Светото Причастие



Драги съотечественици, мир и благословение от Света гора. Бих искал да поговоря с вас за едно много важно църковно тайнство, което дяволът никак не харесва. Затова по този въпрос има много стълкновения на мнения и разногласия. Това е въпросът за светото Причастие.

Случвало ми се е да ставам свидетел на проблеми, които са се създавали около Светото Причастие. Едни казват, че да се причастяваш често е вредно. Други съветват, че е достатъчно християнинът да се причастява 5-6 пъти в годината. Трети твърдят, че може да се пристъпва към Чашата на живота не по-често от веднъж на 40 дни. И много друго ми се е случвало да чувам по тази тема както от миряни, така и от клирици. От разговори с монаси разбрах, че и в руските манастири се отнасят по различен начин към това Тайнство. В един от манастирите например, майката игумения благославя причастяване на схимниците не по-често от веднъж седмично, а на останалите сестри не по-често от веднъж на две седмици. По подобен начин се постъпва и в други обители.

Веднъж ми се наложи да съпровождам игуменията от Русия с нейната свита и успях да прекарам известно време с тях и да видя някои женски обители, разположени недалеч от Солун. В една обител майката игуменка попита стареца-духовник колко често сестрите се причастяват в тяхната обител и той отговори, че се причастяват не по-рядко от 4 пъти в седмицата. Толкова често се причастяват и монасите почти във всички манастири в Атон и по света. Виждайки такова разногласие по един толкова жизнено важен въпрос, и знаейки, че Светото Причастие е основание и духовна сила на Църквата – без това Тайнство Църквата просто не може да съществува като Тяло Христово – затова с Божията помощ, позовавайки се на Писанието, Творенията на Светите Отци, на апостолските правила и богослужебния опит на Църквата, ще се постарая да изясня истинското разбиране на това велико и свято Тайнство.

Нашата Свята Църква, Православна и Апостолска, предлага на нас, своите чеда, нетленна храна, Хляб насъщен, т.е. Тялото и Кръвта Христови; и който в сърдечна простота, със страх от Бога, с вяра и любов вкусва от тази храна, той има живот вечен. Знаейки ползата за душата от Светото Причастие, християните от първите векове са се причастявали след всяка Божествена Литургия. Затова и апостолските Правила 8-мо и 9-то отлъчвали от Църквата тези, които не са се причастявали след Литургия, налагали им епитимия като на пренебрежители на Тялото и Кръвта Христови. Свети Василий Велики, отговаряйки на въпроса колко често трябва да се причастяват християните, казва: "Хубаво и много полезно е всеки ден да се приобщаваш и приемаш Светото Тяло и Кръв Христови. Защото, кой се съмнява, че да бъдеш постоянен причастник на живота, не значи нищо друго, освен да живееш в изобилие? Впрочем, нека се приобщава 4 пъти всяка седмица: в деня Господен, в сряда, в петък и в други дни, ако се отбелязва паметта на някой светец."

Когато пред Царските двери свещеникът изнася от олтара светата Чаша със светото Причастие, то бързай към нея като към духовната майчина гръд, която ни храни за вечен живот. Свети Амвросий Медиоланский пише , че хлябът наш насъщен – това е Светото Причастие, даждь нам днесь – значи, че трябва да Го вкусваш всеки ден, а много християни приемат този Небесен Хляб само веднъж в годината. Християните от първите векове не са могли да си представят как е възможно да не се причастяваш след всяка Божествена литургия, когато е принесена Божествената Жертва и самият Спасител призовава вярващите: „Вземете, яжте, това е Моето тялоТая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!Да не се причастиш след Божествената литургия за християните е значело и значи да се отлъчиш от Христос, от вечния живот.

Така са живели християните от първите векове, а сега наблюдаваме съвсем обратното – отлъчване на тези, които се причастяват често. И съвсем рядкото причастие е станало незнайно защо норма и правило за много съвременни християни. Някои цял живот не пристъпват към причастието, смятайки се за велики грешници, а във Велики Четвъртък, незнайно защо стават светци и всички се причастяват, на сутринта отново стават грешници – и пак за цяла година. Ако не съм бил готов да пристъпя към Чашата на Живота цяла година, как така съм станал достоен причастник на Велики Четвъртък? Забравят ли тези хора, че чрез отказа си и пренебрежението си не само себе си лишават от благодат, но и оскърбяват Спасителя Иисус Христос? Така Той някога ще каже на тези хора: Аз за вас страдах, Аз пролях за вас Кръвта си, Аз ви изкупих, Аз ви дадох Чашата на Живота, но вие, неблагодарници, не искахте да пиете от Нея; вие сякаш се подигравахте с Мен чрез своето пренебрежение.

