Православен лагер „Въведение в иконографията”
Ангел Воденичаров е почти на 17 години и вече ХІ клас в Софийската духовна семинария. През март тази година той участва в конкурса „Блага вест”. За историята „Наградата на небето се заработва на земята” той спечели участие в Младежкия православен лагер „Въведение в иконографията”, организиран от фондация „Покров Богородичен”
Радост, вълнение и духовно щастие изпитах, когато спечелих наградата от обявения конкурс „Блага вест” в Православие БГ.
Месеците се изминаха и неусетно всички участници от поклонническата група пропътувахме пътя от своите родни места до гр. В. Търново и от там към една от многото светини на Българската православна църква.
Сгушен сред лазурното небе и река, сред смарагдова гора обсипана със слънчеви лъчи, а вечер с безброй звезди, на източна Стара планина се намира Килифарски манастир „Рождество Христово”.
Сестрите на манастира ни посрещнаха с много топла и духовна радост. Настаниха ни в старата част на манастира, построена от Кольо Фичето. Денят измина и времето сякаш неусетно спря. Всеки отминал ден от престоя ни в манастира ставаше все по-интересен и вълнуващ. Тишината в манастира бе прекъсвана само от Божиите творения: птици, насекоми, горските обитатели и най-вече манастирските котки, които никой няма да забрави след престоя си.
Дните преминаваха с лекции, съвети и наставления от нашите преподаватели, както и молитвено участие в Богослужението. От тях черпехме познания как да се изографиса Божият образ, както и за Неговите подвижници, светии, мъченици и всички свети ликове на небесното царство.
По Божие допущение всеки един от нас си избра различен образ за изографисване, който е най-близък до неговата духовна нагласа. Аз се спрях на „св. Великомъченица Варвара”. Започвайки от обработката на дървото, рисуването и всички малки детайли се усещаше невидимото присъствие на Дух Свети, който ни осеняваше с благодат. Трудихме се непрестанно даже и вечерта. За нашето усъвършенстване ни помогна и неописуемата разходка по светите места на Великотърновска епархия.
Посетихме крепостта Царевец и нейните полувъзстановени ценности, църквата „Св. апли Петър и Павел” (учудваща със своите стенописи и архитектура ), църквата-музей „Рождество Христово” в Арбанаси, която е напълно възстановена и стриктно опазвана от своите служители. Също така и Преображенски манастир, който е съхранил невероятни сгради, църква, стенописи, прочутото колело на живота и многото запазени църковни традиции. В него игуменът о. Георги ни разказа историята на манастира и неговите духовни изпитания. На път към Килифаревския манастир се отбихме да разгледаме старата столица на България – Велико Търново.
Времето бе на наша страна (както казва сестра Сидония: „Бог държи времето в своите длани”), за да довършим иконите си под звуците на многобройните птици и успокояващия аромат на красивите цветя.
В последния ден иконите ни заедно с кръстчетата, които бяха подарък от Гергана Станчева (нашият ръководител), бяха осветени след празничната св. Литургия. Освен кръстчетата получихме и грамоти за успешно завършен курс по иконография.
През десетте дни, които прекарахме в манастира, аз се сприятелих с много прекрасни хора от всички възрасти, които ще останат в сърцето и спомените ми. Надявам се, че тези православни лагери ще станат традиция и повече млади хора ще се обръщат към вярата в Христа, за благото на светата ни Църква. Всеки, който присъства на лагерите, ще усети духовно пречистване, просвещение и ще научи много нови неща.
