И плаче душата ми за целия свят
Преп. Силуан Атонски, 1930 г.
Душата ми жадува за живия Бог. Душата ми отново търси до насита да се наслади на Господа. О, непостижима Божия милост: от прах Господ създаде човека, вдъхна му живот и душата на човека се сроди с Бога.
Господ така възлюби Своето създание, че даде на човека Светия Дух, и човекът позна своя Създател и обича своя Господ.
Светият Дух е любов и сладост за душата, за ума и за тялото; но когато душата загуби благодатта или когато благодатта намалее, тогава душата отново със сълзи ще търси Светия Дух, ще тъгува за Бога, и ще казва: „Тъгува душата ми за Господа и със сълзи Го търся”.
Как да не Те търся, Господи? Ти Сам пръв ме потърси и ми даде да се насладя на Светия Дух; и сега душата ми тъгува за Тебе.
Сърцето ми Те обикна и Те моля: дай ми докрай да бъда с Твоята любов; дай ми заради Твоята любов да търпя всички скърби и болести.
————––
Страх и трепет обзема душата ми, когато искам да пиша за Божията любов. Бедна е душата ми и няма сили да опише любовта на Господа. И се бои душата, и заедно с това я тегли да напише поне няколко думи за Христовата любов.
Изнемогва духът ми да пиша това, но любовта ме кара. О, немощно създание е човек. Когато благодатта е в нас, духът гори и се стреми към Господа ден и нощ, защото благодатта привързва душата да обича Бога и тя Го обиква, и не иска да се откъсне от Него, защото не може да се насити на сладостта, която ѝ носи Светият Дух.
И Божията любов няма край.
Познавам човек, когото милостивият Господ посети със Своята благодат; и ако го беше попитал Господ: „Искаш ли да ти дам още благодат?”, от немощта на плътта душата би казала: „Ти виждаш, Господи, че ако е повече, ще умра”, защото човек е ограничен и не може да понесе пълната благодат.
Така на Тавор Христовите ученици паднали по очи пред славата на Господа. И никой не може да разбере как Господ дава на душата Своята благодат.
————––
Благ Си Ти, Господи. Благодаря Ти за Твоята милост: Ти изля върху мене Твоя Свети Дух и ми даде да вкуся Твоята любов към мене, толкова големия грешник, и душата ми се стреми към Тебе, Светлина непристъпна.
Кой би могъл да Те познае, ако Ти Сам, Милостиви, не благоволиш да Се покажеш на душата? И тя Те видя, и позна своя Създател, благия Бог, и ненаситно винаги Те желае, защото Ти, Милостиви, привлече душата към Тебе с любов и душата позна Твоята любов.
Ти виждаш, Господи, колко немощна и грешна е душата на човека, но Ти, Милостиви, даваш на душата сила да Те обича и се бои душата да не би да загуби смирението, което враговете се стараят да ѝ отнемат, защото тогава Твоята благодат ще изостави душата.
С какво мога да се отплатя на моя Господ? Аз съм мерзък, Господ това го знае, но обичам да смирявам своята душа и да обичам ближния си, дори и да ме е обидил с нещо.
Винаги моля Господа, Той, Милостивият, да ми даде да обичам враговете, и по Божието милосърдие съм изпитал какво е Божията любов и любовта към ближния, и моля Господа за любов ден и нощ, и Господ ми дава сълзи да плача за целия свят. Но ако осъдя някого или го погледна лошо, сълзите изчезват и тогава душата ми унива; но аз отново започвам да моля Господа за прошка и милостивият Господ ми прощава на мене, грешния.
Пиша, братя, пред лицето на моя Бог: смирявайте вашите сърца – и ще видите Господнята милост още на земята, и ще познаете небесния Творец, и вашата душа не ще знае ситост в любовта.
————––
Никой не може да знае от себе си какво е Божията любов, ако Светият Дух не го научи; но в нашата Църква чрез Светия Дух познаваме Божията любов, затова говорим за нея.
Грешната душа, която не познава Господа, се бои от смъртта: мисли, че Господ няма да ѝ прости греховете. То е, защото душата не знае Господа и как много Той ни обича. А ако знаеха хората, нито един човек не би се отчаял, защото Господ не само прощава, но и много Се радва на обръщането на грешника. И да е дошла смъртта, ти твърдо вярвай, че помолиш ли се, ще получиш прошка.
Господ не е такъв, каквито сме ние. Той е много кротък, и е милостив, и е благ, и когато душата Го познае, тя се удивява безкрайно и казва: „Ах, какъв Господ си имаме”.
Светият Дух е дал на нашата Църква да знае, колко голямо е Божието милосърдие. Господ ни обича и ни приема кротко, без укор, както в Евангелието бащата не укорил блудния син, а наредил да му дадат нова премяна и на ръката му скъпоценен пръстен, и обуща на нозете му, и казал да заколят угоеното теле и да се веселят, и в нищо не го изобличил.