Мнозина, подобно на апостол Павел, проявяват понякога неразумно свръх-благочестие. Когато Петър не поискал Господ да му измие краката, Господ му казал, че ако Той не измие краката му, то Петър няма да може да общува с Него, със Христос. Тогава апостолът казал: "Не само краката, а и главата и тялото". Така и към Чашата ни е страх да пристъпим, нас грешните. За това, че този, който недостойно се приобщава със светите Христови Тайнства, той яде и пие своето осъждане, казва апостолът. Но кой на този свят може да се смята за достоен за Причастието на Светите Тайнства? И най-великите светци като Василий Велики, Йоан Златоуст и други признават (това четем в причастните им молитви), че те недостойно ядат Тялото Христово и пият Неговата Кръв. Точно затова Иисус Христос ни е оставил Своите Тяло и Кръв, за да можем ние, слабите и немощните, да се укрепваме с тази безсмъртна храна.

И така, приятели мои, за Бога, не се отлъчвайте от Христос! Ако първите християни са се причастявали често и затова са били истински християни, то и вие не лишавайте сами себе си от такова съкровище. Колкото може по-често хранете душата си с Хляба Насъщен и утолявайте жаждата на душата си с източника на безсмъртието. Според Василий Велики, причастникът в Светото Причастие получава дара на благодатта – плода на Светия Дух, и такъв човек е страшен за врага на човешкия род; затова и дяволът се старае по-рядко да се причастяваме и така да оставаме негови роби. Затова лукавият внушава на всеки различни неща, само и само човекът да не се причастява и да не храни душата си с благодатта на Светия Дух. Както на първите хора в рая той внушаваше да вкусят от забранения плод, така на нас сега ни внушава да не вкусваме Тялото и Кръвта Христови. Нека не го слушаме, а да послушаме Самия Спасител, който Сам призовава нас, вярващите, казвайки: „Вземете, яжте, това е Моето тяло… Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.”

За да се избегнат мрежите на дявола, трябва със смирение и простота на сърцето да се изпълнява всичко, на което ни учи Майката Църква и Светите Отци на Църквата, а не да се измислят нови правила и нови пътища за спасение, които ни отдалечават от Христа и водят към гибел.

Драги братя и сестри, ако искаме да получим Божията благодат и живот с Христос, нека не забравяме, че всеки православен се среща с Него по време на Литургията пред Царските двери, в светото Причастие на Тялото и Кръвта, храни се с Него, и Христос пребивава в него.

Ние, причастявайки се, не съхраняваме задълго благодатта на Причастието – разсейваме се, грешим; и точно затова по-често трябва да се причастяваме, за да може отново и отново да храним душата с Тялото и Кръвта Христови, за да гори тя с Божествения огън на благодатта и да бъде страшна за демоните. Мъртва е душата на тези, които не искат да вкусят Тялото и да пият Кръвта Христова и не се покайват. Духовна смърт – това е, когато душата чрез греховете си се отлъчва от Бога. И тези, които не признават Тайнството на Църквата, са с мъртва душа, а Църквата, както знаем, е Тяло Христово. „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен… Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва." Както клонката, съединена с дървото, взима от неговите сокове, храни се с тях и живее, така и ние, когато сме съединени с Господ, вземаме от Него сила и живеем с Него, а когато не сме съединени с Господ, сме душевно мъртви, макар и да живеем телесно. И така, тези, които не се покайват, не се поправят и не се причастяват, са душевно мъртви. Но нека побързаме да се поправим и да се върнем в обятията на Небесния Отец, както са направили всички грешници.

