Св. Николай Велимирович: Студът и вятърът не мислят добро на дървото, но неволно му принасят полза
ДО ЧОВЕКА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ ВЯРВА В БОГА, НО НЕ МУ СЕ МОЛИ
Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потребност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.
Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи. Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето – към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.
Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него1 и от това си заключил, че молитвата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е заповядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим. Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб – неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и благородни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?
Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тишина. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.
– Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох.
Пътникът замълчал.
– Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.
– Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.
Пътникът поклатил глава и отговорил:
– Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?
Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се отплати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.
Божият мир и благословение да бъдат с теб!
ДО МЛАДИЯ УЧИТЕЛ, КОЙТО ПИТА: ИМА ЛИ ДНЕС ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИ?
Има ги, има мнозина. Ако ги нямаше, яркото слънце би угаснало. Защото нима такова скъпоценно кандило би огрявало един зверилник?
Много хартия би ми потрябвала, за да ти опиша чудните примери за истински християни, които дори само аз съм срещал през живота си. И на теб – много време, за да четеш и услаждаш душата си.
Засега изпитай себе си, като се огледаш в този пример.
Миналото лято бяхме в Мачва. Докато чакахме влака на една малка гара, съгледах край релсите възрастна селянка. Повехналото ѝ старческо лице беше озарено от онази чудна, тайнствена светлина, която често може да се забележи по лицата на духовните люде. Попитах я:
– Кого чакаш, сестро?
– Когото ми прати Господ – каза тя.
От последвалия разговор разбрахме, че всеки ден тя идва на гарата, за да види дали няма да се появи някой беден пътник, нуждаещ се от хляб и подслон. И ако има такъв, приема го с радост в своя дом като изпратен от Господа.
Научихме също, че тя чете Светото Писание, ходи на църква, пости и спазва всички Божии заповеди. По-късно нейни съседи ни казаха, че тази жена е истинска светица.
Накрая се опитах да похваля нейното евангелско гостоприемство. Но преди да довърша, тя въздъхна и рече:
– Нима ние не сме Негови гости всеки ден, през целия си живот?
Нека светата Божия милост те озари!
ДО РАЗОРЕНИЯ ТЪРГОВЕЦ, КОГОТО ВСИЧКИ СА ИЗОСТАВИЛИ
Пишеш, че си пропаднал. Твоите приятели са те изоставили. Едни извръщат глава от теб, други ти се подиграват. Само вярата в Бога те крепи да не полудееш или да не извършиш зло над себе си.
Пропаднало е състоянието ти, не си пропаднал ти! Пропаднал търговец не означава и пропаднал човек! Богатството не се е родило с теб; то се е прилепило към теб по житейския ти път, а в края на живота трябва да се отлепи от всекиго. Но то се е отлепило от теб преди свършека на твоя живот и това те огорчава. Точно това обаче за мнозина се е оказало най-голямо щастие. Защото, отървавайки се от гнилото земно богатство, те са имали достатъчно време да обогатят душата си с Бога. За онези пък, които свалят от себе си самара на богатството заедно със самара на тялото, може да бъде късно за всичко и всичко да бъде изгубено.
Пишеш, че си работил почтено. Но за почтеността е обещана вечна, а не временна награда. От почтен труд човек може да забогатее, а може и да осиромашее. Но както богатството не прави почтения човек човек в по-голяма степен, така и сиромашията не го прави по-малко човек. Който мисли по друг начин, той не живее в ерата на християнството, а в старата езическа ера, в която ценността на човека се е измервала по тежестта на неговата кесия. Христос затова и се е оставил да бъде разпънат на Голгота, за да унищожи това варварско мерило между хората и да постави друго – духовно и морално.
Според Христовото мерило онова, което съставлява неизменната ценност на човека, нито се увеличава от богатството, нито намалява от бедността. Приливите и отливите на тази неизменна ценност, която не слиза с тялото в гроба, зависят от по-силната или по-слабата любов към Божия закон. Това, че приятелите ти са те изоставили в неволята и сега или извръщат глава от тебе, или открито ти се присмиват, наистина причинява болка, но то е само ново потвърждение на прастария човешки опит. Когато разпъваха на кръста Господа Христос, къде бяха онези, които искаха да Го направят цар, и онези, които Му викаха „Осанна”? Нямаше ни един. Под кръста стояха само равнодушни люде и хулители. Римските легионери с досада се прозяваха, а юдейските кучета злорадо лаеха. Радвай се, че капчицата твоя горчивина прилича на морето от горчилка на разпънатия Господ.
Добре е, че държиш вярата Божия. И тя теб ще държи в тези тегобни дни, които ще отминат като мъгла. Виж, човек държи в ръката си бастун, а бастунът го поддържа по стръмнината. Някои хора носят бастуна като украшение, а други, за да им помага по трудните пътища. Вярата в Бога и краси човека, и му помага. Докато си бил заможен, тя е била твое украшение, а сега е станала за теб необходима опора. Нейното лице е по-светло, когато служи и помага, отколкото когато само краси.
