Лазаровото възкресение и влизането на Господ в Йерусалим
На всички е необходимо старание, труд и внимание, но не на всички в еднаква степен, защото това е по-необходимо на онези, които са облечени в слава, богатство и власт, и които са учени и притежават мъдрост, ако искат да се спасят. Това ясно се вижда от Христовото Евангелие, което беше прочетено вчера и днес (на Лазарова събота и Цветница). Когато се извършило чудото над Лазар и когато Христос съвсем ясно проявил Себе Си като Бог, народът приел това и повярвал, но някои началници, тоест книжници и фарисеи, били толкова далече от вярата, че неразумно замисляли зло против Него и, поради своето безумие, искали да предадат на смърт Този, Който – и чрез това, което казал, и чрез това, което извършил – показал Себе Си като Господар на живота и смъртта.
Нима всеки не би казал: колко лесно биха могли те да разберат, че Той е равен на Отца, тогава, когато Христос издигнал очи към небето и казал: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Защото тогава самият Той пояснил: Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил (Йоан. 11:41-42), тоест, за да знаят, че Той е едно с Бога и че идва от Отца и че нищо не Му се съпротивлява, но Той върши чудеса по волята на Отца. Издигнал пред всички очите Си към Отца и се обърнал към Него с тези думи, за да разберат, че Този, Който говори на земята, е равен на Всевишния Отец, Който е на небесата.
Съветът предшествал както началото на сътворението, което трябвало да приведе човека към битие, така и сега – при пресъздаването на човека в лицето на Лазар. Тогава, възнамерявайки да сътвори човека, Отец казал на Сина: да сътворим човек, и Синът послушал, и така човекът дошъл в живота. А тук и сега, когато Синът говорел, Отец Го послушал, и така Лазар оживял.
Виждате ли тук същата чест и почит? Тези думи, въпреки че заради народа били изречени под формата на молитва, не били думи на молитва, а на власт и господство: Лазаре, излез вън! – и Лазар веднага, след като от четири дни бил мъртъв, застанал пред Него жив; нима не са били едновременно заповед на Живия и молитва на Животворящия? Той извикал със силен глас, и това било заради присъстващите, защото можел да го възкреси не само тихо, но и само с волята Си, и то отдалече, докато камъкът още лежал на гроба. Но Той се приближил към гроба и казал на присъстващите да отместят камъка. Тогава всички усетили миризмата на разлагане и тогава със силен глас извикал Лазар, повикал го при Себе Си и точно тогава го възкресил. И всичко това – за да видят със собствените си очи – защото били край гроба, за да усетят със собствените си носове смрадта на мъртвото тяло, което от четири дни лежало в гроба, и да усетят със собственото си осезание – тъй като със своите ръце докоснали камъка, когато го отмествали от гроба, след това плащаницата и покривалото на главата, когато ги отвивали, както и лично да чуят гласа на Господа, който достигнал до ушите на всички присъстващи: и следователно чрез всичко това те узнали и повярвали, че Той е Този, Който зове несъществуващото като съществуващо (вж. Рим. 4:17), Който носи всичко със силата на Своята дума и Който в началото само със Своята дума е привел всичко от небитие към битие.
Така, след всичко, което се случило, незлобивият народ повярвал в Него, и то не само мълчаливо вярвал, но и започнал и с думи, и с дела да проповядва Неговото Божество. След възкресяването на четиридневния Лазар Господ, като намерил едно осле, което учениците преди това подготвили, както казва евангелист Матей (21:1), го възседнал и влязъл в Йерусалим, според пророчеството на Захария, който е казал: Ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9). С тези думи пророкът е обявил, че този Цар, за Когото е пророкувал, е единственият истински Цар на Сион. Твоят Цар, казва той, не е страшен, нито гневен, нито прави зло, нито води след себе си щитоносци и меченосци, нито множество пешаци и конници, нито е алчен, нито има нужда да Му служат и да заповядва, нито Му трябва робство и покорство, които са безчестни и пагубни, но Негов отличителен белег са смирението, бедността и скромността, защото Той иде, яздейки малко осле, а не придружен от много хора. Затова Той е единственият праведен Цар, Който спасява в праведност; и Той е кротък, защото има особена кротост, както Сам казва за Себе Си: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29).
И така, след като възкресил Лазар от мъртвите, Царят, яздейки на осле, влязъл в Йерусалим. Всички хора –
деца, възрастни, старци – постилали дрехите си по пътя и носейки палмови клонки, които са символ на победата, побързали да Го посрещнат, като Подател на живота и Победител на смъртта. Паднали ничком пред Него, след което Го последвали, не само при влизането Му в града, но и на самото свято място, пеейки със силен глас: Осана Сину Давидову! Осана във висините! Похвалната песен „Осана” се възнася към Бога, защото в превод тя означава: „Спаси, Господи”. Добавяйки „във висините”, те показали, че Той се прославя с песен не само на земята и не само от хората, но и от ангелите на небесата.