Какво е нужно за да се съединим с Христос, т.е. достойно да се пречистим? Трябва да вярваме, че това Тайнство е установено и предадено на нас от самия Христос на Тайната Вечеря преди Неговите страдания. Да вярваме, че хлябът който вкусваме, е самото пречисто Тяло Христово. Да вярваме, че виното, което пием от Чашата, е самата света Кръв на Иисус Христос, претворена и осветена от Светия Дух.

Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш. Защото враждата и злобата са велико препятствие към приемането на светите Тайнства, така че никакви молитви, никакви пости не могат да ги унищожат. „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23, 24). Също така трябва да имаме благоговение, страх от Бога и вяра, защото и свещеникът, призовавайки вярващите чеда на Църквата към Чашата, казва: "Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете" – това иска от причастниците Господ. Със страх и трепет, т.е. с благоговение сякаш пристъпваш към самия Иисус Христос – молейки Господ за Неговата милост.

Общувайки с поклниците, разбрах, че духовниците в болшинството си не благославят причастяване в неделите, позовавайки се на апостолското 64-то Правило, което забранява в съботите, освен във Великата събота, и неделите да се пости и затова, „ако не сте постили, не се причастявайте”. Но така ли е?

Драги мои отци-духовници, драги игумени!. Вижте всичките църковни канони и никъде няма да видите, Църквата да постановява особени пости преди Причастието. Съществуват само тези пости, които е учредила Майката Църква, т.е. сряда, петък и всички пости в годината, за които всички вярващи знаят.

В I-ви век християните са се причастявали на братските вечери (агапии) по време на хранене или след хранене. Също така самият наш Спасител не е предал това свето Тайнство след тридневен пост, а след вечерната трапеза, за което четем в светото Евангелие. Както е известно, първите християни са се причастявали след всяка Божествена литургия, всеки ден, впрочем, както и ние сега би трябвало да постъпваме. Кога са постили тогава? Постили са, когато е повелявала Църквата, т.е. в сряда, петък и през постите. Свети Йероним например казва, че християните в Рим по негово време са се причастявали всеки ден. Щом са се причастявали всеки ден, нима са постили всеки ден? Свети Василий Велики казва, че християните от неговата Кападокийска епархия, са се причастявали четири пъти в седмицата, а монасите – всеки ден, имайки при себе си Светите Дарове. И какво, те са постили през целия си живот, въпреки 64-то Правило? Разбира се, че не.

Ще попитам и вас, отци-духовници: Вие постите ли в съботите, за да вземете причастие в неделя? Не. А защо? Ами защото няма такова църковно правило, което да повелява да постите. Може би има такова правило, което да гласи, че свещениците могат да се причастяват без пост, а миряните са задължени да постят и чак тогава да се причастят? От само себе си се разбира, че ако е грешно да не се пости преди причастие, то първом ние, служещите клирици, сме задължени да съблюдаваме това и да не вкусваме храна дори на Великден. Ако пък допуснем, че свещениците не съгрешават с това, че ядат в деня преди причастието скромната си храна, то свещениците не съгрешават дори ако крадат, пият и вършат други грехове, защото са свещеници – а миряните грешат, правейки същото, каквото и те. И така, това, което не е грешно за клириците, не е грешно и за миряните. Още повече самият св. Йоан Златоуст казвал, че по време на Причастието и свещениците, и миряните са равни и по нищо не се различават, защото вкусват Агнеца Божи, Един за всички, приемащ греховете на света.

Вярващите, които съблюдават постите на Църквата, постят в сряда и петък и останалите пости в годината – приблизително 230 дни в годината. А монасите постят и в понеделниците. Тези, които често се причастяват и желаят да се причастяват, трябва ли да постят и през останалите дни от годината? Колко често трябва да се приобщаваме към Светите Христови тайнства? Според св. Йоан Златоуст – колкото по-често, толкова по-добре, но при едно условие: да се пристъпва винаги с искрено разкаяние за своите грехове и с чиста съвест. Както виждате, св. Йоан Златоуст не изисква тридневен пост от своите духовни чеда, а смирено и кротко сърце, изчистено от грехове. Можете да кажете, че има предания на дедите и ние се придържаме към тях и затова толкова рядко се причастяваме и постим преди причастието. Е какво, много предания са се намножили при нас в Светата Рус. Много от съвременните Юди, отстъпили от Христос в разкол и ерес, също действат по преданията на своите предци. Хубави са преданията на предците, но ако са съгласувани с ученията на нашата Майка Църква и светите Отци. Ако не са, трябва да се постъпва така, както повелява Църквата.

