Омилия 31
“Бог не е сътворил смъртта и не се радва, кога гинат живите” (Прем. Солом. 1:13).
Ако Господ не е сътворил смъртта и не е причина за всички теготи, които я съпътстват, откъде произлиза нашата немощ, болестите и другите видове зло, от които се ражда смъртта? Тяхното съществуване е следствие от първоначалното ни непослушание към Бога, от престъпване на дадената ни от Бога заповед, от прародителския грях, извършен в Божия рай. Болестта, немощите и разновидното бреме на изкушенията произтичат от греха, защото поради него ние сме облекли кожената дреха – това боледуващо, смъртно и подложено на множество скърби тяло, преминали сме в този подвластен на времето и смъртта свят и сме осъдени да живеем многострадален и твърде нещастен живот.
И така – болестта се оказва път, кратък и тежък, на който грехът е извел човешкия род и чийто заключителен пункт, край на пътешествието, е смъртта. Бог не само не е сътворил смъртта, но и удържал нейното появяване. Но доколкото създал човека живо същество, притежаващо самовластие1, Той не би могъл да я възпре, без по този начин да наруши Своето дело, отнемайки ни даденато от Него власт над самите себе си. Но в премъдростта и благостта Си Той намерил начин да предпази човека от смъртта, като в същото време съхрани неприкосновена свободата на волята му.
Как станало това? Със създаването и оживотворяването на човека Бог му внушил съвет, в който се съдържало безсмъртието, и за да подсили този животворящ съвет, Той му придал формата на заповед. Господ ясно предрекъл, че нарушаването на живителната заповед ще доведе до смърт – не толкова до смърт на тялото, колкото до смърт на душата – казвайки на двойката наши прародители “От дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17).
Забележете, че Той не им говори във формата на заповед: в деня, в който ядете, ще умрете, защото Неговата заповед е начало на битие за всичко, което установява (както е казано): “Защото Той рече, и всичко стана” (Пс. 32,9). Той не повелява да има смърт, но предсказва нейното съществуване, основано на престъплението: “да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, … ще умреш”. Не бихме стигнали до смъртта, ако бяхме пазили съвета и бягали от това престъпление.
Разбираме, че тогава Господ говорил не за смъртта на тялото, а на душата по това, че те (Адам и Ева) не умрели телесно в деня, в който вкусили от забраненото дърво.
В какво се състои смъртта на душата? В Богооставеността. Защото е невъзможно светлината и тъмнината да обитават едно и също място. Мракът настъпва, когато светлината напусне мястото и има своето битие не от светлината, а от сянката, получена при преграждане на достъпа до нея. Така когато Бог, Който Сам е Живот и е Живот за всички, особено живеещите духовен живот, присъства в душата, невъзможно е там да бъде и смъртта. Когато Бог остави душата, към нея пристъпва смъртта, която има битие не от Бога, а именно от това, че Бог е оставил душата заради греха.
Въпросът е как би могъл да изостави душата Този, Който е вездесъщ и Който никъде не отсъства? Това е възможно, защото душата първа съзнателно е оставила Бога, а Той не прилага сила по отношение на нейната свободна вола. Така че не Бог, Който ни е създал, а ние сами се оказваме виновни за нашата богооставеност. Уви, оказваме се родители на собствената си смърт, съзнателно загърбвайки създалия ни за живот, винаги присъстващ и животворящ чрез Себе Си Владика. Приличаме на хората, които присвиват очи посред бял ден и съзнателно се крият от светлината, която ги осиява. Защото, оставяйки живителната Светлина, оставяйки Бога заради престъплението и съзнателно отстъпвайки от Живота, ние приехме смъртоносния съвет на сатаната и с това заселихме в себе си същия мъртъв дух като този на вече оставилия Бога и действителен виновник за нашето умъртвяване и смърт.
Говоря за смъртта на душата, която, отделяйки се от Бога, по думите на апостол Павел “жива е умряла”. Животът й в такова състояние е по-лош даже от смъртта. Защото тя – инертна за всяко добро начинание и притежаваща енергия за всякакво зло, заплитаща се в интриги и самоубийствено зло – непрестанно се самоувлича надолу.
Може би мнозина винят Адам, че така леко послушал злия съвет, нарушил Божията заповед и с това станал виновник за нашата смърт. Но да пожелаеш да вкусиш от някакво смъртоносно растение преди да е станало известно от опит, че то е такова, не е едно и също с това страстно да желаеш да ядеш от него, когато от опит е вече известно, че е смъртоносно. Така че по-голям упрек заслужава този който, при съществуващия вече опит, поглъща отровата и така нещастно навлича върху себе си смъртта, отколкото направилият това преди опита и понасящ последиците на своето действие.