О, как кротко и търпеливо трябва да поправяме брата си, за да празнува душата неговото завръщане. Светият Дух учи душата неизказано да обича хората.
О, братя, нека забравим земята и всичко, що е на нея. Тя ни отвлича от съзерцаването на Светата Троица, Която е непостижима за нашия ум, но Която светиите виждат на небесата в Светия Дух. А ние да пребъдем в молитва без всякакво въображение, и да молим Господа за смирен дух, и Господ ще ни обикне и ще ни даде на земята всичко полезно за душата и тялото.
Господи милостиви, дай благодатта Си на всички народи по земята, за да Те познаят, защото без Твоя Дух Свети човек не може да Те познае и да разбере Твоята любов.
О, малки дечица, познайте Твореца на небето и на земята. Господи, изпрати Твоята милост на децата по земята, които Ти обичаш, и им дай да Те познаят чрез Светия Дух. Със сълзи Те моля; чуй молитвата ми за Твоите деца и на всички им дай да познаят Твоята слава в Светия Дух.
————––
От младини обичах да мисля: Господ Се е възнесъл на небето и ни чака при Себе си; но за да сме с Господа, трябва да сме като Него или като децата – смирени и кротки, и да Му служим; тогава, както казва Господ: „Там където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга”, и ние ще бъдем с Него в Небесното Царство. Но сега душата ми е много мрачна и унила и не мога да издигна чист ум към Бога, и нямам сълзи да оплаквам своите зли дела; изсъхна душата ми и се измъчи от мрачния живот…
О, кой ще ми изпее песента, която обичам от младини, за това, как Господ Се е възнесъл на небето и колко много Той ни обича, и как ни чака и ни желае при Себе Си. Тази песен бих слушал със сълзи, защото тъгува душата ми на земята.
Какво стана с мене? Как загубих радостта, и ще я намеря ли отново?
Плачете с мене, всички животни и птици. Плачете с мене, гора и пустиня. Плачете с мене, всички Божии създания и ме утешете в мъката и скръбта.
Ето какво мисли душата ми: ако аз така малко обичам Бога, а така силно тъгува душата ми за Господа, колко голяма трябва да е била мъката на Божията майка, когато тя е останала на земята след Възнесението на Господа? Тя не е предала на Писанията скръбта на душата си, малко знаем за нейния живот на земята, но – тъй трябва да мислим – че пълнотата на любовта ѝ към нейния Син и Бог ние не можем да проумеем. Сърцето на Божията майка, всичките нейни мисли, цялата нейна душа са били заети с Господа; но на нея е било дадено и друго: тя е обичала народа и пламенно се е молела за хората, за новите християни – да ги укрепи Господ, и за целия свят – всички да бъдат спасени. Тази молитва е била нейната радост и утеха на земята. Ние не можем да си представим напълно любовта на Божията майка, но знаем, че:
Колкото повече е любовта, толкова повече са страданията на душата;
Колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е познанието;
Колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;
Колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.
Никой от нас не може да постигне пълнотата на любовта при Божията майка и ни е нужно Адамово покаяние, въпреки че отчасти, както ни учи Светият Дух в Църквата, и ние разбираме тази любов.
————––
„Не гореше ли в нас сърцето ни?”, се питали апостолите, когато към тях приближил Христос (Лука 24:32).
Така душата познава своя Владика, и Го обича, и сладостта на Неговата любов е гореща.
На небесата любовта е една у всички, а на земята едни много обичат Господа, други – малко, а някои съвсем не Го обичат.
Душата, изпълнена от Божията любов, забравя и небето, и земята; духът гори и невидимо вижда Желания, и множество сладки сълзи лее душата и не може да забрави Господа ни за секунда, защото Божията благодат ѝ дава сили да обича Любимия.
О, в каква слава е Господ, и с какви песни Го величаят на небето, и колко сладки са тези песни, които извират от Божията любов.
Кой е достоен да слуша тия песни, които се пеят от Светия Дух, и които величаят Господа за Неговите страдания, и каква ще е радостта от слушането на тази песен?
На земята, едва докоснала се до Божията любов, душата вече, от сладостта на Светия Дух, е във възторг пред любимия Бог и Небесен Отец.
Братя мои възлюблени, нека смирим себе си, за да бъдем достойни за Божията любов, за да ни украси Господ със Своята кротост и Своето смирение, за да станем достойни за небесните обители, които ни е приготвил Господ.
————––
Господ обича всички хора, но които Го търсят, тях повече обича.
„Обичам, които Мене обичат”, казва Господ, „и които Ме търсят, те ще намерят благодат” (Притчи 8:17).
А с нея добре се живее, весело ѝ е на душата, и тя казва: „О, МОЙ Господи, аз съм ТВОЙ раб”.
В тези думи има голяма радост: ако Господ е наш, значи всичко е наше. Ето колко сме богати. Велик и непостижим е нашият Господ, но заради нас Той е смалил Себе Си така, че ние да Го познаваме и да Го обичаме, и от Божията любов да забравим земята и да живеем на небесата и да виждаме славата Господня.