Ние, християните, в пътешествието си към Небесния Йерусалим, имаме нужда от храна и Господ ни дава най-сладката Небесна храна всеки ден. Храната, която ни дава крепост, безсмъртие, вечен живот – това е Светото Причастие. С тази Небесна храна ние, християните, сме длъжни да се храним, докато не преминем от този временен живот в живота вечен. Всеки ден ни се предлага светото Причастие, то е лекарство за душата, а ние поради незнание пристъпваме към Чашата на Спасението много рядко. Оттук и плачевните резултати: които се отдалечават от Христа, ще погинат. Св. Йоан Златоуст казва, че за да бъдем членове от Плътта Христова, трябва да се съединяваме с тази Плът, а това става чрез храната, която Христос ни е дарил, за да изрази Своята велика любов към нас.

Дяволът не понася това Тайнство, защото знае от многовековния си опит, че то е главното средство, чрез което християните се съединяват с Господа. Затова той всячески ни примамва в мрежите си, настройвайки ни срещу това Тайнство. Затова някои, намирайки се под влияние на дявола, твърдят, че трябва да станеш светец и едва тогава да пристъпиш към причастие. Но как може да станеш светец без средствата на освещението, т.е. без Тялото и Кръвта Христови, които освещават и укрепват в подвизите ни към достигане на святост? Също някои твърдят, че често могат да се причастяват само клирици, а миряните не. Откъде тези хора, понякога свещенослужители, намират основание за такова различие? Къде се говори за това в Светото Писание? Никъде. Напротив, св. Йоан Златоуст казва, че по време на Причастието и свещеникът, и миряните са равни, тъй като вкусват едно и също Тяло Христово. Някои казват: аз съм недостоен често да пристъпвам към Светата Чаша; кой съм аз? Но такова твърдение не е смирение, а лъжесмирение и егоизъм. Казвайки, че съм недостоен да се причастявам често, аз всъщност казвам, че съм достоен да се причастявам рядко. Това е дяволска прелест, тъй като никой не може да се счита за достоен за Причастие.

За какво в такъв случай се извършва Божествената литургия? За да послушаме църковна музика или гласа на отчето? Първоначалната цел на Светата Литургия е да извърши Безкръвна жертва и да причасти вярващите. За това се моли свещеникът на Божествената литургия: "И сподоби Державною Твоею рукою приподати нам Пречистое Тело Твое и Честную кровъ и нам, и всем людям."

Бих искал да попитам и клириците, и миряните: Нима Светият Дух слиза и превръща хляба и виното в Тяло и Кръв Христови само за да се причасти свещеника, а не за всички вярващи православни християни, които се молят в храма? Някои свещеници ще кажат, че ние не допускаме до Светата Чаша недостойните, но кажете: кои са достойните? Защото никой не е достоен. Тялото и Кръвта Христови не се подават като награда за достойните, каквито няма сред нас, а като святост Христова, която ставаме сънаследници на Неговото Царство. "Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство" (Лук. 22:29-30).

Моля за прошка, ако нещо не съм написал както трябва, или съм го написал грубо. Ако някой намери в това полза за себе си, слава на Бога – целта на моите писания е постигната. Страхувам се само от едно: нашите духовници игумени, съблюдавайки преданията на предците, а презирайки Преданията на Църквата и светите Отци, да не се окажат виновни пред очите на Бога; да не им каже един ден Господ: „Вие имахте ключовете от Божието Царство, но сами не влязохте и на другите забранихте да влизат”.

Моля за прошка и за вашите свети молитви. С любов в Христа,

Недостоен йеромонах Николай

 

Света Гора, 1998 г.

 

Превод от руски: свещ. Красимир Капитанов


Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Светото Причастие


Блаженият Павел казва: "Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1 Кор. 11:23-25). Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло – кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина?

