Пътни бележки
Новата книга на издателство „Омофор“ „Мисли за женската душа, или очерци по житейска психология“ е насочена основно към жените, които се намират на пътя на вярата, както и към въцърковените християни. В писма и интервюта авторите – руският психиатър проф. д-р Дмитрий Авдеев и журналистката Яна Беседина, разсъждават за предназначението на жената, за придобилата популярност „криза на средната възраст“, за кариерата, проблемите на модерното семейство, респективно самотата в брака, съпружеските отношения, възпитанието на децата и много други проблеми, вълнуващи женската душа.
Представяме ви кратък откъс от главата „Пътни бележки“…
ЧУДОТВОРНИЯТ ПОЯС ЗА БЕЗДЕТНИ
Нашата кола се изкачва по пътя, пресичащ кипърските планини – все по-високо и по-високо. Каква красота наоколо! Дъхът ти спира!
Хвърлих поглед надолу: там, в долината, като на дъно на голяма купа, се е разположило малко селце, а в центъра му – храм. Помолих шофьора да намали скоростта, за да снимам. Щрак – готово! „Е, провървя ми, успях!“ – казах си, защото само след миг и селцето, и храмът се скриха в мъглата – над нас се спусна облак, защото бяхме високо в планината. Неслучайно един руски поклонник, описвайки манастира Троодитиса, отбелязва, че „той е най-близо до небето от всички“.
Този манастир е целта на нашето пътуване. Колата спира до високата каменна стена. Портите са отворени, значи може да се влезе. В двора цари необикновена тишина. Изглежда, тук дори вятърът стихва: по дърветата не трепва нито един лист. Внимавайки да не нарушим тишината, вървим по каменната пътечка в манастирския двор. Но токчетата предателски зачаткаха по камъните – и прогониха тишината.
Намираме се пред вратите на неголям белокаменен храм. Точно над вратата се вижда цял мозаечен ансамбъл. В центъра е мозаечната икона на Пресвета Богородица – Троодитиса. Тя е наречена така по името на мястото, където е разположен манастирът – в планинския масив Троодос. Вляво от иконата е изобразена пещера, а вдясно – пояс. Това напомня за историята на манастира.
В храма е прохладно, цари полумрак – светлината пада само през прозореца. Огледах се: пред олтара е коленичила жена – главата ѝ е ниско наведена, раменете ѝ потрепват от ридания. До нея стои мъж – също на колене и я държи за ръка.
От олтара излезе свещеник с поднос в ръце. Той благослови двойката, те станаха. Свещеникът започна тихо да чете молитва, след това взе от подноса пояса, украсен със скъпоценни камъни, и го надяна на жената. Раменете ѝ затрепериха още по-силно, риданията ѝ нарушиха тишината в храма.
Приближих се. Свещеникът се помоли, сне пояса от жената и искаше да го внесе обратно в олтара. Дадох му знак, че искам да целуна пояса, но той категорично каза: „Кис ноу“, което означаваше, че не дават да се целува поясът. Не зная защо, но бликнаха сълзи от очите ми. Свещеникът се смили над мен и ме благослови, прекръсти пояса и го приближи към устните ми. Нямам думи да изкажа какво ставаше в този момент с душата ми. Тя трепереше.
Едва сега, през сълзи, разгледах най-голямата светиня на манастира – древната чудотворна икона на Божията Майка. По традиция основаването на манастира се свързва с идването на тази икона на остров Кипър, която според преданието била изписана от евангелист Лука и донесена на острова в периода на иконоборството от един монах подвижник, чието име не е останало в историята. Съществува легенда, че монахът дълги години прекарал в пещера – в молитви и поддържайки огъня в кандилото пред иконата. След неговата смърт това място било забравено. Но след повече от двеста години, когато овчари случайно открили пещерата, те видели, че огънят в кандилото пред иконата не е угаснал.
Иконата на Божията Майка Троодитиса се прославила с това, че след молитва към нея много бездетни жени са получавали дара да раждат деца, изцелявайки се от недъзите, пред които са безсилни и най-добрите лекари.
За чудесните действия на Божията воля, независимо от националността и вероизповеданието на молещите се, ни разказа един монах от манастира. Казват, че там има нещо като архив на изцеленията – голяма кутия със снимки на щастливи майки с деца. Тези снимки, изпратени от Гърция, Дания, Германия, Русия, Холандия, Южна Африка и други страни – са един от знаците на благодарност към Богородица и манастира.
Чудотворната икона Троодитиса, гледана от задната ѝ страна, е необичайна. В дъската, на която е изписан ликът на Богородица, от обратната, задна страна, се е врязал камък. Както казва древното манастирско предание, една бездетна жена, която се молела на Богородица за дете, дала обет: ако Господ изпрати момче, тя ще го даде в манастира. Ако е момиче, ще го възпита като благочестива християнка. Господ чул нейните молитви – и жената родила син. Когато пораснал, бил даден на послушание в манастира. След известно време сърцето на майката не издържало – тя пожелала да си вземе детето у дома. В момента, когато жената отвеждала сина си от манастира, върху юношата паднал камък от стената. Чудотворната икона покрила момчето, приемайки удара върху себе си. Оттогава парчето камък така и останало в дъската на иконата.
Историята на чудотворния пояс, пазещ се в манастира, не е напълно известна. Но ето, повече от 500 години бездетните жени стават майки, след като поставят върху тях този пояс. Монасите са убедени, че Господ дава деца на онези, които горещо вярват и искрено се молят.
Превод: Татяна Филева
Из книгата на Дмитрий Авдеев и Яна Беседина „Мисли за женската душа“, ИК „Омофор“ 2013
