Светото тайнство кръщение в Православната Църква
ЩО Е ПРАВОСЛАВНО КРЪЩЕНИЕ?
Въпросът за св. тайнство Кръщение е от изключителна важност за всеки православен християнин. Това е тайнството, за което обикновено казваме, че е “врата за влизане в Църквата”, врата, след която предстои тесният път на християнския живот. Ето защо Кръщението е толкова необходимо – след него ние заставаме на правилния път, който да ни отведе в Царството Божие. Св. Дионисий Ареопагит пише за св. Евхаристия, че е “тайнство на тайнствата”1, но за да приемем това тайнство на Тялото и Кръвта Христови, преди това ние трябва да сме приели обновлението на нашата природа, новото ни раждане във водите на Кръщението. Господ Иисус Христос казва на Никодим: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.” (Йоан 3:5). Той установява тайнството с думите: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19). “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, който не повярва ще бъде осъден.” (Марк 16:16). Изпълнявайки заповедта на своя Учител, св. апостоли започват да извършват тайнството още в деня на Петдесетница (Деян. 2:48-41).
Кръщението се извършва чрез трикратно потапяне на кръщавания във вода (baptisma, baptismos от baptein – потапям) в името на Отца и Сина и Светия Дух. Така кръстеният човек се обновява и очиства чрез нетварната Божия благодат от всеки грях, ражда се за новия живот в Христа и става член на Неговата свята Църква.
Тайнството Кръщение, извършвано от Църквата по заповядания от Христа и запазения в Преданието й начин, е неповтаряемо, еднократно, както еднократно е биологичното раждане на човека. “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението.” (Еф. 4:5). В 10-ия член на Символа на вярата казваме: “Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете”.
Според Св. Писание и св. Отци тайнството Кръщение е “баня на възраждането и обнова на Св. Дух” (Тит 3:5), “омиване на греховете” (Деян. 22:16), “освещаване и оправдание” (1 Кор. 6:11), “просвещение, водна баня” (Евр. 6:4). Св. ап. Павел уподобява тайнството Кръщение на смъртта и възкресението на Иисус Христос, тъй като в него човекът умира за греха, за да живее за Бога: “Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6:4). В книгата “Пастир” на апостолския мъж св. Ерм четем: “Докато приеме името на Божия Син, човекът е мъртъв, но щом като приеме този печат, той отхвърля мъртвостта и възприема живота. А този печат е водата: в нея влизат люде мъртви, а излизат от нея живи.”2
Видима страна на тайнството Кръщение
Според св. Йоан Златоуст, “ако бяхме безтелесни, Христос щеше да ни съобщава духовните дарби не телесно; но тъй като ние се състоим от душа и тяло, той ни съобщава благодатните Си дарове във видими форми.” При тайнството Кръщение видимите знаци са трикратното потапяне във водата и произнасяне на думите “Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Светия Дух, Амин.”. Следователно различаваме материя, форма и тайноизвършителни слова на тайнството.
А) Материя
Кръщението се извършва във вода – естествена, чиста, несмесена с други течности. Тя отговаря на особеното значение на тайнството, което очиства човека от първородния грях и от личните му грехове, извършени до кръщението и го възражда за нов живот. Христос не споменава водата в Своята заповед за кръщението (Мат. 28:19), но това не е било необходимо, защото Самият Той се кръщава във водите на Йордан, някои от Неговите ученици също са били кръстени с Йоановото покайно кръщение, така че недоумение относно материята, с която да се извършва тайнството не е имало, няма и не може да има. Блажени Августин казва: “Отнемете водата и няма кръщение”.3
Тертулиан, като сравнява първосъздадената вода с тая на кръщението, казва: “Дух Свети се носил над водата (Бит. 1:2). Нещо свято не може да се носи над несвята вещ; или с други думи, водата се е осветила от Този, Който е носила върху себе си… Така е и при кръщението: Дух Свети слиза и остава върху водата, като я освещава със Своето присъствие; водата по такъв начин е осветена, като се облича в такава сила, че сама може да освещава”.4 А по думите на св. Симеон Солунски, “във водата пребивава заедно с нас Кръстилият се заради човечеството и там ни слага Своя образ на нетление и святост; затова св. ап. Павел тържествено заявява: Всички вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”.5
Водата символизира Гроба Господен, а потапянето в нея – смъртта, тъй като кръщението е потапяне в Христовата смърт; излизането от водата изобразява Христовото Възкресение и нашето съ-възкръсване с Него за вечен живот. “Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.” – тези думи на св. ап. Павел най-ярко свидетелстват за същинския смисъл на кръщението.
Вярно е, че някои св. Отци говорят за кръщение с кръв, сълзи, с огън, с дух и смърт, но това са метафори, с които те изразяват страданията на мъчениците и изповедниците на Христовата вяра, някои от които не са имали възможност да се кръстят по обичайния начин. Църквата признава тяхното мъченичество за кръвно кръщение, основавайки се на Христовите думи: “Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?… И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите”. (Мат. 20:22-23); “И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32).
Б) Начин на извършване
И тъй, водата е необходимото вещество за извършване на тайнството кръщение. Следвайки заповедта на Христа и апостолската практика, Православната църква извършва св. кръщение чрез трикратно потапяне. Извращения на тази богодадена форма са допуснати в отделилата се от пълнотата на Църквата римокатолическа “църква”, която “кръщава” с обливане и поръсване. За съжаление и в практиката на някои православни поместни църкви, в следствие на латинско влияние, формата на кръщението е изопачена.
Християнската древност свидетелства, че кръщението се извършва и в апостолско време и след това, именно чрез потапяне. По този начин кръщава и св. Йоан Кръстител: “Аз ви кръщавам с вода (в гръцкия оригинал – във вода) за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.”(Мат. 3:11); “А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха.” (Йоан 3:23). При кръщението Си Христос “излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.” (Мат. 3:16). В книгата Деяния апостолски подробно се описва кръщението, което извършва св. ап. Филип над един етиопец: “И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.” (Деян. 8:36-39). Влизането и излизането от водата говори много красноречиво за кръщение чрез потапяне.
Както вече се каза, самото наименование на тайнството свидетелства за потапяне, а не за поливане или поръсване. “Кръщение” всъщност означава “потапяне” (baptisma). Св. Киприян Картагенски пише, че “кръщението чрез потапяне е всеобщо и установено”6, а св. Кирил Йерусалимски казва: “При потапянето във водата нищо не се вижда, подобно на нощта; но при изваждането от водата вие сте като в ден.”7 За извършването на кръщението чрез потапяне свидетелстват и много паметници на древното изобразително изкуство. По фреските в катакомбите и баптистериите, където се изобразяват кръщални сцени, виждаме обширни резервоари с вода или реки, където кръщаваният навлиза навътре във водата. От древната практика на Църквата е познато и изграждането на баптистерии, с размери достатъчни за необходимото пълно потапяне.
Много важно е свидетелството на древния писмен паметник “Учение на 12-те апостоли”, в който, след като се дава наставление за кръщението във вода, се казва: “Ако нямаш течаща вода, кръсти в друга вода; ако не можеш да кръстиш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното (т.е. вода), нито другото (топла вода), излей върху главата три пъти вода”. Тук съвсем ясно се говори за изключение в практиката на кръщението, което само при недостиг на вода или при болест на кръщавания, т.е само при нужда, може да се извърши чрез обливане. Това потвърждава и св. Киприян Картагенски: “Само при изключителни случаи (при болест) се допуска кръщение чрез обливане или поръсване.”8
Православната църква строго се придържа към формата на трикратното потапяне. Изключения във вид на обливане или поръсване се допускат само при крайна нужда: при липса на вода, напр. когато се кръщават затворници в тъмница и особено, когато трябва да се кръстят болни. Това кръщение се нарича “клиническо” (от klini – постелка). Изопачаването на формата на кръщението, особено в латинския Запад, ще се разгледа подробно по-надолу.
Също особено важен е броят на потапянията. Цялата християнска древност свидетелства, че истинското кръщение се извършва чрез трикратно потапяне във вода в чест на Света Троица и в знак на тридневното пребиваване на Господ Иисус Христос в гроба преди славното Му Възкресение.
В) Тайноизвършителна формула
При трикратното потапяне на кръщавания във водата, духовното лице произнася думите “Кръщава се Божият раб (или Божията рабиня) (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светия Дух, амин.” Тази формула се съдържа в самата заповед на Христа за кръщението (Мат. 28:19). Апостолската практика също потвърждава употребата й. Св. Юстин Философ нарича формулата “апостолско предание”: “Начина за извършване на това ние сме наследили от апостолите”.9 Св. Григорий Нисийски отхвърля всяко кръщение, извършено с “нетринитарна формула”.10 Наистина, в Деяния апостолски се говори за кръщение в името на Иисуса Христа (8:16; 10:48), но тук не се има предвид формулата на кръщението, а неговият смисъл – кръщаваният става християнин, член на Христовата Църква и започва своя нов живот в Христа.11
Древна практика на Църквата е кръщението да се предшества от оглашение, молитва, пост и покаяние от страна на подхождащият към тайнството. То е съчетано и с тайнството Миропомазание, в което новопокръстеният се запечатва с “печата на дара на Светия Дух” като завършек на неговото ново раждане и преображение. Пълнотата на единението му с Христа и Църквата се осъществява в причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Кръщението се извършвало непосредствено преди св. Литургия, за да може кръстеният веднага да се причасти.
