Архитектите: митрополията няма документи за собственост

Сградите на "Св. св. Кирик и Юлита" са изградени изцяло със средства на САБ без никаква държавна помощ и нито един църковен лев, подчерта председателят на управителния съвет на съсловната организация арх. Спиридон Ганев.
Оказва се, че Пловдивската митрополия е отдала безвъзмездно и за безсрочно ползване постройките на обителта през 1982 г. Тогава те са били в окаяно състояние и полуразрушени. В продължение на 40 години, след 1944 г., манастирът е функционирал като концлагер. В началото на 50-те години там е била настанена психиатрична клиника. Въз основа на сключен през 1982 г. договор между Пловдивската митрополия и САБ на това място започва изграждането на творчески комплекс на съюза.
В бъдеще САБ може да реши да дари манастира на Пловдивската митрополия, но това решение трябва да се одобри на архитектурен конгрес, а не да става под "уличен натиск", коментира арх. Иван Станишев. По думите му проектите на всички църкви и параклиси от последните 20-30 години са били безвъзмездно създадени от архитекти. | в-к Монитор
За истинските родоначалници на Църквата, от които е предадено ръкополагането на днешните Божи служители, е писано: „Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.; … ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”.(Деян. 6: 2; 4)
Не подобава на нашите епископи и презвитери „да оставят” Словото Божие или да го използват заради имотни работи.Писано е, че трябва да пребъдват в молитва и служба в храмовете, които, взети заедно, са Православният комуникационен център на земята, отправящ молитвите ни към Небесния храм, където служи нашият Господ Иисус Христос.
Ключовият въпрос е първо:как стоят в правно нещата и второ: моралният аспект (може навремето архитектите с помоща на комуниситте да са си „оплели кошницата“, което, обаче, не значи, че сега всичко им е наред! 🙁 )!
ЗАЩО ИЗПОЛЗВАМ такъв груб (полупросташки) призив в заповедна форма („Бегай…!“)?…-поради афект, защото не са ни ,необходими, мисля аз, мухльовски псевдорелигиозни мнения, на хора, които , ЯВНО, СЧИТАТ РЕЛИГИЯТА за някаква фасада, защитна стена, зад която хората, вместо да работят за своето и на другите спасение…, да „отглеждат“.., да „подхранват“ душевната и духовната си мътилка и нерадивост, вклюичтелно и материална! 🙁
Лозунг ( 😉 ): Не на псевдо духовното и псевдорелигиозно фразьорство, нелепо отричащо материалният аспект в църковните дела!
🙂
Със смирение към въздезнающего, ключаря на въпросите: Словото Божие не е религията.То не е и фасада и защитна стена, а прозрачна антимътилка, която изобличава.Що се отнася за „подхранването“, ако става въпрос за материално, си прав/а/.А за нерадивостта, хайде да говорим с думи несложни, за да не се обезсилва силата на Кръста.В крайна сметка за чий/в „ключов стил“, да ми прости Бог/ сме в тоя православен сайт, като ще се мъчим да не признаваме, че трябва да си дадем сметка за нашата надежда- Възкресението.Защото ако Христос не е възкръснал, тогава, както казва преобърнатият Савел- Св.Ап.Павел, „…празна е нашата надежда“.
Със смирение, прости, нищо лично!
Няма нищо, аз и без това нищо не разбрах от това, което си написал!
Поклонник, аз и ти се оплетохме в думи и метафори като пилета в кълчища! Аз лично, вече изобщо не си спомням каква е темата и периодично, докато пиша сега, трябва да „отивам нагоре“, за да си я припомням 🙁 ! 😉
какво слово бе, брат? Не виждаш ли, че няма кой да ни слуша словото, а и няма кой да ни помага в материалните грижи?!
По въпроса – просто си е по-добре Църквата да си върне манастира и точка. Има си там съд – той да отсъди.
Супер нахалство – да искаш документ за собственост за манастир и то бидейки не съд, а сдружение на архитекти, което се явява страна в спора.
Те просто не са органът, който има право да обсъжда този въпрос. Има съдебно решение влязло в сила, което се обжалва или се изпълнява, а не се иска документ за собственост.
В странни времена живеем – кой отде свари дава „свободно“ на съда…
Храмовете Св.Висарион в Смолян е собственост не на Пловдивска митрополия ,а на Тодор Батков и сие? Знаете ли ,че храмът на Панпорово също не е църковна собственост? А манастирът /параклис/ Св.Пантелеймон – близо до Смолян, където се подвизава „монахинята“ врачка Христина, изглежда още не е собственост на Църквата, а личен имот? Е, защо митрополрията не се пребори да си добие тези храмове, да станат църковен имот, а се бори за манастира „СВ.Кирик и Юлита“? Или тук ще се нарушат някои приятелски и финансови взаимоотношения в личен план. Може Батков да си вземе Аудито, което е дарил на митрополията,а? Къде е истината?