Църквата “Свети Андрей” в Киев
Църквата „Свети Андрей“ е построена между 1747 и 1754 г. в бароков стил по проект на италианския архитект Бартоломео Растрели и по заповед на руската императрица Елисавета. Тя е разположена на стръмен хълм в края на Андреевския спуск – малка уличка, запазила духа на стария Киев. На уличката се намира и къщата-музей на Михаил Булгаков, автора на „Майстора и Маргарита”.
Благодарение на голямата височина на хълма, тя е с изглед към историческия квартал “Подол”, някогашното пристанище на Киев. Църквата е видима отдалеч, като синият й цвят я прави отличителна на фона на градския силует. Тя е построена върху стилобат – 15-метров фундамент, като се състои от един купол и пет малки декоративни шпилове. От външната фасада коринтски колони украсяват сградата.
Според легендата, някога по поречието на Днепър имало море. Когато Св. Андрей пристигнал в Киев, той издигнал кръст на хълма, където днес е разположена църквата. Водата се оттеглила и се скрила под планината. Когато през 18 век храмът бил построен, под олтара се появило изворче. Това е причината Андреевската църква да няма камбани, тъй като легендата гласи, че звукът на камбаните може да „събуди” водата.
Построен първоначално от Святополк II през 1108-1113 година, манастирът се състои от катедралата „Свети Михаил“, магерницата „Свети Йоан Богослов“, построена през 1713 година и манастирската камбанария, изградена около 1716-1719 година.
Смята се, че през средните векове манастирът е бил духовна обител за рода на Святополк, тъй като там са погребани членове на семейството му. Кубетата на катедралата вероятно са били първите позлатени кубета в Киевска Рус – практика, която с течение на времето се наложила и донесла на манастира прозвището „златовръх“, „златокуполен“.
По време на монголското нашествие и обсадата на Киев през 1240 година, църквата търпи сериозни разрушения и позлатените ѝ кубета са откраднати. Постепенно обителта замира и за следващите две и половина столетия липсват сведения и документи. Към 1496 година манастирът отново започва да се обживява и е прекръстен на „Свети Михаил“ по името на катедралната църква, построена от Святополк II. След множество реставрирания и разширявания през целия 16 век се превръща в един от най-популярните и заможни манастири в Украйна.
Поклонници се стичат към манастира, привлечени от мощите на Света Варвара, за които се смята, че са донесени в Киев от Константинопол от Святополк II през 1108 година и са пазени в сребърен реликварий, дарен от хетмана Иван Мазепа.
Оригиналната катедрала е разрушена от съветските власти през 1930-те под претекст, че архитектурният стил на екстериора не датира от 12 век и сградата няма историческа стойност. Византийските мозайки от интериора, на обща площ 45 кв. м., са набързо демонтирани през юни 1934 година и поделени между Ермитажа, Третяковската галерия и Руския държавен музей, а част са инсталирани на втория етаж на близо разположената катедрала „Света София“. Останките от манастира, които останали в Киев били отнети от нацистите по време на Втората световна война и пренесени в Германия. След края на войната попадат в ръцете на американците и по-късно са върнати на Москва.
През лятото на 1935 година златните кубета са свалени, сребърните царски двери на катедралата, реликварият на Мазепа (тежал два пуда сребро) и други църковни ценности са продадени в чужбина или просто унищожени. Премахнат и по-късно унищожен бил и иконостасът от пет части, дело на майстор Хрихорий. Мощите на Света Варвара били пренесени в Десятинната църква, а когато в последствие и тя била разрушена – в катедралата „Свети Владимир“ през 1961 година.
След обявяването на независимостта на Украйна през 1991 година започва възстановяването ѝ. Открита е отново през 1999 година. Екстериорът на сградите е изпълнен в стил украински барок от 18 век, докато интериорът е оставен в оригиналния му византийски стил.
Златокуполният манастир „Свети Михаил“
Построените през 1108-1113 г. катедрала и манастир „Свети Михаил“ (Михайловски манастир) имат особено значение за киевчани, тъй като били посветени на архангел Михаил, небесния покровител на града. От древни времена църквата се е наричала „Църквата със златния купол“, вероятно защото по това време е била единствената църква с позлатен връх.
Преди Октомврийската революция манастирът е вторият най-посещаван храм в Киев след Киевско-Печерската лавра и често смятан за най-разпознаваемият символ сред жителите на града. Интересно е и стигането до него – тъй като се намира в парк на огромно възвишение, до него освен пешеходно може да се достигне и с фуникуляр (релсов лифт).
За съжаление, древният храм, основан през 1108 г., не е запазен. Построен е по същия начин като храмовете във Византия, украсен с богати произведения на древните руски майстори. Куполът на катедралата е позлатен, откъдето идва и името „Св. Михаил -Златен купол”.
Едва след реконструкцията в осемнадесети век той започва да има седем купола. Унищожен през тридесетте години на ХХ век, през 1999 г., храмът е възстановен отново на старото място. Куполите на катедралата „Св. Михаил“ блестят и могат да се видят дори от най-старата и добре запазена Киевска катедрала, Софийския събор, който се намира недалеч оттам.