ИМА ЛИ ИСТИНСКО КРЪЩЕНИЕ ИЗВЪН ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА?
Този въпрос е особено актуален, тъй като в нашето съвремие е твърде разпространен възгледът, че кръщението се извършва у всички християнски деноминации, изповядващи Троичността на Бога и Божествеността на Христа. Естествено, това противоречи на учението на Господ Иисус Христос за Неговата Църква, която е една и единствена и не може да се раздели.
Съвременните икуменисти представят следната теза: където има кръщение, там е Църквата. Същата зависимост те прилагат и по отношение на Евхаристията и свещенството. Т. е. където се извършват тайнства, там е и Христовата Църква.
Светоотеческият модел е точно обратният: истинските спасителни и благодатни тайнства се извършват само в Христовата Църква, а не в отпадналите от нея еретически общности. Т. е. не тайнствата са критерий за Църквата, а Църквата е критерий за тайнствата – където е Христовата Църква, там има и истински тайнства.
Следователно, истинското кръщение се извършва от Христа в Неговата свята Църква. Същото се отнася и до всички останали тайнства. Това е принципът на светоотеческата еклезиология, която не познава освещаваща благодат извън Тялото на Христовата Църква. Най-ярък изразител на това разбиране е св. Киприян Картагенски, чиито думи “Извън Църквата няма спасение” се приемат като правило от целия православен Изток. Другата теза, която съвременните икуменисти проповядват като учение на цялата Църква, произхожда от частното мнение на бл. Августин, че тайнствата на схизматиците и еретиците не са лишени от освещаваща благодат.
Но православното учение за Църквата се основава на думите на св. ап. Павел в Ефесяни 4:5: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението”, следователно една е и Църквата, в която единствено тайнствата са валидни и изкупителни. Такова е православното църковно самосъзнание и то не бива да се размива и изопачава с еретически заблуди. За съжаление, неправилните схващания по тези въпроси нерядко се доказват с практиката на Църквата да приема в лоното си еретици без да ги кръщава, а само чрез тайнството миропомазание или чрез покаяние и отричане от ереста. Този факт, без да се вникне в неговите предпоставки и в църковния разум, се използва за безобразно изопачаване на православната светоотеческа еклезиология.
Приемането в Църквата Христова на еретици и схизматици без кръщение, а клириците им – без ръкоположение, т. е. в “същата степен”, е известно от древност. Но св. Отци са далеч от съвременното икуменическо разбиране на подобни действия в смисъл на признаване на благодатността на нецърковните тайнства. В този случай не съществува никакво привидно противоречие между догматическото учение и практиката на Църквата. Благодатта у еретиците и разколниците еднозначно се отрича – различна е само практиката на приемането им в Църквата, както за това ясно свидетелства 1 правило на св. Василий Велики. Обяснението на това мнимо “противоречие” е просто: всеки път, когато един или друг еретик или схизматик се присъединява към Църквата, се изследва каква е формата (обреда) на неговото кръщение (в съгласие ли е тя с всички установления на Църквата или не). Ако формата на трикратното потапяне е спазена, Църквата има право да не извърши последованието на кръщението, с което в никакъв случай тя не признава, че това тайнство е действително, но може да възпълни липсата на освещаваща благодат посредством миропомазанието или покаянието.12 Това е прилагането на т. нар. икономия (снизхождение) по пастирски съображения, но тя не отменя акривията (точност, строгост), отразяваща в пълнота догмата за Църквата и респ. преподаването и приемането на Божията благодат.
Твърде често, обаче, с икономията се злоупотребява, като тя се изважда извън строго ограничените си конкретни времеви рамки и се прилага безразборно и неограничено. Това кара и св. Теодор Студит, който много се е борил за чистотата на вярата и на православния начин на живот, да възкликне: “Наречената от тях чрез сатаната икономия ще бъде справедливо да се нарича предтеча на антихриста… Защото постоянно се разпореждат със свещените правила според своите си възгледи и произвол, като господари със слуги и роби”.13
С цел да се схване въпросът във възможната цялост и пълнота, по-долу са поместени всички църковни правила, касаещи тайнството кръщение, заедно с извадки от съответните тълкувания, както и особено показателната позиция на св.отци-коливади през ХVІІІ век, които водят полемика против еретическото латинско кръщение и излагат истинското православно учение във време, близко до нашето.
ПРАВИЛА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО КРЪЩЕНИЕТО14
Каноните на Църквата представляват неизменни по същността си закони, дадени от св. апостоли и св. отци, закони, утвърдени на Съборите и потвърдени нееднократно от тях, закони, положени в основата на християнското общество, като норма на неговото битие. И ако съзнателният гражданин е длъжен да знае основните закони на своята държава, то още повече съзнателният християнин е длъжен да познава основните закони на Църквата.
Тайнството Кръщение е обект на църковните правила – апостолски и съборни. Особено често се разглежда въпросът за еретическото “кръщение” и за начина на приемането на съответни еретици в Православната църква.
А) Апостолски правила
46 правило: “Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: какво съгласие може да има между Христа и велиара? Или какво общо има верният с неверния?”
Тълкувания:
Зонара: Ако някой епископ или презвитер приеме кръстен от еретици… трябва да бъде низвергнат защото дава подозрение, че или мъдрува като тях, или пък до тогава не е бързал да поправи зломислието им.
Аристин: Епископ или презвитер, който не порицава кръщение, извършено от еретици, но го признава…, се низвергва…
Еп. Никодим Милаш: Според учението на Църквата, всеки еретик се намира вън от Църквата, а вън от нея не може да има… истинско кръщение…и изобщо никакви истински тайнства.
Протопр. Георги Граббе (еп. Григорий): Това правило като че директно е насочено срещу съвременните икуменисти, които признават кръщението на всички еретици, извършено даже от крайни протестанти. Такова учение сега се усвоява и от католическия икуменизъм… В коментара си на това правило еп. Йоан Смоленски пише: “Апостолското правило посочва едно важно основание за отхвърляне на еретическите свещенодействия: това, че в ересите няма и не може да има свещенство, а само лъже-свещенство. Това става защото с отделяне на другомислещите от Църквата в тях се прекъсва апостолското приемство на свещеноначалието, единствено истинското, а заедно с това се пресича и приемството на благодатните дарове на Св. Дух в тайнството свещенство; следователно служителите на ереста, тъй като нямат върху себе си благодат, не могат и да я преподават и на другите,… не могат и да направят истински и спасителни извършваните от тях обреди. Затова еретиците се кръщават, когато стават православни.”15
47 правило: “Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен (т.е. кръстен е в истинската Христова Църква), или не кръсти осквернен от нечестиви (т.е. от еретици), да бъде низвергнат понеже се е надсмял над Кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъже-свещеници”
Тълкувания:
Зонара: Едно кръщение е предадено на християните. И така, който има кръщение според преданието на божествените апостоли и отци (защото това означава “действително”, слав. – по истине, гр. – kata alitheian), нечестиво е отново да се прекръщава. Също нечестиво е да не се прекръщават кръстените, които правилото нарича осквернени, защото еретическото кръщение е нечисто и подхвърля на голяма отговорност. Затова правилото и повелява да се подхвърлят такива на низвержение – един за туй, че въпреки църковното предание е извършил две кръщения, а друг за туй, че не е умил с божествената баня човека, осквернен с беззаконно кръщение… те се считат достойни за низвержение защото не различават благочестивите (православни) свещеници от лъже-свещениците (еретици)…
Еп. Никодим Милаш: …От истинското кръщение, правилото различава лъжливото кръщение, което не е извършено от православен свещеник според учението на Църквата и което не само не очистя човека от греха, но напротив, осквернява го. (По-нататък в тълкуванието си, еп. Никодим изказва възгледа, че това правило счита за невалидно кръщението само на еретици от апостолско време, отхвърлящи основните истини на вярата и в никой случай то не може да се отнесе към кръщението на римокатолиците, например. Учудващо е, че такъв виден канонист не отчита не само изопачаването на формата на кръщението у римокатолиците – а именно чрез обливане или поръсване, но и съществените им отклонения от спасителните верови истини на Православната църква.)
49 правило: “Епископ или презвитер, който кръсти не по Господнето установление в името на Отца и Сина и Светия Дух, а в трима безначални, или в трима Сина, или в трима Утешители, да се низвергне.
