Как да се върнем в Църквата след дълго лутане
Вие сте кръстени в детството, но не сте взели решението за това. Някой вместо вас го е решил. Сега стоите пред църквата и имате твърде много въпроси. Искате да станете част от нея. Това е добре. Господ се радва за това. Той казва, че се радва за една душа, която се е загубила и се е намерила, повече отколкото за 99, които никога не са били загубени.
Наистина, голяма е радостта на Небето, затова че решаваме да се върнем в своя дом, където сме пребивавали може би не повече от няколко дни в далечното детство. Първото, което ми се иска да ви кажа е, че Бог знае защо не сте били в Църквата: възпитанието, липсата на храмове, изгубената традиция, никой не ви е завел… Господ знае всички тези трудности особено в нашата страна, където дълги години беше невъзможно да се посещава храма.
Сега може да се сравните с човек, на когото предстои да осъзнае, че там, където цял живот е отглеждал картофи, има заровено безценно имане, по-значимо от всички съкровища, съхранявани в най-известните музеи в света. Вие ще откривате, че животът ви без Църквата е голяма загуба. Истинска загуба са многото години, в които сте живели близо да храма без да знаете какво богатство е Църквата. Но тази загуба може да се преодолее. Бог е милостив и приема всеки, независимо кога човек идва в Църквата.
Какво още ще откриете за себе си? Това, че в Църквата ни се дава помощ да живеем по християнски. Ще вземете в ръце Евангелието, ще го отворите, ще започнете да четете, ще опитате да Го изпълните и почти нищо няма да се получи. Това е много тежко. Трудно е да си кротък, да си смирен, трудно е да си „беден духом”, да си милосърден. Трудно и сложно. Но когато започнете да пристъпвате към Тайнствата на Църквата, ще усетите, че Господ ви помага.
Тайнството на изповедта е не само прощаване на греховете, които сте изброили. Всяко тайнство е не само някакво отрицателно действие, а е преди всичко подкрепа за преодоляване на онова, което ражда грехът в душите ни. Ако се въцърковите вече като семеен човек, след Тайнството Венчание ще забележите, че Господ започва да съзижда семейството ви като църква. Ще забележите, че Той започва да ви помага при възпитанието на децата. Всичко ще се промени. Вашият живот ще се превърне от занемарен двор в градина с чудни цветя, ще стане много по-задълбочен и хубав.
Какво трябва да направите на първо място? С какво да започнете? Първо, започнете да казвате утринни и вечерни молитви. Има ги във всеки молитвеник.
Задължително четете Евангелието, защото без него е невъзможно да се разбере волята на Иисус Христос за всеки от нас. Затова Евангелието трябва да се чете всеки ден – по един абзац, по един лист, по една страница, по една глава, по половин глава, по пет глави – както се получи. Но четете Евангелието задължително, през целия ви живот оттук нататък – от кора до кора … В тази книга всеки път ще намирате за себе си нещо ново.
Започнете да участвате в богослужението. Много неща ще са неясни, но не падайте духом, не се отчайвате, защото с течение на времето ясното ще става повече от непонятното. Отидете при свещеника и го помолете за първа изповед. По-добре първата изповед да не е по време на богослужение – защото така ще имате повече време и никой няма да бърза. Помолете свещеника да ви препоръча нещо да прочетете, някаква литература, с помощта на която да се подготвите за изповедта.
Много хубава книга например е „Опит за построяване на изповед” на архимандрит Йоан (Крестянкин). Спомням си, че още преди „перестройката” тя се разпространяваше в машинописен вид от ръка на ръка. Добре е по нея човек да проверява съвестта си. Подгответе се за изповедта. Припомнете си всичко. Но трябва да сте готови за факта, че през всичките следващи години вие ще намирате в себе си още много неща, които не сте се сетили да кажете на първата изповед.