На своите избраници Господ дава толкова голяма благодат, че те обгръщат с любовта си цялата земя, целия свят и душата им гори от желанието всички хора да се спасят и да виждат славата Господня.
————––
Господ е казал на светите ученици: „Деца, имате ли нещо за ядене?” (Иоан 21:5).
Каква голяма любов има в тези ласкави думи: Господ ни нарича деца. Какво по-радостно от това?
Дълбоко трябва да се замислим над тези думи и над страданията на Господа за нас на кръста. О, как обича Господ Своето създание. И ето, нас Господ ни е сподобил да говорим за това с вас, и духът ни се радва, че с нас е Господ.
Смирено ви моля, молете се за мене и Господ ще ви се отблагодари.
————––
Брат Р. ми разказа, че когато веднъж тежко заболял, майка му казала на баща му: „Как страда нашето момче. С радост бих се оставила да ме режат на парчета, ако с това можеше да му помогна и да му облекча страданията”.
Такава е любовта на Господа към хората. Той е казал: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13).
Господ така много е жалел хората, че е поискал да пострада за тях, както родната майка и дори повече. Но без благодатта на Светия Дух никой не може да разбере тази велика любов. Писанието говори за нея, но и то не се разбира с ума, защото и в Писанието говори същият Свети Дух.
————––
Любовта на Господа е такава, че Той иска всички хора да се спасят, и вечно да бъдат с Него на небесата и да виждат Неговата слава. Тази слава ние не я знаем напълно, но чрез Светия Дух отчасти я разбираме. Който не е познал Светия Дух, не може да разбере тази слава, а само вярва в обещанието на Господа и спазва Неговите заповеди. Но и тези хора са блажени, както Господ е казал на апостол Тома (Иоан 20:29); и ще бъдат равни на онези, които още тук са виждали Божията слава.
————––
Ако искаш да познаваш Господа, смири се докрай, бъди послушен и въздържан във всичко, обичай истината и Господ непременно ще ти даде да Го познаеш чрез Светия Дух; и тогава от опит ще разбереш КАКВО е любов към Бога и КАКВО е любов към човека. И колкото по-съвършена е любовта, толкова по-съвършено е познанието.
Има малка любов, има средна, има и съвършена. Който се бои от греха, той обича Бога; който има умиление, той повече обича; а който има благодат, и в душата, и в тялото, той има съвършената любов.
Такава благодат Светият Дух е давал на мъчениците и тя им е помагала мъжествено да търпят всички страдания.
————––
Може ли някой да каже за рая, какво ще бъде там? За рая може да говори само онзи, който в Светия Дух е познал Господа и Неговата любов към нас. Господ е така мил и любезен, че от любовта Му душата не може да си спомни за нищо друго. Благодатта на Светия Дух е толкова сладка и така изменя целия човек, че той ще забрави и родителите си.
Душата, която докрай е познала Господа и е вкусила сладостта Му, вече нищо друго не ще пожелае и към нищо не ще се привързва на земята, и ако биха ѝ предложили царство, няма да го иска, защото Христовата любов е така сладка и така радва и весели душата, че и царският живот вече не ѝ се вижда сладък.
Искам да кажа няколко думи, колкото ме вразуми Божията благодат, за степените на Божията любов.
Когато човек се бои да не оскърби Бога с някакъв грях, това е първата любов.
Който има ум, чист от помисли, това е втората любов, по-голяма от първата.
Третата, още по-голяма, е, когато човек усеща благодатта в душата си.
А който има благодатта на Светия Дух и в душата, и в тялото – това е съвършената любов; и който запази тази благодат, мощите му ще се осветят, както е ставало със светите мъченици или с пророците, или с преподобните и с другите велики светии.
Който е на тази степен, не може да се прелъсти от любовта на млада жена, сладостта на която търси целият свят, защото от сладостта на Божията любов душата забравя всичко земно. Благодатта на Светия Дух влече душата да обича Господа докрай и в тази пълнота на Господнята любов душата не се докосва до света, макар и да живее на земята.
Ние сме горделиви по ум, затова не можем да стоим в тази благодат и тя се отдалечава от душата и душата тогава тъгува по нея и със сълзи я търси отново, и плаче, и ридае, и вика към Господа: „Боже милостиви, Ти виждаш колко е печална моята душа и как тъгувам за Тебе”.
На земята няма човек толкова кротък и мил, както е нашият Господ Иисус Христос. В него е нашата радост и веселие. Да Го обикнем, и Той ще ни въведе в Царството Си, където ще видим Неговата слава.
————––
Откакто Господ чрез Светия Дух ми даде да позная Божията любов, ето вече четиридесет години аз скърбя за Божия народ. О, братя, няма нищо по-добро от Божията любов, когато Господ сгрее душата с любов към Бога и към ближния. Велика е милостта на Господа: душата е познала Бога – своя Отец Небесен, и плаче, и тъжи, защо аз така много оскърбявах Бога, и Господ дава прошка на греховете, и радостта и веселието да обичаме своя Творец, и да обичаме ближния, и да плачем за него, та милостивият Господ да вземе всяка душа при Себе Си, където ѝ е приготвил място със Своите страдания на кръста.
