Иисус Христос: бисерът на Православието

Ще започнем с разказ за едно бижу и една кутийка за бижута. Преди много години, се казва в разказа, един род се сдобил с безценно бижу. Красотата и силата му били с ненадминати качества. За да го опази, семейството го поставило в кутийка за бижута, изработена изключително грижовно. Следващото поколение се удивлявало не само на бижуто, но и на красивата кутийка. За да я опазят, те направили по-голяма кутийка, в която сложили и бижуто, и първата кутийка за бижута. Изминали векове и всяко следващо поколение правело още по-големи кутии, докато накрая не било изработено голямо и великолепно сандъче за бижута – самото то украсено със сложна дърворезба, скъпоценни камъни, изкусни символи и тайнствени рисунки. Родът, сега вече доста голям, много се гордеел със славното си наследство. Дори външни хора идвали и се възхищавали на древната красота на ковчежето. „Какъв късмет имате, често казвали те, да притежавате наистина богата традиция.”
А после един ден някой попитал: „Между другото, какво има вътре в ковчежето?” Никой не можел да даде ясен отговор. Малцина били тези, които знаели със сигурност.
Всяка година честваме Неделя православна и се радваме на съкровищата на православната вяра. Наслаждаваме се на иконите, които почитаме, нашите символични прозорци към небето, които ни обединяват със светците. Провъзгласяваме истината и славата на Православието. Триумфално заявяваме: „Това е вярата на апостолите! Това е вярата на отците! Това е вярата на православните! Това е вярата, която крепи вселената!”.
Но какво е съдържанието на тази вяра? Каква е същността на нашето честване? Какъв е центърът на нашата радост? Какво е безценното бижу?
Да си припомним думите на евангелския урок от Неделя православна (Йоан 1:43–51). Евангелието разказва за обръщането към вярата на първите Христови ученици. Филип казал: „Намерихме Иисуса, (…) за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците”. А Натанаил извикал: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев”. Коментирайки този откъс, св. Йоан Златоуст пише: „Виждате ли как душата на Натанаил се изпълнила с радост? Виждате ли как той прегръща Христа с думи на вяра? Виждате ли как скача и танцува от радост? И ние така трябва да се радваме, ние, които сме удостоени да познаваме Сина Божий”.
И наистина, Неделя православна ни подканва да направим точно това: да прегърнем Христа с гореща молитва; да се зарадваме в Него с истинска радост; да Го прославим като наш Господ и Спасител; и най-вече да видим, че Той Самият е благовестието, красотата и истината, благодатта и славата, които са всички съкровища на нашата православна вяра. Той и само Той е безценният бисер на Православието.
Нека бъда ясен: Православието е Иисус Христос и Иисус Христос е Православието. Без Христа (тоест без живото Му присъствие сред нас) Православието е само историческо украшение, достойно за музей. Но с Христа (тоест с Неговата оживителна благодат в нашите сърца и живот) Православието е живо и силно свидетелство за Бога, неизгаряща къпина, която свети с огъня на Светия Дух, ярък фенер, който осветява пътя за един изгубен, но вечно търсещ свят.
Какво бихте отговорили, ако някой ви попита: „Какво има вътре в ковчежето?”. Бихте ли отговорили: „Иисус Христос, нашият Господ, Главата на нашата Църква, Онзи, Който е казал: „Аз съм светлината на света” (Йоан 8:12) и Който ни е учил: „Да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго” (Йоан 13:34)”?
Какво още бихте могли да кажете за важността на Иисус Христос за Православието? Какво още бихте могли да кажете, за да отговорите ясно и убедително? А какво, ако ви попитат: „Какво наистина означава Иисус Христос за теб? Какво е променил Иисус Христос в твоя живот?” Какво бихте отговорили на един вероятен обръщенец към Православието?
Нека си извлечем три урока от Новия Завет и да видим какво можем да научим за Иисус Христос, вечната Премъдрост Божия и Слово, Което „стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).