Тълкувания:
Валсамон: Низвергва се оня епископ или презвитер, който кръсти несъгласно със заповедта на Господа…, а в трима безначални, или в трима Сина, или в трима Утешители. Защото имало някои еретици, които допускали такава хула и кръщавали по такъв начин.
Еп. Никодим Милаш: Всяко кръщение извършено без тия думи (“В името на Отца и Сина и Светия Дух”), или с произнасяне на други думи, не е било православно и действително.
50 правило: “Епископ или презвитер, който извърши не три потапяния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Господа, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: “кръщавайте в Моята смърт”, а “идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух.”
Тълкувания:
Зонара: Трите потапяния правилото тук нарича три кръщения в едно тайнодействие, т. е. в едно кръщение. … А да се потапя кръщаваният в светата купел един път… е нечестиво.
Славянская кормчая: Во святомъ крещении крестящихся погружати, а не обливати.
Еп. Никодим Милаш: В това правило се предписва да се извършва кръщението посредством трикратно потапяне на кръщавания във вода, и духовно лице, което не извършва по този начин кръщението, трябва да бъде низвергнато от сана си… Да се употребява при кръщението вместо потапяне обливане е строго забранено, освен при случаи на болест. Църквата строго е следила кръщението в обикновени случаи да се извършва само чрез потапяне, а не чрез обливане, та е забранявала дори да се приемат в клира лица, лица некръстени, поради някои изключителни обстоятелства, чрез потапяне (Неокесар. 12).
68 правило: “Епископ, презвитер или дякон, който приеме от някого второ ръкоположение, да бъде низвергнат от свещен чин, както той така и оня, който го е ръкоположил, освен ако се установи, че е ръкоположен от еретик; понеже кръстени и ръкоположени от такива не могат да бъдат нито верни, нито служители на Църквата.”
Тълкувания:
Зонара: …Ръкоположеният два пъти и оня, който го е ръкоположил, подлежат на низвержение, освен ако първото ръкоположение е било от еретици; защото нито кръщението на еретиците може да направи някого християнин, нито ръкоположението им ще го направи клирик. И така, ръкоположените от еретици отново да се ръкополагат няма опасност.
Валсамон: …А тъй като ръкоположението и кръщението на еретици не прави ни клирици, ни верни, определено е без страх да се ръкополагат и да се кръщават ръкоположените или кръстените от еретици, защото станалото у тях се счита за нестанало.
Еп. Никодим Милаш: …Правилото допуска изключение само в оня случай, когато ръкоположението е било извършено от еретически епископ и поради това е недействително (По-нататък, еп. Никодим отново прави уточнение за римокатолическото духовенство, като непонятно защо смесва икономийната практика на Църквата в определени случаи при преминаване на римокатолически духовници в Православието “в сущем сане” с някакъв измислен “критерий” за запазена апостолска приемственост и основни истини на вярата у римокатолиците.)
Б) Правила на Вселенски събори
8 правило на І Вселенски събор: “Относно ония, които се присъединяват към светата… Църква и които се наричали чисти (гр. катари), …постановяваме: подир възлагане ръка върху им да остават в клира. По-напред обаче те трябва да удостоверят писмено, че ще следват догмите на вселенската и апостолска Църква, т. е ще бъдат в духовно общение както с второбрачни, така и с отпаднали по време на гоненията, за които е установено време за покаяние… Затова там, където … всички клирици се окажат само от тях, да си останат в същия чин. Ако ли там, където има епископ от вселенската Църква… ясно е, че епископското достойнство трябва да принадлежи на епископа от православната църква; а оня, който се е именувал епископ от т. нар. чисти, ще има презвитерска чест… Не бива в един град да има двама епископи.”
Тълкувания:
Зонара: Чисти се наричат новацианите, а Новат бил презвитер в Римската църква, който не приемал каещи се от отпаднали от вярата по време на гоненията и не встъпвал в общение с двубрачни. Макар да не погрешавал относно вярата, но поради немилосърдие и братоненавист, той бил отлъчен и предаден на анатема от събора в Рим при папа Корнилий, в царуването на Деций. …Понеже са погрешавали не с отклонение от вярата, а с братоненавист…, затова Съборът приел и ръкоположението им…
Аристин: От идващите до светата… Църква едни се кръщават, други се миропомазват, а трети само предават на анатема своята и всяка друга ерес. Прелъстените от Новат…, ако дойдат към Църквата и изповядат, че ще следват всички църковни догмати… – трябва да бъдат приемани и помазвани само със св. миро.
Еп. Никодим Милаш: Катари или новациани се наричали последователите на Новат, картагенски презвитер и на Новациан, презвитер на римската църква от ІІІ век. …Те не били еретици, понеже не погрешавали в догмите на православната вяра, а погрешавали само против закона за любовта към ближния и, следователно, били само разколници… За приемането в клира на новациански духовни лица, правилото предписва да се възложат на тях ръце. Аристин казва, че това означава да се помажат със св. миро. Но на VІІ Вселенски събор, св. Тарасий тълкува това възлагане на ръце само като благословение и че е подобно на възлагането при тайнството покаяние, когато се чете молитвата за примиряване с Църквата.
19 правило на І Вселенски събор: “Относно ония, които от павлианската ерес се връщат във вселенската църква, определяме всички те без разлика отново да бъдат покръствани. Онези от тях, които по преди са били в клира, ако се окажат безпорочни и безукорни, след като бъдат покръстени, отново да се ръкополагат от епископ на православната църква….”
Тълкувания:
Зонара: Да се кръщават идващите от павликианската ерес. Ако са клирици…, прежното ръкоположение, извършено когато са били еретици, не се счита за ръкоположение. . Защото как може да се повярва, че некръстеният по православната вяра е можал да получи в ръкоположението наитието на Светия Дух?
Аристин: Павлианистите се кръщават отново. … Те произхождат от Павел Самосатски, който учел за Христа, че бил обикновен човек и е получил начало от Мария.
Валсамон: Павлианисти се наричат павликианите – отново да се кръщават. Дали трябва да се кръщават отново ония православни християни, които са се заразили от павликианството? Някои казват, че това правило предписва отново да се кръщават само ония, които от рождение са павликиани, а не тия, които са били православни, но са приели ереста на павликианите, понеже тия последните трябва да се освещават само с едно миро… Но на мен ми се струва, че правилото определя това предимно за тия от православните, които са паднали в павликианската ерес и са приели кръщение по нечистия им обред… Поради това, въз основа на настоящото правило, трябва да бъдат отново кръщавани. И самата дума: кръщение отново (anabaptismos) потвърждава казаното. Виж и 47 апостолско правило, дето се говори, че се низвергва епископ или презвитер, който два пъти кръсти някого от вярващите и не кръсти осквернения от нечестивите.
7 правило на ІІ Вселенски събор: “Ония, които от еретици се присъединяват към православието…, приемаме по следния начин: ариани, македониани, саватиани, новациани (чисти), четиринадесетдневници и аполинариани, след като заявят писмено и прокълнат всяка ерес…, приемаме чрез запечатване, т. е. като помазваме със св. миро отначало челото, после очите и пр. и казваме “печат дара Духа Светаго”. Евномиани пък, които чрез еднократно потапяне се кръщават, монтанисти… и савелиани, които проповядват синоотчество, …и всички други еретици …приемаме ги като езичници: в първия ден ги правим християни, във втория – оглашени, в третия ги заклинаме с трикратно духване в лицето и ушите, като така ги оглашаваме и ги караме да остават в църквата и да слушат Св. Писание, и подир това вече ги кръщаваме.”
