Монахиня видяла светите братя Кирил и Методий
Монитор
Руският патриарх Алексий II ще посети манастира "Въведение Богородично" в Казанлък на 6 септември
Най-отдавна се подвизава в светата Богородична обител в Казанлък сестра Олимпиада. Татко й я довел тук от карнобатския край в далечната 1942-ра. Тогава била 18-годишно момиче, но бързо свикнала с монашеския живот. Веднъж в килията й влезли двама владици в сияйни одежди. Тя им целунала ръце за благословение и ги попитала кои са.
"Ти толкова ни почиташ, не ни ли позна?" Чак тогава ги разпознала – тъй като е родена на 24-ти май, в деня на св. св. Кирил и Методий, тя наистина много почитала светите славянски първоучители и просветители.
Историята на казанлъшкия девически манастир "Въведение Богородично" започва от едно боговдъхновено съновидение. Тогавашната монахиня в Калоферския манастир Сузана (Генчева) вижда Божията майка, която й заръчва да се върне в родния си град Казанлък и да устрои там нова света обител.
Изпълнявайки повелението на пресвета Богородица,сестра Сузана събира осем богобоязливи девици и създават първото монашеско общежитие в отстъпената им къща на казанлъшкия розотърговец Иванчо Клатната. Преживяват скромно от ръкоделие, но възрастват във вярата. Скоро послушничките биват постригани в монашески сан от архимандрит Калиник, ефимерий на Мъглижкия манастир.
Сегашния си достолепен вид обителта започва да добива през 1857-ма година. С риск за живота си сестра Зиновия (Станчова) и още две монахини обхождат Браила и Букурещ и събират от родолюбиви български емигранти 1000 гроша. Останалите средства Христовите невести събират по време на осемте си пътувания до Одеса, Киев, Москва, Петербург…
Уникалният храм – без носещи колони – е построен за 9 лета от дебърските майстори Козма, Даниил, Захари и Йосиф. Но проектът е руски, поръчан е от председателя на Всерусийския Свети синод – митрополит Исидор Петербургски. С негови средства бива изработен иконостасът; като дарения от императрица Мария и братствата на Троице-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра пристигат църковната утвар, иконите, богослужебни книги и одежди. А петте камбани са отляти в Москва. През 1871-ва година приключва изписването на храма: куполът е зографисан от известния Георги Данчов-Зографина, а наосът (корабът) на черквата – от казанлъчанина Петьо Ганин, и двамата съратници на Левски.
Но удря часът на Освободителната война и светата казанлъшка обител се оказва в центъра на драматични събития. При първото освобождаване на града през лятото на 1877-ма, тук е устроен военно-полеви лазарет, в който се лекуват ранените солдати и опълченци. След битката при Стара Загора турците се връщат обратно. Зад високите манастирски стени се скриват 340 жени, деца и старци, които нямат сили да бягат към Балкана. Повтаря се трагедията от Батак – светата обител прогизва от мъченическа кръв: избити са всички до един, а храмът е опожарен!…
Днес в манастира "Въведение Богородично" се подвизават 12 монахини и една послушница. Тук случайни хора няма – всяка от сестрите е посочена от Божия пръст да служи на пресвета Богородица. А думата "подвизават" е точно на място… Преди доста години, още докато е в света, откриват в главата на сестра Макрина тумор; лекарите я отписват, но чрез вярата й Бог я изцелява и тя приема монашество. Най-възрастна е 93-годишната сестра Нина, която от доста време е почти напълно обездвижена от инсулт. Сутрин я изправят да седне в леглото; със здравата си ръка тя стиска изплетената от черна вълна броеница и скришом прехвърля зърно след зърно. "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешната." Това, за Иисусовата молитва си е мое предположение. Защото сестра Нина не говори за себе си. Чувал съм я само да се радва на болестта си. Да, няма грешка – тя твърди, че от тези няколко години боледуване е получила повече духовна полза, отколкото от целия си живот. Защото болестите и страданията ни очистват от натрупаните грехове. "По-добре е тук, на този свят без ропот да потърпим, отколкото да отидем във вечните мъки…" – казва сестра Нина, уповавайки се на безграничното Божие милосърдие към разкаялите се грешници.