Който е познал сладостта на Божията любов, когато душата е сгрята от благодатта и обича Бога и брата си, той знае отчасти, че Царството Божие е вътре в нас (Лука 17:21).
————––
Милостиви Господи, колко е велика Твоята любов към мене, грешния. Ти ми даде да Те позная; Ти ми даде да вкуся Твоята благодат.
„Вкусете и ще видите, колко благ е Господ” (Пс. 33:9).
Ти ми даде да вкуся Твоята благост и милосърдие и душата ми се стреми към Тебе ден и нощ без насита и не може да забрави своя любим Творец, защото Божият Дух ѝ дава сили да обича Любимия, и не знае душата насита, привличана от своя небесен Отец.
Блажена е душата, която е обикнала смирението и сълзите, и която ненавижда злите помисли. Блажена е душата, която обича брата си, защото нашият брат е нашият живот.
Блажена е душата, която обича брата: в нея осезаемо живее Господният Дух и Той ѝ дава мир и радост, и тя плаче за целия свят.
Спомни си душата ми за любовта на Господа и сърцето ми се сгря, и душата ми се предаде на дълбок плач, че толкова много съм оскърбил Господа, любимия мой Творец; но Той не спомена моите грехове; и тогава душата ми се предаде на най-дълбок и скръбен плач – да помилва Господ всяка душа и да я вземе в Небесното Си Царство.
И плаче душата ми за целия свят.
————––
Не мога да мълча за народа, който обичам до сълзи. Не мога да мълча, защото душата ми скърби винаги за Божия народ и със сълзи се моля за него.
Не мога да не ви разкажа, братя, за Божията милост и за хитростите на врага. Четиридесет години минаха, откакто благодатта на Светия Дух ме научи да обичам човека и цялото творение и ми откри хитростите на врага, който с измама върши злото си в света.
Повярвайте ми, братя.
Пиша пред лицето на Бога, Когото душата ми позна в Светия Дух по Неговата велика милост. А ако не вкуси душата Светия Дух, тя не може да знае Господа, нито Неговата любов.
Господ е благ и милостив, но ние нямаше да можем нищо да кажем за Неговата любов, освен което е в Писанието, ако Светият Дух не ни беше научил.
Но ти, братко, не се смущавай, ако не чувстваш в себе си Божията любов, но си мисли за Господа, че Той е милостив, и се въздържай от грехове, и Божията благодат ще те научи.
————––
Любовта не зависи от времето и винаги има сила. Някои мислят, че Господ е страдал заради любовта Си към човека, но, тъй като те сами нямат тази любов в душата си, им се струва, че това е било някога отдавна.
Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава ясно чувства, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-скъпият, най-добрият и че няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и с цялото си сърце, с цялата си душа, както е заповядал Господ, и ближния като самия себе си.
И когато я има тази любов в душата, тогава всичко я радва, а когато любовта си отиде, човек не намира покой, и е объркан, и обвинява другите, че са го обидили, и не разбира, че сам си е виновен – загубил е любовта към Бога и е осъдил или намразил брата.
От любовта към брата идва благодатта и с любов към брата тя се запазва; но ако не обичаме брата, и Божията благодат няма да дойде в душата.
Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята щеше да е рай, и всички щяха да имат всичко, от което се нуждаят – достатъчно и с малък труд, и Божият Дух щеше да живее в душите на хората, защото Той Самият търси човешката душа и иска да живее в нас, и ако не се вселява, то е само заради гордостта на нашия ум.
————––
Днес хората станаха горди и се спасяват само със скърби и покаяние, а до любовта много рядко някой достига. Великият Антоний е казал: „Аз вече не се боя от Бога, а Го обичам”. Така е казал, защото в неговата душа е имало голяма благодат на Светия Дух, Който е свидетелят на тази любов, и тогава душата не може да каже друго. Но който няма голяма благодат, него светите отци го учат на покаяние; а покаянието не е далече от любовта, която идва според простотата и смирението на духа.
Ако някой мисли добро за брата си, че Господ го обича, и особено ако мислиш, че в душата му живее Светият Дух, ти си близко до Божията любов.
Някой ще каже: той все за любовта Божия разсъждава. Но за какво друго да мисля, ако не за Бога? Нали Той ни е създал, за да живеем вечно с Него и да виждаме Неговата слава. Кой каквото обича, за него иска и да говори; а после ти става навик: свикнеш ли за Бога да мислиш, все Него в душата ще носиш; свикнеш ли светското да мислиш, с ума си все в него ще бъдеш; свикнеш ли да разсъждаваш за страданията на Господа, свикнеш ли да мислиш за вечния огън, това ще запомни душата.
