Кръстът

Пилат, римският губернатор при когото завели арестувания, бичуван и заплюван, Христос, казва: “Този човек не е извършил никакво зло”. Но това предизвиква още по- силен възглас: ”Разпни Го! Разпни Го!” – иска тълпата.

Христовият Кръст – това е вечният въпрос, обърнат към дълбините на съзнанието ни: защо доброто предизвиква не само съпротива, но и ненавист? Защо в света то винаги е разпъвано? Обикновено избягваме отговора на този въпрос, възлагайки вината на някой друг. Ето – ако ние, ако аз бях там в тази страшна нощ, не бих постъпил така, както са постъпили всички останали. Но, уви, някъде дълбоко в съвестта си знаем, че това не е така. Знаем, че Христа не са мъчили, разпъвали и ненавиждали някакви изверги, особени хора, обхванати от някакво изключително зло. Не, всъщност това са били хора ”като всички”. Пилат даже се опитал да защити Иисус, да уговори тълпата. Пилат даже предложил на тълпата да освободи Христа заради празника. Пилат си измил ръцете пред очите на тълпата, показвайки по този начин, че не е съгласен с това убийство. С няколко щрихи Евангелието ни обрисува този беден Пилат – неговата уплаха, неговата чиновническа съвест, неговия страхлив отказ да постъпи според съвестта си.

Но нима това не се случва и в нашия живот, и в живота който ни окръжава? Нима това не е най-обикновената, най-типичната от всички истории. Не присъства ли Пилат във всеки от нас по всяко време. Когато настъпи момент, в който трябва да се каже решително и необратимо не на неправдата, несправедливостта, злото и ненавистта, не се ли предаваме на тази съблазън – „да си измием ръцете“ ? Зад Пилат стоят римските войници. Но нали и те могат да кажат в своя защита: само изпълняваме заповедите на началството. Казано ни беше да „обезвредим“ някакъв бродяга, предизвикващ вълнения и безпорядък. Какво има да обсъждаме тук? Зад Пилат и войниците е тълпата, тоест тези, които само преди шест дни възторжено са посрещали Христа на входа в Иерусалим и са викали „Осанна“. Сега те крещят: „Разпни Го!“ Но нали на същата тълпа вождовете, учителите, авторитетите са обяснили, че този човек е престъпник, който нарушава законите и обичаите и затова, според закона (винаги според закона, винаги според съответния параграф) той трябва да умре…

Така всеки от участниците в това страшно дело е бил „по своему“ прав, понеже е имал оправдание. И всички заедно са убили човек, който „не е извършил никакво зло“.

Затова първият смисъл на кръста е този – да бъде съд над злото. Или още по точно – над псевдодоброто, в което в този свят вечно (рядится) злото и което осигурява на злото страшната му победа на земята.

Оттук произтича и вторият смисъл на кръста – зад Христовия кръст стои нашият – моят -кръст, за който Христос каза : „който не вземе кръста си…“. Това означава, че изборът, пред който в онази нощ са изправени всички – и Пилат, и войниците, и тълпата и всеки човек в тази тълпа – винаги, всеки ден, стои пред всеки от нас. Външно той може да се отнася до нещо, което ни се струва не много важно, второстепенно. Но за съвестта няма първостепенни и второстепенни неща. Има само истина и неистина, добро и зло. Да носиш всеки ден кръста си – това не е просто понасяне на теготите и бремето на живота, а преди всичко живот в съгласие със съвестта; живот в светлината на съда на съвестта .

Почитайки кръста, да си спомним за какво е той. Какво ни говори, към какво призовава? Да си спомним за кръста като за избор. Избор, от който зависи всичко в света и без който всичко в света става тържество на тъмнината и злото. „Аз дойдох да съдя този свят“ – казва Христос. Пред този съд – съд на разпънатата любов, истина и добро – стои всеки от нас.