Атон вчера и днес
Какво е Атон днес? Променил ли се е той през последните години и с какво продължава да е близък на всяко православно сърце? Представяме ви разговор по темата с Павел Троицки, известен историк и автор на книги за Света гора.
Г-н Троицки, какво е за Вас Атон?
За православните християни Атон традиционно е делът на Св. Богородица, място на нейните особени грижи и присъствие. Божията майка е дала обещание на живеещите там. Бих казал, че това е онова единствено място на земята, където, въпреки пословицата, не човек краси мястото, а мястото краси човека. Аз самият съм бил на Света гора не един път, поне двадесет пъти може би, и винаги съм усещал това.
Мнозина смятат, че през последните години Атон се е променил към по-лошо, че е време да се откажем от сляпата почит към него, че и там живеят хора, които могат да са също толкова грешни като всички оставали. Как се отнасяте към подобни мнения?
Това не е точно така. Атон не се е отрекъл от себе си, просто там винаги е имало най-различни монаси от всякакви народи. Нещо повече, там и преди е имало лоши неща и безобразия. Случвало се е например монасите да грабнат оръжие, да зарежат манастирите си и да вземат участие в освободителната борба, както по време на гръцките въстания.
През Първата световна война някои манастири са били на страната на Германия и са изпращали сигнали на германските подводници. Тогава на Атон бил изпратен руско-френски отряд, който го окупирал, за да потисне съпротивата срещу Антантата.
У нас винаги е имало стремеж да се търси образец за християнски живот на Атон, и много хора през вековете са отивали там с тази цел. В наше време, след като през годините на комунизма много монашески традиции бяха разрушени, възникна отново това мнение – че трябва да се посещава Атон, да се живее в тамошните манастири и да се заимстват традициите, които са се запазили там в пълна степен.
У нас днес има само киновиално монашество, тоест общежитие, други форми не съществуват. А при светогорците доскоро имаше около седем вида монашество: едни живееха в киновии, други в тъй наречените идиоритмични манастири. Някои бяха отшелници, някои обитаваха скитове и отделни килии. Имаше на Света гора и т. нар. сиромаси, т.е. хора, които не притежаваха нищо, дори определено местожителство. А в Русия днес дори скитове нямаме, общо взето.
Самите гърци казват: добре е, че руските монаси идват при нас, за да заимстват нашите традиции. И наистина при тях те никога не са били прекъсвани или нарушавани. Това е много важно за монасите от славянските страни, които отиват там и пребивават в светогорските манастири за по-кратко или по-продължително време.
Искам обаче да кажа и за една друга светогорска гръцка традиция, вече не толкова положителна: нито един славянски монах не може да се задържи в гръцки манастир. Може и да има изключения, но те са единични.
Защо става така?
Поради гръцкия национализъм или национална гордост, да го кажем по-меко.
Та това не е нормална ситуация…
Още през XIX в. това е било голям проблем. Между другото, сега има едно неофициално разпореждане всички руски монаси да си стоят в Пантелеймоновия манастир, в резултат на което руските монаси са изтиквани именно в тази обител.
Но тези неща са започнали, повтарям, още през XIX в. През 1821 г. избухнало въстанието на гръцките националисти. Светогорските монаси ги подкрепили и тогава турците окупирали Атон. В течение на 9-10 години той бил в плачевно състояние. Турците убивали и измъчвали монасите. Света гора била в развалини. Например, цялото братство на Пантелеймоновия манастир било принудено да се изсели от своя манастир. А след освобождаването на Гърция станало така, че гръцкият национализъм се прелял и в монашеския живот.
При това между самите гърци имало разделение по този въпрос: между т. нар. еладски гърци, които идвали от освободена Елада и турските гърци от тогавашната Османска империя. С първите било много трудно да се съжителства. През 1871 г. в руския манастир започнала борба между гърците и руснаците, и ако се бяхме държали така, както се държим днес, то сега този манастир нямаше да съществува. Но тогава е съществувала Руската империя и руските дипломати са поддържали манастира, например прочутият граф Игнатиев. Имали сме и изтъкнати старци – Йероним, Макарий. Освен че са били високодуховни хора, те са гледали трезво на ситуацията и са разбирали, че ако отстъпят, гърците просто ще унищожат обителта. Нещата отивали натам. И старците не си затваряли очите за това, както често се върши в наше време. Те преценявали реално ситуацията и дори си построили резервен манастир в Абхазия. Смятали, че скоро може би ще бъдат принудени да си вървят. Нещо подобно може да започне и сега.
Тогава излиза, че скептиците са прави да казват, че Света гора вече не е същата, че не трябва да я идеализираме…
Тя никога не е била онова, което си представяме за нея, ако се вгледаме по-внимателно. Не знам, може би по времето на преп. Атанасий Атонски нещата са били по-различни. Но и тогава е имало свои проблеми. На Атон всяко столетие си е имало свои проблеми.
Карея
И въпреки всичко това нима Атон не е дори и днес едно уникално средище на духовния живот?