Тълкувания:
Зонара: (Изброените в началото на правилото) еретици не се прекръщават, понеже относно св. кръщение те с нищо не се различават от нас, а се кръщават еднакво с православните. И тъй, всеки от тях, като анатемоса ереста си и всяка ерес, се помазва със св.миро… (А останалите изброени в правилото еретици), както и всички други еретици, св. отци наредили да се кръщават – понеже те или не са получили божественото кръщение, или като са получили неправилно, получили са го не според устава на Православната църква…
Валсамон: това правило разделя на два разреда еретиците, които идват в църквата; едните заповядва да се помазват с миро…, а другите определя правилно да се кръстят…
Еп. Никодим Милаш: Голямото множество еретици през ІV век подбуждало отците на Църквата… да изкореняват ересите и да скланят еретиците да преминат в Православната църква. С този стремеж се обяснява сравнителната снизходителност на отците към еретиците, която инак не би могла да се оправдае, ако се вземе предвид особената крайност на някои ереси… Правилото допуска да се приемат в Църквата без кръщение ариани, македониани, аполинариани саватиани, новациани (чисти) и четиринадесетдневници. Първите три групи, макар и да проповядвали против православното учение, кръщението извършвали по форма правилно, а именно извършвали го в името на Св. Троица, която не отричали, при все че я разбирали малко изопачено. Достатъчно било вече това, че кръщението им е признато за правилно, защото според учението на Православната църква, правилно и действително се счита всяко кръщение, извършено в името на Св. Троица, от когото и да е извършено то. Всеки, който извършва кръщение е само оръдие,… а благодатта слиза от Бога. Само благодарение на такъв възглед, Църквата можала да признае и признала кръщението на такива еретици, каквито били арианите и македонианите. (Тук еп. Никодим изказва всъщност не православното учение за тайнствата, а по-скоро римокатолическото разбиране за “ex operе operato” – “по силата на извършеното действие”. Православната църква в никакъв случай не признава кръщението на еретиците за валидно и действително, защото това би означавало, че Христос се е разделил. Икономийният (снизходителен) принцип не отменя догмата за единството на Църквата. Виж православното разбиране на този канон у отците – коливади по-долу. Самият еп. Никодим малко по-нататък в своето тълкувание на това правило споменава, че практиката на Запад еретици да се приемат в църквата крайно снизходително се обяснява именно с възгледа, според който всяко кръщение се считало за правилно, от когото и да е извършено – възглед, който бил причина за много разпри между източните и западните епископи. Ясно е, че за православното църковно съзнание не всяко действие, което външно наподобява кръщението е кръщение, а истинско кръщение е само онова кръщение което е извършено в истинската Църква – от православен епископ или свещеник според правилния начин.)
95 правило на Пето-Шестия (Трулски) Вселенски събор: “Ония от еретиците, които се присъединяват към православието и частта на спасяваните, приемаме ги по следния ред и чин: ариани, македониани, новациани, четиринадесетници и аполинариани, щом заявят писмено и прокълнат всяка ерес…, приемаме, запечатвайки ги, т.е. като помазваме със св. миро… За бившите павлиани, които отсетне са се върнали във Вселенската църква, е постановено да бъдат напълно кръщавани. Евномианите, които се кръщават с едно потапяне, монтанистите… и савелианите … и всички други еретици… приемаме като езичници… Също тъй постъпваме и с манихеите, валентинианите и маркионитите… Несторианите пък трябва да дават писмено изложение на вярата и да предават на проклятие ереста си и Несторий, Евтихий, Диоскор и Севир… заедно с единомислениците им, както и всички гореизброени ереси, и тогава да приемат свето причастие.”
Тълкувания:
Еп. Никодим Милаш: С това правило Трулският събор е премахнал разликата, която е съществувала, особено в първите векове, в отделните поместни църкви, по въпроса за приемането на еретици и разколници, и с гласа на Вселенската църква е установена постоянна норма за бъдещите времена. (Това мнение на еп. Никодим не може да бъде прието, защото Съборът не е над Църквата, нито правилото е над догмата. В това правило се повтаря съдържанието на 7 правило на ІІ Вселенски събор. Тези две правила имат икономиен характер, а икономията никога не е и не може да бъде норма в Църквата, тя е изключение, продиктувано от пастирски съображения. Макар и да са правила на Вселенски събори, тези две правила не могат да имат универсално значение, а по-скоро посочват снизходителната практика на Църквата към определени еретици и в определено време. Виж по-надолу позицията на отците коливади.)
Свщмчк. Иларион (Троицки): Преди всичко, в това правило за всички еретици и разколници, присъединяващи се към Църквата, се говори, че те “се присъединяват към частта на спасяваните”. Следователно, по-рано те не са били сред спасяващите се, т. е. в Църквата… Възможно ли е да се обясни това определение на Вселенския Събор от догматическа гледна точка? Не, не е възможно. Новацианите са разколници; несторианите – несъмнени еретици, осъдени от Вселенски Събор. И изведнъж към разколниците канонът на VI Вселенски Събор е по-строг и взискателен, отколкото към к еретиците! (Това правило) може да се разбере само и изключително от гледна точка на църковната икономия.16
В) Правила на поместни събори
1 правило на Картагенския събор (258 г.): “Бидейки събрани на събор, възлюбени братя, ние четем ваши послания относно онези от еретиците и разколниците, които се присъединяват към Вселенската църква… Ние не изказваме някакво ново мнение или становище, което едва сега е установено, а напротив, споделяме с вас и ви наставляваме на нещо, което отдавна е изпитано с цялата точност и грижа от нашите предшественици, и което ние самите съблюдаваме. Постановявайки сега също и чрез гласуване онова, което винаги твърдо пазим, ние заявяваме, че не е възможно някой да бъде кръстен извън Вселенската църква, защото има само едно кръщение и то съществува само във Вселенската църква. Защото писано е: “Мене, Източникът на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода” (Йер. 2:13) и още: “Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец” (Притчи 5:15).
Също, водата трябва предварително да се очисти и освети от свещеника, за да бъде годна да отмие греховете на кръщавания, когато той се потапя в нея. Чрез пророк Иезекиил Господ казва: “Ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам…” (Иез. 36:25-26) Но как може този, който сам е нечист и който няма Светия Дух, да очиства и освещава водата, след като Господ казва в книга Числа: “И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто” (19:22)? Как този, който себе си не може да избави от собствените си грехове, като такъв който е извън Църквата, може да кръсти и да даде опрощение на греховете на някой друг? Дори въпросът, задаван при кръщението е свидетелство за истината. Защото когато казваме на изпитвания: “Вярваш ли, че ще получиш вечен живот и опрощение на греховете?”, ние не казваме нещо друго освен, че опрощението на греховете се дава във Вселенската църква и че то не е възможно да се получи от еретиците, у които няма Църква. Ето защо защитниците на еретиците са длъжни или да зададат въпроса, или да отдадат дължимото на истината, освен ако не отнасят Църквата и към тях.
Освен това, необходимо е кръстеният да се миропомаже, та приемайки мирото да стане причастник на Христа. Но еретикът не може да освети елей, тъй като няма нито олтар, нито Църква. Невъзможно е да съществува никакво миро у еретиците. За нас е очевидно, че елей за такава достойна употреба не може да се освети у тях по никакъв начин. Трябва да знаем и да не пренебрегваме написаното: “Елей же грешнаго да не намастит глави моея” (Пс. 140:5), та да не би някой да бъде уловен и отклонен от правия път и да бъде миропомазан от еретиците – враговете на Христа.
Нещо повече: как този, който не е свещеник, а кощунник и грешник, ще се моли за кръстения, когато Писанието казва: “Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.” (Йоан 9:31). Ние схващаме опрощението на греховете като дар, който се дава чрез Църквата. Но как може някой да даде нещо, което самият той няма? Или как може да върши духовни неща без сам да е приел Светия Дух? Поради това този, който пристъпва към Църквата трябва да бъде обновен, та вътре в Църквата да се освети чрез светостта, както е писано: “Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Левит 19:2). И тъй, оня, който е изпаднал в заблуда – бидейки човек, който идва към Бога и търси свещеник, но под влиянието на заблудата присъединил се към кощунствен самозванец – в истинското кръщение на Църквата може да премахне самата тази заблуда. Да се приема с одобрение такъв, който е кръстен от еретиците (Забележка в Пидалиона: “някои извори добавят и разколниците”) означава да се потвърждава кръщението, което те извършват. Не може да има частична способност (дарба). Ако някой има власт да кръщава, то той може да преподава и Светия Дух. Но ако е неспособен да даде Светия Дух, бидейки извън Църквата, то той няма власт и да кръщава.
Едно е кръщението, един е и Светият Дух, има и една Църква, основана (според Петровото древно изповедание) на единството на Христа, нашия Господ. И затова, извършваното от тях (т.е. еретиците) се отхвърля като фалшиво и недействително. Защото нищо, извършено от тях не може да бъде прието и желано от Бога, Който в Евангелието ги нарича Свои врагове и неприятели: “Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Мат. 12:30). И св. ап. Йоан, пазейки Господните заръки, пише в посланието си: “Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. Те излязоха от нас, но не бяха наши” (1 Йоан. 2:18-19). Затова ние също трябва да разберем и осмислим, че враговете на Господа, т. нар. антихристи, не са способни да Му угодят. И затуй, ние, които имаме Господа и здраво се държим в Неговото единство… и свещенодействаме с Неговото свещенство в Църквата Му – ние трябва да осъдим, отхвърлим, отречем и да считаме за скверно всичко, извършено от тези, които Му се противопоставят – Неговите врагове антихристи. Ние трябва в пълнота да даваме тайнството на божествената сила, единството, вярата и истината на тези, които от заблудата и извратеността идват при нас, за да познаят истинската вяра на Църквата. (Пидалион. Атина, 1976, с.368-369)
12 правило на Неокесарийския събор: “Такъв, който е бил просветен с кръщение по време на боледуване, не може да бъде ръкоположен за презвитер, понеже вярата му не произхожда от собствената му воля, а от нужда, освен само, ако отсетне прояви добродетели и вяра и има оскъдица на достойни мъже.”