Първите Му ученици свидетелстват: „Ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Йоан 1:14). И отново: „Което сме видели с очите си, ко#ето сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, (…) (и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), (…) ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна” (1 Йоан. 1:1–4). Това е първият велик урок за това какво представлява Христовата тайна за Православието: Иисус Христос разкрива за нас живота на Бога, всъщност Божията пълнота, характера на Бога като светлина и живот. Най-чудните думи, писани някога, са първите в Евангелието на Йоан: „В начало беше Словото (…). То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:1–5). Невероятното благовестие на Евангелието е, че вечният Син, Който е едно с Отца и живее у Отца, „Той Го обясни” (Йоан 1:18). Гръцкият глагол в израза е exegesato. От този глагол произлиза и думата exegesis, която учените използват, за да опишат тълкуванието на Библията. Exegesato означава, че Иисус Христос ни е показал пълното значение на Бога. Иисус Христос ясно е обяснил и изтълкувал за нас тайната на истинския и жив Бог, както никой преди Него или след Него. Защо? За да можем да имаме общение с Бога, за да можем да участваме в Божия живот, за да можем да живеем в същата духовна среда с Отца – Царството на светлината, живота, истината, любовта, благодатта и славата.
Нека да бъда по-конкретен. Да си припомним притчата за блудния син и най-вече образа на Бога като любящ баща. Какъв необикновен Баща ни представя Иисус Христос: Отец, Който безкрайно уважава свободата и достойнството на всеки човек; Отец, Който споделил с младия Си бунтовен син Своята собственост и му позволил да я пропилее без всякакви въпроси после! Много добре мога да си представя, ако някой от синовете ми дойде при мен за своя дял от семейната собственост. Аз бих казал: „Чакай малко, аз съм все още жив и искам да си ръководя домакинството. Освен това какви са ти причините за такова сериозно искане? В колеж ли ще ходиш, в университет? Ще се жениш ли, или ще си купуваш къща, или ще започваш бизнес?” Всяко друго нещо едва ли бих взел под внимание. Но не и Бог, Който свободно дава Своето на синовете и дъщерите Си. Разбира се, именно Бог е описан като бащата в притчата. Бог дал собствеността Си свободно и щедро, макар да знаел, че ще бъде пропиляна. Какъв необикновен Баща, Баща на щедрата свобода, на впечатляващото достойнство, на непобедимата любов. Можем да попитаме: Каква „собственост” дава Бог на всеки от нас? Защото Той наистина ни дава и ни е давал от Своята „собственост” – тоест Своя живот и образ. Бог ни е дал възможността да бъдем свободни, възможността да познаем истината и доброто, възможността да молим и решаваме, да създаваме и строим, да обичаме и да показваме състрадание към другите, да прощаваме и да започваме наново, способността да създаваме връзки и приятелства, способността да се радваме на семейните отношения и да живеем в любящи и подкрепящи ни общности. Това са невероятно щедри дарове от Него за нас – обвити в това, което наричаме дар на нашето сътворение, на образа и подобието Божии. С други думи, ние също притежаваме вътрешната способност, както и Иисус Христос, да покажем Кой е Бог, да обясним и разтълкуваме Бога Отца според това как живеем и как използваме Неговите дарове.