Преди да е имал опит, Адам се вслушал в злия съвет, нарушавайки съвета и заповедта на Благия. Но нали всеки от нас, уви, постъпва по този начин, независимо, че опитът вече се е осъществил и резултатът от заплахата е известен. Затова всеки от нас заслужава да бъде упрекнат и осъден много повече от Адам.
Може би някой ще каже: в нашите условия няма нито такова дърво, нито Божията забрана да вкусваме от него. Но макар дървото да не съществува в непосредствената ни среда, съществува Божия заповед, която и сега важи за нас, които й се покоряваме и искаме да живеем в съгласие с нея. Тя ни освобождава от наказанието за всички лични грехове и заедно с това – от прародителското проклятие и присъда. А тези, които я нарушават и сега, тези, които пред нея предпочитат съвета и достъпа на лукавия, отпраща в онази вечна огнена геена, заплашваща и приготвена за дявола и неговите ангели2. Тази Божия заповед, която стои пред нас, е покаянието.
За да поставим неговото начало не трябва да се докосваме повече до забраненото. Защото след изгонването от мястото на блаженство у Бога и справедливото ни откъсване от Божия рай, когато пропаднахме в това тресавище и бяхме осъдени да прекарваме живота си заедно с безсловесните твари, ние се лишихме от всяка надежда – ако още сме я имали – да бъдем повикани отново в рая. Тогава Самата Правда, взимайки върху Себе Си нашето наказание или по-добре да се каже – справедливо съгласявайки се то да ни постигне и възприемайки го върху себе Си, сега в изобилието на Своето човеколюбие и благост, в сърдечната Си жалост слезе при хората и стана човек като нас (макар и безгрешен), за да може чрез подобното да научи и спаси подобното. Възвести спасителния съвет и заповедта за покаяние , като каза: “Покайте се, защото се приближи царството небесно “(Мат. 4:17). Защото до Въплъщението на Словото Божие царството небесно беше толкова далече от нас, колкото отдалечено е небето от земята. Когато Небесният Цар снизходи, за да обитава с нас и съблаговоли да приеме единение с нас, царството небесно се приближи за всички ни.
Затова и нека се покаем, братя и да отгледаме достойни плодове на покаянието си, за да наследим небесното царство, защото то е близо до нас; да не се отдалечаваме сами от него поради лоши дела. За нас огря невечерната Светлина: да тръгнем към сиянието й, вършейки добро. Яви ни се вечният живот: да го получим чрез посилни добродетели. При нас дойде Христос, за да ни направи блажени: да тръгнем след Него. Да бягаме от бедствието, които изпитват седящите в тъма и сянка смъртна. Да пожелаем и придобием плодовете на покаянието:смирена душевна нагласа, съкрушение и духовен плач, нежно, изпълнено с милосърдие сърце, което обича истината и се стреми към чистота, което е мирно, умиротворяващо и търпеливо във време на преследвания и бедствия заради истината, във време на оскърбления, клевети и страдания, помнещо думите на Христа: “Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадни за правда, защото те ще се наситят” (Мат. 5:3,4).
Защо, като казал “блажени бедните”, Господ прибавил “духом”? За да отдели понятието за благословена бедност от понятието за нещастно положение, а освен това да ни представи всяка бедност като благословена и да ни покаже причината за това блаженство. Защото когато духът ни, който е начало на всяко чувство е настроен благородно и богоугодно, той ни прави блажени; когато е настроен зле и богоненавистно – прави ни нещастни.
Съществуват три типа бедност. Първият е нищета в начина на живот и съществуване, който се изразява в ограниченост на необходимите средства за живот. Негова противоположност е богатството, както е казано “…сиромашия и богатство не ми давай” (Притч. 30:8).
Друг тип бедност отнасяме към човешкото тяло, когато вследствие на много оскъдно хранене то става хилаво и болнаво, както казва и псалмопевецът: “Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми се лиши от тлъстина” (Пс. 108: 24).
Третият тип бедност е сдържаността и скромността на душевното настроение, която се изразява в смирение. Нейна противоположност е гордостта.