Тълкувание:
Зонара: Който в здраво състояние е отлагал кръщението и след като е заболял, имайки предвид опасността за живота си, се е кръстил, не трябва да бъде произвеждан в свещенство, защото може да се мисли, че той е отлагал просвещението от любов към удоволствия и плътоугодничество…
Еп. Никодим Милаш: Непосредствен повод за издаването на това правило е разногласието, възникнало в първите векове…, може ли изобщо да се признава за действително кръщението, извършено по време на болест и трябва ли то да се повтаря или допълва, ако човекът оздравее. …Разпрата отишла твърде далеч, тъй че дори кръстените по време на болест не искали да ги признават за истински християни, и по тая причина, че ги кръщавали не чрез потапяне във вода, а чрез обливане. Според мнението на св. Киприян Картагенски такива трябва да се признават за истински християни… При все това разногласието продължило относно това, могат ли лица кръстени в болест, т. е. на постелка, и следователно чрез обливане, да се приемат в свещен чин. В своята история Евсевий описва случая с Новат. Римският папа Корнилий, изтъквайки нечестността на Новат, споменава и как той получил с измама презвитерското ръкоположение, защото той, като кръстен по време на болест и на постелята си чрез обливане, нямал никакво право на това. …Правилото допуска изключение само тогава, когато лицето, кръстено в болест, покаже ревностно изпълнение на божествените заповеди… и когато се яви оскъдица от хора…
7 правило на Лаодикийския събор: “Обръщащите се от ереси, т.е. новациани, фотиниани или четиринадесетдневници, били те оглашени или верни, според както те мислят, да се приемат след като прокълнат всяка ерес, особено своята; и тогава вече верните им, след като изучат Символа на вярата, нека бъдат помазани със свето миро и да се причастят със светите тайни.”
Тълкувание:
Аристин: Тия еретици се приемат от Църквата, когато прокълнат както другите ереси, тъй и своята, и само се помазват със св. миро. Но новацианите, четиринадесетдневниците и фотинианите имат нужда от светото и спасително кръщение затуй именно, че техния глава Фотин възобновил много ереси…
8 правило на Лаодикийския събор: “Когато се обърнат от ерес т. нар. фриги (монтанисти), макар и да са били в мнимия техен клир…, нека бъдат оглашавани и кръщавани от епископите и презвитерите на Църквата с най-голяма грижливост.”
Тълкувание:
Аристин: Фриги, ако се разкайват, трябва да бъдат отново кръщавани, па макар и да бъдат те и измежду клириците им.
57 (по Славянската кормчая) правило на Картагенския събор (419 г.): “Донатистите, кръстени в малолетие и не знаещи тогава колко е гибелно заблуждението им, но след достигането на възраст, в която са способни да се осъзнаят, да познаят истината и да се погнусят от безумието си, нека се приемат във Вселенската църква по древния чин чрез възлагане на ръце… След като предадат на анатема заблуждението, чрез възлагане на ръце да се приемат в едната Църква, която е… единствена майка на християните и в която спасително се приемат всички вечни и животворящи тайнства, но пребиваващите в ереси те подхвърлят на голямо осъждане и наказание. Онова, което в истината би ги водило към вечния живот, в заблуждението става за тях по-омрачаващо и осъждащо. Някои избягнаха това, като познаха правия път на Майката –Вселенската църква, и поради любов към истината повярваха и приеха светите тайнства. Че такива, когато се прибави уверение за добрия им живот, без съмнение, правилно могат да се утвърждават в клира,…особено в тези толкова трудни обстоятелства, никой сега няма да оспорва…”
Тълкувание:
Аристин: Кръстените у донатистите в младенческа възраст, ако се разкаят и предадат ереста си на анатема, и се окажат достойни и в други отношения, при нужда, да се ръкополагат…, тъй като в Африка има недостиг на клирици.
Г) Правила и мнения на св. Отци
Св. Атанасий Велики, “Против арианите”, слово ІІ, 42-43: “Еретиците (конкретно арианите) са в опасност даже да загубят и самата пълнота на тайнството кръщение. Защото ако тайноводството се преподава в името на Отца и Сина, а те не призовават истинския Отец, отричайки Единосъщния Му (Син), подобен Нему по същност, отричат и истинския Син, призовавайки друг, по собствената им измислица, сътворен от нищото, то не е ли напълно пусто и безполезно преподаваемото от тях кръщение, имащо само мним вид, но в действителност ни най-малко не подпомагащо благочестието? Арианите извършват кръщение не в Отца и Сина, но в Творец и твар, в Създател и произведение. Както едно е творението и друго – Синът, така и кръщението, лъжливо извършвано от тях е друго и неистинско, макар и по предписанието да произнасят името Отец и Син. Не този, който само казва: Господи! (извършва тайнството), но този, който с това име съединява и правата вяра. Затова и Спасителят е заповядал (на апостолите) не просто да кръщават, но казва първо: научете; а после вече: кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, та от научаването да произлезе правата вяра, а с вярата да се съедини тайноводството на кръщението.”
Тълкувание:
Свщмчк. Иларион (Троицки): Но при обръщане към Църквата арианите не били кръщавани. Очевидно, това е само снизходителна църковна практика и съвсем не догматическо учение за това, че сякаш арианите са членове на едната вселенска Христова Църква, намиращи се само във видимо разделение с нея, и че кръщението, извършено в арианска община, е истинско благодатно тайнство. При явно еретичество на отлъчено от Църквата общество, тя приемала негови членове без ново кръщение. Но на Древната Църква била напълно чужда мисълта, че някои отлъчени от нея все пак си остават в Христовата Църква и съхраняват благодатта на Св. Дух. Приемайки някои еретици и разколници без кръщение, приемайки даже йерарсите им в свещен сан, Вселенската Църква продължавала да счита само себе си за една Христова Църква, изключителна притежателка на благодатните дарове на Св. Дух, и съвсем не е мислила с тази своя практика да обявява катарите, донатистите, арианите, несторианите и пр. за свои членове, имащи спасителните дарове на Св. Дух.17
1 правило на св. Василий Велики: “Относно катарите е говорено и по-рано и сега разумно си споменал, че трябва да се следва обичая на всяка област, понеже тогава, когато се е размисляло за тях, различни са били разбиранията за тяхното кръщение. Кръщението на пепузианите, по мое мнение, с нищо не е оправдано; и чудя се как не е обърнал внимание на това великият Дионисий, който е вещ в правилата. Защото древните са установили да се признава онова кръщение, което в нищо не отстъпва от вярата, и затова едно са нарекли ерес, друго разкол, а трето самочинно сборище. Еретици са нарекли ония, които напълно са се отделили и са се отчуждили от самата вяра; разколници – онези, които не са съгласни по някои църковни въпроси, допускащи лечение; а самочинни сборища – събрания, съставяни от непокорни презвитери или епископи и невеж народ, например ако някой, като е бил изобличен в някакъв грях и му е било забранено да извършва свещенослужение, не се е покорил на правилата…, а с него са отстъпили и други, като са напуснали Вселенската църква…. Древните са установили кръщението на еретици да се отхвърля напълно, това на разколници, като ek tis ekklesias ontwn18, да се признава, а които са в самочинни сборища, да се изправят с покаяние и обръщане, и пак да се присъединяват към Църквата. …Ние не трябва да подражаваме на неправилното, понеже нелепостта сама по себе си е явна и ясна на всички, които имат способността що годе да разсъждават. Катарите пък са от числото на разколниците, ала древните като Киприян (Картагенски) и нашият Фирмилиан (Кесарийски), ги подчинили всички на едно определение: …и макар началото на отстъплението да е станало чрез разкол, обаче ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали в себе си вече благодатта на Св. Дух, защото е оскъдняло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство. Защото първите, които са отстъпили, са получили ръкоположение от отците и са имали духовно дарование…, но веднъж отхвърлени и станали миряни, те не са имали вече власт ни да кръщават, ни да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Св. Дух, от която сами са отпаднали; и поради това древните заповядали за онези, които са идвали от тях към Църквата, като кръстени от миряни, бъдат отново очиствани чрез истинско църковно кръщение. Но понеже някои в Асия, заради полза на мнозина (oikonomias eneka twn polwn), решително желаели да бъде прието кръщението им, нека то се приема. …Но ако (приемането на еретици с кръщение) послужи като пречка за общото благоустроение (оikonomia), трябва пак да държим обичая и да следваме отците, които с предвидливост са устроили (oikonomisasi) нашите работи. Понеже се боя да не би когато искаме да ги въздържим от бързо кръщение, със строгостта на отлагането да върнем ония, които желаят да се спасят. Ако те запазват нашето кръщение, то това да не ни посрамя (притеснява), понеже не сме длъжни да им благодарим за това, но да изпълняваме правилата с точност (akreibia kanonwn). Нека навсякъде се установи, щото тези, които идват в Църквата след тяхното кръщение, да бъдат помазвани от верните и така да пристъпват към тайнствата. Впрочем, аз зная, че братята Зоин и Саторнин, които са били в тяхното общество, сме приели на епископска катедра, вследствие на което не можем вече със строг съд да отчуждаваме от Църквата такива, които са от тяхното общество…”
Тълкувания:
Зонара: (Фактът, че някои от еретиците и разколниците) съхраняват нашето кръщение, не ни задължава да приемаме тяхното.