Да не полудееш, казваш. Не се страхувай. Малцина са онези, които са полудели от бедност, а много, твърде много от богатство.
Пишеш също, че се страхуваш да не извършиш зло над себе си. За самоубийство ли мислиш? Ето това би било пир за дявола. Това означава да тръгнеш не след волята Божия, нито след своята воля, а да тръгнеш след волята на сатаната. Въжето около врата – и вечният живот е изгубен. Наистина при внезапния и нежелан обрат на твоя живот нищо друго не може да те подкрепи и опази, освен живата вяра в Живия Бог, който взима и дава, дава и взима, изпитвайки нашата вяра и нашата любов.
Неверниците се спускат с Юда в потока, за да се обесят, а душите с юнашка вяра се изкачват на Голгота, за да изпият горчивата чаша и да възкръснат.
Бог нека ти е на помощ!
ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ЖЕНА, НА КОЯТО СЕ ПРИСМИВАТ, ЧЕ ХОДИ НА ЦЪРКВА
На присмеха отговори с усмивка. Техният присмех идва от злобни сърца, твоята усмивка нека бъде беззлобна. На невежеството прилича присмех, а на знанието – усмивка. Със своя присмех те повишават цената на твоята молитва пред вечния Съдия. Понеже за Бога няма по-скъпа молитва от молитвата на смелите души, обкръжени от стрелите на злобата, омразата, злорадството и присмеха. Тези стрели са с тъп връх, но с остър заден край и рикоширайки в теб, нанасят рани на самите стрелци.
Веднъж жената на цар Давид, Мелхола, се присмяла на въодушевената молитва на своя мъж. От този присмех се оказал засегнат повече Бог, отколкото цар Давид. Затова Всевишният наказал Мелхола и тя останала без рожба до деня на смъртта си2. Който внимателно следи човешките съдби и различните случаи, може да се убеди, че и в наши дни Бог строго наказва онези, които се присмиват на светините.
А ти кажи на своите присмехулници (впрочем, ако мислиш, че думите могат да бъдат за тях по-силен лек от мълчанието): „Очите ли ме лъжат, или наистина виждам добре как всеки ден вие се молите на търговци, на кметове и стражари, ту за едно, ту за друго? Защо тогава се присмивате на мен, която се моля на нашия вечен Творец? Не е ли по-смешно да се молиш на немощния, отколкото на Всемогъщия? Не е ли по-голямо безумие да се кланяш на праха, отколкото на Животодателя и Господа?“
Казано е някъде у пророка: проклет е оня, който се надява на човек.3 Който възлага надеждата си на смъртен човек, на един краткотраен сапунен мехур, а не на Бога Вседържителя, той очевидно е проклет. И това проклятие върху него и неговия дом може да се потвърди от всекидневния опит. Ясно е също така, че е проклет и онзи, който се моли само на човек, а не се моли на Оногова, Който всичко държи и всичко може. Внимавай обаче – понякога мълчанието е по-полезно от такива думи.
Първият присмех смущава молитвената душа. Но ти вече си го преживяла и не си изоставила молитвата. А повторният присмех е подтик. Това, и сама казваш, си изпитала. Сега някак и Бог ти е по-близък, и Църквата – по-мила, и молитвата – по-сладка. Знай, ще дойде време, когато този присмех ще престане и ще се замени с одобрение, възхищение и похвала. Тогава душата ти ще бъде в по-голяма опасност, отколкото сега. Сега се учиш на смирение, а тогава ще се браниш от гордостта. Но това е друг въпрос, друго изкушение.
Знай, че онези, които ни мъчат с присмех – те именно са нашите врагове. И тях е имал предвид Господ, когато е заповядал: обичайте враговете си.4 Не знаейки какво вършат, те ни правят добро. Огорчавайки и притеснявайки ни, те разпалват божествения пламък в нас. Лаейки зад гърба ни, когато отиваме в Божия храм, те ни тикат по-близо до Бога. Притеснявайки ни на земята, те правят небесата по-желани за нас. Студът и вятърът не мислят добро на дървото, но неволно му принасят полза. Така и твоите неприятели на теб.
Затова прости им, благослови ги, моли се за тях и – което е венец на всичко – обичай ги като свои най-големи благодетели след Бога.
Но ако душата ти не претърпи това нищожно съскане на земния прах и се посрами от Христос, тогава ще ти се смеят не само хората, но и демоните. Посещавай винаги, когато можеш домове на тъгата. Посещавай гробища. Мисли за Христовия кръст и го целувай възможно най-често. И за края на живота мисли. Всичко това ще ти помогне да се утвърдиш в молитвено разположение и да достигнеш до пълна победа.
Мир на теб и милост от Бога!
Бележки:
1 Мат. 6:8.
2 Вж. 2 Цар. 6:23.
3 Срв. Иер.17:5.
4 Мат. 5:44.
Из „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“, св. Николай Велимирович,
Фондация „Покров Богородичен“, 2012 г.,
превод: Диляна Иванова