В доброто помага Бог, а в лошото – враговете, но това зависи и от нашата воля; трябва да принуждаваме себе си към доброто, но умерено – всеки според мярката си. Трябва да изучим душата си, какво ѝ е полезно: за един е полезно повече да се моли, за друг – да чете или да пише. И четенето е полезно, но по-добре е неразсеяно да се молим, а още по-скъп е плачът; кому каквото дава Господ.
Разбира се, като станем от сън, трябва да благодарим на Бога, след това да се каем и да се молим до насита, а след това чети, за да си отпочине умът, след това отново се моли и работи. Благодатта идва от всичко, което е добро. Но повече от всичко – от любовта към брата. Веднъж на Пасха след вечерня в Покровския храм се прибирах към мелницата, където живеех. На пътя стоеше един работник. Когато го приближих, той ме помоли да му дам яйце. Аз нямах и се върнах в манастира, взех от моя духовник две яйца и дадох едното на работника. Той ми казва: „Ние сме двама”. Дадох му и второто и когато се отдалечих от него, от жал към бедните хора заплаках и ми стана жално за цялата вселена и за всяко създание. Друг път, също на Пасха, вървях от главната манастирска порта към новия Преображенски корпус и виждам едно момченце, около четиригодишно, да тича насреща ми с радостно лице – благодатта Божия весели децата. Имах яйце и го дадох на момченцето. То се зарадва и затича към баща си да му покаже своя армаган. За тази дреболия получих от Бога велика радост и обикнах всяко Божие създание, и в душата си чувствах Божия Дух. Като се прибрах, от жал за света много плаках и се молих на Бога.
О, Душе Свети, бъди в нас винаги; добре ни е да бъдем с Тебе.
————––
Но невинаги на душата ѝ е така добре; заради гордостта благодатта си отива и тогава аз плача, както Адам е плакал за изгубения рай, и казвам: „Къде си Ти, моя Светлина; къде си Ти, моя радост? Защо ме отхвърли, и се измъчва моето сърце; защо се скри Ти от мене, и скърби душата ми? Когато дойде в душата ми, Ти изгори греховете ми; ела отново в моята душа и пак изгори греховете ми, които Те скриват от мене, както облаците скриват слънцето. Ела и ме зарадвай с Твоето идване. Защо Се бавиш, Господи? Ти виждаш – моята душа се измъчва и със сълзи Те търся. Къде Се криеш? Ето Те, на всяко едно място, но душата не Те вижда и със скръб и болка Те търси”. Така, когато Ти Си бил още момче, Пречистата Дева заедно с Иосиф са Те търсили с болка на сърцето. Какво е премислила тя в скръбта си, когато не намирала своя възлюбен Син? (Лука 2:48).
Така светите апостоли след смъртта на Господа скърбели с болка на сърцето, че надеждата им е изгубена. Но след възкресението Господ им се явил и Те го познали и се зарадвали.
Така и сега Господ се явява на нашите души и душата Го познава чрез Светия Дух.
Симеон Дивногорец бил още момче, когато Господ Му се явил, и той преди не е познавал Господа, но когато Господ му се явил, Го познал в Светия Дух.
Господ е дал на земята Светия Дух и чрез Светия Дух познаваме Господа и всичко небесно, а без Светия Дух човек е грешна пръст.
————––
Душата ненаситно трябва да обича Бога така, че умът да не е обзет от нищо друго, но с всичка сила да е в Бога.
————––
Аз видях много милост от Бога, а би трябвало заради своите дела да бъда наказан и тук, на земята, и след смъртта.
Но Господ така обича човека, че и да си го представим не можем. Щастлив е грешникът, който се е обърнал към Бога и Го е обикнал.
Който е намразил греха, той е качил първото стъпало на небесната стълба.
Когато помисълът не вълнува към грях, това е вече второто стъпало.
А който чрез Светия Дух е познал съвършената любов към Бога, той е на третото стъпало.
Но такъв човек е рядкост.
За да стигнем до Божията любов, трябва да спазваме всичко, което Господ е заповядал в Евангелието. Трябва да имаме милостиво сърце и не само към човека любов, но и жал към всяко творение; към всичко, създадено от Бога.
На дървото – зелено листенце, и ти го откъсна без нужда. И макар това да не е грях, жал ти е някак и за него, и за цялото творение, сърцето ти щом знае да обича.
А човекът е велико създание. И ако виждаш, че се е заблудил и гине, моли се за него и плачи, ако можеш, а ако не, поне въздъхни за него пред Бога.
Душата, която прави така, Господ я обича, защото тя заприличва на Него.
Така се е молел преподобният Паисий Велики Господ да прости негов ученик, който се бил отрекъл от Христа и се оженил за еврейка. И Господ толкова се зарадвал на тази молитва, че Сам пожелал да утеши Своя раб и му Се явил и рекъл: „Паисие, защо се молиш за онзи, който се отрече от Мене?” А Паисий отговорил: „Господи, Ти Си милостив, прости го”. Тогава Господ казал: „О, Паисие, на Мене си заприличал в любовта”.
Тъй приятна е на Господа молитвата за враговете.