Синопсис: Кръщението на катарите и енкратитите, макар и неприемливо, понеже не им дарява Св. Дух, да се приема поради благоусмотрение.
Валсамон: В отговор на въпроса “трябва ли да се кръщават катарите?”, св. отец казва че за това имало различни мнения и е прието да се спазва обичаят на всяка страна.
Свщмчк. Иларион (Троицки): В това каноническо послание до св. Амфилохий Иконийски, св. Василий следва мисълта на св. Киприян Картагенски. В догматическата част (за “ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали в себе си вече благодатта на Св. Дух, защото е оскъдняло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство”) той поддържа учението за единството на благодатния живот в Христовата Църква. Веднага след това идва дисциплинарната част, в която се говори за практика, очевидно несъгласна с догматическото учение (“Но понеже някои в Асия, заради полза на мнозина – oikonomias eneka twn polwn -, решително желаели да бъде прието кръщението им, нека то се приема.”). Преходът от догматическите разсъждения към дисциплинарните разпореждания са прави в отстъпителен тон. Догматическото учение не се променя, но се допуска снизходителна практика. При един общ догматически възглед е възможна различна практика, както е бил принципно съгласен и св. Киприян. А за св. Василий въпросът за това, да се кръщава или не разколника, се определя само от църковната практика и полза, според обстоятелствата. Тези “някои в Асия” са решили да приемат кръщението на катарите oikonomias eneka twn polwn, а не по догматически съображения, не вследствие на друго, различно от св. Киприяновото, учение за единството на Църквата и за единството на благодатния живот само в Църквата. У еретиците няма благодат и, ако някой не ги кръщава при приема им в Църквата, то с това той не прави напр. самите енкратити част от Църквата, поместна църква, но постъпва така само заради църковната полза, за облекчаване обръщането на еретиците. Друго тълкувание на словата на св. Василий ми се струва съвършено невъзможно.
По отношение начина на приемане в Църквата, св. Василий разделя всички отстъпници на три групи: ерес, разкол, самочинно сборище, но това е именно само по отношение начина на приемане. Думите на светителя не бива да се разбират в смисъл, че за него само еретиците не принадлежат к Църквата, а останалите са още в Църквата. “Кръщението на разколници, w eti ek tis ekklesias ontwn, да се приема”, – пише св. Василий. Цитираните гръцки думи в славянския превод на “Книга правил” се превеждат така: “яко еще не чуждых Церкви”. В руския превод на творенията на св. отец четем: “как принадлежащих еще к Церкви”, а в немския – “mit der Kirche noch in Verbindung stehen”. (Вариантът в българския превод е: “като неотчуждени още от Църквата”; английски: “still considered to be of the Church”.) Но това не са преводи, а тълкувания, които не са удачни. Буквално на руски трябва да се преведе: “как еще сущих из Церкви”. Тук мисълта не е, че сякаш разколниците още принадлежат към Църквата, а че те още неотдавна са излезли от нея. И така, ето на какво ни учи първото правило на св. Василий Велики: Църквата е една, и само тя има цялата пълнота на благодатните дарове на Св. Дух. Който отстъпва от Църквата по какъвто и да е начин – в ерес, в разкол, в самочинно сборище, губи причастието с Божията благодат. Затова не съществуват никакви благодатни действия извън Църквата. Само заради ползата църковна, заради облекчаване присъединението към Църквата може да не се повтаря над обръщащия се обредът на кръщението, ако той е правилно извършен извън Църквата. Не защото този обред е бил вече благодатно тайнство, а в надежда, че благодатният дар ще бъде получен в самото единение с тялото на Църквата. Ако кръщението извън Църквата даже външно е извършено неправилно, то няма никакъв смисъл да им се оказва това снизхождение. Тъй като св. Василий не свързва неразривно църковната практика с никаква догматическа теория за действителност на извънцърковните тайнодействия, той принципно се съгласява с допустимото различие в практиката в различните страни.19
47 правило на св. Василий Велики: “Енкратити, саккофори и апотактити подлежат на същото съждение, както и новацианите; защото за някои от тях има издадено правило, макар и не еднообразно, а за други е премълчано, – а пък ние прекръщаваме такива поради еднаквата им вина. И макар у вас по някои причини да не е приет този обичай за повторно кръщаване, както е и у римляните, обаче ние държим да има сила нашето разбиране, понеже ереста им е като клонка от ереста на маркионитите, които се гнусят от брак, отвращават се от вино и наричат скверно Божието творение, и затова не ги приемаме в Църквата, ако не се просветят с наше кръщение. Нека не ни казват: “ние сме кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух”, понеже те, подобно на Маркиона и други еретици, считат Бога за творец на злото. Затова, ако е приемливо, трябва да се съберат множество епископи и така да постановят правило, та и оня, който прави така, да е свободен от отговорност и отговарящият на запитването за такива да бъде сигурен в своя отговор.”
Тълкувание:
Аристин: В своето първо правило св. Василий, заради благоусмотрение, приел кръщението на енкратитите и катарите, и постановил да се помазват само със св. миро… А тук, поправяйки това, което било прието там поради благоусмотрение, определя енкратитие и пр. да се кръщават отново…
ОТЦИТЕ–КОЛИВАДИ ОТ ХVІІІ ВЕК И ТЯХНАТА ПОЛЕМИКА СРЕЩУ ЕРЕТИЧЕСКОТО ЛАТИНСКО КРЪЩЕНИЕ20
Съвременните икуменически и “между-църковни” отношения са в очевидно противоречие с автентичната църковна традиция на пророците, апостолите и св. отци от всички времена. Необходимо е да бъдем добре запознати с православното църковно предание, защото живеем с последиците на неговото помрачаване от непростимата прибързаност на някои църковни личности по въпроса за икуменизма, особено в сферата на взаимоотношенията с папството.
Тази тенденция доведе и до т. нар. Баламандска уния – съвместен документ на римокатолически и православни представители от тяхната среща в Баламанд, Ливан през 1993 г. Официалните представители на 9 православни църкви21 предложиха взаимно признаване на тайнствата с католиците, пренебрегвайки Вселенските събори, догматите и историята, търсейки фактически уния с папството. Параграф 13 на Баламандското съглашение завършва със следното становище: “В този контекст е ясно, че всякакво прекръщаване е изключено.” Разбира се, правилният богословски отговор на това е, че въз основа на своето саморазбиране Православната църква не прекръщава неправославните конверти, но канонически ги кръщава, като такива, които никога не са приели едното канонично кръщение на Църквата. Такъв е и отговорът на отците-коливади – големи фигури в Православната църква, които не само познавали добре Преданието, но също и го прилагали в живота си.
Появата на коливадското движение на Света Гора през ХVІІІ век представлява динамично обръщане към корените на православното Предание, към “филокалисткия” опит, който е сърцевина на духовността в Православната църква. Това движение е възраждащо и същевременно традиционно, прогресивно и същевременно светоотеческо, с други думи – истински православно. Коливадите разкриват приемствеността на исихазма на Света Гора и остават верни не само на теоретическите формулировки на исихастко-паламитското богословие, но и на тяхното практическо приложение в целия спектър на аскетическия опит.
Главни представители на светогорското коливадско движение са Неофит Капсокаливит (+1784), св. Макарий Нотарас (+1769), св. Никодим Светогорец (+1809) и Атанасиос Париос (+1813). Наред със споровете за честото причастяване и за деня на извършването на заупокойните служби, коливадите се включват и в другия важен дебат на тяхното време – приемането на римокатолици в Православната църква. През 1755/56 г. патриарсите на Константинопол – Кирил V, на Александрия – Матей и на Йерусалим – Партений издават определение на Светата Велика Христова Църква относно кръщението на обръщащи се към Църквата западни християни (римокатолици).
