Сопотски манастир “Въведение Богородично” – “Метоха”




Местоположение: Девическият метох се намира на 150 м северно от центъра на града.

Статут: Действащ, без монаси

Архитектурни и културни-исторически ценности: Манастирът представлява комплекс от храм – построен през XV в., еднокорабен, едноабсиден,без купол с размери 13 / 6 м, жилищни и стопански сгради.

Диоцез: Карловска духовна околия


Телефон на манастира: N / A

Управител: леля Мария

Телефон на управителя: N / A

Кратка история: Манастирският храм “Въведение Богородично” е построен през XV в. на мястото на стар параклис. Самият манастир бил основан през 1665 г., когато около храма били построени жилищни сгради. В южната килия на втория етаж на манастира се е помещавало основно училище. На първия етаж на манастира се е намирала килията на игуменката Христина. От нейната килия е бил и входът за скривалището на Васил Левски. Това отлично убежище е използвано от Апостола през периода 1869 – 1872 г. През 1877 г. манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците. От манастирът отцеляват храма, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.), част от килиите и старата лозница, която се счита за една от най-старите в България и е на възраст над 350 г. Градският храм “Св. св. Петър и Павел” (1846 г.) се намира близо до манастира, той също бил опожарен, а малко след това възтановен. Описан е в романа на Иван Вазов “Под игото”. В манастира е запазена също и килията в която са живеели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа “Под игото”. В съседство с манастира е и Радиното училище. Манастирът е възобновен след Освобождението.

Издания за манастира: N / A

Посетен от: Гергана Станчева на 19. 12. 2004 г.

Достъпност: Манастирът е лесно достъпен, разположен е в самият гр. Сопот на около 150 м северно от центъра му.

База / условия: Манастирът не предлага нощувка и храна.

Описание на посещението: Явно целият ден щеше да вали. След дългите разговори с хората от енорийският храм, най-после влязохме и в манастира. Там нямаше никой. Времето беше тежко, декемврийско и ние заразглеждахме старата лоза, откритата килия на Васил Левски и двора. Видяхме гроба на игуменката Христина от южната страна на храма. След като се повъртяхме още малко видях някой и се забързах натам. Запознах се с една мила и кротка женица. Първоначално беше доста резервирана, но постепенно се отпусна. Отвори ни храма за да се поклоним. Тя ми разказа за майка си, която била монахиня в този манастир и починала с усмивка на устата. Подари ми и стара картичка на която беше заснета майка й. След като поговорихме още, тя разказа и други истории , все така трогателни. Заваля отново и ние поехме нататък по пътя си.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Петрана Дончева каза:

    Преди 36 години имах щастието да се запозная с игуменката на метоха сестра Теодора и сестра Харитина,светла им памет! Тези две монахини посяха в мен познанието за Бога,още в онези атеистични времена,когато едва ли не ни смятаха за изостанали нас,които ходихме на Църква.Мога само едно да кажа днес,че това познание за Бога ме е спасявало не веднъж в живота ми,дава ми сили и днес да живея достойно въпреки грубостта на този свят.