Бог е светлина. Когато влезе в душата ви, Той все повече и повече ще ви просвещава. При тази нарастваща светлина ще се вижда все повече и повече мръсотия. Представете си стая със спуснати завеси на прозорците, със загасени лампи – ще ви се стори, че цари идеален ред, просто защото нищо не се вижда. После, когато се включат лампите, когато дръпнеш щорите, всичко се вижда. И колкото повече светлина има, толкова по-добре се вижда всяка прашинка. Бъдете готови за това, не унивайте. Това е дълъг, многогодишен процес.
Опитайте да се подготвите за свето Причастие. Започнете да постите, поне малко. Задължителен е Великият пост. На първо време може само да се въздържате от месо. Нека това да е началото. Ако можете по-строго да постите – добре е. Освен това, християните постят в сряда и петък.
Започнете да четете духовна литература. Четете светите отци. Защо е необходимо това? Защото е много сложно да се въплътят евангелските заповеди в живота. Това е наука на науките и изкуство на изкуствата. Хората, които са го изпълнили в живота си и които ние наричаме „свети подвижници” са ни оставили писмено наследство как се постига това. Точно затова толкова обичаме техните творби.
Сега е издадено почти цялото църковно наследство. Може да се купят съчиненията на древните свети отци, и на съвременните, както и житията на новомъчениците и на древните светии. Нека тези личности бъдат ваше обкръжение. Нека те станат ваши приятели – за да ви помагат в живота.
Разбира се, в църквата може да се сблъскате с изкушения. Тук може да срещнете грубост, раздразнителност, дори понякога невнимание, простащина. Недейте да осъждате. Помнете, че Църквата е лечебница. Господ казва: „…здравите нямат нужда от лекар, а болните” (Мат. 9:12). Църквата – това са всички онези, които са признали, че са болни, които са казали: ”Да, характерът ми е лош, имам много слабости, страсти, лесно се гневя, дразня се. Господи, прости!” Хората идват тук, за да се изцеляват.
Разбира се, глупаво е да отидете да се лекувате в болница и да се дразните, че там има много други болни. Те всички са дошли да се лекуват, както и вие. Затова не осъждайте и не гледайте другите. Помнете, че идвате при Бога, не при някой друг. Вие не идвате заради енориашите, нито заради свещениците, нито заради клисарите. Вие идвате заради Бога. Никой не може да ви попречи да Го намерите, ако наистина сте решили.
Постарайте се да се запознаете с някой от енориашите, който да ви е близък като интереси, образование, начин на живот и заедно с това отдавна да е въцърковен. Той ще може да отговаря на въпросите ви. Не случайно в древната Църква възприемникът или кръстникът (кръстницата) не са оставяли човека след кръщението, дори да се кръщава възрастен човек, а с благословението на епископа са го придружавали още дълги години и са му помагали в израстването.
Ако кръстникът (или кръстницата) ви не е с вас сега, помолете се Господ да ви изпрати такъв човек във вашия храм. Намерете го, запознайте се с него, обменете си телефоните, поканете го на гости, помолете го да ви разкаже за своето въцърковяване. Може би така в храма много неща ще станат по-лесни за вас.
Постарайте се да вниквате в същината на богослужението, да се молите. Ако не разбирате това, което в момента звучи като молитва, просто си повтаряйте: „Господи, помилуй”; или „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, бъди милостив към мене, грешния (или грешната)”; „Боже, очисти мен, грешния” – тези кратки молитви. Трябва да знаете, че Господ много се радва на всеки човек, който Го търси и Той ще отговори на вашите молитви.
Вие правите крачка към Бога, Той прави десет към вас. Той със сигурност ще ви посрещне, Той е любящ Баща, молете се и Го търсете и Той ще отговори на въпросите ви и ще ви даде онази радост, истинската радост от намирането на това безценно съкровище, което, оказва се, е било до вас всички тези години, но вие не сте знаели, не сте се досещали. Бог да ви помага! I www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
