Православни манастири в Америка – едно ново начало

През 1960 г. отец Йоан Романидис (1927 г. – 2001 г.), голям гръко-американски богослов и впоследствие преподавател по Догматика в Богословския факултет на Солунския университет „Аристотел”, в едно свое писмо до ерудирания светогорски монах Теоклит Дионисиатски отправил призив Света Гора да изпрати монаси, за да бъде основан поне един или, ако е възможно, повече манастири в Америка. Без монашество и без православен аскетически дух, казваше отец Йоан, американското православие или ще изчезне, или ще се превърне в нещо друго. Според отеца, то щяло да стигне до положението на римокатолицизма и протестантизма, които са премахнали всички пости и се занимават с всичко друго, освен с подвижничество и трезвение (срв. монах Никодим Билалис, „Преподобни Атанасий Атонски”, том 1, Света Гора – Атина, 1975 г., стр. 274-275). Това, което искаше отец Йоанис през 1960 г. и което, за съжаление, Света Гора тогава не можа да удовлетвори, Бог осъществи четиринадесет години по-късно – тихо и безшумно, по един почти незабележим начин.

През 1979 г. в Канада по здравословни причини пристигнал йеромонах Ефрем, игумен на манастира „Филотей” на Света Гора, духовно чедо на Йосиф Исихаст, който обновил и попълнил със свои монаси братствата на още три манастира, освен „Филотей” – „Каракал”, „Ксиропотам” и „Констамонит”. Истински представител на старата светогорска традиция, отец Ефрем е един от основните фактори за възстановяването на тези обители и за възраждането на светогорското монашество през 70-те години на 20 век.

Щом пристигнал в Канада, успоредно с медицинските си изследвания, отец Ефрем започнал да изповядва, съветва и поучава гръцките емигранти, които живеели там. След множество покани, пастирската му дейност от Канада се разпростряла и в САЩ. Посещенията му на американския континент зачестили и служението му все повече се разраствало. По това време постепенно започнала да узрява мисълта да основе манастир в Америка, така че гърците да имат постоянна база за „духовно зареждане”. Започнали строителни дейности и в началото били основани два манастира – единият в Монреал, Канада, а другият – в Питсбърг, САЩ. Това божествено начинание се увенчало с голям успех и продължило с основаването и на други обители, в резултат на което днес съществуват деветнадесет манастири и още два са в процес на създаване. Както предложенията за продажба, така и даренията на земя – при това от инославни и иноверци – продължават и до днес и има възможности да бъдат основавани и други. Наскоро о. Ефрем прие поканата да основе манастир и на друг континент. Нека се молим и тази покана да се осъществи.

Манастирите се разпростират на огромна площ – от 400 до 1500 дка. Наскоро еврейка дарила 2000 дка в Ню Мексико, за да бъде основан нов манастир. Тези манастири са както мъжки, така и женски. Монасите от Гърция са малко на брой, повечето са родени в Америка православни от различни националности, както и обърнати в Православието. Сред тях има бивши мормони, мюсюлмани, индуси, евреи, римокатолици, протестанти. Богослуженията се извършват на гръцки, но някои неща се четат и пеят на английски. Всички монаси изучават гръцки език и византийска музика. Мнозина от тях са посещавали за известен период и Света Гора, за да се запознаят с монашеския живот и традиция в техния автентичен вид.

Всички тези манастири са създадени през последните петнадесетина години. Сънародниците ни обгръщат манастирите с невиждана досега любов. Много от тях се черкуват всяка неделя и празник и следват на драго сърце трудния манастирски ред. По-важното е, че манастирите започнаха да оказват влияние и на нашите свещеници да се завърнат към традицията. Духовниците тук посещават често тези обители, възстановяват духовните си сили, усвояват църковни и традиционни пастирски методи, носят расо; изостря се чувствителността им по догматическите въпроси и те вече реагират по-ясно срещу икуменизма и синкретизма, които искат да обединят всички религии, независимо от огромните различия между тях.

