Спомен за едно пътуване към Витлеем



BethlehemПо време на Световната война [1] слушах речта на един учен в Лондон. Между другото, той каза следните забележителни думи: „Христос е втората съвест на хората, която възражда, освещава и усилва нашата вродена съвест. В тези тежки дни у хората без Христос съвестта лесно избледнява и изчезва”.

Добре запомних тези думи и ги носех в паметта си като скъпоценни бисери.

Преди шест години една наша група тръгна от Йерусалим за Витлеем. Някои се качиха на автомобили, други на камили, трети на конски каруци „арабия” (от тази дума е възникнала и нашата дума „арабаджия” [2]), а най-преданите богомолци тръгнаха пеша. Уговорихме се да се чакаме всички в най-голямата работилница за седеф във Витлеем, и оттам заедно да тръгнем към свещената Пещера, в която се е родил Спасителят на света.

Когато се събрахме всички, тръгнахме по една друга улица към Пещерата. Някакъв страх обзе душите ни, забави крачките ни, завърза езиците ни.

Пещерата се намира в края на града. Около нас тичаха деца, викаха, вдигаха врява и искаха бакшиш. Изведнъж се оказахме пред голямата църква, построена от цар Юстиниан над самата пещера.

Влязохме в църквата, а след това слязохме по стълбите в Пещерата. И така, тук сме в студената пещера, където е затуптяло най-топлото сърце в историята на човешкия род! В Пещерата няма нищо особено, особен е само Този, Който се е родил в нея. В Палестина има и по-просторни, и по-големи пещери. Те са много, но Той дори от пещерите не е искал да избере най-добрата за Себе Си. На изток е Светият Престол, а под него, на земята, има едно голямо кандило, което гори ден и нощ векове наред. Тук, където гори кандилото, се е родил Той – а срещу това място, на отсрещната страна, висят цял ред запалени кандила. Тук са се намирали яслите, в които е лежал повит.

Гледайки всичко това с почит и спомен за Христос, страхът ни премина и почувствахме една чудна топлина в сърцето. На някои се откъснаха сълзи от очите, други започнаха да хлипат на глас. Това място действа като чистилище. Човек мисли само за Христос и за себе си. И когато направи сравнение, всеки трябва да заплаче от срам. Малцина от нас не са родени в по-големи удобства от Него. Така е искал Той, Царят на Царете и Господарят на Господарите, както е наречен в Апокалипсиса.

– Защо точно тогава е трябвало да се роди? – попита през сълзи една жена нашия водач, един гръцки монах от Йерусалимската патриаршия. Вижте колко студено е лятото тук, какво ли трябва да е било през зимата, когато Той се е родил?

– Той е дошъл, за да бъде слуга на всички – отговори водачът. – Сам е казал: Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи. Знаете ли, госпожо, за безсъвестните хора не е било справедливо нито това, че Той се е родил тук, нито че изобщо се е родил. Още щом се родил, Неговата Свята Майка трябвало да бяга с Него на ръце, оттук в Египет от меча на Ирод, а какво ли биха правили завистливците, ако Той се беше родил на по-добро място!

* * *

На връщане от Витлеем в ушите ни звучаха думите:

– Той е дошъл, за да бъде слуга на всички, и бидейки слуга на всички, Той е бил втора съвест на всички. Целият Той е бил служение и съвест. Този, който служи, пробужда съвестта на хората. А който е жаден за справедливост и господство, изгаря съвестта на хората. Затова така често слугите са по-силни нравствени фактори в света, отколкото техните господари. Това не го пише в книгите и вестниците, но то се записва на небесата, където много първи ще бъдат последни.

Не беше лесно да започнем какъвто и да било разговор след силните впечатления от онази свещена Пещера. Накрая нашият водач пръв наруши мълчанието и ни показа една църква край пътя: „Ето, на това място са пренощували тримата Мъдреци от Изтока, когато след поклонението на Господа се върнали у дома си”, и след една пауза пак каза:

– Светлината на Звездата ги довела до Пещерата, а с Христовата светлина се върнали в своята страна.

Тогава един етиопец се обърна към нашия водач и проговори:

– Днес научих много от теб. И въпреки че много пъти съм чел Евангелието, признавам, че никога не съм се спирал по-внимателно на Христовите думи за служението. Когато ми напомни за Неговите думи, че Той не е дошъл, за да Му служат, а за да служи, ти ми откри една важна истина за Господ Христос.

– Точно така – отговори със задоволство нашият водач. – Така е написано. Има и други Негови подобни изречения, като: пък Аз съм среди вас като прислужник, или: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; както и други Негови думи в този смисъл.

– Не само думите, брате, но и всички Негови дела показват, че Той е дошъл, за да служи – каза друг.

– А ето, и Неговото раждане в пещера!

Един руснак, лекар, въздъхна:

– Аз се чувствам така сякаш съм окъпал душата си в онези Пещера. А как се чувствате Вие, господин консул? (С нас имаше и един консул от Кайро.)

– А аз – отговори консулът – получих още една съвест.

Вече бяхме съвсем близо до Йерусалим. По залез слънце се опитвахме да познаем коя сграда в града коя е.

Това е църквата на Сион! А по-надолу е Омаровата джамия! А още по-нататък е голямата църква на Възкресение! Ето и Голгота!

Докато разглеждахме панорамата на Йерусалим, нашият водач се удари с ръка по челото и каза:

– Ах, простете ми, забравих нещо много важно!

Ние замълчахме.

– Забравих – каза той – да ви кажа за един древен обичай. Всеки християнин, който посети пещерата във Витлеем, трябва да даде обет пред Бога, че ще извърши някакви добро дело. Затова ви моля, пренесете се духом в свещената Пещера и обещайте нещо, всеки за себе си, на глас или тайно.

Ние стояхме като вкаменени.

Какъв обет можехме да дадем? Толкова добри дела могат да се извършат в света, кое от тях да обещаем?

– Знаете ли какъв обет да дадем – каза един от нас, когото наричаха „философ“ заради неговата вглъбеност.

– Един обет за всички нас. Вие виждате, че хората навсякъде по света най-много правят нещастни и себе си, и другите, защото се надпреварват за власт, господство и други подобни неща. Нека така, както сме събрани, да обещаем, че останалото време от живота си ще изпълним със служене на Христос, с надпреварване в това служене.

– Прекрасно! – възкликнаха всички.

– Наистина прекрасно! – рече етиопецът. – Та нали Синът Божий искаше да очисти света от езическото надпреварване за власт и господство, което днес прави всички хора и всички народи нещастни и объркани. Това е Христос, братя!

Така обещахме и се разделихме.

Никога повече не се видяхме. Колко от тези мои спътници са изпълнили този обет, не зная. Само едно зная: че нашият обет беше напълно искрен. И мога да вярвам, че моите спътници повече от мен са изпълнили този рядък обет. А за себе си мога да кажа, че доколкото съм могъл да го изпълнявам през последните шест години, дотолкова съм се чувствал жив и щастлив, и най-вече… човек. I www.svetosavlje.org


Бележки

1. Първата световна война.
2. Кочияш, наемен превозвач.

Превод: Татяна Филева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...