Корона от тръни

След превземането на Константинопол през 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход вземат много от светините пазени в града, и ги пренасят на запад. Сред тях е и Христовият трънен венец, открит от царица Елена в Йерусалим и донесен от нея в Константинопол. През 1239 г. латинският император Балдуин ІІ де Куртене (да не се бърка с Балдуин І Фландърски) продава тази свята за християните реликва на френския крал Луи ІХ, наречен по-късно Свети Луи. Сумата, платена за реликвата, за времето си е била зашеметяваща – 135 000 ливри. С такава сума е можело да се купи половин кралство. Освен това френският крал отделил още 40 000 ливри за построяването на достоен храм за съхраняването на Трънения венец.

Така на остров Сите в сърцето на Париж била построена църквата Сен Шапел – шедьовър на готическата архитектура. В нея на специална площадка в стъклен реликварий, украсен със злато, бил сложен Христовият трънен венец.

По време на Френската революция, за да се запази от поругаване, реликвата е пренесена в най-известната Парижка катедрала – Нотр Дам, където се съхранява и до днес.

Всеки първи петък на месеца между 14 и 16 часа и целия ден на Велики Петък венецът се изнася за поклонение. Грижа за неговата охрана е поел католическият орден на рицарите на Светия Гроб. При изнасянето на реликвата имат право да присъстват и православни духовници от руската църква на ул. Дарю в Париж, която преди известно време премина под духовната юрисдикция на Вселенския патриарх.