Пеейки Му така, те Го признават за Бог, противопоставяйки се на лукавия и богоборчески план на книжниците и фарисеите, които възнамерявали да Го убият. Те безумно говорели за Него: Какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа (Йоан. 11:47-48). А народът какво казва? – Благословен Идещият в име Господне, и с това показва, че Той е Онзи, Който е от Бога и Отца, и Който е дошъл в името на Отца, както и Сам Господ е казал за Себе Си: Аз дойдох в името на Моя Отец; излязох от Отца и дойдох на света (Йоан. 5:43; 16:28). Под думите: Благословено царството на отца ни Давида, което иде, се подразбира такова царство, в което според пророчеството ще повярват и многобожните езичници, особено римляните. Този Цар не е само над Израил, но Той изпълнява очакванията и на езичниците; и, според пророчеството на Яков, Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица (Бит. 49:11). Лозовите пръчки са Господните ученици, на които Той е казал: Аз съм лозата, вие пръчките (Йоан. 15:5). Чрез тези лози Господ присъединил към Себе Си пърлето на Своята ослица, тоест Новия Израил от езичницrje, онези, които по благодат станали Авраамови синове. Ако това Царство представлява надежда и за езичниците – както казали онези, които посрещнали Христос – тогава защо ние, които вярваме в Него, да се плашим от римляните?
Следователно, бидейки като деца, не по ум, а по незлобие, вдъхновени от Дух Свети, те принесли на Господа съвършена хвалебна песен, свидетелствайки, че Той, като Бог, е оживил четиридневния мъртвец Лазар. Видели такива чудеса и децата, които пеели: Осана Сину Давидову!, книжниците и фарисеите възнегодували и казали на Господа: Чуваш ли, какво казват те (Мат. 21:16). Колко лесно Господ би могъл да им каже: „Как можете още да не вярвате, да не чувате, да не разбирате!”, защото Той, Който по достоен начин бил възпяван, обръщайки се към онези, които Го порицавали, можел да каже: „Да, Аз по невидим начин чувам онези, които разсъждават за Мен, както и онези, които Ми пеят, но дори ако те замълчат, камъните ще проговорят. Вие и досега не сте разбрали пророчеството: Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“ Това било велико чудо, че и простите, и децата, и неуките по съвършен начин богословстват за Бога, въплътил Се заради нас, влагайки в устата си ангелската песен. И както ангелите на Рождеството на Господа запели: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (Лук. 2:14), така и сега децата, при Неговото влизане в Йерусалим, запели съответния химн, казвайки: Осана Сину Давидову, осана във висините!
Св. Григорий Палама
Братя, да бъдем и ние – и млади, и стари, и началници, и подчинени – незлобиви като деца по отношение на злото, и, укрепени от Бога, да получим награда и да понесем символа на победата не само над нечистите страсти, но и над невидимите и видимите врагове, та по благодатта на Словото да получим своевременна помощ. Именно това малко осле, което заради нас възседнал Господ, било предобраз на народа, който ще Му се покори, и към който принадлежим и ние, независимо дали сме началници, или подчинени.
Както в Иисус Христос, по думите на светия апостол, няма ни мъжки пол, ни женски, ни елин, ни юдеин, но всички са едно, така и в Него няма нито началник, нито подчинен, но всички ние – с вярата в Него, по Неговата благодат – сме едно. Намирайки се в Неговото Тяло, в Църквата, ние имаме една Глава – Него, по благодатта на Всесветия Дух сме съединени в един дух; всички сме приели едно кръщение; и всички имаме една надежда; и един е нашият Бог, над всички и чрез всички, и във всички нас. И така, да се обичаме едни други, и да се приемаме едни други, и да се грижим едни за други, защото сме съединени едни с други. Признакът, по който се познава, че сме Негови ученици, е любовта, и бащинското наследство, което Той ни е оставил, отивайки си от този свят, е любовта. И последният съвет, който ни е дал, отивайки при Своя Отец, утвърждава нашата взаимна любов.
Да се стремим да следваме съвета на Отца и да не отхвърляме Неговото наследство, нито знаменията, които ни е дал, за да не отхвърлим нито осиновението, нито благословението, нито ученичеството, с което ни е удостоил, за да не ни се случи да отпаднем от онова, на което се надяваме. И както по пътя за Йерусалим, в навечерието на страданията на Спасителя, народът постилал дрехите си пред Него, и не само народът, но и началниците на народа (говоря за Господните апостоли), така и ние, и началници, и подчинени, да постелим дрехите си, които имаме, именно нашето тяло, покорявайки неговите желания на духа, та не само да се удостоим да видим и да се поклоним на спасителните Христови страдания и Неговото Свято Възкресение, но и да се насладим на съединението с Него. Защото ако сме сраснати, казва апостолът, с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението (Рим. 6:5), което нека всички посрещнем по благодатта и човеколюбието на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, с безначалния Негов Отец и Животворящия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. | www.eparhija-sumadijska.org
Превод: Татяна Филева