Един от светите отци е казал, че от всичките неща в творението само човекът може с думи и дела да бъде най-славното свидетелство за добротата, величието и премъдростта на Бога. Ние често пропиляваме Божията собственост, като всъщ#ност злоупотребяваме с Неговите дарове. Свободата става произвол. Познанието става хитруване с цел надмощие над другите. Творчеството се превръща в оръдие на гордостта или алчността, или на други страсти и помисли. Любовта се подменя с егоизъм. Състраданието се спъва от твърде късите ни чувства. Прошката изглежда невъзможна. Приятелството, семейните отношения и обществените ни връзки са белязани с дребни човешки слабости и грехове, за които не сме се покаяли. Какво е грехът, ако не злоупотреба с даровете, злоупотреба с хората, с нещата, с отношенията. Грехът е покваряване на доброто, а знаем, че всичко, което Бог е създал, е добро. Какъв е резултатът? Често живеем в негодувание и гняв. Оказваме се в конфликт и сме отдалечени от Бога, себе си и другите. Не можем да се помирим дори с естествената среда, в която живеем. Съвсем нерядко злоупотребяваме с телата си, които са храм на Светия Дух. Така, по различни начини, ние споделяме нещастието на блудния син – далеч сме от дома, преживяваме изгнаничество в чужда земя, живеем като роби на злите страсти, правим не един погрешен избор и така злоупотребяваме с Божиите дарове. Но любящият Отец ни чака, както бащата чака блудния син. Когато най-накрая малкият син пропаднал чак до дъното, той си спомнил за дома, за изобилието там. Той, разбира се, си спомнил добротата и любовта на Отца, на които разчитал, за да бъде приет обратно поне като слуга, ако не отново като син. Бил подготвил реч на разкаянието, но самото му решение да се върне, за да започне отново, било достатъчно. Очакващият го баща изтичал при него, прегърнал го и го посрещнал като син. Той не искал и да слуша думите на разкаяние и дълги обяснения. Вместо това заповядал: донесете нови дрехи, нови обувки, донесете пръстен – като белег на възвърнатото синовно положение, подгответе пир и нека да има музика и танци. „Защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери” (Лука 15:24).
Виждате ли какъв величествен образ на Бога ни е показал Господ Иисус Христос? Виждате ли каква надежда вдъхва в нас любящият Отец, разкрит ни чрез Сина? Виждате ли какво благовестие обявява Евангелието за нас? Няма значение колко далеч сме се отклонили от Отца, няма значение колко дълбоко сме паднали, няма значение колко много сме злоупотребили с Неговите дарове и дали сме били поробени от ужаса на злото – има път за връщане и възстановяване, има път към дома, път към обновлението и радостта! А какъв е пътят, или по-добре, Кой е пътят, ако не Сам Иисус Христос, Който е казал: „Аз съм пътят и исти#ната и животът” (Йоан 14:6). Пътят към какво? Пътят към Отца, към начин на общение с Него, към начин да се сподели отново пълнотата на Отца – живот, светлина, любов, благодат и слава.
Достигнахме до втория урок от Новия Завет за това защо Иисус Христос е бисерът на Православието. Иисус Христос ни води към Отца не само с учението Си, като например притчата за блудния син, но и чрез примера Си за смирение и саможертва, и най-вече жертвата Му на кръста. Нашите песнопения и молитви често споменават Христовата смърт като жертва за опрощение и изкупление. Така е и с основния тропар на Неделя православна: „Почитаме Те, Боже, пречист образ, и те молим за прошка на греховете ни, Христе Боже наш. Защото по собствена воля Ти благоволи в плът да се качиш на кръста, за да спасиш Своето творение от оковите на врага. Затова викаме към Теб с благодарност: Ти си изпълнил всичко с радост, Спасителю, като си дошъл да спасиш света”.
Иисус Христос дойде не само да ни поучи, но и да спаси света. Иисус Христос е не само съвършеният пример за любов и доброта, но той е и единствен Спасител и Изкупител. Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” (Йоан 1:29).
Да си припомним нощта преди Неговата смърт – Тайната вечеря с Неговите ученици. С тържествени думи и жестове Иисус Христос разкрил смисъла на Своята смърт. Той разчупил хляба и казал: „Вземете, яжте: това е Моето тяло”. После взел чашата и казал: „Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:26–28).
В съвременността ние с труд осъзнаваме дълбокия смисъл на ритуалната жертва в религията, с която израснал Иисус Христос. Аналогичен пример, който да ни помогне да доловим значимостта, би бил, ако чуем или прочетем във вестник, че някой дарява бъбрек, за да може друг да живее, или че някой скача в горяща къща, за да спаси друг, а сам загива. Иисус Христос е умрял заради нас. Макар сам без грях, Той станал клетва, грях, тоест жертвен грях, принесен според еврейската традиция. Той умря, за да можем ние да се очистим, осветим и да получим пълен достъп до Божията милост и прошка.