Аз самият съм много голям грешник, но пиша за Божието милосърдие, което душата ми позна на земята чрез Светия Дух.
————––
Душата не може да има мир, ако не се моли за враговете. Душата, която е научена от Божията благодат да се моли, обича и жали всяко творение, и особено човека, за когото Господ е пострадал на кръста и Го е боляла душата за всички нас.
Господ ме научи да обичам враговете. Без Божията благодат не можем да обичаме враговете, но Светият Дух ни научава на любов, и тогава ще ни е жал дори и за бесовете, че са отпаднали от доброто, загубили са смирението и любовта към Бога.
Моля ви, опитайте.
Когато някой ви оскърбява или наранява вашата чест, или взема нещо ваше, или гони Църквата, молете се на Господа, като казвате: „Господи, всички сме Твои създания; пожали рабите Си и ги обърни към покаяние” – и тогава осезаемо ще носиш в душата си благодатта. Отначало карай сърцето си да обича враговете и Господ, като вижда твоето добро желание, ще ти помогне във всичко, и самият опит ще ти го покаже.
А който мисли зло за враговете, в него няма Божия любов и той не е познал Бога. Ако се молиш за враговете, ще получиш мир; а когато заобичаш враговете, знай, че в тебе живее по-голяма Божия благодат – още не казвам съвършена, но достатъчна за спасение.
А ако ругаеш враговете си, значи зъл дух живее в тебе и донася в сърцето ти зли помисли, защото, както е казал Господ, от сърцето излизат помислите – зли или добри.
Добрият човек мисли: всеки, заблудил се от истината, загива, затова му е жал за него.
А който не е научен от Светия Дух на любов, той, разбира се, няма да се моли за враговете. Който е научен на любов от Светия Дух, цял живот скърби за хората, които не се спасяват, и много сълзи лее за народа, и Божията благодат му дава сили да обича враговете.
Ако ти нямаш любов, поне не ги хули и не ги кълни; и това вече ще е по-добро; а ако някой кълне и ругае, ясно е, че в него живее зъл дух, и ако не се покае, след смъртта си ще отиде там, където пребивават злите духове. Да избави Господ всяка душа от такава беда.
Разберете. Това е така просто. Жал ти е за хората, които не познават Бога или вървят против Бога; сърцето те боли за тях и сълзи се леят от очите.
Ние ясно виждаме и рая, и мъката: и познаваме това чрез Светия Дух. Ето, и Господ е казал: „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21).
Така оттук още започва вечният живот; и мъката вечна оттук започва.
————––
Заради гордостта губим Божията благодат, а заедно с нея и любовта към Бога и дръзновението в молитвата; и тогава душата се мъчи от зли мисли и не разбира, че трябва да се смири и да обича враговете, защото иначе не може да угоди на Бога.
Ти казваш: „Врагът гони Светата ни Църква. Как да го обичам?”
А аз ще ти отговоря: „Твоята бедна душа не познава Бога; не знае как много Той ни обича и как желае и чака всички хора да се покаят и да се спасят. Господ е любов и е дал на земята Светия Дух, Който учи душата да обича враговете и да се моли за тях, да се спасят и те. Това именно е любовта. А ако ги съдим по делата им, те заслужават наказание”.
Слава на Господа, че Той така много ни обича, и ни прощава греховете, и чрез Светия Дух ни открива Своите тайни.
————––
Господ ни е дал заповед: „Обичайте враговете си” (Матей 5:44).
Но как да ги обичаме, когато те вършат зло? И как да обичаме онези, които гонят Светата Църква?
Когато Господ отивал в Иерусалим и самаряните не Го приели, Иоан Богослов и Иаков били готови да свалят огън от небето и да ги убият; но Господ милостиво им казал, че е дошъл „не за да погуби човешките души, а да спаси” (Лука 9:54-56).
Така и ние трябва да имаме единствено мисълта: всички да се спасят. На душата ѝ е жал за враговете и се моли за тях, че са се заблудили от истината и отиват в ада. Това е любовта към враговете.
Когато Иуда замислил да предаде Господа, Господ милостиво го е вразумявал; така и ние милостиво трябва да постъпваме с онези, които се заблуждават, и тогава ще се спасим по Божието милосърдие.
————––
Любовта се познава чрез Светия Дух. А душата познава Светия Дух по мира и сладостта.
О, как трябва да благодарим на Бога, че Той много ни обича.
Помислете, възлюбени братя: на грешната душа Господ дава Светия Дух и ѝ дава Своята милост – да я познава. И за да познаем Бога, не са нужни богатства, трябва само да обичаме ближния и да имаме смирен дух, въздържание и послушание, и за тези добри дела Господ ще ни даде Себе Си – да Го познаем.
И какво на света може да бъде по-скъпо от това знание? Да познаваш Бога, да знаеш как Той ни обича, как ни възпитава духовно? Къде ще намериш такъв баща, който да умре на кръст заради престъпленията на децата си? Обикновено бащата скърби и му е жал за сина му, който за престъпленията си трябва да бъде наказан; но, макар на бащата да му е жал за сина, все пак ще му каже: „Не е добро това, което си направил, и за лошите си постъпки си справедливо наказан”.