Да, разбира се. И днес там има старци и аскети. Един мой познат писател, голям познавач на Света гора, е живял като послушник в един от манастирите. Той ми е разказвал, че познава един монах, голям аскет, който се старае да излиза колкото се може по-малко от килията си, за да не вижда всички онези светски неща, които са залели в последно време Атон. Той спазва особено строг пост – употребява елей само в неделни дни и в много малко количество.
Съвременният Атон днес – това са и хотели, и пътища, че дори и хеликоптерни писти. Но това са и подвижници, живеещи истински монашески живот. Подвижническият живот днес е изтикан в значителна степен на заден план, но все пак съществува.
Трябва обаче да признаем, че част от атонските монаси, гърци по народност, са завладени от гръцкия национализъм, т. нар. “мегали идея” – стремежа да се възроди Византийската империя или “Велика Гърция”.
Коя от двете?
В началото националистите са мечтаели за Византия. Но Византия все пак не е Гърция в тесния смисъл на думата. Византия не е била национална държава. В нея е имало императори славяни и императори арменци. А след това движението за възраждане на Византия се е превърнало просто в борба за една светска идея – “Велика Гърция”. В действителност това е една ужасна подмяна на идеята за християнска, православна държавност с идеята за една обикновена националистическа буржоазна държава.
Манастирът „Ватопед“
Отчитайки всичко това, както положителното, така и негативното, как според Вас трябва да се отнасяме днес към Света гора? Трябва ли да се стремим непременно да отидем там като поклонници? И какво е Атон за православния човек днес?
Въпросът за поклонниците е много интересен. Той беше поставен на Атон съвсем наскоро. Почти всички светогорци са обезпокоени от количеството поклонници, които често идват там без определена цел. Дори свещениците отиват да гледат като в музей. Да, но Атон не е музей, а жива монашеска традиция, до която можеш да се докоснеш и която можеш да видиш с очите си. А вместо това те посрещат разни екскурзии, където ще ти предложат ядене и пиене, с такси ще те закарат и т.н. Някога поклонниците са стигали до Света гора с кораб или пеш, извършвали са немалък труд, а сега всичко това се е превърнало просто в туристическа обиколка на светините.
Така че в последно време рекордният брой туристи стана огромен проблем за Атон. Но интересно е, че именно „Ватопед“ и архимандрит Ефрем винаги са блокирали идеята да се ограничи достъпът на тълпите туристи до Атон. Ватопед винаги е бил за масовия туризъм.
И все пак как да се отнасяме днес към Атон? И трябва ли изобщо да очакваме с нетърпение какво решение ще вземе Атон например по украинския въпрос, сякаш това има решаващо значение?
Разбира се, Атон не е някакъв елемент от догматичното учение, нито нещо, без което Църквата принципно не би могла да съществува. Теоретично Църквата може да съществува и без Атон, и без монашество. Но ще настъпят ли такива времена?
На Атон, струва ми се, има множество достойни монаси, които няма да се съгласят с никаква лъжа. Съвсем наскоро там се вдигна голяма буря заради Критския събор, когато някои монаси, в това число и гърци, престанаха да споменават патриарх Вартоломей. Така че все още със сигурност има светогорци, за които истината е по-скъпа от преклонението пред своя народ или пред своеобразния водач на този народ – Константинополския патриарх. Има обаче и такива представи у живеещите там гръцки монаси: “Абе всички тия славяни са втора ръка хора”. Формира се нещо като нова ерес, според която истински православни са само гърците, а славяните – остави ги, варвари някакви…
Продължавайки тази тема, когато Константинопол се опитваше да въведе на Света гора новия стил, светогорците престанаха да споменават патриарха, не му се подчиняваха. И той бе принуден да отстъпи. А след това църковните власти започнаха целенасочено да закриват или преобразуват идиоритмичните манастири, защото там монасите са много по-независими. Разбира се, те живеят според правилата, но икономически всеки се грижи сам за себе си. Богатият живее много добре, а бедният е принуден да работи. Но от 1968 до 1986 г. цели 12 идиоритмични манастира бяха преобразувани в киновии и заселени с нови монаси. “На църковното началство винаги му е било по-лесно да управлява киновиите: много по-лесно е да държиш под контрол лишените от собствено имущество и живеещи в колектив монаси, отколкото независимите идиоритмици. На киновиите, управлявани от едно лице – игумена, е по-лесно да наложиш нужното решение, отколкото на идиоритмиите, управлявани от общото събрание на монасите”, пише историкът Олга Петрунина в статията си “Интеграцията на Атон в състава на гръцката държава през първата четвърт на XХ в.”. Между другото, и „Ватопед“ е един от тези манастири. Там докараха нови монаси, а предишния манастир ликвидираха. Самият отец Ефрем пристигна от Кипър, когато обителта вече беше преобразувана от идиоритмична в киновиална. И той трябва да бъде много благодарен на Константинополския патриарх Димитрий, предшественика на сегашния патриарх.
