Бога, за онова, което Той и Неговите светии са ни казали и показали с живота си, с примера си, с думите си, всичко това е вечно! Всичко това е толкова безценно, толкова силно и толкова красиво, че наистина може да направи щастливи много, много, много хора. Свидетелството на света Мария Египетска е свидетелството на преобразения от Христос човек. Нека го превърнем в свое свидетелство и ще видим, че можем да правим всички тези дивни неща, които е правила света Мария Египетска и всички Божии угодници. Те са над нас, но те са и до нас. Ето за какво Църквата ни разказва и посвещава цяла една неделя на света Мария Египетска – великата грешница, станала велика светица.
– Аз например, не съм се срещал с такъв тип обръщане, като това на света Мария Египетска. Някой така да се промени, че да забрави за предишния си греховен живот… Може би това е тъжно, но е така, споделя отец Иоан Куков от Ротондата „Свети Георги”. Въпреки това, мисля, че вековете не са преграда да усетим колко е истинска историята на света Мария. Истинска е и Църквата я е написала и гравирала в Своето Предание със златни букви. Знаете ли, всъщност, мои близки са ми разказвали за съвременни хора, които са направили такъв драматичен и красив обрат в живота си. И слава Богу!
Донякъде, днешния човек, за да избере да следва Христос, вече е направил съдбовния избор да бъде част от малкото Христово стадо. Но аз наричам това малкия избор. Другият – големият е да имаме решимост да не повтаряме грешките си и да се каем с цялото си себеотрицание за тях. Зная, че преподобната майка Мария Египетска, една от любимите светици за всеки християнин ще ни подкрепи с молитвите си пред Божия престол и ще ни помогне да заприличаме поне малко на нея. Преподобна Майко Мария, моли се на Бога за нас!
