Ориентиране
Източник: Christ in der Gegenwart
За разлика от юдаизма или исляма, християнството няма централно място на култа. Докато мюсюлманите се молят винаги към Мека, а синагогите са обърнати към Йерусалим, молитвата на християните няма твърда география. Може би тази липса е довела до ориентирането на църквите на Изток. Където можело, строителите насочвали Божиите домове на Изток. Така те възприели символиката на изгряващото слънце, същевременно спазвали историческото знание за произхода на Християнството от Изток. Така Космос и история се възприемат в Тайнството на Спасението…
На Бога се служи "с Дух и с Истина" (ср. Ин. 4 : 23), а Те не се свързват с определени места или ориентации. Тъй че човек може да се моли във всяко кътче на синята ни планета, както и в дълбините на Всемира. Молитвата е там, където Духът действа и Истината се търси и намира. Християнската молитва и празнуване може да се насочи към знак, който е отвъд всякаква география или ориентир. Това е кръстът, дървеното бесило, което стана символ на Християнството, въпреки че е свързано със страшното мъченичество на Изкупителя. Първите християни били много смели, когато определили за свой символ "срамния знак". Но те не могли другояче: тяхната Истина и Мощ е била разпъната. Който размисля за това на празника Въздвижение на Кръста, трябва да е понесъл напрежението, свързано с Кръста като знак на гибелта и на триумфа. Той ще знае и за кръстоформения ориентир на вярата.
Следвайте ни