(още…)

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

12 Отговори

  1. mirko каза:

    еехх… изглежда редакторът е пристрастен и си човърка … което не е лошо ако е прав, но много едностранно е подходил… сякаш има някой не иска да се причастява всеки път … то ако някой се въздържа от такова велико и благотворно тайнство определено си има причина… но с едностранно разглеждане на проблема няма да се види.. дали не би било по добре за хората да се вгледат в останалата част от живота на древните християни? Защото причастяването е завършека на пълнотата на живота им в Христа. Кой днес продава апартамента си за да нахрани бедните или няма сираци в домовете и хора които живеят в нищета… Или това не ви звъчи за тези времена? Представете си остналата част от живота ви да е такава и тогава и се причастявайте като тях… Мога ли аз да гледам навсякъде порнография да, не само да не се сещам за Бога, а цял ден да прекрвам в светски грижи, ниски страсти, похот, блуд, гняв, самолюбие и гордост, да заспивам с тях, а на следващата сутрин да пристъпя към Чашата с Христовата плът? Няма ли това да е светотатство а аз да пия моето осъждане? За себе си от опит знам какво се случва тогава… и не го препоръчвам на никого. Никога не може да бъдем достойни и може би само покаяните при ншия живот ни спасява Тайната да не ни изгори… а ние не живеем в покаяние и ако сме опредили период в който да постим то е точно за да се подготвим като си дедем шанс на поне на това състояние да се доближи до нас

  2. Мия каза:

    Всеки е свободен да избере ще води ли духовна борба със себе си, или ще си живее с греховете…Материалът е много полезен.Необходимо е да се стремим към Причастието, като помощ Божия в борбата с греховете ни.Чела съм, че св. Серафим Саровски също е обръщал внимание за опасността да слушаме гласа, който ни плаши с нашето недостойнство… е

  3. toshev2006 каза:

    Хубаво се е изказал Митко.Защо като се разглежда темата за Св.Евхаристия все се набляга на това, че трябва редовно и постоянно да се причастяваме? то от само себе си е ясно ,че чрез причастяването се приобщаваме с благодатта Христова, ще рече с благодатта на Св.Дух.Защото според Св.Отци до 4в., Христовата и на Св.Дух благодат е едно и също.
    По важно е кой, как и кога да пристъпва към Тайнството. Това е пастирологичен въпрос и е нещо, което се върши изцяло по преценка на духовника-изповедник.Един може да е в такова душ.състояние,че да е готов ежедневно да се причастява, друг пък по-рядко.това се разглежда индивидуално.
    Ясно е, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/. В кн“Дидахия“-се споменава, че преди причастяване, епископът публично е изповядвал християните, и тогава ги е допускал до причастяване-Винаги по този начин, макар и всяка неделя!/Дид.-ХІ.І-с.43/Св.Симеон Нови богослов казва, че причастяването става не само с условие на покайно разположение на сърцето, но винаги „след като /християнина/ получи опрощение на греховете от дух.отец и възприемник“/Наставл. за дух.жив.с.199/.
    Та когато редовно се изповядваш, тогава и редовно може да се Причастяваш.
    Относно поста, пак с благословението на духовника. Защото за рядко причастяващите се е нужен специялен подготвителен пост, освен сряда и петък, през цялата година, както и останалите пости.
    Смирението и послушанието са повече от всичко.

  4. toshev2006 каза:

    Хубаво се е изказал Митко.Защо като се разглежда темата за Св.Евхаристия все се набляга на това, че трябва редовно и постоянно да се причастяваме? то от само себе си е ясно ,че чрез причастяването се приобщаваме с благодатта Христова, ще рече с благодатта на Св.Дух.Защото според Св.Отци до 4в., Христовата и на Св.Дух благодат е едно и също.
    По важно е кой, как и кога да пристъпва към Тайнството. Това е пастирологичен въпрос и е нещо, което се върши изцяло по преценка на духовника-изповедник.Един може да е в такова душ.състояние,че да е готов ежедневно да се причастява, друг пък по-рядко.това се разглежда индивидуално.
    Ясно е, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/. В кн“Дидахия“-се споменава, че преди причастяване, епископът публично е изповядвал християните, и тогава ги е допускал до причастяване-Винаги по този начин, макар и всяка неделя!/Дид.-ХІ.І-с.43/Св.Симеон Нови богослов казва, че причастяването става не само с условие на покайно разположение на сърцето, но винаги „след като /християнина/ получи опрощение на греховете от дух.отец и възприемник“/Наставл. за дух.жив.с.199/.
    Та когато редовно се изповядваш, тогава и редовно може да се Причастяваш.
    Относно поста, пак с благословението на духовника. Защото за рядко причастяващите се е нужен специялен подготвителен пост, освен сряда и петък, през цялата година, както и останалите пости.
    Смирението и послушанието са повече от всичко.