Отец Ефрем има за своя „база” манастира „Св. Антоний” в Аризона, не много далеч от столицата на Аризона Финикс, в близост до град Флорънс. Манастирът е построен през 1995 г. в Аризонската пустиня в район, в който живеят предимно мормони. Мормоните са протестантско разклонение, основано през 19 в., което приема многоженството и това, че американците са произлезли от евреите. Имат за свой център щата Юта (САЩ) и са основали Солт Лейк Сити, столицата на Юта. Около манастира са закупени други 1200 дка, в които са засадени различни плодни дървета: маслини, портокали, лимони, шам фъстък, грозде, грейпфрут и др. Благодарение на водата, която намерили в изобилие при сондажи, това пустинно място днес е цветущ оазис. Присадени са също така вече големи дървета, като палми и кактуси, които придават особена екзотична красота и прелест на цялото място. Цветни градини със застлани с плочи алеи, дискретно нощно осветление, шадравани, фигури на животни сред градините и т.н. допълват тази райска красота.

Първите манастирски сгради са четири каравани от 24 квадратни метра, които били превърнати в килии; след това построили множество други сгради, вече на постоянни основи. Освен главната църква (посветена и на св. Нектарий), манастирът „Св. Антоний” има и други пет църкви и една в строеж. Това са: „Св. Димитрий”, „Св. Георги”, „Св. Николай”, „Св. Пантелеймон”, „Св. Йоан”, в манастирската камбанария и „Св. Илия”, която се строи в момента на едно съседно хълмче. Стиловете на храмовете са различни, от всички краища на Православието, пригодени съобразно американската среда. Манастирът се простира на площ от 432 дка. Разполага със седем отделения за гости и може да приюти 500 души. Броят на посетителите е огромен.

Православният манастир днес се нарежда на второ място по посещаемост след Гранд каньон – голямата пропаст, през която тече река Колорадо и която, поради размерите си, може да се види от Луната с просто око. Гранд каньон е с дължина 450 км, широчина на най-широкото място 30 км, а на най-тясното 6,5 км и дълбочина 1600 м. Той е едно от Седемте природни чудеса на света и затова е сред най-големите забележителности на Америка. Можем да разберем какво означава манастирът „Св. Антоний” да е на второ място по посещения след Гранд каньон.

Гостите се приемат безплатно, по светогорски образец; гостоприемството е наистина Авраамово. Трапезата (така в манастирите се нарича всяко отделно хранене – бел. прев.) е два пъти на ден – сутрин, след утринното богослужение и привечер, след вечернята. Поклонниците – мъже и жени, се хранят заедно с монасите, като по време на трапеза се четат светоотечески текстове, както е обичаят в общежитийните манастири. В отделенията за гости има плодове, безалкохолни, сладки, ядки, кафе, чай, които се предлагат безплатно. Освен че предоставя гостоприемство, манастирът се занимава и с благотворителност – поддържа кухни за бедни и предлага помощи на хора в нужда. В Тъксън, съседен град южно от манастира, се строи дом за бедни и изоставени жени.

Виждаме как исихазъм, мисионерство, гостоприемство и благотворителност съжителстват в манастира в хармоничен съюз. Богослуженията се извършват според светогорския типик, леко приспособен към американските условия. Службите са всеки ден от два до шест часа сутринта, а когато има всенощно бдение – от полунощ до шест и половина сутринта. След обяд се отслужват девети час, вечерня и повечерие с Богородичен акатист. Монасите са около 35, игумен е светогорският йеромонах Паисий, който заедно с петима други монаси дошъл в началото от Света Гора, за да попълнят новото братство.

