Мощите на свети Йоан Рилски
Годината 1194 е била най-щастливата за Асеневска България.
След разбиването на гърците при Аркадиопол, българските войски се насочват към Одринско и Пловдивско. Войските на императора не издържат пред юнашката сила на Асеневци и напускат всички тракийски селища.
Асен и Петър поеха към София. Още с първия удар императорската защита на града се оказа недостатъчна. Българите използваха настъпилия смут, връхлетяха с всички сили и превзеха София. Радостната вест се разнесе по цялата българска земя. Падането на София разчистваше пътя, който свързваше Търново със земите на запад и юг.
Братята Асен и Петър си мислеха: Бог ни помогна да освободим от гръцко иго България. Бог ни предаде без много жертви града София, защото в него са мощите* на свети Йоан Рилски, българският светител и покровител. Слава на Всевишния!..
Двамата братя облякоха чисти дрехи, препасаха позлатени мечове и придружени от многобройна свита, упътиха се към църквата, където се пазеха мощите на свети Йоан Рилски.
Свитата спря до църквата и даде път на царствените братя. Свалиха воинските си шапки, коленичиха и три пъти се прекръстиха. Народът стори същото. На църковната врата белобрад монах ги благослови, допря кръста до главите им и го поднесе да го целунат.
В църквата бе сумрачно и тихо. Няколко вощеници горяха на един свещник и хвърляха плаха светлина върху ковчега, в който бяха положени мощите на българския светец. Асен мина напред, падна на колене пред мощите, направи три поклона и целуна ръката на свети Йоана, като промълви:
– Отче Йоане, светителю на българската земя, приеми ни под твоя свят покров.
Петър стори същото и продума:
– Светителю наш, прости греховете ни и подкрепи десницата ни за прослава на Божието име и за спасение на Кръста Господен.
Влязоха велможите и войводите да се поклонят и те на светите мощи. Двамата братя останаха с монаха, за да им разкаже за чудесата, извършени от мощите на свети Йоан. Асен поиска още веднъж благословията на монаха и рече:
– Отче, решихме да пренесем мощите на светеца в Търново. Те трябва да бъдат в града, където се прояви Божията милост над българския народ.
– Щом сте решили, значи такава е Божията воля – отговори пазителят на светите мощи и бавно се прекръсти.
Асен се замисли, въздъхна дълбоко и заговори тихо, молейки се пред иконата на Спасителя:
– Цялата българска земя почита свети Йоана. Няма дом, колиба, кошара, където да не се шепне светото му име. Старци, млади мъже и жени, деца, болни, недъгави и нищи духом се уповават на неговата бащинска милост. Той е единственото крило, което е топлило българското сърце през робството. Колкото са житните зърна по земята ни, толкова са надеждите ни във великия светец. Колкото са капките роса върху житата, тревите, горите, толкова са и сълзите, изплакани пред него. Когато Бог наказа България и я предаде на мрачно иго, Той не ни остави сами, а ни предаде в ръцете на свети Йоана, за да ни смири, опомни и възвърне към Онзи, който е Пътят, Истината и Животът. Мощите му получиха чудотворна сила и ония, които изгаряха в огъня на страданието, намираха утеха и спасение в тази Божествена сила… Затова ще съградим храм, за да запазим за вечни времена мощите на този, който освети в сърцата ни Божията истина, чрез вярата, любовта и надеждата!..
Една вощеница засили пламъка си, затрепери и хвърли плах лъч върху восъчното лице на светеца. Един от велможите възкликна:
– Свети Иван се усмихва!
Свещта се отлепи от свещника, падна и угасна. Лицето на светеца остана в сянка и едва ли някой можеше да види усмивката му. Онези, които бяха около мощите, коленичиха и зашепнаха тихи молитви.
Асен пое дълбоко въздух и смирено затвори очи:
– Брате, неземно ухание изпълва църквата, чувстваш ли го?
– Да, братко, Бог ни милва с дъха си!
Монахът коленичи, допря челото си в каменния под и рече:
– Смирете се! Мощите излъчват небесно ухание… Свети Иван се радва на любовта, която имате към Бога и народа!..
Плахата тъмнина в църквата се раздвижи. През тесния прозорец се промъкна слънчев лъч, легна като меч върху гърдите на светеца и леко затрепери. От всяка слънчева искра се заизлъчваха уханни струи, издигаха се до Божия образ в купола и се разтапяха във въздуха на църквата. След малко слънчевият лъч угасна и уханието постепенно изчезна.
Асен пръв се опомни, прекръсти се, пристъпи към ковчега с мощите и каза на велможите и войводите:
– Всички вие вдъхнахте в гърдите си уханието на светите мощи. Бог ни помилва с великата си милост. Той се зарадва на решението ни да пренесем мощите в престолния град. Пригответе се за достойно служене на нашия светител и покровител!
Асен реши сам да замине за Търново, за да ръководи бързия строеж на църквата, в която ще се съхраняват мощите на свети Йоан Рилски.
Петър остана в София. Нареди да се разгласи на населението, че в най-скоро време мощите ще бъдат пренесени в Търново. Вестта раздвижи близки и далечни села. Към града тръгнаха коли, конници, пешеходци, народ се тълпеше около църквата, хроми, слепи, недъгави, окъсани просяци чакаха да влязат в църквата и да се докоснат до чудотворните мощи. Майки държаха болни деца и ронеха сълзи да ги пуснат вътре.
…
В църквата най-сетне успя да влезе млада майка с болно дете на ръце. Отправи поглед към кандилото над олтара и притисна буза до челото на детето си.
– То ще ми оздравее! Свети Иван ще го помилва по болните крачкà, те ще се раздвижат! Мили свети Иване, помилвай детето ми!
Майката изхлипа от милост, пристъпи към ковчега с мощите, отпусна се върху каменния под, повлече се по колена към светеца и сложи детето си до нозете му.
– Свети Иване, помилвай мене грешната и дарувай здраве на детето ми. Знам, много съм грешна! – и майката се разрида.
Детето отвори очи, раздвижи ръцете и краката си и простена:
– Мамо, не плачи, добре съм… Колко на сладко мирише тука…
Майката легна на камъните, опря челото си в ковчега на свети Йоан, сетне прегърна детето си и почна да целува краката му.
Болните, които бяха в църквата и видяха радостта на майката, се разплакаха от умиление и надежда.
Като слънчев лъч се излъчи вестта за чудото с детето. В миг цялото множество зашумя и се люшна към входа на църквата.
– Къде е оздравялото дете?
– Покажете ни детето!
– Свети Иване, смили се и над нас!..
Една жена скръсти ръце на гърди, дигна очи към небето и продума:
– Благодаря ти, Боже, видях болното дете здраво! Слава, слава на Небесния Цар!..
Вестта за изцелението на детето падна като слънчево сияние върху София. Чудото придаде на свободата велик смисъл и радостта стана достояние на всички българи от града и околностите. Настанаха празнични дни. Градът заприлича на пъстро сборище: по камъните, по земята, навсякъде лежаха и седяха хора, дошли от околността да изпратят мощите на светеца и чудотвореца.
Из сборника “Детски цветослов”, ИК “Омофор” 2012
