Достойно да се причастя…
Веднъж преподобни Макарий Александрийски бил удостоен с видение по време на причастяването на монасите със Светите Тайни. Когато някои протягали ръце, за да приемат светите Дарове, бесовете, сякаш изпреварвайки свещеника, слагали в ръцете им въглени, а същевременно Тялото Христово се възнасяло обратно към олтара. Обаче когато по-достойни сред причастниците протягали ръце, за да приемат светото Причастие, злите духове отстъпвали от тях и побягвали надалеч с голям ужас. Св. Макарий още видял, че Ангел Господен предстои в олтара и заедно с ръката на свещеника протяга своята ръка и участва в преподаването на светите Тайни.
Неведнъж такива видения са се давали на светите угодници. Такъв дар имал преподобният Евтимий Велики. Той виждал вътрешните движения на душата на другия човек – и добрите, и лошите. Когато монасите от неговия манастир се причастявали със светите Христови Тайни, той знаел кой с каква душа се причастява. Той виждал, че тези, които пристъпват достойно, се просвещават, че лицата им сияят. Другите, които дръзвали да пристъпят недостойно, се помрачавали, лицата им били като на мъртъвци.
Разбира се, някои като четат такива разкази, ще кажат, че ние самите не виждаме нищо такова в храма. Така е. Обаче истинският ни образ е открит за Бога и небожителите и затова нямаме голяма полза от това, че на този свят другите хора не виждат нашето безобразие.
Но какво означава достойно или недостойно да се причастим със Светите Тайни? Как изобщо да се отнасяме
към това? И можем ли поне нещо да направим в това отношение?
Първото, което трябва да кажем: достойнството или недостойнството на причастника не се определя от мярата на неговата праведност, а от мярата на разкаянието за своите грехове и от това, до колко той вижда себе си като недостоен грешник. „Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13) – казва Христос. Затова нека към Чашата пристъпва само онзи, който осъзнава, че е грешник. А този, който се смята за праведен, по-добре скромно да постои настрана.
В същото време голяма грешка е да се разсъждава и така: щом съм грешен, ще пристъпя към Светата Чаша, без изобщо да опитам да се поправя. Покаянието не е просто съжаление: „Не трябваше така да постъпвам”. Истинското покаяние е преображение на душата, а следователно – поправяне на допуснатите грешки. Причастяването със Светите Тайни няма да ни промени само по себе си, без нашия личен вътрешен труд над себе си, без действено покаяние, което трябва да предшества причастяването. Когато човек се отнася небрежно към това тайнство и се приготвя за него как да е, светото Причастие няма да даде на душата просвещение, мир и радост. Напротив, в тази душа ще се настанят тъмнина и студ и към греховете, които вече има, ще се прибави още един тежък грях – неблагоговейно и дръзко отношение към Светинята.
Праведният Йоан Кронщадски пише: „Понякога след недостойно причастяване със светите Тайни, в човек влиза сатана”. Как така? Човек се приобщава към Христа в тайнството Евхаристия, а изведнъж става подвластен на тъмната сила? Работата е там, че приемането на Христос в тайнството Евхаристия е свързано с подобаващо отношение към Христос и към Неговото тайнство. Ако в душата няма благоговение, вяра и покаяние, то причастяването ще бъде за осъждане и погибел на душата. Затова такова причастяване се сравнява с предателската целувка на Юда.
След изнасяне на Чашата за причастяване на миряните свещеникът чете молитва, в която се казва: „…нито целувка ще Ти дам като Юда…”. Разбира се, всички ние се разграничаваме от предателя на Господа. Къде по-приятно е да се сравняваме с покаялия се разбойник: той е живял в грях, но се е спасил; а Юда е ученик на Господа, но загива. Но нали всеки укрит грях, всяко лицемерно демонстриране с неразкаяна душа, че сме Христови ученици пред другите, със затаена злоба, завист, гордо пренебрежение към ближния ни уподобява на Юда. Ето какво пише преподобният Симеон Нови Богослов: „Както някога предателят Юда приема хляб от Христа недостойно и го изяжда като част от обикновен хляб и затова Сатаната веднага влиза в него и го превръща в безсрамен предател на Христа, своя Учител, като се възползва от него като от слуга и роб, и изпълнител на неговата воля; така става, без те да подозират, и с онези, които недостойно, дръзко и самонадеяно пристъпват към Божествените Тайни”.
Недостойното причастяване със светите Христови Тайни се случва със сигурност в тези три случая:
1. Неверие в Тайнството, когато например човек мисли, че се причастяваме не с истинското Тяло и Кръв Христови, а просто с осветен хляб, като възпоменаване на Тайната вечеря.
2. Неразкаяни грехове, когато човек дръзва да пристъпи към Чашата без да е очистил душата си чрез покаяние и изповед.
3. Гордост, при което човек си мисли, че е свят, и губи благоговението пред светите Дарове.