А игумения майка Наталия споделя, че се връща за втори път от оня свят. Била 18-годишно момиче, когато се разболяла от туберкулоза. Въпреки лечението, дробовете й били поразени и тя легнала на смъртен одър. Вече си отивала, когато й се явила една жена в черни, монашески дрехи; познала я – света Петка.
"Искаш ли да оздравееш?" – попитала я светицата, подавайки й здрави бели дробове. За по-малко от месец се изправила на крака. Втория път било преди четири години. Майка Наталия страда от сърдечна недостатъчност. "Почувствах се много зле и усетих как душата ми излезе, видях тялото си от високо. Полетях във въздуха и се спрях пред една светла стълба, чийто край се губеше високо в небесата. И тогава пред мен се спусна някаква завеса… после отново се върнах в тялото си…"
Сестра Олимпиада е жив свидетел на много от чудесата, които са станали с помощта на чудотворната Йерусалимска икона, която е една от най-големите светини на обителта. Малко след 1950 год. една жена от Стара Загора подарява на манастира тази Богородична икона, купена от нея на Божи гроб. Щом я донесла в у дома си, иконата започнала сама да си сменя мястото в стаята. Затова тази благочестива жена, която по-късно станала монахиня под името Ефросиния, решила да я подари на казанлъшката обител… Веднъж довели едно 7-годишно глухонямо дете. Тогавашният ефимерий на манастира свещеник Петър Василковски казал на сестра Олимпиада, която продавала свещи на пангара, да застане до свещниците пред олтара. Защото, когато се четат Василиевите молитви за изгонване на бесове, наблизо не бива да има други хора, за да не им напакостят демоните. После застанал с детето пред чудотворната икона и започнал да чете.
Изведнъж глухонямото проговорило и рекло: "Чети, чети, дядо попе – бягат, бягат, бягат!" Явно момчето говорело за бесовете, които са били причина за страданието му… При друг случай свещеникът три пъти отслужил пред иконата молебен за здравето на тежкоболно дете, което било на умиране в болницата. След седмица дошъл щастлив, засмян: "Знаеш ли, че детенцето, за което се помолихме на Господа вече е здраво!"
Но сестра Олимпиада припомня и мъченическия край на отец Петър Василковски, който идва тук от Русия след трагичната 1917 година. В началото на 70-те много туристически групи от СССР посещават и казанлъшкия манастир; по този начин у свещеноиконом Петър Василковски се оказва една книга на Солженицин. Но доносник известява, че у него има дисидентска литература и една нощ го прибрали тихомълком. Минали седмици – ни вест, ни кост. Накрая сестрите и другият ефимерий решили, че е мъртъв, опяли една негова дреха и я погребали. Но една нощ отецът се върнал! Не приличал на себе си – бил слаб и измъчен. Затворил се в килията си; едва след време споделил само пред най-близките си какво се е случило. Затворили го в една сграда на Държавна сигурност в покрайнините на София; били го, разпитвали го, подложили го и на психически тормоз… Наскоро след завръщането му отец Петър се почувствал зле и починал в килията си; това се случило през 1972-ра година.
В края на Светлата седмица, на Томина неделя от устата на Старозагорския митрополит Галактион стават известни две важни новини. Първата е, че 82-годишната майка Наталия ще получи отмяна в игуменските си задължения в лицето на новата игумения – 35-годишната сестра Епифания. Другата новина е, че наесен, в деня на Съединението манастирът ще бъде посетен от самия патриарх Алексий II, начело на руска църковна делегация, която ще гостува у нас по повод 130-та годишнина от Освобождението. Да припомним, че тук, около храма са погребани телата на много руски богатири. Около 25 000 лв. ще са нужни за ремонта на покривите на манастирските сгради, сериозно повредени от унищожителната градушка през миналото лято. А 10 000 лв. вече са гласувани от казанлъшкия Общински съвет за финалния етап от реставрацията на уникалните стенописи в черквата.