  5. Idiot каза:

    Моето скромно мнение е, че трябва да се причастяваме колкото си може по-често. Намерих в И-нет апостолските правила. Там пише, че християнинът трябва да се причастява след всяка Св. Литургия, иначе се отлъчва. За последното не съм сигурен. До сега не съм чувал или чел мнение на никого с епископски сан (епископи, митрополити, патриарх). Мисля, че Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит г-н Неофит, в качеството си на Почетен председател на духовно-надзорния съвет на Православие.бг, би трябвало да вземе отношение по този въпрос. Така е, защото Господ Иисус Христос е завещал ръководството на земната половина от църквата на апостолите, които от своя страна, са я предали на епископите, които на практика са тези, които осъществяват всяка власт в църквата. Те имат повече благодат от нас миряните и те трябва да кажат. Дано Господ им даде мъдрост, та и те да дадат на нас.

  6. Искра каза:

    Виждам, че вече Тошев е повдигнал въпроса. Не знам как е в Света гора, но тук преди пристъпване към Чашата ни питат „Изповяда ли се?“ Всички сме грешни и ако ще се причастяваме всяка неделя, ще намерим и какво да изповядваме преди това. Чудно ми е, обаче, че този въпрос дори не се и споменава в статията.

  7. Владислав каза:

    Според мен, разбира се- не съм авторитет, но така мисля;и си имам основания. В нашата енория имаме възможност да се изповядваме всяка събота. Слава Богу! А другаде? Май не навсякъде?
    Ако ти стискат гушата, как ще ти дадат да ядеш? Намират ли винаги време отците ни да „слязат“ до нас грешните и да ни изповядат?

    А по отн. на достойността и недостойнството, светостта и нечистотата… Кое е вярно: светинята ли освещава грешника, или грешникът омърсява светинята? Причастието ли помага на човека, или човекът похабява и омърсява причастието? Светената вода ли освещава нечистите места, или нечистите места поругават светената вода? В крайна сметка, кой е по-силен: Бог или човека? Бог или сатана? Ако толкова се плашим да не измърсим водата, когато се мием, защо не си ходим мръсни? Но не, мием се. Но водата наистина се измърсява. А Божиите тайни?…
    Когато имаме пред себе си непобедимата Божия благодат си мислим, че тя е крехка като яйчена черупка, ранима като сърце на девойче, лесно-омърсяема като… хирургичен памук. Точно тук са моите силни съмнения… Ако Господ толкова се страхуваше да не би случайно да бъде поруган, нямаше да слезе при нас. А той го направи (и съответно наистина биде поруган)- за да ни спаси. „Омърсен“ ли е сега Той, или поруган? Всеки е чувал, че „Бог поруган не бива“.
    А дали ще ни бъде на нас самите от полза светинята? Е,който се мие през пет минути с „каша“, ще си нарани кожата. И за да не би да стане това- да се мие веднъж годишно? Не прекаляваме ли?

  8. bobby каза:

    еехх… mirko, помислих си че от вниманието ти са отбягнали някои фрагменти от текста по-горе и затова исках само да ти обърна внимание върху тях, защото сметнах, че имат пряко отношение върху коментара ти : „Затова някои, …, твърдят, че трябва да станеш светец и едва тогава да пристъпиш към причастие. Но как може да станеш светец без средствата на освещението, т.е. без Тялото и Кръвта Христови, които освещават и укрепват в подвизите ни към достигане на святост?“ . И тъй като и през I и XXI век светът си лежи в зло и ние неизбежно ежедневно падаме в неговите съблазни волно или неволно, „…нека побързаме да се поправим и да се върнем в обятията на Небесния Отец, както са направили всички грешници.“. Затова „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете“ – това иска от причастниците Господ, и по този начин да се опълчим серщу „дявола (който) не понася това Тайнство, защото знае от многовековния си опит, че то е главното средство, чрез което християните се съединяват с Господа.“. Бог да е с теб!