Впрочем свети Симеон Нови Богослов дава по-подробна класификация: „Редно е да знаем, че има пет групи хора, на които светите отци забраняват да пристъпват към свето Причастие. Първата група – това са оглашените, защото още не са кръстени. Втората група са онези, които са кръстени, но са обикнали срамните и неправедни дела, защото са отстъпили от светия живот, за който са кръстени: блудниците, убийците, лихварите, грабителите, притеснителите, горделивците, завистниците, злопаметните, които бидейки такива, не усещат, че се превръщат във врагове на Бога и въвлечени в бедствено положение, не се съкрушават и не плачат за греховете си и не се покайват. Третата група са бесноватите, ако те хулят и ругаят това Божествено Тайнство. На четвърто място са онези, които са дошли на себе си и са се разкаяли и са спрели да вършат греховните си дела, изповядали са се, но изтърпяват наложената им епитимия и стоят извън църквата определено време. И пети са онези, при които още не е узрял плодът на покаянието, т.е. които не са достигнали още решителност да посветят целия си живот на Бога и да живеят занапред в Христа чист и безукорен живот. Тези пет групи очевидно не са достойни за свето Причастие. А достоен за причастие със светите Тайни е онзи, който е чист и не е зависим от греховете, които изброихме. Но когато някой от тези достойните се оскверни с каквото и да е осквернение, както може да се случи, тогава, разбира се, човек би се причастил недостойно, ако не отмие чрез покаяние онова, с което се е осквернил”.
Достойната подготовка за тайнството Евхаристия е толкова важна, че свети апостол Павел й отделя специално наставление: „Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо Тялото и Кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста” (1 Кор. 11:27-30). И тъй, Светото Причастие може да бъде не само за здраве и спасение, но и за осъждане и дори може да доведе до болести и смърт, ако човек приема Светите Дарове с неочистена душа, без необходимата вяра и благоговение, за което и пише свети апостол Павел. Затова е толкова важно човек да пази сърцето си от оскверняване с грях и да се опитва колкото се може по-старателно и внимателно да се готви за Свето Причастие. А за това е важно да имаме страх от Бога, т.е. да усещаме величието на Светинята, в сравнение с която всички ние сме напълно нищожни и нечисти; да се страхуваме дори и в мислите си да съгрешим пред намиращия се в Светите Дарове Господ.
Свети Инокентий Иркутски проникновено разсъждава за достойното и недостойното причастяване: „Който достойно се причастява със Светите Тайни, той тайнствено се съединява с Иисуса Христа, т.е. този, който с истинско покаяние, с чиста душа и със страх Божи и вяра приема Тялото и Кръвта Христови, той в същото време приема Светия Дух. А Светият Дух като влезе в човека, приготвя в него място за приемане на Самия Иисус Христос и Бог Отец и следователно причастникът става храм и жилище на Живия Бог. Но който се причастява с Тялото и Кръвта Христови недостойно, т.е. с нечиста душа, със сърце, изпълнено със злоба, мъст, ненавист, той не само че не получава Светия Дух, но и става подобен на Юда – предателя и сякаш повторно разпва Иисуса Христа”.
Затова за свето Причастие не бива да се готвим прибързано, небрежно, като че ли се залавяме с някаква обикновена работа. Да се замислим: причастяването със светите Тайни възкресява душата, като й дава небесни блага, а с това съкровище не може да се сравни нито едно от благата на този свят. Затова важно е както вътрешното бодърстване, предпазването от нехайно отношение и неблагоговение, така и външната подготовка чрез пост и определеното молитвено правило за достойно посрещане на Небесния Гост. Заедно с това важно е да помним, че никога няма да сме напълно достойни за светите Тайни, доколкото никога няма да придобием съвършена чистота пред Бога. „Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен? Ето … и небесата са нечисти в Неговите очи” (Йов 15:14-15) – се казва в Свещеното Писание. Обаче това не означава, че по причина на нашето недостойнство трябва за дълго да отлагаме участието си в светото Причастие. Да си спомним, че Спасителят не отхвърля дори и най-големите грешници, но наистина при едно неизменно условие: те всички имат искрено покаяние, дълбоко смирение и гореща вяра в Него. Така Господ ще приеме и нас, няма да ни отхвърли и ще ни преподаде Своите небесни Дарове, ако и ние, като знаем своята греховност и духовна слабост, пристъпим със смирение към Чашата след изповядване на греховете в тайнството Покаяние.
Преподобният Йоан Касиан Римлянин наставлява така: „Ние не бива да се отказваме от причастяването Господне заради това че съзнаваме нашата греховност; но още повече с жажда трябва да бързаме към него, за да получим изцеление на душата и очистване на духа; обаче при това трябва да имаме такова смирение на духа и вяра, за да копнеем по-силно за излекуване на нашите рани, като смятаме себе си за недостойни да приемем такава благодат”. И напротив, припомнянето на нашите добри дела (както знаем от Притчата за митаря и фарисея) изявява най-страшната греховна страст – гордостта, която съвсем не допуска благодатта Божия да възсияе в душата. Същият свети Йоан Касиан ни учи: „Много по-правилно е да приемаме светите Тайни с онова смирение в сърцето, според което вярваме и изповядваме, че ние никога не бихме могли достойно да се докоснем до светите Тайни”.
Можем със сигурност да кажем, кога приемането на светите Тайни би било наистина достойно. Всеки от нас има грехове, страсти, духовни немощи. Ако се постараем, можем сред тях да отделим главните, които особено възпрепятстват нашето духовно израстване. За да ги разпознаем, трябва да се вгледаме в себе си и честно да признаем кое ни прояжда отвътре. Това може да са както душевни слабости, така и плътски пороци. Та ето, в случай на тяхното реално преодоляване чрез покаяние и духовен подвиг, т.е. в случай на нашата дълбока сърдечна промяна причастяването наистина ще бъде достойно. А този, който и след приемане на светите Тайни остава също така покварен, зъл, отмъстителен и горд, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава Тялото Господне (1 Кор. 11:29). | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