А Господ няма да ни каже това никога. Той ще каже и на нас, както на апостол Петър: „Обичаш ли Ме?”; така и в рая ще каже на всички хора: „Обичате ли Ме?” – и всички ще отговорят: „Да, Господи, ние Те обичаме. Ти ни спаси със Своите страдания на кръста, а сега Си ни дарувал Небесното Царство”.
И на небето никой няма да изпитва срам, както са се срамували Адам и Ева след падението, но ще има само кротост, любов и смирение. Не такова смирение, каквото виждаме сега, когато смиряваме себе си и търпим укори, или считаме себе си за по-лоши от всички; но всички ще имат смирението на Христос, което е непостижимо за хората, освен за онези, които в Светия Дух са Го познали.
————––
Не мога да разбера защо хората не молят от Господа мир? Щом Господ така много ни обича, Той нищо не би ни отказал. По#рано не знаех това и се питах: ще почне ли Господ да се грижи за мене, когато толкова съм Го оскърбявал? Но когато душата ми се изпълни с Божията любов и със сладостта на Светия Дух, получих толкова много, че ако Господ ме беше попитал: „Искаш ли, Аз ще ти дам още от любовта Си и от благодатта на Светия Дух?”, моята душа би казала: „Ти виждаш, Господи, не мога да понеса повече, но ще умра”.
И ако е тъй необяснима дивната милост на Господа към един грешник, какво да кажем за светиите? Каква е благо#датта, която те имат?
Може би някой ще каже: „Защо мене Господ не ме обича така и не ми дава такава благодат?” Един старец казал на великия Антоний: „Защо ти, отче Антоние, се трудиш по-малко от мене, а имаш по-голяма слава от мене?”. Свети Антоний отговорил: „Защото повече от тебе обичам Бога”.
И ние трябва да помним това, и да помним, че който обича Бога, обича и брата си, както казва Иоан Богослов (1 Иоан 4:21); и когато някой ни обижда, трябва да се молим на Бога за него като за самите себе си; и така това ще ни стане навик.
Ние самите сме немощни, но Господ ни помага в това, защото Той много ни обича.
————––
Господ така много ни обича, че ние не можем да си го обясним.
Виждаме кръста, знаем, че Той Се е разпънал за нас и е умрял в страдания, но все едно душата самичка не може да познае тази любов, а тя се познава само чрез Светия Дух. Благодатта на Светия Дух е толкова сладка и милостта на Господа толкова голяма, че да се опише това е невъзможно, но душата се стреми към Него без насита, защото гори от Господнята любов и е цялата погълната от Бога, и е много спокойна в Него, и светът тогава е напълно забравен.
Но невинаги милостивият Господ така дарява душата; понякога Той ѝ дава любов към целия свят и плаче душата за целия свят, и умолява Владиката, Благия и Милостивия, да излее Своята благодат над всяка душа и да я помилва със Своето милосърдие. Какво да Ти въздам, Господи, на Тебе, Който Си излял над душата ми толкова много милост?
Моля Те: „Дай ми да виждам моите прегрешения” и винаги да плача пред Тебе, защото Ти обичаш смирените души и им даваш благодатта на Светия Дух.
Боже Милостиви, прости ме.
Ти виждаш как се стреми душата ми към Тебе, моя Създател.
Ти рани душата ми със Своята любов и тя жадува за Тебе, и безкрайно тъгува, и ненаситно се стреми към Тебе ден и нощ, и не иска да вижда този свят, макар и да го обичам, но повече от всичко обичам Твореца и душата ми Тебе иска.
О, Създателю мой, защо аз, Твоето мъничко създание, толкова много Те оскърбявах?
Но Ти не спомена греховете ми.
————––
Ще се върнем назад и пак ще започнем да говорим за същото. Както ядем хляб и пием вода всеки ден и на другия ден тялото отново иска да пие и да яде, за да живее, така и припомнянето на Божиите благодеяния не изморява душата, но още повече я предразполага да мисли за Бога.
Или друго: колкото повече дърва хвърляш в огъня, толкова по-топло става, така и за Бога, колкото повече мислиш, толкова по-огнена става любовта и ревността към Него.
Ако хората знаеха какво е любовта на Господа, на тълпи биха тичали към Христос и Той би сгрял всички тях със Своята бла#годат.
Неговото милосърдие е неописуемо.
Душата от Божията любов забравя земята.
Господ обича много каещия се грешник и милостиво го притиска към гърдите Си: „Къде беше, чедо Мое? Аз отдавна те ча#кам”.