  9. popov9333 каза:

    еехх.. mirko, прочети още веднъж началото на статията и ще разбереш кой е пристрастен към тебе и твоята душа
    еехх.. Искра, какво си чела, цитирам от статиятя:
    „Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш. Защото враждата и злобата са велико препятствие към приемането на светите Тайнства, така че никакви молитви, никакви пости не могат да ги унищожат. „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23, 24). Също така трябва да имаме благоговение, страх от Бога и вяра, защото и свещеникът, призовавайки вярващите чеда на Църквата към Чашата, казва: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете“ – това иска от причастниците Господ. Със страх и трепет, т.е. с благоговение сякаш пристъпваш към самия Иисус Христос – молейки Господ за Неговата милост.“
    еехх отец toshev2006, Горко! ЦАРЯ ДАВА а падаря недава. Що е то?

  10. bobby каза:

    моля toshev2006, ако е възможно да ми обясни откъде е „Ясно…, че чрез темата за редовното причастяване се цели омаловажаването на тайнството Покаяние /Изповед/.“. Да не би т,нар. „омаловажаване“ на тайнството Покаяние да произтича от думите на автора на статията: „Преди приемането на светите Тайнства е необходимо искрено да се изповядаш и да получиш от Бога, чрез духовника си, опрощение на всичките си грехове. С всички да се примириш и да няма никаква вражда и злоба, и на всички да простиш.“?! А колкото до това дали „смирението и послушанието са повече от всичко“, може и да греша, но лично аз мисля, че любовта е повече от всичко и трябва да е в основата на желанието ни да пристъпваме към Тялото и Кръвта Христови. Ако всеки от нас си спомни колко силно и неустоимо е желаението да бъдем все по-често с любимия ни човек, може би ще ни е по-лесно да направим паралел и да разберем любовта и желанието за по-често общуване с Извора на живота и Този, който ни възлюби до смърт.

  11. toshev2006 каза:

    Някои от коментиращите, явно не са разбрали какво казвам.Аз потчертавам това, че Тайнствата се извършват от пастирите и те единствени са упълномощени да се разпореждат с Божията благодат преподавана на вярващите.Ако някой иска да се причастява-никой не му пречи.По -добре е, обаче, преди това да го върши със посъветване с духовник.Това означава, че послушанието и смишрението са над всичко.Ти може да се чувстваш чист, и в нищо да не те смущава съвестта, но поискай благословение за за пристъпиш към Светинята. Друг е въпроса, че Св.Причастие не освещава всички, които го приемат, а на някои им е като „огън всепояждащ“, заради скрита или неосъзната греховност.Бог не е осквернен от това, че някой се причастява неподготвен и недостоен, това е само в ущърб на нехайния християнин.Искам също да попитам, колко процента от присъстващите на Св.Литургия са наистина християни с високо съзнание и нужно благоговение, че да пристъпват редовно към светинята? В една болница лекарят се разпорежда, кой и как да се лекува, за да оздравее.Така и право на сквещеника е да преценя кой, кога и как да се освещава със Св.Причастие.Всъщност всякакъв род мои обяснения или на някой друг, дори идуховник, не струват нищо пред напътствията дадени по този въпрос от съвременните Св.Отци като Св.Игнатий и Св.Теофан Затворник Те трябва да са авторитета за съвременния грешник, не аз или някой самоизтъкнал се богослов.А някои все си мъдруват…

  12. safa каза:

    Ieromonah Nikolai,mnogo podrobno i iasno s argumenti ot slovata na svetite otci i Sve6enoto Pisanie ni podtikva kam edin po strog samokontrol na na6ite misli,dumi i dela saobrazeni s Bojiite zapovedi.Edvali ima hristianin,koito kato se podgotvia za Sv.Prichastie ne se pritesniava i strahuva ot Izpovedta i se stremi pone v tozi podgotvitelen period da darji savesta si budna.A ako ima blagoslovenieto na duhovnika si da priema Sv.Prichastie vsiaka sedmica kakvo se poluchava togava?!Spored men nai napred nashite klirici triabva da vzemat edinno reshenie po vaprosa,za da se spre tazi lutavica ,a do togava za nas ostava poslushanieto.