Тази реорганизация уж имаше добронамерен характер, но в действителност това беше направено за по-голямо подчинение на манастирите на Константинополския патриарх.
Всъщност Атон едва от XIV в. се подчинява непосредствено на Константинополския патриарх. Той му се подчинява само като на епископ – както казват самите светогорци, “духовно”, – а във всичко друго не са длъжни да го слушат. Тази автономна позиция е записана и в действащия днес устав на Света гора.
Но, както се вижда през последните години, от автономията остава все по-малко и по-малко. Още патриарх Атинагор, който беше преди това архиепископ и екзарх на Северна и Южна Америка и дойде от Америка, за да смени обвинения в русофилство патриарх Максим V, заявяваше, че всички атонски манастири трябва да му се подчиняват. Тогава манастирите започнаха да споменават Константинополските патриарси: Атинагор, след това Димитрий, сега Вартоломей. „Есфигмен“ е единственият манастир, който не го споменава, той се отдели изобщо.
И сега ли „Есфигмен“ не споменава Константинополския патриарх?
Имаше много опити за прогонване на есфигменските монаси. Дори беше създаден нов „Есфигмен“. Но засега просто не могат да влязат в манастира. Докарваха полицаи там, но обителта затваряше портите си. Имаше сбивания за карейското подворие на манастира, след които някои от монасите отиваха в затвора.
Бурно се живее на Атон…
Да, не е като у нас. Там манталитетът е друг. Един обикновен монах може да обвини игумена.
Интересно. Гръцка демокрация…
Аз лично мисля, че ако не беше гръцкият национализъм, то може би Господ щеше и Византия да върне. Първата, Втората световна война – всичко е било на ръба. Но и досега в гръцките глави живее идеята, че руснаците ще разгромят турците, ще завладеят Константинопол и ще го върнат на гърците. А в момента ги е яд на нас, защото нещата взеха да се обръщат в друга посока и отношенията ни с турците започнаха да се подобряват. А гърците все така мразят турците, както и преди 100 години.
Жалко е, че на Света гора в момента се наблюдават такива нередности. Гърците, изглежда, не разбират, че ако в началото изгонят руския манастир, а след това българите, сърбите и т.н., то Света гора ще загуби своя многонационален характер и накрая просто ще я изтрият от лицето на земята. Та нали за много хора днес тя е трън в окото. Сега искат да свалят забраната за посещение на жени – всички светогорци се страхуват от това. Врагът на човешкия род постоянно работи срещу Света гора. Но именно нейната многонационалност, подкрепата, оказвана от различни държави, гарантира до голяма степен нейната безопасност. Европейският съюз с неговата откровена антихристиянска насоченост лесно би смачкал Атон, но ако там има “късче” Русия, това ще е много по-трудно.
Излиза, че целият проблем е в гърците, които заради нараненото си национално чувство искат да “монополизират” дела на Божията майка?
Мисля, че и ние имаме вина пред Света гора. Заради туристите. Именно заради тях. Преди малко говорихме за проблема с поклонниците.
Преди революцията през 1917 г. руското Палестинско императорско общество е организирало поклоненията в Света гора. Потокът от поклонници бил много голям, поклонничеството било достъпно и за най-бедните хора. Вярващите отивали, за да се поклонят на светинята. Пътят бил дълъг и тежък.
Сега трябва само да се качиш на самолет. Всичко е организирано от туристическите фирми. Богатите хора получават придружители. Ако някой не иска да стои в манастира, където не му е достатъчно комфортно, ще го закарат със специален транспорт в най-близкото градче Урануполи и ще го настанят в хотел. Само плащай. Оттук и развалата: Атон се напълни с всевъзможни предприемачи, готови да печелят от всичко, което им падне. И вече в Карея продават месо и спиртни напитки, строят хотелчета и заведения. Виждал съм хора, които пристигат в Карея и питат: “Какво е това село? Къде мога да купя салам?” Тоест това не е поклонничество, а чист туризъм, който разрушава Света гора, унищожава монашеството, както вече го е унищожил в Метеора.
И богати хора посещават Атон. Някои от тях правят големи дарения. Медиите цитират колосални цифри – колко са вложили например в Атон руските бизнесмени. И за съжаление са известни случаи на чисто мошеничество от страна на някои манастири. Например, някои уверяват богатите спонсори, че ако те построят килия за руски монах, то той цял живот ще може да се моли там, а спонсорите ще могат да идват, когато пожелаят. А в действителност след година-две просто изгонват монаха и продават килията му на други.
Накъде ще се насочи Атон през близките години?
В момента сред светогорците се извършва разделение – на такива, които искат да следват Църквата, и на други, които следват гръцките националистически идеи. Във „Ватопед“ в отсъствието на игумен Ефрем дори се стигна до сбивания: да пускат ли в обителта тъй наречените украински “автокефалци” или не. Нека се молим на Божията майка да вразуми монасите, да ги утвърди да стоят в Истината, а не да следват светски и политически цели. | Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