Господ призовава всички към Себе Си с гласа на Евангелието и Неговият глас се чува в цялата вселена: „Елате при Мене, всички отрудени, и Аз ще ви успокоя. Елате и пийте жива вода. Елате, разберете, че Аз ви обичам. Ако не ви обичах, нямаше да ви викам. Аз не мога да понеса дори една моя овца да загине. И за тази една Пастирът отива в планините, да я търси”. „Елате при Мене, овци Мои. Аз ви създадох и ви обичам. Любовта ми към вас Ме доведе на земята и Аз всичко изтърпях заради вашето спасение, и искам вие да познаете Моята любов и да кажете като апостолите на Тавор: „Добре ни е, Господи, с Тебе”.
————––
Слава на Господа Бога за това, че ни даде Своя Единороден Син заради нашето спасение. Слава на Единородния Син за това, че благоволи да Се роди от Пречистата Дева и пострада за нашето спасение, и ни даде Своето Пречисто Тяло и Кръв за живот вечен, и ни изпрати Све#тия Дух на земята.
Светият Дух ни открива Божиите тайни.
Светият Дух научава душата неизказано да обича хората.
Светият Дух така украсява душата и тялото, че човек заприличва на Господа в плът, и ще живее вечно с Господа на небесата и ще гледа Неговата слава.
Във вечния живот всички хора ще приличат на Господа. И никой не би могъл да познае тази тайна, ако не я беше открил Светият Дух.
Господ е радостен и сияещ, и хората ще сияят подобно на Него, както Самият Господ е казал, че праведниците ще засияят като слънцето; и апостол Иоан Богослов говори, че ще бъдем подобни на Него.
————––
Ти, Господи, привлече към Себе Си душите на светиите и те текат към Тебе като тихи реки. Умът на светиите се е привързал към Тебе, Господи, и е устремен към Тебе – нашата Светлина и радост.
Сърцето на Твоите светии е непоколебимо в Твоята любов, Господи, и не може да Те забрави нито за минута, дори насън, защото сладка е благодатта на Светия Дух.
Милостивият Господ на нас, грешниците, е дал Светия Дух, и не е поискал от нас нищо в замяна, но казва на всеки от нас, както на апостол Петър: „Обичаш ли Ме?”
И така, Господ иска от нас само любов и се радва на нашето обръщане.
Такова е Божието милосърдие към човека: щом остави човек греха и се смири пред Бога, Господ милостиво му прощава всичко и му дава благодатта на Светия Дух и силата да побеждава греха.
Чудно нещо: човек се гнуси от брата си, и той човек като него, когато е беден или мръсен, а Господ ни прощава всичко, както чедолюбивата майка прощава на детето си и не се гнуси от никой грешник, но дарява и него със Светия Дух.
Ако хората познаваха любовта на Господа към нас, те изцяло щяха да се предадат на Неговата свята воля и тогава щяха да живеят спокойни в Бога, като царски деца.
Царят се грижи за всичко: и за царството, и за семейството, и за сина, и за децата, а синът спокойно си живее в двореца; всички му прислужват, а той безгрижно се наслаждава на всичко.
Така и онзи, който се е предал на Божията воля, живее спокойно, доволен от своята съдба, дори и да е болен или беден, или гонен. Той е спокоен, защото с него е благодатта на Светия Дух и сладостта на Светия Дух го утешава, и скърби само заради това, че много е оскърбил любимия Господ.
Ах, колко е нужно да живеем на земята така, че душата винаги да усеща, че е с Бога. Господ е казал: „Няма да ви оставя сираци” – и ни е дал Светия Дух, и душата трябва да чувства, че Духът Божи живее в нея; и дори благодатта да е малка, душата все пак чувства Господнята любов, чувства, че Господ е наш и ние сме Негови.
А който в душата си не е такъв, в него благодатта е изгубена.
Душата чувства, че Господ я обича въпреки многото грехове. Както в онези дни Господ казал на Закхей: „Закхее, днес трябва да бъда у дома ти” (Лука 19:5); и това – само защото Закхей поискал да види Христос, така и сега се случва с всеки грешник, когато душата му се обърне към Бога.
Днес хората са се отклонили от добрия път и са станали немилосърдни, всички са се ожесточили и вече нямат любов, и затова не чувстват и Божията любов. Понеже е жестоко тяхното сърце, хората и за Бога мислят, че Той е също като тях, а понякога и съвсем губят вяра в Бога.
О, ако би било възможно, аз бих им показал Господа и бих казал: „Вижте какъв е Господ. Неговата любов разтапя душата на човека”.
Но тази любов не може да се види с обикновения ум; тя се познава чрез Светия Дух.
Господи, дай ми да проливам сълзи за себе си и за цялата вселена, за да Те познаят народите и вечно да живеят с Тебе.
Господи, сподоби ни с дара на смирения Свети Дух, за да разберем Твоята слава.
Моята душа скърби до големи сълзи: жал ми е за хората, които не знаят сладостта на светото умиление.
Душата ми силно желае милостта на Господа да бъде с всички, та цялата вселена, всички хора да знаят как ни обича Господ и как ни иска, като скъпи чеда.
Из „Свети Силуан Атонски“ на св. Софронй Атонски, Омофор, 2023, превод: Кръстю Банев
Заглавието е от редакцията