Определението (орос) гласи:
“Много са средствата, чрез които ние постигаме спасението си. И, така да се каже, те подобно на стълбица са взаимосвързани и взаимообусловени и водят към една цел. Сред тях на първо място е кръщението, предадено от Бога на св. апостоли, като нещо, без което останалото е безплодно. Защото казано е: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.” (Йоан 3:5). Първото раждане въвежда човека в неговото смъртно съществуване. Затова е наложително и необходимо друго, по-мистично раждане, което нито започва в тление, нито завършва с него и чрез което ще ни бъде възможно да подражаваме на извършителя на нашето спасение Иисус Христос. Защото кръщелната вода в купела заема мястото на утроба и се ражда този, който е роден, както казва св. Йоан Златоуст. И точно както Христос бе положен в гроба и на третия ден се върна към живота, така и вярващите, потапяйки се под водата вместо под земята, чрез три потапяния изобразяват в себе си тридневната благодат на Възкресението, а осветената от слизането на Всесветия Дух вода просвещава тялото, което е видимо и душата приема освещаването от Духа, което е невидимо. Защото също както водата в котела приема топлината на огъня, така и водата в купела се преобразява чрез действието на Духа в божествена сила. Тя очиства кръщаващите се по този начин и ги прави достойни за осиновлението. Но не е така, обаче, с посветените по различен начин. Вместо да получат очистване и осиновление, те остават нечисти и синове на тъмнината.
Преди три години се повдигна въпросът: “Приемливо ли е кръщението на еретици, които се обръщат към нас, щом това кръщение се извършва въпреки преданието на св. апостоли и св. отци, а също и въпреки обичая и постановлението на Вселенската и апостолска църква?”.
Ние, които по Божия милост сме възпитани в Православната църква, пазим правилата на св. апостоли и божествените отци и признаваме само една Църква, нашата свята, вселенска и апостолска Църква, чиито тайнства, а следователно и кръщение, единствено приемаме. Напротив, отвращаваме се чрез общо решение от всичко онова, което става у еретиците и което не се извършва така, както е заповядано от Светия Дух и апостолите и както се извършва в Христовата църква до ден днешен. Защото това са изобретения на развратни хора, които считаме противни и чужди на апостолското предание.
Затова отхвърляме всяко еретическо кръщение и приемаме онези от еретиците, които се обръщат към нас, като непосветени и некръстени. Така ние следваме на първо място Господа Иисуса Христа, Който е заповядал на апостолите си да кръщават в името на Отца и Сина и Св. Дух; следваме и светите божествени апостоли, които са ни заповядали да кръщаваме кандидатите с три потапяния и изваждания с произнасяне при всяко потапяне на едното име на Светата Троица; после следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва, че оглашен, кога съблекат от него всички дрехи, трябва да се кръсти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженното Божество, и подир това да се запечата с боготворното миро, както и да се удостои да стане причастник на Божествената Евхаристия; най-сетне, следваме и Втория и Пето-шестия вселенски събори, които ни заповядват да се приемат като некръстени всички обръщащи се в Православието, които не са били кръстени с три потапяния и изваждания, при всяко от които да се е произнасяло името на една от Божествените ипостаси, а са били кръстени по някакъв друг начин.
Като се придържаме към тия свети и божествени определения, считаме достойно за осъждане и отвратително еретическото кръщение, защото то противоречи на апостолската божествена заповед. Според думите на св. Атанасий и св. Амвросий то не е нищо друго освен безполезно умиване, което никак не освещава и не очиства от греха. Ето защо всички, които некръщенно са кръстени (abaptistws baptizomenous) от еретици, когато се обръщат към Православието, приемаме ги като некръстени и без всякакво смущение ги кръщаваме според апостолските и съборните правила, на които твърдо почива св. Христова апостолска и вселенска църква, нашата обща Майка. С това наше общо решение и изявление потвърждаваме това определение (орос), като съгласно с апостолските и съборните правила, което потвърждаваме и с подписите си.
В лето Господне 1755
+ Кирил, по Божия милост Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски Патриарх
+ Матей, по Божия милост папа и Патриарх на великия град Александрия
+ Партений, по Божия милост Патриарх на Светия град Йерусалим и цяла Палестина
Това определение удържа православната еклезиология, като съвсем ясно различава истинското кръщение на Църквата от лъже-кръщението на еретиците. В него римокатолиците не се споменават, но съвсем очевидно е, че то е насочено срещу латинското кръщение, което се извършва с обливане или поръсване. Светогорските отци-коливади богословски аргументират акривийната (строга) практика, указана в определението, като основен проблем пред тях са две икономийни (снизходителни) правила на Вселенски събори – 7 правило на ІІ Вселенски събор и 95 правило на Пето-шестия (Трулски) събор, в които се прави разграничение на определени еретици, някои от които се приемат с кръщение, други с миропомазване, а трети с отричане от ереста.
Аргументацията на отците-коливади се основава на следните еклезиологически и канонически предпоставки
1. Безусловен център, около който се формира тяхното богословско съзнание е изразът на св. ап. Павел: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5), следователно една е и Църквата, в която единствено съществуват истински тайнства. И тази Църква е Православната. С една дума, те съвсем ясно следват еклезиологията на св. Киприян Картагенски, която е възприета и от целия православен Изток.
2. По-нататък отците-коливади приемат Апостолските правила 46, 47, 50 и 68, като абсолютни норми с неоспорим авторитет. Те считат Апостолските правила за автентично апостолски, т.е. за дадени от самите св. апостоли. 1 правило на Картагенския събор от 258 г. под председателството на св. Киприян, се базира именно на споменатите апостолски правила. И то има вселенско значение чрез утвърждаването му от 2 правило на Пето-шестия Вселенски събор, в което се изброяват всички признавани от Църквата правила и определения на по-ранни събори и отци. Затова не може да има решение на Църквата, което да противоречи на Апостолските правила и на правилото на св. Киприян.
3. В съответствие с Еф. 4:5 и Символа на вярата съществува само едно и единствено кръщение, кръщението на Православната църква. То е кръщение (в буквален смисъл потапяне – baptisma), извършвано чрез три потапяния и изваждания от водата. Самият термин baptisma означава само и единствено това. Кръщението с трикратно потапяне е “Божествено учение” и “богодадено”, потвърдено от апостолските, съборните и светоотеческите правила. Именно това кръщение изповядваме като едно и неповторимо.
4. Различните еретици, както ги е определил св. Василий в своето 1 правило, са извън Църквата и следователно тяхното “кръщение”е напълно недействително, т.е “псевдо-кръщение”, тъй като е извършено извън Църквата. Дори да е извършено чрез три потапяния, в съгласие с правилната форма на църковното кръщение, в никакъв случай то не може да се счита за “просвещение”, тъй като по същината си то е “осквернение”. Еретиците не могат да имат кръщение защото те грешат спрямо вярата. Вярата на еретиците е предадена на анатема, докато православната вяра е благословена, затова тяхното кръщение не е еднакво с православното. Св. Никодим отбелязва, че дори призоваването на Св. Троица и кръщелният обред да са извършени правилно от еретиците “тези свръх-божествени имена остават недействени и безплодни, когато са произнесени от устата на еретиците”.
Нещо повече, еретиците не могат да имат кръщение, защото нямат свещенство, а те са взаимосвързани. Еретическото кръщение не може да даде опрощаване на греховете и затова всички еретици, идващи в Църквата трябва задължително да се кръщават. Този възглед се основава на правилото на св. .Киприян, както и на 47 правило на св. Василий, свидетелстващи според коливадите за акривията (строгост, точност) на Църквата, където няма място за дискусия относно действителността на еретическите тайнства.
5. Променянето на “богодадената” форма на църковното кръщение без “спешна необходимост” представлява “непростимо нарушение на апостолското предание” и “отвратителен и противен акт”. Според Неофит Капсокаливит кръщението е “изповедание на догматите” и трикратното потапяне също е догмат. Кръщението не е просто църковен обичай, който може да се разглежда въз основа на обичая и традицията, а принадлежи на самата вяра. Затова недопустимо е да се различава изповеданието от формата на кръщението. На въпроса “Кое е по-важно и същностно – външната форма или вярата?” коливадите отговарят: “И двете”.
6. Трикратното потапяне в кръщението съответства на неговата догматическа същност. Чрез трикратното потапяне ние изповядваме догмата за Божествената Троица, произнасян при призоваванията; и не само това, но и догмата за Божественото снизхождение на Христа, нашия Господ и Спасител, като чрез трите потапяния и изваждания символично изобразяваме Неговата смърт и погребение, и Неговото Възкресение в третия ден. Според св. Никодим, това не е просто символизъм, а реалност, защото личността осъществява в себе си Господнята смърт, т.е. кръщаваният умира и се погребва с Христа в кръщелната вода. Без трикратното потапяне е невъзможно да се изобрази у нас Христовата смърт и тридневно погребение. В православното кръщение се изобразява “слизането на Господнята душа в ада”. Така чрез изобразяването на Христовото погребение тялото на кръщавания се оформя от Бога, докато чрез изобразяването на слизането в ада, душата му става причастна на обожението.
Стъпвайки на тези ясни догматически предпоставки отците-коливади разглеждат споменатите снизходителни правила и особено по-ранното 7 правило на ІІ Вселенски събор, в което се указва еретиците ариани, македониани, саватиани, новациани (катари), четиринадесетдневници и аполинариани да се приемат в Православната църква чрез миропомазване, а не чрез кръщение.