Тези състояния на душата – имам предвид описания начин на живот и състояние на тялото, съчетани с душевното смирение – са достойни за блаженство. Когато те не се носят със смирение, се съединяват с гордостта и тогава наистина са изпълнени с нещастие. Понякога човек е в бедствено положение поради липса на средства за живот или телесна немощ – по своя воля3 или против волята си.Така че този, който бедства по неволя, ако няма правилна духовна нагласа, получена чрез покаяние, тоест смирение, не понася по благороден начин сполетялата го бедност, а роптае против Бога, обвинявайки Божието Провидение в несправедливост. Без да обръща поглед към Бога (а всеки, който възлага надеждите си на Него “няма да се посрами”), такъв човек вреди на другите по всякакъв начин. Вместо да се опита да намали загубите си и, трудейки се със собствени ръце или смирено молейки за помощ по-богатите, да се стреми да си осигури средства за живот, той става крадец, грабител, осквернител на гробове, похитител или пък клеветник, лъжец, лицемер, който проявява низост и раболепие към “имащите”, в очакване да получи от тях някаква придобивка. Нима такъв бедняк не е един от най-нещастните хора и не са ли тия хора много, много далече от онези, които Христос облажава?
Ако човек е в бедност по своя воля, но не понася това си положение със смирение, а с някаква гордост и не заради похвалната нищета на духа отхвърля наслаждението от живота и богатството, той почти се уподобява на демоните, защото тяхната бедност и лишения са свързани с гордостта.
“Блажени са – казва Господ – нищите духом, тоест тези, които притежават истински смирено вътрешно разположение на душата, които прегръщат телесните страдания, дошли като резултат от тяхното въздържание и които считат бедността си за по-желана от всяко богатство. Ако тези хора претърпят някакво бедствие по неволя, чрез търпение и благодарение, те го превръщат в доброволно благо. За такива е царството небесно.
Ако не бихме искали да живеем в бедност като тяхната, то поне чрез даването на милостиня и приобщаването им към нашето богатство бихме могли да станем участници в тяхната съдба. Да придобием приятели чрез мамона неправеден – тоест от преизобилието на нашето имущество – докато все още сме в този живот, за да ни приемат те във вечната си обител когато се представим пред Бога.
Наистина искам да ви разкрия значението и на всички останали блаженства, които се съдържат в Евангелието Господне, братя, но времето не ми позволява да направя това сега. Началната тема на тази проповед трябва да бъде продължена.
Наша задача беше да разкрием, че Бог не е сътворил смъртта, нито болестите и немощите. И ние показахме това по отношение душевната смърт, чието първоначално жило е грехът.
Сега нека изследваме и научим истината за телесната смърт; за това откъде произлиза тя. Този род смърт също не е сътворен от Бог, Който бидейки Сам Живот, изцяло Живот, е Причина за всеки вид живот във времето и във вечността и особено – на присносъщия и божествения.
И така – Бог не е дал смъртта на тялото, нито я е сътворил, нито е повелявал съществуването й. А ако Бог не е сътворил и тази смърт, откъде произлизат телесните болести, плътските немощи, недъзи; откъде и как произлиза и самата тя?
Ето, слушайте внимателно и ще узнаете. Духовният и началстващ над всяко зло змей, избирайки злото се лишил от добрия и истинен живот. Справедливо лишен от този живот, тъй като сам пръв го отхвърлил, той станал мъртъв духом – мъртъв не по природа, защото смъртта няма своя природа, но поради отклонение от Същинския Живот. Ненаситната му страст към злото го превръща в дух, който носи смърт и чрез лъжа – уви! – увлича човека в съучастие на собствената си мъртвост. Заставайки пряко волята на Твореца, единосъщни със сатаната, съблекли светлите от божествено озарение и живителни одежди, нашите праотци, уви, станали мъртви като самия сатана. Доколкото сатаната е не просто мъртъв дух, но и дух, умъртвяващ съприкосновилите се с него, а всеки от участниците в неговата мъртвост притежавал тяло, чрез което умъртвяващият съвет бил приведен в действие, те предали телата си на тази вцепеняваща и убиваща духа мъртвост. И, разтваряйки се, човешкото тяло незабавно би се превърнало в пръст, ако, удържано от Промисъла и по-мощната сила на Този, Който с едно слово държи всичко, то не забавяше изпълнението на присъдата. Защото Той отложил, както вече казахме, присъдата за смъртта на тялото и от дълбината на мъдростта и човеколюбието Си направил така, че бъдещото й изпълнение да бъде запазено за Него. Защото Той не казал на Адам: “Тъй като ти яде от дървото, от което Аз ти забраних да вкусваш, то превърни се в това, от което си произлязъл”, но – “Понеже пръст си и в пръст ще се върнеш” – отново без да заповядва, но предвещавайки, допускайки и справедливо не възпирайки онова, което е трябвало да се случи.
