Небето в онлайн режим
Да вярваш или да не вярваш в Бога? За много млади хора, живеещи между две влизания в мрежата, подобен въпрос не стои на дневен ред. За какво да вярвам? Какво ще ми даде тази вяра? Каква изгода или полза ще имам? Когато се опитваш да обясниш, че вярата е началото на диалога с Небето, че е контакт с Бога, махат презрително с ръка: и без Бога си живея добре. Понякога се намират и млади скептици, които силно се съмняват, че с Бога въобще е възможна някаква връзка. Добре… Нека направим експеримент: вземете мобилния си телефон, извадете SIM картата от него и пробвайте да се обадите. Абсурд? Е, също такъв абсурд е да имаш душа и да не се опиташ да се свържеш с Небето. Ето за това ми се иска да поговорим…
Днес почти никой не си представя, че е възможно да се живее без мобилна връзка. Всички имат мобилни телефони, смартфони… А SIM картата е „сърцето“ на мобилния телефон, именно тя позволява да звъним, да изпращаме съобщения, да влизаме в интернет. Да, ще кажат някои, но съвременните телефони могат да работят и без SIM карта. Можем да играем на игри, да ползваме календара, будилника, калкулатора и други услуги. Обаче SIM картата прави телефона телефон. Даже ако нямаме пари в нея, можем да се обаждаме на спешни номера. А „пълната” сметка ни открива, както се казва, целия свят. Общувай колкото искаш и с когото искаш!
Нека сега да сравним телефона с човека. Да приемем, че душата на човека е мобилен телефон. Ако човекът с цялата си душа се е потопил в този суетен материален свят, ако няма време да мисли за Небето, за Бога, това е все едно телефонът да работи без SIM карта. Да, някакви операции може да се извършват и без карта, но каква полза от тях? Телефонът служи основно за разговори, всичко останало е бонус. „SIM картата“ за душата е вярата в Бога. Вярата открива на душата Небето, което е в непрекъснат онлайн режим със земята. С две думи, Господ винаги е на линия. Той има абсолютно покритие над душите на всички нас, живеещи на планетата Земя; вижда и чува всички. Вече друг въпрос е дали ние самите искаме да се свържем с Него.
Несъмнено вярата е дар Божи. Вярата се дарява от Бога на всеки, който поиска да приеме този дар. Бог никого не принуждава, не насилва да го приеме. А без вяра, без тази небесна „SIM карта“ душата няма да осъществи себе си в пълнота, както телефонът без карта може да осъществи едва малка част от функциите си (но не и основното си предназначение).
С откриването на Бога вярата открива на душата и безкрайната перспектива на нейното развитие. Перспектива, в която земният живот е само етап, макар и много важен. Душата е създадена за вечно блаженство, което е именно общуването с Бога. Това общуване с невидимия засега Бог е достъпно за всеки, който е „активирал“ „SIM картата“ на своята душа. Ние можем да разговаряме с Бога – затова ни служи молитвата. Можем да вникваме в Словото Му, четейки Евангелието. Можем да получаваме помощта Му, участвайки в богослуженията на основаната от Него Православна църква, приобщавайки се към църковните тайнства – особените действия на Божията благодат.
Вярата отваря вратата към съвършено нов, необятен и радостен свят. Да, Господ слуша всички, но чува само тези, които се обръщат към Него, подтикнати от вярата. Това, което ние можем да направим за Бога, е да Го заобичаме с цялото си сърце, с цялото си същество. Но това не би могло да се случи веднага, то идва на един следващ етап. Засега поставете в „телефона“ си „SIM картата“ и се опитайте да се свържете с Небето. С Небето, което винаги е в режим онлайн… I www.pravoslavie.ru
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