Не питайте за тълкувание на парадокса как любящият ни Отец на небесата едновременно е принесъл и приел жертвата на Своя възлюблен Син на кръста. Вместо това просто приемете тайнственото с вяра и се зарадвайте в благословението, което произтича от там. В Стария Завет Бог възпрял Авраам да не принесе в жертва сина си Исаак. Но поради безграничната си любов към света Бог не пожалил Своя собствен Син, за да установи новия завет и да помири греховния свят със Себе Си. Според думите на св. апостол Павел: „Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. (…) И се хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение” (Рим. 5:8, 11).
И отново: „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?” (Рим. 8:31–32). Свети ап. Павел продължава, като тържествено обявява, че нищо и никой не може да ни отдели от Божията любов в Иисуса Христа – нито изпитание, нито скръб, нито гонение, нито глад, нито голота, нито каквото и да било друго, което светец или грешник, блуден или праведен може да изстрада. Защо? Защото Иисус Христос умря и възкръсна отново за нашето спасение. Чрез Неговия кръст и възкресение Иисус Христос, Победителят, потъпка силите на злото, греха, покварата, смъртта и дявола. Той освободи човечеството от тези сили на злото и ни допусна в новия век на благодатта – ново време, в което можем да се върнем у дома и да споделим живота на Отца си на небесата.
Третият урок от Новия Завет, който ни показва защо Иисус Христос е изключително важен и стои категорично в центъра на нашия православен живот и предание, е, че Иисус Христос ни даде Светия Дух. Иисус Христос обеща на Своите ученици: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Йоан 15:26). В Христа ние познахме не само Отца, но и дара на Духа, чрез Когото всички Божии дарове получават сила и стават действени в Църквата, както и в личния ни живот. С други думи, Иисус Христос ни показа пълнотата на Божията тайна, вечната триединост на единия, истински и жив Бог, а именно – великото чудо на Светата Троица, Която е алфа и омега на всичко.
Да си припомним как по време на земното Си служение Иисус Христос говори за Светия Дух като за Божи пръст или сила, чрез Която Христос поучава, изцелява и прогонва демони. В един случай Иисус Христос казва: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лука 12:49). Той говорел за огъня на Светия Дух, Когото Неговото паство от верни щели да получат на Петдесетница. Те били около сто и двадесет души, според книга Деяния – включително майката на Иисус, другите жени последователки и братята Му (1:12–15). В този велик ден, когато малката Църква се събрала за молитва, Светият Дух се излял върху тях от небето: „Като че идеше силен вятър (…). И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях” (Деян. 2:2–3). В този ден възкръсналият Иисус Христос запалил огън и Неговата Църква се превърнала в неизгаряща къпина, разпалена от благодатта на Духа.
Какво означава всичко това за нас днес? Дарът на Духа на Петдесетница означава, че ние, тялото от вярващите, които сме Църквата, не сме институция, определена от форми и правила. Ние сме духовно движение, оживотворено от присъствието и силата на Христа. Ние сме тялото Христово. Ние сме Божият свет народ. Ние сме общността на Светия Дух. Ние сме пазителите на светия огън. А нашето призвание е да сме обединени, да оформим могъща факла, която да свидетелства пред света за светлината и славата Божия.
Защо Иисус Христос е безценният бисер на Православието? Той е вечното Слово Божие, Което ни разкрива любящия Отец. Той е Синът, Който предложи живота Си на кръста за нашето изкупление. Той е Господ, Който дава Духа, за да ни вдъхне сили в живота на новото творение. В Христа ние познаваме и се прекланяме пред Светата Троица. В Христа ние надхвърляме човешките граници и условности, за да свидетелстваме за Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, „църквата на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15).

Откъс от Пътят на Христос от Теодор Стилиянопулос, „Омофор“, 2010, превод: Людмила Митева