Отец Ефрем не заема административна длъжност, а е старец на манастирите, както в Америка, така и в Гърция. Той е един от онези харизматични духовници, около които се събира множество народ за изповед, съвет и духовно ръководство. На изповед при него идват хора чак от Гърция. Докато преди хора от Америка ходеха за изповед и духовно ръководство в Гърция и най-вече в Света Гора, то сега се забелязва обратното явление. Условията се променят и трябва да внимаваме, да не би, успокоени от традициите на собствената си духовност, след известно време да се наложи да ходим в чужбина за духовна помощ.

Отец Антоний Мосхонас, пенсиониран енорийски свещеник от Тъксън, е един от основните сътрудници и поддръжници на стареца Ефрем тук. Той разказва: „Ние, свещениците и архиереите в Америка, в продължение на около 70 години се опитвахме да доведем хората в църква, провеждайки фестивали. Организирахме празници и тържества, носехме ядене, пиене, игри, развлечения и други подобни. Бяхме забравили молитвата, броеницата, изповедта, поста, подвижническия живот, преданието на Църквата ни. И по-важното – не допускахме създаването на монашески центрове; смятахме, че са ненужни и че няма какво да допринесат за Църквата. Но дойде един дребничък човечец, без светско образование, без дипломи по богословие, без напредничави и новаторски идеи, каквито мислехме, че имаме ние, и ни припомни нашето собствено предание. Той не продаваше шишчета, дюнер, мусака, баклави и други ястия от гръцката кухня, а продаваше или по-скоро ни носеше даром забравения православен Христос. Не ни канеше на танци и забави, а на бдения и пости. И хората, просветени от Бога, го обграждаха с грижи, събираха се около него и го подкрепяха. Напливът от хора, който забелязвате тук, е безпрецедентен”.

„Америка, която се опитваше да избяга от консуматорското общество, изобилието и пренасищането с материални блага, чрез разни движения от рода на хипитата или чрез обръщане към източните религии, започна да открива нашето автентично и древно православно християнство. Отец Ефрем дойде и направи една голяма стълба от земята на небето. Даде ни възможността тук, в Америка, да се изкачваме на небето със средствата, които ни предоставя православната традиция.

Манастирът „Св. Антоний” тук, в Аризона, бе построен със знамения, които Бог прояви. Когато старецът дойде по нашите места и търсеше място, където да построи новия манастир, докато се опитваше да отиде другаде, обърка пътя и дойде тук. Остана очарован. Веднага отидохме при един брокер на недвижими имоти от областта, за да видим какво можем да купим. Когато стигнахме до мястото, където по-късно бе построен манастирът, докато разговаряхме с брокера, чухме да бият камбани, както бият във „Филотей”. Тогава старецът рече: „Тук ще го построим”. Разказах това на покойния епископ Антоний от Сан Франциско, към когото се числим и той си казал: „Кефалонитска шега” (защото съм от о-в Кефалония). След две години обаче, когато отивахме към манастира, преди да стигнем, спряхме за малко, за да си облечем расата, защото бяхме в цивилни дрехи, както сме свикнали да ходим тук, в Америка и владиката чу камбаните. А беше дал нареждане на игумена да не правят тържествено посрещане. Затова, когато пристигнахме, му се скара. Той обаче му отговори, че не са ударили камбаните и че отците са си по килиите. Тогава владиката разбра какво се е случило и ми сподели какво си е помислил, когато му съобщих случката. Когато епископ Антоний се запозна с о. Ефрем и делото му, ми каза: „Ефрем ще напълни Америка с манастири. Колко сме щастливи, че познаваме и вървим заедно с един жив светец, разговаряме с него, взимаме благословение…”.

Нека се молим „Гранд каньон” на нашето Православие – православните манастири в Америка – да се умножават числено и непрекъснато да прогресират. Не знаем какви са съдбите на нашия Господ. „Може в бъдеще Америка да стане новата Византийска империя”. | В-к „Ортодоксос типос”, бр. 1724/ 22.02.2008 г.

Превод от гръцки: Алексей Стамболов

Списание Свет, бр. 2/2011

Поръчай списанието >>>

Изтегли списанието като PDF >>>