Според Неофит Капсокаливит това правило отразява местната практика на Константинополската църква, която не може да има вселенско значение и задължителен характер за цялата Църква. Той счита, че тази практика започва да преобладава в Константинопол по време на арианските спорове заради проблема с връщането на “обърнати в арианството” (т.е. на кръстени в Православната църква християни, които впоследствие отпадат в арианската ерес и след това отново искат да се върнат в Православието). Тях Църквата правилно не прекръщава, а само премиропомазва. С течение на времето различаването на ариани (кръстени от еретиците) и обърнати в арианството (кръстени в Църквата) се изгубва. Така процедурата по приемането на последните се разпростира и върху същинските ариани, макар според Неофит, това да не е канонично.
Светогорските отци-коливади считат, че за да се разбере правилно този 7 канон на ІІ Вселенски събор, той не може да се разглежда изолирано, но винаги в контекста на следните правила: 46, 47, 50 и 68 апостолски; 1 на Картагенския събор, 7 и 8 на Лаодикийския, 8 и 19 на І Вселенски събор, 1, 5, 20 и 47 на св. Василий Велики, 95 на Пето-шестия и 57 на Картагенския събор (419 г.). Разглеждан сам по себе си и буквално, този канон е в противоречие с практиката на Църквата, канонически изразена от св. Киприян и други отци (напр. св. Василий). С право отците-коливади задават въпроса: “Защо ІІ Вселенски събор не е отхвърлил кръщението на всички еретици в съгласие с древната практика на Църквата?” Именно класифицирането на две групи еретици – такива, които трябва да се кръщават и такива, които не трябва – е сърцевината на проблема, който създава този канон. Въз основа на св. Киприян и св. Василий, коливадите наричат това класифициране “напълно осъдително”. Още повече, че Съборът е по-толерантен към “по-нечестивите” еретици на онова време – арианите и македонианите, които отхвърлят божествеността на Христа и хулят Св. Дух.
В опит да се преодолее противоречието на 7-то правило на ІІ Вселенски събор с предходните му определения на събори и отци, някои канонисти изказват мнението, че Вселенският събор може да преразглежда и отменя канонически решения на отците, “защото нечувано е мнението на някой отец да превъзхожда и да бъде предпочетено пред становището на Събор”. Такова становище изказва дори и Зонара в тълкуванието си на 7 правило, като счита че то превъзхожда определението на св. Киприяновия събор от 258 г., като правило на Вселенски събор, а не на поместен.
Отците-коливади, обаче, съвсем не са съгласни с тази постановка, тъй като добре са научени от Преданието на Църквата какво представляват св. отци за нейния живот. Те не допускат дори и най-малко противоречие между съборите и отците. Съборите, били те и вселенски, не отменят св. отци, а напротив – осланят се на тях. ІІ Вселенски събор по никой начин не пренебрегва по-ранните св. отци като Киприян, Атанасий и Василий, които наричат еретическото кръщение “осквернение” и конкретно арианското кръщение считат за “осъдително”. Според св. Никодим Светогорец, позицията на ІІ Вселенски събор към арианиете и македонианите може да се обясни, ако се вземе предвид, че Църквата има “два начина на управляване и изправяне”, а именно акривия (точност, прецизност, строгост) и икономия (снизхождение, отстъпка). Докато св. апостоли и ранните събори и отци прилагат акривията, двата вселенски събора приемат икономията. Св. Никодим счита, че ІІ Вселенски събор “само частично спазва Канона”, действайки “според икономията и снизхождението”.
Икономията, бидейки плод на църковното пастирско и лечебно служение, се прилага поради временно-исторически причини. Еретиците – ариани и пр., които искат да се съединят с Църквата са многобройни и политически силни. Затова съборните отци проявяват мекота, “за да ги привлекат към Православието и да ги поправят по-лесно”. Употребата на икономията не е произволна, а оправдана, като се има за цел спасението на еретиците и мира на Църквата. Освен това, според Неофит, има и още една важна причина, поради която употребата на икономия е не само възможна, но и необходима. И Втория и Пето-шестия Вселенски събори говорят за “онези еретици, които първоначално бяха към нас” (т.е. били православни, но впоследствие отпаднали в ереста). И понеже те се смесват с кръстени в арианството, Съборът е принуден да приложи икономия, която по принцип може да се приложи само над разколници. Св. Никодим твърди, че ако се изследва добре въпроса ще се види, че Съборът приема чрез икономия еретици, които дори са били клирици, но са отпаднали от Православието в ереста.
Особено важно е да се подчертае, че ІІ Вселенски събор проявява мекота и снизходителност към еретици, у които формата на кръщението не се различава от православната, т.е. с три пълни потапяния. 7 правило на Събора говори за еретици, чиято кръщелна форма е извратена и те следва да се приемат с кръщение. Икономията е възможна при еретици, които “запазват апостолското предание в своето кръщение”, т. е. тя има своите граници.
Следователно противоречие в каноните относно кръщението не съществува. Тълкуванието им въз основа на схемата акривия/икономия изключва всякаква привидна дисхармония между тях. Коливадите разбират икономията като снизходителна пастирска практика на фона църковната строгост и прецизност (акривия). Едната е пастирска мярка, а другата – богословски критерий, който изисква точно следване на Божието слово, съставляващо нормалната практика на Църквата. В случая, тази нормална практика на Църквата не се определя от правилото на Вселенския събор, а от апостолските и светоотеческите правила. Икономията на Събора, проявена при конкретни исторически предпоставки, в никакъв случай не отменя акривията като постоянна практика на Църквата.
Основният извод на отците-коливади е, че 7 правило на ІІ Вселенски събор, както и подобното му 95 правило на Пето-шестия събор не могат да се приложат безкритично към други, по-късни еретици, тъй като тези правила са на принципа на икономията, която има временен характер и се прилага в конкретни случаи. Затова оросът от 1755 г. за кръщаването на латинците не противоречи с нищо на учението на Църквата, нито на нейната исконна практика. Прилагането на тези два икономийни канона към еретици, които са извратили и формата на кръщението, каквито са римокатолиците, е напълно невъзможно.
Коливадите настояват на акривийната практика, посочвайки за опасността, която се крие в прекомерната употреба на икономията – самите православни могат да изоставят истинското кръщение и да започнат да го извършват по неправилен начин (и това е вече факт, особено в БПЦ).
1 Св. Дионисий Ареопагит. За църковната йерархия. Migne, PG, t.3, col. 584.
2 Св. Ерм. Пастир, подобие 9. Migne, PG, t. 2, col. 913.
3 Бл. Августин. Писмо до Йероним. Migne, PL, t. 33, col. 723.
4 Тертулиан. За кръщението. Migne, PL, t. 1, col. 1210.
5 Св. Симеон Солунски. За тайнствата. Migne, PG, t. 155, col. 213.
6 Св. Киприян Картагенски. Писмо 59. Migne, PL, t. 4, col. 369.
7 Св. Кирил Йерусалимски. Тайноводствени слова 2, 4. Migne, PG, t. 33, col. 1069.
8 Св. Киприян Картагенски. Писмо 69, 12.
9 Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, 61. Migne, PG, t. 6, col. 420-421.
10 Св. Григорий Нисийски. Писмо 2 до Севастен. Migne, PG, t. 46, col. 585.
11 Виж Нанков, прот. С. Тайнство Кръщение (Православно литургическо изследване). В: ГДА 1964/65, с. 211 сл.
12 По подробно виж у Иларион (Троицкий), архим. Христианства нет без Церкви. М.1991; Григорий (Граббе), еп. Церковь и ее учение в жизни. Т. 1. Монреаль. 1964, с. 9-43; Т. 3. Джорд. 1992, с. 22-23, 329-343.
14 Писмо 34, до Лъв, папа Римски – PG 99, col. 1025. . Цит. по “Календар за истинските православни християни в България за 1992 г. ВТ, 1991, с. 32.
15 Текстът на каноните се привежда по Правила на св. Православна църква. София, 1936, а тълкуванията – по Правилата на св. Православна църква с тълкуванията им. София, 1912.
16 Протопр. Григорий Граббе. Книга правилъ. Част І, Монреал, 1971, с. 52-53. Цит. по “Календар за истинските православни християни в България за 1992 г. ВТ, 1991, с. 21.
16 Иларион (Троицкий), архим. Христианства нет без Церкви. М.1991, с. 84.
18 Даваме оригиналния гръцки израз, тъй като той е трудно преводим; виж тълкуванието на свщмчк. Иларион по-долу.
19 Иларион (Троицкий), архим. Христианства нет без Церкви. М.1991, с. 79-83.
20 Извадки от фундаменталното съчинение на прот. Георгиос Металинос “Изповядвам едно кръщение” взети от английското му издание: G. D. Metalinos. I confess one baptism… St. Paul’s Monastery, Holy Mountain, 1994.
21 Не са представени църквите на Йерусалим, Грузия, Гърция, Сърбия, България и Чехословакия.