Виждате, че телесната смърт не произлиза от Бога, но и тя е от греха, от душата, която извършва грях и от коварно уловилия ни змей. Следователно и плътските болести имат за свое начало грехът.
Каин бил първият, който притежавал смъртно тяло и то непрестанно треперело. До това жалко състояние той бил доведен поради греха. Защото гърчовете, които на медицински език се наричат “спазми” са неволни движения на органите, създадени да регулират или да съчетават различните членове на тялото. И такова състояние4, получено вследствие недостиг на природните сокове на тялото, нито се влияе от лекарското изкуство, нито подлежи на изцеление.
Каин по страшен начин окончателно разкъсал природните връзки с родния си брат. Завистта му превърнала любовта в ненавист, която завършила с убийство. Този упадък (на роднинската любов) настъпил поради завистта, бил наказан с нелечима болест – поражение на нервите и мускулите, които са свързваща основа на тялото.
Виждате, че не само смъртта, но и болестите и немощите започват като резултат от греха. Това ни казва и Господ, когато благоволява да изцели разслабения в Капернаум, донесен Му от четирима души и се обръща към него с думите: “Дерзай, чедо, прощават ти се греховете” (Мат. 9:2). На лежащия при Овчи порти в Иерусалим казва: ”Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Иоан. 5:14). Знаейки, че повечето болести ни постигат като последица от греховете, когато говори, че недостойно пристъпващите към Тайнствената Трапеза ядат и пият своето осъждение, апостол Павел прибавя: “Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11:30).
Бедствията на смъртното ни естество, от които произлиза всяка болест, също започват в резултат на греха. Редки са страдащите заради Божията слава, какъвто е случаят с изцеления от Господ слепороден.
От четирите годишни времена, лятото е най-опасния за здравето сезон, а от летните месеци особено опасен е август, защото разгорещеният ни от усилващия се зной организъм става възприемчив за болестите. Знаейки, че това време способства за развитието на болести, богоносните свети Отци са постановили да се извършва поръсване със светена вода, за да бъдат пристъпващите с вяра към това освещение недостъпни за застрашаващите ни болести и заедно с това – да се научат, че когато някой се разболее, не бива да се обръща към знахари и магьосници, а да търси Бога, молитвите на Неговите светии, отправяните към Него през целия ни живот моления, молитви и просби за нас. Защото прибягващите към занахари и магьосници отричат Божието битие, общуват с демони и умъртвяват душата си.
Когато Охозия, синът на Ахав, заболял, той изпратил пратеници до акаронското божество. А жителите на тази страна били идолопоклонници и общували с магьосници и гадатели. И така, синът на цар Ахав изпратил да узнаят дали щи оздравее. Излезлият на пътя на пратениците пророк Илия ги попитал: “Нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се вдигнеш, а ще умреш” ( 4 Царств. 1:3,4).
Желаещите да разберат или научат каквото и да било от магьосници и гадатели отричат Божието съществуване сред нас и така си навличат духовна, а понякога и телесна смърт.
Прибягващите при нужда и болести към Бога и Неговите светии, ако това е за тяхна полза, биват облекчавани и освобождавани както от житейските трудности, така и от болестите, като при това винаги получават душевно здраве и опрощаване на греховете. Това казва и Христовият апостол и брат Господен Иаков: “Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” (Иак. 5: 14-15).
Но вие също трябва да съдействате на произнасяните за вас молитви чрез вътрешна промяна, чрез изповед, вършене на милостиня и други покайни дела. “Голяма сила има усърдната молитва на праведника”.
Нека всички с лекота да извървите пътя на тукашния си живот, свободни от душевни и плътски несгоди и като живеете умерено. И преминавайки го, да станете участници – всеки с времето си – във вечния, блажен и светъл живот, в който няма страдание и печал, на Самия Христос, Лекар и Бог на нашите души и тела, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.
Превод от руски: Илиана Александрова
Бележки
1Т.е. свободна воля – Бел. прев. от гръцки.
2Думите “неговите ангели” не съществуват в гръцкия текст; заимствани са от латинския превод – Бел. прев. от гръцки.
3 Т. е. ако той преднамерено се е довел до бедност или преживява в бедност или телесно изнурение като аскетически подвиг; в единия и другия случай вършейки това като подвиг заради Христа.
4 Правим свободен превод, тъй като тук са отразени много несъвършени възгледи в онова време на развитие на медицината – Бел. прев. от гръцки.
