Вселенският патриарх посети остров Имврос

Както и Тенедос, Имврос остава извън Лозанското споразумение за размяна на гръцкото и турското население, живеещо в двете съседни страни. Векове наред населението на острова е било християнско (предимно гръцко). В момента населението наброява приблизително 8 хиляди души, от които само 300 са гърци. В присъствието на клириците на острова и митрополита на Имврос и Тенедос Кирил Патриархът заяви: "И този път в Имврос, който е бащината ни земя, ние както и при всяко наше посещение чувстваме, че се обновяваме, че получаваме сили да продължим нашите нелеки задължения". В продължение на своята кратка реч вселенският патриарх Вартоломей благодари на Бога за това, че е родом от Имврос и че е роден от добри родители: "Благодарен съм на Бога за това, че съм имвросец, че съм роден тук от добри родители, от които искам прошка".

Говорейки по-нататък за бъдещето на остров Имврос, Негово Всесветейшество подчерта, че приветства младежта, която обича острова, и идвайки през лятото по повод празника на острова, дава много за него. В заключение на казаното Вселенския патриарх даде надежди на всички за възраждането на острова, подчертавайки: "…Имам надежди, че всички заедно ще се опитаме да възродим нашето място, да възникнат перспективни възможности… които ще дадат резултат".

Островът е населен с гърци от древни времена – от античността до средата на XX век. Данни от 1922 година показват силното присъствие на гръцките заселници и на Православната църква на острова.

Чл. 14 от Лозанския договор изключва Имврос и Тенедос от широкомащабната размяна на населението, която се провежда между Гърция и Турция и изисква от Турция да спазва правата на местното гръцко мнозинство на острова. Фактите досега говорят за друго.

Още в самото начало на действието на Лозанското съглашение – през втората му година – 1923, правителството сваля избраната местна власт на острова, а четири години по-късно са затворени гръцките училища. През годините 1952-1953 на гръцките жители на острова е разрешено отново да ги открият, след което те отново биват закрити през 1964 г. През 1943 г. е арестуван митрополитът на Имврос и Тенедос. Кофискувани са църковни земи, принадлежащи съгласно султански фермани на светогорските манастири – Великата Лавра и Кутлумуш, като заселниците са изгонени и земите им са отнети. От 1964 г. насам островът е сполетян от вълна от престъпления. През първият ден от турската окупация на Кипър старата катедрала в Кастро (Калекьой) е осквернена, сегашната катедрала е ограбена през 1993 г., имало е изнасилвания и убийства, с обвинени войници, но нито едно дело не е приключило. Пред 1993 г. турското правителство разработва програма за заселване на вече обезлюдения остров. Всички тези събития довеждат до имигрантски вълни, започнали от 1964 г. Преди тази година на острова е имало 7-хилядно православно гръцко население и само 200 турски официални лица. През 1970 г. гърците са вече малцинство, съставляващо приблизително около 40% от населението на острова. Днес има само една малка гръцка общност на острова, съставлявана от няколкостотин предимно възрастни хора. Повечето от емигрантските вълни се разсейват в Гърция, САЩ и Австралия.

С особено значение са няколко селища, между които е Чинарли със старото си име Панагия Баломени. Повечето от жителите имат турски имена от 1926 г. насам. Селцето се намира в центъра на острова и в момента се строи летище около него.

Може би най-значимото селище е Схиниди (в момента Дерекьой). Всяка година на празника Успение Богородично то посреща множество гости (включително и стари жители от Гърция с техните потомци), като Вселенският патриарх е чест гост на празника. До него със старите си гръцки имена са селата Глики и Евлампио (сега Бадемли Кою и Йени махале).

И не на последно място, разбира се, е Агиос Теодорос (Зейтинли Кою) – родното място на патриарх Вартоломей (Димитриос Архонтонис). Селото е прочуто и с известното гръцко кафе на така наречената мадам Дидек, правено на ръка в хаванче. След нейната кончина съпругът й продължил нейното начинание.