Зад стените на Божия храм – Клисурски манастир Света Петка
Източник: БНР
Според едно от преданията за възникването на манастира, в 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренася в тогавашната ни столица Търново мощите на Св. Петка Българска, а литийното шествие спряло за почивка и светицата осветила с нетленното си тяло това място. Върху него построили църква, а след това манастир. Света Петка-Параскева живяла през ХІ век, родителите й били заможни българи от Епиват, на Мраморно море. След края на нейния живот, мощите й, при които станали много изцеления, били пренесени от родния й град в България, по-късно в Сърбия, в Цариград, а от 1641 г. са положени в румънския град Яш, където и до днес се извършват много чудеса.
Малко се знае за историята на Клисурския манастир "Св. Петка", чиито архиви и библиотека са изгорели при голям пожар през втората половина на миналия век. Старата манастирска църква е била построена преди повече от 300 г., но се е срутила от само себе си през 1956 г. Само за две години пристигналата по това време Схиимонахиня Мария Магдалина (Дохторова), от руски произход, възстановява изцяло църквата "Света Петка", чиито прекрасни стенописи по канона са с изображения в цял ръст на български и руски светци, на библейски и житийни сцени. Родената през 1896 г. в Киев Мария Магдалина, след трудни години на странничество в Италия, Франция, Австрия, Гърция, намира своето духовно призвание в сръбски, румънски, албански манастири и завършва жизнения си път в 1978 г. като Схиигумения в Клисурския манастир "Св. Петка", където събира многочислена монашеска общност.
От 2002 г. игуменка на Светата обител е Майка Филотея, която се грижи за поддържането й и за съхраняването на духовния живот в нея.
"Имаме нужда от по-многобройно монашество в България и вратите на нашия манастир са отворени за момичета и жени, които искат да посветят живота си на Бога и на спасението на душата си", казва за Радио България игуменката и продължава:
"Мнозина си мислят у нас, че манастирите са убежище за катастрофирали и неуспели в живота хора, претърпели разочарование, житейско сътресение и това е едно убежище, където биха могли да се скрият – и това е съвсем неправилно. Манастирът е място, където човек трябва да отиде по собствено вътрешно убеждение и потребност, да посвети живота си изключително на Бога, на великата цел спасение на душата, за нравствено и духовно усъвършенстване. Защото другото е временно и след като постоите известно време в манастира, времето заличава всичко, то е свършило своята лечебна роля и се питате защо съм тук. Една от причините за такова отношение към монашеството е, че нямаше никаква литература по този въпрос през последните 50 години. Слава Богу, сега има вече литература, в която много хубаво и точно Светите отци са обяснили и са дали собствения си личен пример за монашески живот. А той се състои във физически или интелектуален труд и молитва, която е всекидневното общуване с Бога. Към Него отправяме молитви за себе си и близките си, за тези които идват с болката и страданието си. Преподобният Силуан Атонски е казал, че светът ще съществува докато има монаси, защото с молитвите си те молят Бога за милост и помощ на целия свят, не само за себе си. Животът на всеки православен християнин трябва да бъде посветен на спасение на душата, защото тя е вечното у нас – по-голямата част от живота си ние посвещаваме на тялото, това, което е временно, а загърбваме душата, която е вечното у нас, забравяме Бога. Наше задължение е да помним Бога, да изпълняваме Неговата воля. Не е лесно, но Бог не ни е обещал лесно, Той самият е казал – Пътят към Мен е стръмен е тесен."
Игуменката разказва, че в манастира идват много хора да благодарят за помощта, която са получили от Света Петка, наша застъпница пред Бога. "Това, което човек получава от Бога, е несравнимо с материалното – може да бъдем бедни, сам Бог беше беден – но духът ни да бъде много богат, да бъдем доволни от това, което имаме винаги", казва тя. Светата обител е много посещавана, особено на 14 октомври, когато Православната църква почита паметта на Света Петка Българска. Тогава се отслужва тържествена Света Литургия, прави се Водосвет, след това се дава курбан за многобройните вярващи, дошли за празника.
Идват ли в манастира поклонници и гости от чужбина?
"Има интерес най-вече от руски монаси, отговаря игуменката, защото наскоро излезе превод на книгата, която е посветена на Схиимонахиня Мария Магдалина. Неин автор е Ловчанският Митрополит Гавриил. На български език излезе преди 5 години, сега вече е преведена на руски и нашите братя са много впечатлени– монаси и монахини идват специално да се поклонят на нейния гроб тук, даже взимат пръстчица от него да го занесат за благословение в нейната страна. И сръбски монаси са идвали тук на поклонение, дори една от послушничките на Мария Магдалина още е жива в сръбски манастир. Идват и други чужденци, но повече като туристи в нашата обител. Целият православен свят почита Света Петка. В последно време се засили интересът на християните и седмично не по-малко от хиляда души минават през манастира. Моето лично обяснение е, че хората се отегчиха от това, което им се насаждаше доста време, разбраха измамността и лъжливостта, в която се възпитаваха и това, което бяха просто накарани да мислят. Всеки човек естествено търси Бога и душата му се стреми към Него. Сега, когато вече тези бариери са махнати, съвсем естествено е освободеният човек да потърси истината и това е една от формите – да отида в манастира и да видя, може би пък ще намеря нещо, което да отговори на моите въпроси. За съжаление нямаме достатъчно монаси, които да посрещат тези търсещи хора, да могат да отговорят на въпросите им.
Такъв вид просветна дейност, произлязла от опита на монаха, който е извървял известен път в стремежа си към Бога – би била още по-полезна. Вярвам, че Бог е силен, Света Богородица със своята майчинска грижа към целия свят, Света Петка, която се грижи за нашата Света обител – те са силни и могат да открехнат сърцето на човека за истината, просто да бъде една светлинка," завършва игуменката на Клисурския манастир.
